№ 360
гр. Благоевград, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Моника Христова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно гражданско
дело № 20211200500824 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид :
С решение № 904714 /14.06.2021г. по гр.д. 1181/ 2020г. по описа на Районен
съд-Благоевград е отхвърлен предявения от Р. М. В., ЕГН **********,
гр.Благоевград, ул.“Т.А.“ № 43Б, ет.2 против „Д., ЕИК *******, седалище и
адрес на управление грС., район „О.“, ул.“М.“ № 19, представлявано от
Д.Д.М. и В.М.С.-гл.изп.директор, иск с правно основание чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД
за осъждане на дружеството-ответник да заплати на ищеца сумата от 5 100
/пет хиляди и сто/ лева, частичен иск от общата сума в размер на 20 317.92
/двадесет хиляди триста и седемнадесет лева и деветдесет и две стотинки/
лева, представляващи събрана сума при начална липса на основание, явяваща
се част от престирани анюитетни вноски по Договор за жилищен и ипотечен
кредит от 10.12.2008г. за периода от 29.05.2015г. до 29.07.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата, като недоказан и неоснователен.
Ищецът е осъден да заплати на ответника съдебни разноски в размер на 400
лева, представляващи заплатено възнаграждение за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК срещу решението е
подадена въззивна жалба от ищеца Р. М. В., в която се релевират подробни
доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението. Пледира за
отмяна на атакувания съдебен акт и за постановяване на друг, с който
предявения осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД бъде
уважен изцяло. Не прави доказателствени искания. Претендира съдебни
разноски за две инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК насрещната страна депозира чрез процесуален
представител писмен отговор. С подробни съображения обосновава
1
становище за неоснователност на жалбата. Заявява искане за потвърждаване
на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Не прави
доказателствени искания. Претендира съдебни разноски-юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжен съд-Благоевград, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен
акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта –в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни правни
норми.
Решението е и правилно, като на основание чл.272 от ГПК въззивният
съдебен състав препраща към мотивите, изложени от БРС. Независимо от
това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави
следното:
Относно фактическата страна на спора:
Не се спори от страните, че на 10.12.2008г. между страните е сключен договор
за жилищен и ипотечен кредит /при Общи условия/, по силата на който
банката е предоставила на Р.В. кредит в размер на 142 800.00 лева, който
кредитополучателят се е задължил да върне в срок от 300 месеца, считано от
неговото усвояване, съобразно погасителен план, неразделна част от договора
/Приложение № 1/. За обезпечаване на кредита е учредена договорна ипотека.
Съгласно чл.7 от Договора, кредитополучателят се е задължил за заплаща на
банката възнаградителна лихва, формирана от базов лихвен процент за този
вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка, която може да
бъде намалена с отстъпка, съгласно Условията за ползване на
преференциален лихвен процент по програма „УЮТ“ /Приложение № 2 към
договора/. Към датата на сключване на договора страните са уговорили 5.69%
базов лихвен процент, стандартна надбавка в размер на 6.80 процентни
пункта или общо 12.49%.
Съгласно чл.9, т.1 от ОУ кредитът да се олихвява с фиксирана и/или плаваща
лихва, състояща се от базов лихвен процент и надбавка, посочени в Договора
като кредиторът има право да променя базовия лихвен процент за което
уведомява кредитополучателя по подходящ начин.
Съгласно чл.25.3 от ОУ кредиторът има право едностранно да променя
базовия лихвен процент и таксите, за което уведомява кредитополучателя по
подходящ начин.
От съдебно-счетоводните заключения /основно и допълнително/, приобщени
към доказателствената съвкупност по делото пред районната инстанция,
които настоящият съдебен състав изцяло кредитира с доверие като
компетентни, обективни, пълни, неоспорени от страните и необорени от
останалите доказателства по делото, се установи, че процесният кредит е
усвоен на 18.12.2008г. в пълен размер - 142 800.00 лева, като по
разплащателна сметка на ищеца са преведени 100 689.30 лева с основание
„покупка на имот“, а сумата от 42 110.70 лева е преведена на същата дата-
18.12.2008г., по разплащателна сметка на „Друм“ ЕООД, на основание
„покупка на имот“. Вещото лице сочи категорично, че базовият лихвен
2
процент /БЛП/ и годишният лихвен процент /ГЛП/ за олихвяване на
процесния кредит не е променян едностранно от банката за целия период от
сключване на договора до датата на изготвяне на заключението /27.02.2021г./,
като същият е в размер на 12.49% годишно, формиран от БЛП 5.69% и
надбавка 6.80%, т.е. е в съответствие с уговореното от страните по сделката.
Вещото лице сочи, че в периода от 29.05.2015г. до 29.07.2016г.
кредитополучателят В. е извършил плащания по Договора, в общ размер
22 583.00 лева, с която сума са погасени както следва: 20 317.92 лева
възнаградителна лихва; 2 252.37 лева главница и 12.71 лева наказателна лихва
за просрочена главница. Вещото лице сочи, че за периода 29.05.2015г. до
29.07.2016г. дължимата от кредитополучателя съгласно погасителния план,
като част от анюитетните вноски/ възнаградителна лихва е в общ размер
20 869.42 лева. Експертът сочи, че към датата на подписване на договора БЛП
е 5.69 % или 45.56 % от ГЛП, като част от погасената възнаградителна лихва
в общ размер 20 317.92 лева в периода 29.05.2015г. до 29.07.2016г., БЛП е с
левова равностойност 9 256.84 лева. Съгласно експертното становище за
периода от 10.12.2008г. /дата на сключване на договора/ до 02.05.2019г. /дата
на депозиране на исковата молба/ общият размер на начислената от банката
възнаградителна лихва по договора е 176 250.02 лева, първото начисляване на
възнаградителна лихва е към 14.01.2009г., а последното-към 02.05.2019г., за
периода от 15.04.2019г. до 02.05.2019г.
От правна страна:
Уважаването на предявения с правно основание иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД
предполага доказването на твърдяното от ищеца имуществено разместване
/между страните по делото/ на процесната сума и получаването й от
ответника при начална липса на основание, т.е. изначална неоснователност на
имущественото разместване.
Съгласно правилото на чл.154, ал.1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване факта на заплащането на процесната
сума, а ответникът-да докаже, че е налице основание за получаването,
съответно задържане на полученото.
В разглеждания случай страните не спорят относно наличието на
облигационна връзка, възникнала по силата на сключения между тях договор
за жилищен и ипотечен кредит от 10.12.2008г., както и относно извършените
от кредитополучателя погашения до датата на предявяване на иска. Спори се
относно това налице ли е заплатена в повече от ищеца сума като погашение
на процесния договор, представляващи заплатени от въззивника
възнаградителни лихви. Въззивникът твърди, че процесната сума от 5 100
лева е формирана от платени в повече договорни лихви в резултат на
едностранно изменение на БЛП. Твърди, че въпреки изричните уговорки,
банката е начислявала по-висок от посочения в договора лихвен процент като
частите от анюитетните вноски за периода 29.05.2015г.-29.07.2016г.
възнаградителни лихви, равняваща се частично на 5 100 лева от общ размер
20 317.92 лева, се явяват събрани от банката при начална липса на основание,
тъй като разпоредбите на чл.7 от Договора, чл.9.1. и чл. 25.3. от ОУ
противоречат на повелителните норми на закона на основание чл.146, ал.1 от
ЗЗП и като такива се явяват неравноправни по смисъла на чл.143, т.10 и т.12
от ЗЗП, поради което се явяват нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Настоящият въззивен съдебен състав намира твърденията и доводите на
въззивника за недоказани и неоснователни.
Съгласно нормата на чл.143, ал.1 ЗЗП, на които се позовава въззивникът,
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в
3
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като позволява на търговеца или доставчика да
променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в
него основание или предвижда цената да се определя при получаването на
стоката или предоставянето на услугата или дава право на търговеца или
доставчика да увеличава цената, без потребителя да има право в тези случаи
да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително
завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването.
На основание чл.145, ал.1 ЗЗП неравноправната клауза в договор, сключен с
потребителя, се преценява като се вземат предвид видът на стоката или
услугата-предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото
сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на
договора или на друг договор, от който той зависи. Съгласно ал.2 на същия
член преценяването на неравноправната клауза в договора не включва
определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената
или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде
доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези
клаузи на договора са ясни и разбираеми.
Неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално,
съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП. Втората алинея на посочената норма регламентира,
че не са индивидуално уговорени клаузите, които са изготвени предварително
и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
В казуса оспорената клауза /чл.7 от Договора/, по силата на която страните са
уговорили размера на възнаградителната лихва, е част от сключения между
страните договор за жилищен и ипотечен кредит, а не се съдържа в Общите
условия на банката. В хода на производството не са ангажирани
доказателства, че оспорената клауза от договора е отнапред установена от
банката и не е индивидуално уговорена. С оглед на това следва да се приеме,
че ищецът е имал възможност да влияе върху съдържанието на клаузата, от
която не се е възползвал.
Оспорената клауза е свързана с размера на възнаградителните лихви, които
представляват цената на заетите парични средства. В разпоредбата на чл.144,
ал.3, т.1 ЗПП законодателят е предвидил изключение от регламентираното в
чл.143, ал.1, т.12 ЗЗП правило, което се отнася до сделките с ценни книжа,
финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на
лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца
или доставчика на финансови услуги. Основният критерий за приложението
на посоченото изключение е изменението на цената да се дължи на външни
причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги,
а са породени от въздействието на свободния пазар и/или държавния
регулатор. Тогава търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се
счита недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна
клауза, съдържаща се в чл.143 ЗЗП, тъй като увеличението на престацията не
зависи от неговата воля.
Съгласно дадените в Решение № 77/22.04.2015г. по гр.д. № 4452/2014г. 3 г.о.
ВКС разяснения, за да се прецени дали клаузите отговарят на посочения
критерий за изключения от общия принцип, те трябва да бъдат формулирани
по ясен и недвусмислен начин, предвид нормата на чл.147, ал.1 от ЗЗП.
Потребителят следва предварително да получи достатъчно конкретна
4
информация как търговецът може едностранно да промени цената, за да може
на свой ред да реагира по най-уместния начин /решение на С от 21.03.2013г.
по дело С-92/11/. Съдът не следва да допълва неравноправните клаузи, с цел
да отстрани порока /решение на С от 14.06.2012г. по дело С-618/10/. При
наличие на съмнение съдът има право да тълкува тези клаузи по благоприятен
за потребителя начин, съгласно нормата на чл.147, ал.2 от ЗПП, във връзка с
всички останали клаузи на договора, като вземе предвид вида на стоката и
услугата, на основание чл.145, ал.1 ЗЗП.
Имайки предвид гореизложеното, настоящият въззивен съдебен състав счита,
че клаузата на чл.7 от Договора съдържа достатъчно ясни и разбираеми
условия, поради което следва да намери приложение нормата на чл.144, ал.3,
т.1 ЗЗП, т.е. оспорената клауза е действителна и е произвела действие в
правоотношението между страните. Ето защо и доколкото събраните по
делото доказателства-писмени и гласни, установиха по несъмнен начин, че
платените от кредитополучателя в процесния период /29.05.2015г. до
29.07.2016г./ погасителни вноски са определени правилно при съблюдаване
на действащия по договора лихвен процент към момента на сключването на
сделката, при спазване на установените в договора компоненти, съгласно чл.7
от договора, то следва извод, че процесната сума е платена от
кредитополучателя на банката на валидно правно основание.
Ищцовите твърдения за едностранно увеличаване на първоначално
уговорения от страните размер на възнаградителната лихва не се доказаха.
Безспорно се установи по делото, че базовият лихвен процент и годишният
лихвен процент за олихвяване на процесния кредит не е променян
едностранно от банката за целия период от сключване на договора до датата
на изготвяне на заключението /27.02.2021г./, като същият е в размер на
12.49% годишно, формиран от БЛП 5.69% и надбавка 6.80%. В тази връзка
несъстоятелни са доводите на страната, че процесната сума е заплатена, респ.
получена от банката на основание т.9.1 и т.25.3 от ОУ, които са нищожни по
смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП, като уговорени във вреда на потребителя и
водещи до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя.
Настоящият въззивен съдебен състав намира за неоснователно и
възражението на въззиваемата страна за неприложимост в случая на
разпоредбите на Закона за защита на потребителите, обосновано с твърдение,
че процесният кредит е предоставен за закупуване на цех за мрамор и
мраморни изделия. Изводът се налага с оглед дадената в §13, т.1 от ДР на ЗЗП
легална дефиниция на „потребител“ по смисъла на закона, какъвто несъмнено
е кредитополучателят В. в случая и доказателствата по делото, сред които
липсват такива, сочещи, че кредитът е предоставен, респективно ползван от
В. за нуждите на негова търговска или професионална дейност.
Неоснователно е и възражението на въззиваемия за нередовност на исковата
молба, изразяващ се в непосочване на банкова сметка от ищеца. Изводът
следва предвид, че основания за оставяне на исковата молба без движение
при условията на чл.129, ал.2 от ГПК, са хипотезите на несъобразяване на
молбата с императивите на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, сред които не е
сочения от въззиваемата страна порок -непосочване на банкова сметка в
исковата молба, обективираща осъдителен иск.
Доколкото не се установи по делото въззивникът да е платил на въззиваемата
страна, на основание процесния договор, суми при начална липса на
основание, предявеният от въззивника осъдителен иск се явява недоказан и
неоснователен и като такъв правилно е отхвърлен от районния съд.
5
Поради гореизложеното и съвпадане на изводите на двете инстанции
атакуваното решение следва да бъде потвърдено, а жалбата като
неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото не се дължат разноски на въззивника.
Същевременно, на основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.273 ГПК на въззиваемата
страна се дължат сторените пред настоящата инстанция съдебни разноски. С
отговора на въззивната жалба е поискано присъждане на 300.00 лева
юрисконсултско възнаграждение за процесуалния представител на страната.
В тази връзка, съдът като съобрази материалния интерес по делото, както и
обема правна защита, осъществена от процесуалния представител на страната
пред въззивния съд - изготвяне на писмен отговор на въззивната жалба и
писмено становище, депозирано в открито с.з., без явяване в съдебно
заседание, на който обем съответства възнаграждение в размер на 200.00 лева,
определено при условията на чл.78, ал.8 във вр. с 37 от Закона за правната
помощ и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ,
жалбоподателят следва да бъде осъден за заплати на въззиваемия съдебни
разноски в размер 200.00 лева.
Мотивиран от горното, Окръжен съд-Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 904714 /14.06.2021г., постановено по гр.д. 1181/
2020г. по описа на Районен съд-Благоевград.
ОСЪЖДА Р. М. В., ЕГН **********, гр.Благоевград, ул.“Т.А.“ № 43Б, ет.2 да
заплати на „Д., ЕИК *******, седалище и адрес на управление грС., район
„О.“, ул.“М.“ № 19, представлявано от Д.Д.М. и В.М.С.-гл.изп.директор,
сумата от 200 /двеста/ лева съдебни разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6