№ 4145
гр. Варна , 15.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Ивелина Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно частно
гражданско дело № 20203100503411 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 423 ГПК.
Постъпило е възражение по реда на чл. 423, ал.1, т.1 и т.2 ГПК с вх. №
268900/29.09.2020г. от З. М. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Д. ч.,
ул. „Р." № **, чрез процесуалния му представител адв. Пламен Събев от ВАК,
с което е поискано приемане на възражение срещу Заповед №
1540/24.03.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. №3137/2016г. по описа на ВРС, в полза на „Екс Дебт
Мениджмънт" ЕООД, ЕИК *********.
Молителят излага, че на 15.09.2020г., длъжностно лице при община
Долни чифлик е връчило на баща му Разпореждане № 6378/ 09.09.2020г. по
т.д. №1004/2020г. по описа на ВОС, копие от Запорно съобщение по чл. 517
от ГПК за наложен запор на притежаваните от него дружествени дялове в
търговско дружество „ЗМК-2019" ЕООД по изп. дело № 2017851040419 по
описа на ЧСИ Мариян Петков, per. № 851, район на действие СГС, както и
искова молба по чл. 517, ал. 4 от ГПК с ищец „Екс Дебт Мениджмънт" ЕООД
за прекратяване на „ЗМК-2019" ЕООД. Същият ден молителят бил уведомен
за получените книжа, като запознавайки се с тях, от съдържанието им узнал
за издадената срещу него заповед за изпълнение. Твърди, че едва тогава е
узнал за протеклото през 2016г. заповедно производство, както и че срещу
него е образувано изпълнително дело. В тази връзка сочи, че залепване на
уведомление за издадената заповед не е извършвано, не са били налице и
предпоставките за това, доколкото за да бъде приложена процедурата по чл.
47 ГПК в редакцията към онзи момент, връчителят е следвало да установи
освен, че ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес,
1
така и че не е намерил друго лице, което е съгласно да получи съобщението,
било то от домашните му или от кръга на съседите. Сочи, че близките му,
живеещи на адреса, не са отказвали да вземат документи от съда. Молителят
твърди, че не са му връчвани и книжа от ЧСИ за образувано изпълнително
дело, като ненадлежното връчване на заповедта за изпълнение го е лишило от
възможността да подаде възражение по чл. 414 от ГПК срещу нея.
Отделно от изложеното, твърди, че е налице хипотезата на чл. 423, ал.1,
т.2 ГПК – заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на
връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на
Република България. В тази връзка излага, че в началото на 2015г. заминал да
работи в гр. А., Германия, адресно регистриран е в същия град, считано от
01.04.2015г., като от 01.09.2015г. е започнал работа, първоначално на
изпитателен срок, а след това на постоянен трудов договор. Представя
доказателства за сочените адресната регистрация и трудово правоотношение.
Сочи, че оттогава, включително към настоящият момент, живее и работи на
територията на Федерална Република Германия, гр. А..
С оглед на изложеното моли съдът да приеме възражението му срещу
издадената Заповед за изпълнение по ч.гр.д. №3137/2016 г. по описа на ВРС,
както и да постанови спиране на изпълнението по изп. дело № 2017851040419
по описа на ЧСИ Мариян Петков, рer. №851, район на действие СГС.
Отправени са и доказателствени искания – 1) да се изиска и приложи по
делото ч.гр.д. №3137/2016г. по описа на ВРС, 26 състав, по което е издадена
процесната заповед за изпълнение, както и изпълнително дело №
2017851040419 по описа на ЧСИ Мариян Петков, рer. № 851 на КЧСИ и с
район на действие СГС; 2) да се допуснат до разпит при режим на довеждане
двама свидетели за установяване на обстоятелствата, че на адреса, на който е
търсен молителят, живеят неговите родители, на които не е дадена
възможност да получат и да му предадат за издадената против него заповед за
изпълнение, че не е получавал съобщения и книжа от съдебен изпълнител,
както и че уведомяване за книжа, изпратени от съда или от съдебен
изпълнител, чрез залепване не е извършвано.
Препис от възражението на длъжника е бил връчен на кредитора –
заявител в заповедното производство „Екс Дебт Мениджмънт" ЕООД. В
указания му срок същият не е подал отговор.
Настоящият състав на Окръжен съд - Варна, като прецени
оплакванията във възражението, събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед на своето вътрешно убеждение,
намира за установено следното:
Искането за приемане на възражение е подадено от надлежна страна, а
именно длъжникът по издадената заповед за изпълнение.
2
Съобразно твърденията в подаденото възражение, длъжникът сочи, че е
узнал за издадената заповед за изпълнение на 15.09.2020г. В случая,
доколкото по делото не са налице данни за узнаване преди твърдяната от
длъжника дата, следва да се приеме, че с депозиране на възражението на
29.09.2020г., срокът по чл. 423, ал. 1 ГПК е спазен. Следователно
възражението е допустимо и подлежи на разглеждане по същество.
Същото, според настоящия съдебен състав, се явява основателно.
В чл. 48, ал. 7 КМЧП е дадено легално определение на понятието
„обичайно местопребиваване“, според което под обичайно местопребиваване
на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило
преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от
регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За
определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени
обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от
трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде
такива връзки.
От представените с възражението писмени доказателства – документи
на немски език с превод на български: издадено на 17.04.2015г.
удостоверение за адресна регистрация на З. М. К. в гр. А., Федерална
република Германия и трудов договор /безсрочен/ от 01.09.2015г., се
установява, че от пролетта на 2015 година длъжникът З. М. К. се е установил
трайно да живее във Федерална република Германия, с което обичайното му
местопребиваване се е изместило извън пределите на Република България.
От друга страна, от материалите по ч.гр.д. №3137/2016г. по описа на
ВРС, приложено към настоящото, процесната заповед за изпълнение е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК – чрез залепяне на
уведомление.
При така установените факти съдът намира, че е налице основанието на
чл.423, ал.1, т.2 от ГПК /заповедта не е била връчена лично на молителя и в
деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията
на Република България/, поради което възражението на длъжника З. М. К.
следва да бъде прието.
С оглед на горното и доколкото липсата на обичайно местопребиваване
на територията на Република България на длъжника – физическо лице към
датата на издаване на заповедта за изпълнение е отрицателна процесуална
предпоставка, препятстваща издаването на исканата от кредитора заповед –
аргумент от чл.411, ал.2, т.5 /предишна т.4/, предл. първо ГПК, то проверката
за наличие и на хипотезата на чл. 423, ал.1, т.1 ГПК /ненадлежно връчване на
заповедта за изпълнение/ се явява безпредметна.
3
Основателността на възражението, изводима от приложените по делото
писмени доказателства, не налага разглеждане на същото в открито съдебно
заседание, съответно събиране на други доказателства.
При така установената недопустимост на издадената срещу длъжника З.
М. К. Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и в съответствие с правомощието
си по чл.423, ал.3, изр. последно, във вр. с чл.411, ал.2, т.5 /предишна т. 4 / от
ГПК, въззивният съд следва служебно да обезсили процесната заповед за
изпълнение, както и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
Предвид горното, искането на длъжника за спиране на изпълнението по
процесната заповед се явява лишено от предмет, поради което не следва да
бъде разглеждано.
Разноски за настоящото производство не следва да се присъждат,
доколкото липсва отправено искане от молителя в този смисъл.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА възражение на длъжника З. М. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Д. ч., ул. „Р." № **, срещу Заповед № 1540/24.03.2016г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.
№3137/2016г. по описа на ВРС, в полза на кредитора „Екс Дебт Мениджмънт"
ЕООД, ЕИК *********.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 1540/24.03.2016г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №3137/2016г.
по описа на ВРС, в полза на кредитора „Екс Дебт Мениджмънт" ЕООД, ЕИК
*********, както и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, на
основание чл.423, ал.3, изр. последно, във вр. с чл.411, ал.2, т.5 /предишна т. 4
/ от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4