гр.София, 18.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
TO, VI - 5
състав в публичното заседание на седемнадесети май две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Райкинска
при участието на
секретаря Антоанета Стефанова, като взе предвид докладваното от съдия Райкинска
т.д.№ 1765 по описа за 2017 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.625 ТЗ.
Молителите „Щ.“ ЕООД и „Т.“ ЕООД
твърдят, че имат изискуеми парични вземания към „Б.Е.Д.“ ЕАД в размер съответно
на 65 623.58 лева и 70 000 лева, които им били прехвърлени с договор
за цесия от 21.12.2016 г. с цедент „А.“ ЕООД. Вземанията произтичали от Договор
за строителство от 08.02.2011 г. между цедента и длъжника и подписан на
25.09.2012 г. протокол за допълнително
вложени материали в СМР. Цедентът изпратил съобщение по чл. 99, ал. 4 ЗЗД на
длъжника на 23.02.2017 г., но същият не бил открит на адреса си на управление,
вписан в търговския регистър. Вземането произтичало от търговска сделка, която
била в кръга на дейността на двете страни по сделката. Длъжникът възложил на “А.“
ЕООД да построи Курортно селище – сгради
А и В с рецепция, ресторант и спа център в землището на с. Черноморец, като
възложителят не заплатил разходи за допълнително вложени работи по време на
строителството, свързани с изправяне на отклоненията по хоризонталата и
вертикалата на изградения груб строеж. Задължението за заплащане на
допълнително вложени материали произтичало от чл. 9.4 от договора. Страните
подписали протокол за допълнително извършените работи на 22.04.2011 г., с което
длъжникът признал извършването им.
Изложени са твърдения за наличие
презумпционните предпоставки по чл. 608, ал. 2 ТЗ – последният ГФО на длъжника,
обявен в ТР, бил за 2010 г., поради което неплатежоспособността и
свръхзадължеността на длъжника се предполагали. Длъжникът не бил в състояние да
плати и свои публичноправни задължения, което се установявало от наложена
възбрана върху негов имот от НАП. Тъй като дружеството се било разпоредило със
свои основни имоти, а върху останалото имущество имало наложени ипотеки и
възбрани, то вероятно дружеството не разполагало и с достатъчно активи за
погасяване на паричните си вземания., съотв. – налице била и свръхзадълженост.
Молителите искат да бъде обявена
неплатежоспособността и свръхзадължеността на ответника и да бъде открито
производство по несъстоятелност.
В законоустановения срок ответникът „Б.Е.Д.“
ЕАД е депозирал отговор, в който оспорва молбата по чл. 625 ТЗ като недопустима
и неоснователна. Твърди, че между него и молителите не са налице каквито и да е
облигационни или търговски отношения,
нито ответното дружество е техен длъжник. Липсвала процесуална легитимация у
молителите, поради което производството било недопустимо. Освен това към
21.12.2016 г. „Б.Е.Д.“ ЕАД не било длъжник на
„А.“ ЕООД, тъй като всичките му задължения към това дружество били
погасени на 18.11.2015 г., тъй като на тази дата бил сключен договор за заместване
в дълг между „А.“ ЕООД – кредитор, „Б.Е.Д.“ ЕАД – длъжник и А.И.П. – нов
длъжник. По силата на договора за заместване в дълг всички задължения на
ответника към „А.“ ЕООД по договора за строителство били поети от Ана П. и
кредиторът декларирал, че няма никакви имуществени претенции към „Б.Е.Д.“ ЕАД
по това правоотношение. Предвид това, към датата на договора за цесия
прехвъряното вземане не е съществувало и цесията била нищожна, поради което и
молителите не били кредитори на ответника. На следващо място ответникът оспорва
да му е връчван надлежно договора за цесия. Оспорва и твърденията на
молителите, че е спрял плащанията.
Ответникът моли молбата по чл. 625 ТЗ да
бъде оставена без разглеждане като недопустима, а евентуално да бъде оставена
без уважение като неоснователна.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от Договор за строителство от 08.02.2011 г.,
сключен между „Б.Е.Д.“ АД – възложител и „А.“ ООД – Изпълнител, с него
Изпълнителят е приел да извърши СМР по възлагане от Възложителя на Курортно
селище в землището на Черноморец, община Созопол.
На 25.09.2012 г. представители на страните са
подписали Протокол за допълнително вложени материали за СМР по т. 9.4 от
договора за строителство на обща стойност 135 623.58 лева.
С Договор за прехвърляне на правото на вземане
(цесия) от 21.12.206 г. „А.“ ЕООД е прехвърлило на „Щ.“ ЕООД и „Т.“ ЕООД
вземането си към длъжника „Б.Е.Д.“ АД, произтичащо от дължими плащания по Договор
за строителство от 08.02.2011 г., за които е подписан протокол от 25.09.2012 г.
за допълнително вложени материали за СМР в общ размер на главницата
135 623.58 лева. На „Щ.“ ЕООД е прехвърлена част от вземането, равна на
65 623.28 лева, а на „Т.“ ЕООД е прехвърлена друга част в размер на
70 000 лева. Вземането е прехвърлено вместо изпълнение на задължения на
цедента по договори за търговска продажба на строителни материали.
Представено е Уведомително писмо до „Б.Е.Д.“ ЕАД по чл.
99, ал. 4 ЗЗД, за цесията от 21.12.2016 г. Представен е пощенски плик с обратна
разписка, видно от която на 23.02.2017 г. на Т.И.В.е връчена пощенска пратка от
Адвокатско дружество „П. и М.“
Представени са множество протоколи – Акт обр. 19,
подписани от представите на „БТ Е.Д.“ АД и „А.“ ООД за извършени СМР, от 2011
г. и 2012 г.
По делото е представен Договор за заместване в дълг
от 18.11.2015 г. с нотариална заверка на подписите, сключен между „БТ Е.Д.“ АД
– Длъжник, А.И.П. – Нов длъжник и А.“ ЕООД – Кредитор. Страните са взели предвид,
че Длъжникът и Кредиторът са сключили договор за строителство, по силата на който
Кредиторът е поел задължение да построи курортно селище по възлагане от
длъжника в землището на Черноморец. Страните са приели, че към датата на
сключване на договора длъжникът има изискуеми задължения към кредитора,
произтичащи от Договора за строителство и представляващи удържани гаранции,
лихви, неустойки и други в общ размер на 71 802 лева. Споразумели са се,
че Длъжникът прехвърля изцяло на Новия длъжник всички свои задължения произтичащи
от договора за строителство, включително, но не само задълженията в общ размер
на 71 802 лева. Новият длъжник приема да замести длъжника в
прехвърлените задължения, както и да изпълни същите. С подписването на договора
Кредиторът дава изрично съгласие за заместването на Длъжника от Новия длъжник в
задълженията по договора за строителство и Кредиторът освобождава Длъжника от
задълженията му по договора за строителства, като декларира, че няма никакви
имуществени и/или неимуществени претенции към него във връзка с това
правоотношение. Новият длъжник се е задължил да изпълни паричните задължения,
произтичащи от договора за строителство в пълен обем до 01.03.2016 г.
На 19.02.2016 г. е подписано Споразумение към
договора за заместване в дълг, между А.И.П. и Кредитора, с което страните са
приели, че дългът в размер на 71 802 лева, представляващ удържани
гаранции, лихви, неустойки и други е изцяло погасен и са уредени всички
финансови и имуществени отношения по договора за строителство, поради което
кредиторът няма финансови претенции към А.И.П..
По делото са представени баланси за 2012, 2013 г. и 2015 г. на ответното дружество,
както и други счетоводни документи – оборотна ведомост за периода 2013 г. –
2016 г. хронологична ведомост за периода 2013 – 2016 г. амортизационен план,
декларации по ЗКПО, копие от платежно нареждане към НАП и др.
С постановления от 12.09.2015 г., 07.07.2016 г.,
14.09.2016 г., 25.10.2016 г., 01.10.2016 г., 19.01.2017 г. и 02.08.2017 г. са
наложени от НАП първоначално
предварителни обезпечителни мерки, а впоследствие и обезпечителни мерки върху
имущество на ответника, за установени и изискуеми публични вземания в размер на
572 084.75 лева.
Представено е Решение от 25.08.2017 г. на директора
на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, гр. София, с което, по
жалба на „Б.Е.Д.“ АД е отменен ревизионен акт от 14.01.2016 г.
По делото е събрана справка от Агенцията по
вписвания, Имотен регистър относно всички вписвания, отбелязвания и заличавания
по партидата на ответното дружество на територията на цялата страна.
По делото са разпитани двама свидетели - С.П.Н.и И. А. Н..
Свидетелят Нанев е
посочил, че е бил съдружник и управител на дружество „А.“ ООД от 2006 г. до
2012 г. Имали договор между „А.“ ООД в качеството на изпълнител и „Б.Е.Д.“ ЕАД
в качеството на възложител. Този договор бил сключен лично пред свидетеля в
началото на 2011 г. Бил сключен за довършително строителство на сграда в гр.
Черноморец и за изпълнение на различни СМР. Същият договор от страна на „А.“ бил
изпълнен. Отсрещната страна не си изпълнила задълженията със заплащането на
протоколите за изпълнените СМР. По отношение протокола от 25.09.2012 г.,
находящ се на л. 279 от делото казва, че той лично го подписал, а от страна на
„Б.Е.Д.“ -Б.Н.. Работата по този протокол била извършена. Той бил за преразходи
за вложени материали, които са в преразход поради отклонение във вертикали и
хоризонтали на стените на строителните помещения и същите са установявани в
процеса на работа с лицето Б.Н.ежедневно, като в края на обекта бил съставен
протокол за общото количество, което в договора е описан. Б.Н.бил човекът,
който изпълнявал абсолютно всички функции от страна на „Б.Е.Д.“. Присъствал по
време на договаряне на офертата, по време на подписване на самия договор. След
това бил на обекта от самото начало - от грубия строеж, защото посещавали
обекта още от времето на грубия строеж и той ръководел обекта и бил лицето,
което отговаряло за абсолютно всичко. Той водел сутрешните инструктажи, той
давал одобрение за плащането, той правел всичко на обекта и бил единствено
такова лице. Т.В.- директор на фирма „Б.Е.Д.“, ги запознал с Б.Н.и им казал, че
това е човекът, който за в бъдеще ще отговаря за техните дейности. Свидетелят
изготвял акт обр. № 19 за извършени СМР, като замервал количествата, нанасял ги
в таблици, изготвял протокола, след което го оставял в офиса на Б.Н.или го
изпращал по електронната поща, след което той проверявал същия протокол,
одобрявал количествата и го изпращал на г-н Т.В., който след това го заплащал.
За конкретния протокол били уточнени количествата, които били направени като
преразход, свидетелят ги нанесъл в протокола, подписал го, влязъл в офиса и го
оставих на бюрото наБ.Н., който трябвало да го провери, подпише и изпрати на Т.В.за
заплащане. Б.Н.не върнал протокола. Протоколът беше получен след време от И. Н..
На И. Н. били поставени допълнителни условия, че има договорка от страна на „Б.Е.Д.“,
че А. се откаже от гаранционните средства, които трябва да получи (гаранцията,
която е за качеството), ако се откаже от тези средства ще им бъдат заплатени
протоколите. Свидетелят сочи, че познава управителите на „ЩОРМ“ и „ТОПФА“, като
с дружество „ЩОРМ“ било договорено да доставя строителните материали на обекта,
а дружеството „ТОПФА“ били подизпълнител, който доставял и полагал каменните
облицовки. Според смидетеля, около 7 протокола не били изплатени от „Б.Е.Д.“.
Когато той бил управител на фирма „А.“ ООД до 2012 г., той протоколи нямал в
себе си, така че нямало как да предявя
тази претенция, т.е. протоколите не м, били върнати подписани. Протоколите били
37-38. За договорените с отсрещната страна количества, които били за
допълнително заплащане, системата била следната: на база квадратурата на обекта
се изчислявало на база разходната норма, заложена от производителя и което било
доставено в повече се смятало за преразход.
Свидетелят Н. е заявил,
че работил в дружество „А.“ от 2007 г. до 2012 г. като управител и съдружник в
дружествого. Сключили договор с „Б.Е.Д.“ за изпълнение на обект в гр.
Черноморец през 2011 г. Изпълнили задълженията по договора без забележки от
страна на инвеститора, като имали затруднения със заплащането от страна на
инвеститора. Практиката била на базата на извършената работа, която се
основавала на количествени сметки, част от договора, да се съставя протокол за
тези извършени работи, по цени определени в договора и той бил предаван на
лицето Б.Н.за подпис и изпълнение съответно в системата на „Б.Е.Д.“. Б.Н.бил
един от двамата човека и г-н Т.В., които
присъствали на подписването на договора в офиса на „Б.Е.Д.“. Представили ими Б.Н.като
човек, който се грижи за техническата част и отговаря за изпълнението на
качеството на обекта.
Относно протокола от
25.09.2012 г. заявява, че това е протокол, който бил съставен на базата на
договора за извършени количества работа на обекта в гр. Черноморец. Виждал го
е. Обичайната практика била С.Н.на обекта да участва в съставянето и
подписването от страна на А. на протокола, защото той в по-голяма степен бил
ангажиран с присъствието си на обекта. Практиката в първите няколко месеца била
протоколите да се предават наБ.Н., като първите няколко протокола имали негов
подпис. След това била същата практика, но започнали забавяния на този процес.
Не давали навреме протоколите, което съответно бавело и плащането. Не си спомня
кой е получил конкретния протокол. Имало и такава практика – подписани
протоколи или поне единия екземпляр да бъде оставен на сътрудници на А. в офиса
ни на обекта. Свидетелят потвърждава, че това е протокол, който по надлежния
ред е предаден на Б.Н.и във връзка с този протокол и още два протокола, говорил
г-н Вутов и с, че това са протоколи, които имали право да ги получат, но просто
ги бавели с този протокол и С.Н.бил уведомен за това нещо. Свидетелят сочи, че
видял протокола в качеството си на управител. Когато бил на обекта, контактувал
много често с лицето Б.Н., защото това бил ангажимента им да комуникират с него
по отношение на качеството и сроковете на изпълнение на обекта. Тогава това бил
най-важния им обект. Според свидетеля имало три неплатени акта.
По отношение на протокола
от 22.04.2011 г. свидетелят заявява, че подписът върху него не е негов.
Протоколът от 25.09.2012 г. го е виждал разписан.
Представена
е молба-съгласие от „Т.Б.Д“ АД до съдията по вписвания при РС – Бургас, с която
се иска заличаване на договорна ипотека, учредена от „Б.Е.Д.“ ЕАД в полза на
банката, поради пълното погасяване на остатък от дълга в размер на
40 819.51 евро.
Представена
е вносна бележка от 16.02.2017 г. с
вносител Т.И.В.в полза на „Т.Б.Д“ АД за сумата 41 985 евро, с основание
„окончателно погасяване на кредит“.
Представено
е удостоверение от „Т.Б.Д“ АД от 09.03.2018 г., в което банката е посочила, че
банков кредит, отпуснат на „Б.Е.Д.„ ЕАД е окончателно погасен и закрит на
16.02.2017 г.
По делото
са изслушани основно и допълнително заключение по СГЕ, изготвени от вещото лице
С.Б., неоспорени от страните. В основното заключение вещото лице Б. е изследвал
представените по делото 43 броя протоколи Акт обр. 19 и е заключил, че
по-голямата част от тях, в частта за възложител-приел, са подписани от Т.В., а
друга част, включително протокола от 25.09.2012 г., са подписани отБ.Петков Н..
В
допълнителното заключение е изследван подписът наБ.Н., като вещото лице е
заключил, че този подпис не е копиран, имитиран или пренесен по електронен
начин от автентичен подпис наБ.Н..
По делото
са изслушани и основно и допълнително заключение на ССЕ, изготвени от вещото
лице Л.З..
В основното
заключение са изчислени следните коефициенти на ликвидност на ответното
дружество за периода 2013 – 2016 г. за тези години коефициентите за ликвидност
на дружеството са както следва: коефициент на обща ликвидност – 2.71, 8.40,
6.47 и 1.91; коефициент на бърза ликвидност – 0.48, 2.18, 1.32 и 1.85;
коефициент на незабавна ликвидност – 0.05, 0.03, 0.08 и 0.23, и коефициент на абсолютна
ликвидност – 0.44, 0.03, 0.08, 0.23.
Коефициентът
за автономност за периода 2013 – 2016 г. е съответно: 0.44, 2.02, 1.87 и 2.32.
Коефициентът
за задлъжнялост за периода 2013 – 2016 г. е съответно:2.28, 0.49, 0.54 и 0.43.
Допълнителното
заключение повтаря работата и по първоначално зададените въпроси, но при
разширен доказателствен материал, използван от вещото лице, към 30.09.2017 г.
Към тази дата коефициентите за ликвидност на дружеството са както следва:
коефициент на обща ликвидност – 1.19; коефициент на бърза ликвидност – 1.14;
коефициент на незабавна и коефициент на абсолютна ликвидност – 0.02.
Коефициентът
на автономност е 1.34, а коефициентът на задлъжнялост – 0.74.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 625 ТЗ производство по несъстоятелност се открива по подадена до съда писмена молба от длъжника,
съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по търговска сделка, както
и от Националната агенция за приходите за частноправно или публичноправно
задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на
длъжника или от Главна дирекция „Инспекция по труда“ за задължение
за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците
и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.
В настоящия случай съдът е сезиран от две търговски дружества, които
твърдят, че са кредитори на „Б.Е.Д.“ ЕАД по търговска сделка, и след като кредиторите са сред процесуално
легитимираните лица, които могат да искат открИ.е производство по
несъстоятелност, производството е
допустимо. Дали действително молителите са кредитори на ответника по търговска
сделка е въпрос на тяхната материалноправна легитимация, съотв. – на
основателност на молбата, а не на нейната допустимост.
Молителите
в настоящото производство твърдят, че ответникът е неплатежоспособен и свръхзадължен.
Съгласно
разпоредбата на чл.608 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние
да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до
търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му
дейност, или задължение по частно държавно вземане. В чл. 608, ал. 3 ТЗ законът
е установил презумпция за неплатежоспособност при спиране на плащанията.
Съгласно
чл. 742, ал. 1 ТЗ търговецът е свръхзадължен, ако неговото имущество не е
достатъчно да покрие паричните му задължения.
За да бъде
основателна молбата за открИ.е производство по несъстоятелност, на което и да е
от посочените две материалноправни предпоставки – неплатежоспособност или
свръхзадълженост, необходимо е най-напред да бъде установена материалноправната
легитимация на молителите и ответника по нея - длъжникът да е търговец, а
кредиторът му да има парично вземане към него, породено от или отнасящо се до
търговска сделка (не се релевират тук публични задължения), което е изискуемо.
Достатъчно е сделката да е търговска за длъжника.
Установява
се, че длъжникът „Б.Е.Д.“ ЕАД има
качеството „търговец“ – същото е търговско дружество, регистрирано съобразно
разпоредбите на Търговския закон чрез вписване в търговския регистър с ЕИК ********,
поради което и на осн. чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ ответникът е търговец по
правно-организационната си форма.
Молителите
се легитимират като кредитори на ответника със договор за цесия, с който
дружеството „А.“ ООД им е прехвърлило свои вземания по договор за строителство,
сключен с ответника. Следователно, най-напред следва да се установи, дали
паричното вземане по договора за строителство е такова по търговска сделка, а
след това, дали същото надлежно е прехвърлено на молителите и породил ли е
действие договора за цесия за длъжника. Договорът за извършване на СМР не е
сред посочените в чл. 1, ал. 1 ТЗ абсолютни търговски сделки. Една сделка обаче
може да бъде търговска не само по обективен критерий, но й според субектите –
страни по нея. Прилагането на този критерий следва да бъде съобразено с нормата
на чл. 286 ТЗ. Според алинея първа на тази норма търговска е сделката, ако е
извършена от търговец и е свързана с неговото занятие. В случая сделката е
извършена от търговски дружества, които са търговци. Няма данни дали договорът
за строителство е свързан със занятието на изпълнителя „А.“ ЕООД. Възможно е обаче
една сделка да е търговска само за едната страна по нея, в който случай
правилата за търговските сделки ще се прилагат и по отношение на другата страна
по аргумент от чл. 287 ТЗ. За да бъде търговска сделка за ответника договорът
за строителство, необходимо е той да е сключен във връзка с упражняваното от
него занятие. Трайно се приема в съдебната практика, че това не означава
непременно сделката да е такава от кръга на регистрирания предмет на дейност на
търговеца или на друга фактически извършвана от него търговска дейност.
Достатъчно е сделката да обслужва търговското занятие на търговеца и да е
налице причинна връзка между нея и занятието на търговеца. (така напр. Решение № 127 от 05.10.2011 г. по т. д. № 1027/2010 г., т. к., ІІ т. о.)
В случая в предмета на дейност на възложителя „Б.Е.Д.“ ЕАД е посочено, че той е свързан и с покупка, строеж и обзавеждане
на недвижими имоти. При това положение, излишно е приложението на
презумпцията по чл. 286, ал. 3 ТЗ, доколкото няма съмнение за връзката между договора
за строителство и занятието на търговеца-ответник. Следователно, договорът за
строителство е търговска сделка за ответника и произтичащите от него задължения
са такива по търговска сделка.
Събраните
писмени доказателства установяват, че в полза на „А.“ ООД е възникнало вземане
срещу „Б.Е. Д.“ ЕАД за допълнително
вложени строителни материали по договор за строителство от 08.02.2011 г., за
което страните по договора са подписали протокол от 25.09.2012 г.
По делото е
спорно дали сключеният между А.“ ЕООД от една страна и „Щ.“ ЕООД и „Т.“ ЕООД
договор за цесия валидно е прехвърлил на тези две дружества парични вземания по
договора за строителство.
Настоящият
състав намира за установено, че с приетия по делото договор за заместване в
дълг от 18.11.2015 г., едно трето лице – А. П. е заместило „Б.Е.Д.“ ЕАД във
всички негови парични задължения по договора за строителство с „А.“ ЕООД. В чл.
1 от договора за заместване в дълг страните изрично са посочили, че Ана П.
поема всички задължения на „Б.Е.Д.“
АД, произтичащи от договора за строителство, включително, но не само задълженията в общ размер на 71 802 лева. Новият
длъжник приема да замести длъжника в прехвърлените задължения, както и да
изпълни същите. С подписването на договора кредиторът е дал изрично съгласие за
заместването на длъжника от новия длъжник в задълженията по договора за
строителство и кредиторът е освободил длъжника от задълженията му по договора
за строителства, като е декларирал, че
няма никакви имуществени и/или неимуществени претенции към него във връзка с това
правоотношение.
Горните
формулировки не оставят съмнение относно волята на страните Ана П. да замести „Б.Е.Д.“
ЕАД във всички негови задължения по договора с „А.“ ЕООД, което означава и в
задълженията, възникнали от допълнително вложени в СМР материали, удостоверени
в протокол от 25.09.2012 г. За това няма съмнение и защото договорът за
заместване в дълг е подписан три години след подписване на протокола, т.е., към
момента на сключване на договора за заместване в дълг вземането по протокола е
било възникнало и няма място за разсъждения дали в обхвата на договора за
заместване в дълг се включват и бъдещи задължения по договора за строителство.
Несъмнена е такава воля на страните и предвид изявлението на кредитора, че няма
вече никакви претенции към предишния длъжник „Б.Е.Д.“ ЕАД.
При
договора за заместване в дълг, сключен със съгласие на кредитора, се погасява
задължението на стария длъжник към кредитора и възниква ново задължение към
замесващия в дълг със същия вид и обем, като погасеното задължение – чл. 102 ЗЗД. Това означава, че с подписването на договора за заместване в дълг от
длъжниците и кредитора всички задължения на „Б.Е.Д.“ ЕАД по договора за
строителство са погасени след 18.11.2015 г. и след тази дата „А.“ ЕООД вече не
е имало вземания по договора за строителство към „Б.Е.Д.“ ЕАД. Следователно,
през 2016 г., когато е подписан договора за цесия с молителите, не е
съществувало прехвърляното вземане към ответника, поради което договорът за
цесия е нищожен поради липса на предмет. Съответно, двамата молители не са придобили
валидно вземания срещу ответника.
По делото
не се установи още и, че цесията е валидно съобщена от стария кредитор –
цедента, на длъжника.
След като
молителите „Т.“ ЕООД и „Щ.“ ЕООД не доказват, че имат парично вземане по договора
за строителство към ответника, то те не са материалноправно легитимирани да
искат открИ.е на производство по несъстоятелност за него, съотв. – за
обявяването му в несъстоятелност. Ирелевантни са при това положение наличието
на останалите предпоставки по чл. 608 ТЗ, съотв. – по чл. 742 ТЗ или пък
обстоятелствата, свързани с отрицателните предпоставки за открИ.е на
производство по несъстоятелност по чл. 631 ТЗ Молбата на „Т.“ ЕООД и „Щ.“ ЕООД следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските. При този изход от
спора ответникът има право на разноски. Такива са доказани в размер на 6 600
лева, от които 4860 лева са адвокатско възнаграждение. Молителите са направили
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Видно от
представения на л. 69 договор за правна защита и съдействие, същият е сключен с
Адвокатско дружество „К. и партньори“ и е с начислен ДДС. Съгласно Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения по дела за несъстоятелност възнаграждението
се изчислява на базата на стойността на предявените вземания по методиката на
ал. 2, но не по-малко от 800 лв.- чл. 7, ал. 3. В
случая вземанията, твърдени от молителите са в общ размер на 135 623.58
лева, за които се дължи минимално възнаграждение в размер на 4 242.47
лева. При начисляване на 20% ДДС минималното адвокатско възнаграждение е в
размер на 5090.96 лева. Очевидно платеният от ответника адвокатски хонорар е
под минимума, поради което твърдението, че е прекомерен, е неоснователно.
Воден от горното
съдът
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни молбите с правно
основание чл. 625 ТЗ на „Щ.“ ЕООД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление *** 258 и „Т.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** 19,
за обявяване неплатежоспособността и свръхзадължеността, и открИ.е производство
по несъстоятелност за „Б.Е.Д.“ ЕАД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление *** 149, Х.Е., вх. ********3.
ОСЪЖДА „Щ.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***
258 и „Т.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление *** 19 да заплатят
на „Б.Е.Д.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** 149, Х.Е., вх. ********3, сумата 6 600 (шест хиляди и шестстотин)
лева – разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред САС, в 7 дневен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: