№ 528
гр. Габрово, 07.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I в закрито заседание на седми
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Симона Миланези
Славена Койчева
като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно частно
гражданско дело № 20214200500378 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК *********, чрез юрисконсулт М.Г., против разпореждане № 884 от
26.07.2021 г. по ч. гр. д. № 920/2021 г. на РС- Севлиево, в което е отхвърлено
подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК против длъжника З. ЮС. АЛ. за
сумата от 132 лв. - застрахователна премия по договор за допълнителни
услуги, на осн. чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК.
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилността на обжалвания
съдебен акт, с искане за неговата отмяна и произнасяне по същество на
въпроса. Развити са съображения, че кредиторът има право да събира такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит и тезата на заповедния съд, че посредством договора за застраховка се
цели увеличаване размера на кредита не може да бъде споделена.
Сключването на застрахователния договор не би предпоставка за отпускане
на кредита и размерът на застрахователната премия не следвало да се
включва в размера на ГПР и с него не се оскъпява кредита. Доколкото
кредиторът не може да влияе на условията по договора за застраховка, то не
1
може да се приеме, че същия допълнително оскъпява кредита. Не можело да
се направи извод за нарушаване правата на потребителя по смисъла на ЗЗП.
Дали с включването на застрахователните вноски в ГПР бе се надхвърлил
законоустановения лимит било установимо само със специални знания,
каквито заповедното производство не позволява да бъдат ангажирани.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от
легитимирана страна, поради което същата е процесуално допустима.
Настоящият състав на съда, след преценка на доказателствата към делото,
приема за установено следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление, по
реда на чл. 410 от ГПК, от жалбоподателя срещу З. ЮС. АЛ., в което
кредиторът по т. 9 от същото, е заявил, че претендира и застрахователна
премия по договор за допълнителни услуги в размер на 132 лв. за периода от
22.07.2019 г. (падежа на първата неплатена вноска по договор за
допълнителни услуги) до 22.10.2019 г. (падежа на последната вноскаа по
договор за допълнителни услуги). В т. 12 на същото е посочил, че сумата
произтича от обстоятелството, че кредиторът – заемодател „Микро кредит”
ООД в качеството си на застрахователен посредник предоставил на длъжника
- заемополучател финансиране и разсрочване на сключена с неговото
посредничество застраховка „Защита” към застрахователна компания
(посочена в заявлението), конкретните условия по която били посочени в
индивидуалната застрахователна полица, предоставена на заемополучателя и
подписана от него. Кредиторът финансирал плащането на застрахователната
премия в размер на 198 лв., а заемополучателят следвало да върне тази сума
на равни погасителни вноски, дължими на падежните дати на погасителните
вноски по договора за заем.
С обжалваното разпореждане № 884 от 26.07.2021 г. е оставено без
уважението искането на жалбоподателя, в частта да се издадена заповед за
изпълнение за сумата от 26 лв., претендирана за допълнителни услуги по
договор за допълнителни услуги, сумата от 132 лв. представляваща
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги и за сумата от 17,
39 лв. лихва за забава по договор за допълнителни услуги, на осн. чл. 411, ал.
2, т. 2 от ГПК.
2
За да постанови обжалваното разпореждане в отхвърлителната му част,
първоинстанционният съд е приел, че договора за допълнителни услуги към
заема противоречи пряко на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява на
кредитора да иска от потребителя заплащане на такси и комисионни свързани
с усвояване и управление на кредита. Съдът е приел, че с договора за
допълнителни услуги към заема, кредиторът цели да си набави допълнителни
плащания извън предвидените в закон. Съгласно чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4,
чл. 21, ал.1 от ЗПК кредиторът, при предоставяне потребителски кредит, не
може да договаря условия, при които освен обявената договорна лихва на
потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и
фиксирани по размер разходи, включително и когато такива плащания са
договорени отделно, но икономическото им основание не може да се обособи
като предмет на специфична услуга, предоставена на потребителя. Прието е,
че съгласно чл. 10а, ал. 4 от ЗПК видът, размерът и действието, за което се
събират такси и кимисионни, трябва да бъде ясно определен, което в случай
не било направено и съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договора за
потребителски кредит, имаща за цел да е заобиколи закона, е нищожна.
Прието е, че споразумението се явява и нищожно по смисъла на чл. 143, ал. 1
от ЗПК като неравноправна клауза, тъй като води до значитерно неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Прието е, че на
това основание равностойността на допълнителните услуги не се дължи, като
съответно не се дължи и претендираната сума за застрахователна премия по
договора за допълнителни услуги в размер на 132 лв.
Настоящият състав на съда намира, че постановения отказ за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по отношение на застрахователната
премия по същество е правилно и законосъобразно. На първо място не може
от представените доказателства към заявлението да се направи извод, че
претендираното вземане - за застрахователна премия по договора за
допълнителни услуги, е валидно възникнало по основание и е безспорно. По
същество се касае за допълнително кредитиране със сумата, дължима от
застрахования заемополучател като застрахователна премия, за реалното
плащане на която сума, обаче, липсват както твърдения, така и представени
доказателства (заемът е реална сделка). Отделно от това, в този случай
основанието да се иска плащане на тази сума от длъжника е различно от
3
соченото в заявлението. В случай, че действително се касае единствено и
само за предоставена допълнителна услуга по посредничество с конкретен
застраховател, казаното по-горе относно необосноваността на претенция за
допълнително възмездяване за дейности/ услуги, за които не се установява, че
са в интерес на длъжника, съответно, че са реално извършени от кредитора,
важи изцяло. Заплащането на възнаграждение за кредитора, за възможността
да се договаря сключване на договор за застраховка с конкретно посочен от
него застраховател при неясни условия или преимущества за длъжника не
може да се приеме за съобразено с моралните принципи за добросъвестност.
Предвид гореизложеното разпореждането на първоинстанционния съд следва
да бъде потвърдено в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от "Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК ********* против разпореждане № 884 от 26.07.2021 г. по ч. гр. д.
№ 920/2021 г. на РС- Севлиево, в което е отхвърлено подаденото от,
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК против длъжника З. ЮС. АЛ. за сумата от 132 лв. - застрахователна
премия по договор за допълнителни услуги.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4