Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………
гр. Варна ..................2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Варна, в публично заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Данаилова
ЧЛЕНОВЕ: Мария Даскалова
Наталия Дичева
при секретаря
Наталия Зирковска и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура – Варна
Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова кас. АНД
№ 2735/2022 г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба от заместник-кмет на Община Варна против Решение № 1364/17.10.2022
г., постановено по АНД № 20223110201700/2022 г. на Районен съд – Варна, с което
е отменено Наказателно постановление № 147/01.04.2022 г. на заместник-кмет на Община Варна, с
което на К.Д.Т. ЕГН ********** за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лева.
Жалбоподателят твърди,
че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно като излага доводи за
постановяването му при неправилно приложение на материалния закон. Счита, че в
хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила. Оспорва изводите на районния съд за липса на
доказателства за разположението и зоната на действие на пътен знак В27 като
сочи, че неустановяването на твърденията дали действително паркираният
автомобил се е намирал в зоната на действие на този знак не оборва предвидената
в чл.189, ал.2 от ЗДвП доказателствена сила на съставения акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/. Отправя искане за отмяна на решението и
потвърждаване на наказателното постановление. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение съгласно Закона за правната помощ.
Ответната
страна – К.Д.Т., по
съображения, изложени във възражение срещу касационната жалба и в молба С.д. №
333/10.01.2023 г., оспорва жалбата като неоснователна и моли оспореното решение
да бъде оставено в сила. Отправя искане в полза на касационния жалбоподател да
не бъдат присъждани разноски за юрисконсултско възнаграждение, евентуално
същите да бъдат определени в минимален размер съобразно размера на наложената с
наказателното постановление глоба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Варна счита касационната жалба за неоснователна и пледира
за оставяне в сила на обжалваното решение.
След като
обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по
делото и с оглед проверката по чл.218 от АПК, Административен съд – Варна
намира следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което
производството по нея е процесуално допустимо.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд –
Варна е приел за установено следното:
На 20.02.2022 г., около 23:00
часа, служител на „Общинска полиция” при ОД МВР – Варна установил, че лек
автомобил „Рено“ с рег. № *** е паркиран неправилно на ул. „Царевец“, срещу №
9А, в зоната на действие на пътен знак В27, който се намирал в началото на
улицата, непосредствено след изхода от бул. „Левски“. Констатираното е счетено
за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, за което срещу собственика на автомобила Й.Х.Х.е
съставен фиш за налагане на глоба. В законоустановения срок Христова обжалвала
съставения фиш като в декларация по чл.188 от ЗДвП декларирала, че на
посочената във фиша дата автомобилът е управляван от К.Д.Т.. На 31.03.2022 г.
срещу Т. е съставен АУАН за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП – за това, че на
20.02.2022 г., около 23:00 часа, като водач на МПС – лек автомобил „Рено“ с
рег. № ***, собственост на Й.Х.Х., при следните обстоятелства: в гр. Варна, на
ул. „Царевец“ срещу № 9А, е паркирал управлявания от него автомобил в зоната на
действие на пътен знак В27, с което затруднява останалите участници в
движението. Срещу акта не са депозирани възражения. Възприемайки изцяло
констатациите в АУАН, административнонаказващият орган /АНО/ издал оспореното
пред районния съд наказателно постановление, с което на основание чл.183, 1л.2,
т.1 от ЗДвП наложил на Т. административно наказание „глоба“ в размер на 20
лева.
Районен съд –
Варна е приел от правна страна, че АУАН и наказателното постановление са
издадени от компетентни органи и в предвидените в ЗАНН срокове, но при допуснати
съществени процесуални нарушения. Посочил е, че не е установено на какво
разстояние от мястото, където е паркиран автомобилът, се намира въпросният
пътен знак В27 с оглед извършване
преценка дали паркираното МПС попада в зоната му на действие съгласно
нормата на чл.50, ал.1 от ЗДвП. Липсата на пълно и точно описание на
нарушението от фактическа страна е счетено от въззивния съд за съществено
нарушение на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, довело до
ограничаване правото на привлеченото към административнонаказателна отговорност
лице да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено, и представляващо
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
Оспореното решение е правилно
и законосъобразно.
Правилна е констатацията
на районния съд за неизясняване от страна на АНО на релевантните за случая факти
и обстоятелства. По делото не е установено по категоричен начин мястото, където
е бил паркиран управляваният от касационния ответник лек автомобил. В АУАН и в
наказателното постановление е посочено, че това е на
ул. „Царевец“ срещу № 9А, което обстоятелство е оспорено още в хода на административнонаказателното
производство с твърдения, че автомобилът е паркиран няколко пресечки след това.
Служителят на „Общинска полиция” при ОД МВР – Варна, който е констатирал
нарушението и съставил фиша за налагане на глоба, в качеството на свидетел в производството
пред районния съд заявява, че не си спомня нито точното разположение на пътния
знак, нито на колко кръстовища след него е бил паркиран автомобила. Видно от представените в хода на въззивното
производство извадки от Генералния план за организацията на движението на
територията на Община Варна, на мястото, посочено в АУАН и в наказателното
постановление /на ул. „Царевец“ срещу № 9А/, не се установява да е налице пътен знак В27
„Забранени са престоят и паркирането“. В писмо рег. № ЗК22000852ВН_004ВН/31.05.2022
г. на директора на Дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ при
Община Варна се сочи, че по искане на началника на Второ районно управление при
ОД на МВР Варна, направено с писмо рег. № ИИБ19002951ВН/19.08.2019 г., такъв
знак е поставен на изхода на бул. „Васил Левски“ за ул. „Царевец“ /в посока ул.
„Генерал Колев“ и районната администрация на район „Приморски“/.
Противоречивите данни относно разположението на пътен знак В27 и мястото, на
което е бил паркиран управляваният от Т. автомобил, правилно са възприети от
въззивния съд като възпрепятстващи извършването на преценка дали паркираното
МПС попада в обхвата на действие на установената с този пътен знак забрана за
паркиране предвид нормата на чл.50, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗДвП,
регламентираща че забраната, въведена с пътен знак В27, важи до следващото
кръстовище, или до знак, който го отменя, или на разстояние, указано с
допълнителна табела Т2. Липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението
от фактическа страна, както в съдържанието на съставения АУАН, така и в
издаденото наказателно постановление, винаги е съществено нарушение на чл.42,
ал.1, т.4 и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, представляващо самостоятелно основание
за отмяна на наказателното постановление.
Принципно правилно е
твърдението на касационния жалбоподател относно доказателствена сила, която
чл.189, ал.2 от ЗДвП придава на АУАН, но съгласно цитираната правна норма
такова доказателствено значение имат единствено редовно съставените актове,
какъвто настоящият АУАН не е, доколкото не са изяснени релевантните за случая
факти и обстоятелства.
С оглед
изложеното съдът намира, че наведените в жалбата касационни основания не са
налице, поради което същата трябва да бъде оставена без уважение, а решението
на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
При този изход
на правния спор искането на касационния жалбоподател за присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт е неоснователно по аргумент на противното на
чл.63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН, във връзка с чл.143, ал.1 от АПК.
Ответникът по
касация не е направил искане за присъждане на разноски, поради което такива не
му се дължат.
Водим от
горното и на основание чл.221, ал.2, изречение първо, предложение първо от АПК,
във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Варна
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1364/17.10.2022 г.,
постановено по АНД № 20223110201700/2022 г. по описа на Районен съд – Варна.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.