Р
Е Ш Е Н И Е
№ 50
гр. Кюстендил, 14.03.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - КЮСТЕНДИЛ, в открито съдебно заседание на първи март две хиляди двадесет
и трета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА
ДЕСИСЛАВА
ТАБАКОВА
с участието на секретар: Лидия Стоилова и в присъствието на прокурора:
Михаил Крушовски, като разгледа докладваното от съдия Табакова КАНД № 6/2023 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на „Т.Б.д.“ АД, ***, срещу решение № 299/11.11.2022 г.,
постановено по а. н. д. № 733/2022 г. по описа на Районен съд – Дупница.
В
касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение,
като постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
процесуалните правила – касационни отменителни основания по чл. 348, ал. 1,
т. 1
и т. 2 от НПК. Иска се отмяна
на решението, респ. отмяна на наказателното постановление.
Ответната
страна – директорът на РИОСВ София не изразява становище по жалбата.
Заключението
на представителят на Окръжна прокуратура – Кюстендил е за неоснователност на
касационната жалба.
Настоящият касационен състав на Административен съд – Кюстендил,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съображенията за това са следните:
С
обжалваното решение Районен съд – Дупница е потвърдил наказателно постановление
№ 300/21.12.2021 г., издадено от директора на РИОСВ гр. София, с което на дружеството
жалбоподател е наложено административно наказание "имуществена
санкция" в размер на 100 000 лв. за нарушение по чл. 123в, т. 2 от Закона
за опазване на околната среда (ЗООС), на основание чл. 164, ал. 1
от ЗООС.
От
фактическа страна на спора, съдът е установил, че във връзка с получен сигнал
за обгазяване на атмосферния въздух от дейността на Т.Б.д.“ АД, на 15.08.2021
г. била извършена извънредна проверка от длъжностни лица от РИОСВ София. При
същата е установено, че дружеството не е
изпълнило задължението си по условие 9.3.1 от Комплексно разрешително №
45-Н4/2019 г. – всички емисии на вредни вещества от инсталацията по Условие 2
да се изпускат в атмосферния въздух организирано през изпускащите устройства
/ИУ № 2 и № 4/. На сочената дата е установено, че в експлоатация са ЕК № 1 и ЕК
№ 2. При обход от производствената площадка е установено изпускане на отпадъчни
газове от дейността на работещите ЕК, съответно чрез ИУ № 2, както и изпускане
на отпадъчни газове от ИУ № 1. Констатирано е и наличието на неорганизирано
изпускане на емисии от нарушената цялост на коминното тяло на ИУ № 2 след СОИ
1, както и се наблюдават неорганизирани емисии, формирани от работещите ЕК 1 и
ЕК 2 от отвори, процепи, неуплътнени участъци от газоходите, в участъците след
димните вентилатори на ЕК 1 и ЕК 2 преди СОИ 1. За констатирано нарушение по чл. 123в, т. 2
от ЗООС
е съставен е АУАН № 170/26.08.2021 г., а въз основа на него е издадено
атакуваното НП.
За
да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че наказателното
постановление е издадено при спазване изискванията на ЗАНН относно процедура,
срокове и форма на АУАН и НП, както и поради доказаност на нарушението. Приел
е, че размерът на санкцията е съобразен с тежестта на нарушението и засегнатите
обществени отношения.
Така
постановеното решение е валидно и допустимо, но постановено при неправилно
приложение на закона.
Правилен
е изводът на районния съд за законосъобразно проведена процедура по съставяне
на акта за установяване на административното нарушение и издаване на
наказателното постановление. Процесните АУАН и НП са съставени в предвидените
за това срокове, от надлежни органи и съдържат реквизитите съответно по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН,
спазени са изискванията за предявяване и връчване на акта, както и за връчване
на наказателното постановление. Фактическите обстоятелства, относими към
процесното деяние, както и към съставомерните елементи на нарушението по чл. 123в, т. 2
от ЗООС
са посочени ясно в акта и в наказателното постановление.
Обжалваното
решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти
са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по
изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна
преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Изводите на районния
съд, че дружеството жалбоподател е осъществило състава на процесното
административно нарушение, са правилни и обосновани, същите не противоречат на
събраните по делото доказателства и се споделят от настоящия състав.
От
събраните по делото доказателства се установяват по безспорен начин всички
елементи от обективната страна на процесното деяние. Същото е под формата на
бездействие във връзка с изискването по чл. 123в, т. 2
от ЗООС,
която норма предвижда задължение за оператора на инсталацията да изпълнява
условията в комплексното разрешително. В случая, е доказано неизпълнение на
условие 9.3.1. от КР № 45-Н4/2019 г. Отговорността на дружеството е обективна
(безвиновна), поради което не следва да се обсъжда субективната съставомерност
на деянието. Правилно районният съд е приел, че „Т.Б.д.“ АД е нарушило нормата
на чл. 123в, т. 2
от ЗООС,
във връзка с което законосъобразно е ангажирана отговорността му по чл. 164, ал. 1
от ЗООС.
Относно
размера на наложената имуществена санкция, настоящата съдебна инстанция намира
за неправилна преценката на районния съд за законосъобразно определен размер на
наложеното наказание "имуществена санкция" в размер на 100 000 лв., с
оглед разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН. Законът
предвижда наказанието да се определя съобразно разпоредбите на ЗАНН в
границите, предвидени за извършеното нарушение (от
10 000 лв. до 500 000 лв.), като се
отчитат тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства. В случая, АНО е наложил наказание
над минимума по чл. 164, ал. 1 от ЗООС, като е съобразил високата степен на
обществена опасност на извършеното деяние в конкретния случай, вида на
охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението и цялостното
поведение на нарушителя при спазване на ЗООС. Преценката на АНО неправилно
включва като утежняващо обстоятелство всички наложени санкции по цитираните в
наказателното постановление 9 на брой наказателни постановления, тъй като след
извършена справка от съда се установи, че само едно от тях – НП №
117/29.04.2021 г. е относимо към конкретиката по казуса и наложена по него
имуществена санкция е в размер на 10 000 лв. Вярно е, че засегнатите с
процесното деяние обществени отношения са с висока степен на значимост предвид
целите на закона и принципите за опазване на околната среда по чл.2 и чл.3 от
ЗООС, но постигането на тези цели е резултат от действието на множество фактори
с оглед широкия диапазон от минимален и максимален размер на санкцията (от 10 000 лв. до 500 000 лв. ). В случая не се сочи каква е по-високата степен на
обществена опасност на вмененото административно нарушение, което осъществява
съответния състав, приложен в конкретния случай. В този смисъл наложената
санкция от 100 000 лв. се явява несправедлива спрямо конкретните данни по
казуса. Настоящият касационен състав приема, че с определянето на имуществена
санкция в размер на 50 000 лв. биха се постигнали целите на наказанието,
визирани в чл. 12 от ЗАНН.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Кюстендил,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 299/11.11.2022 г., постановено по а. н. д. № 733/2022 г. по описа на Районен съд – Дупница и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 300/21.12.2021 г. на директора на РИОСВ – София, с което на „Т.Б.д.“ АД за нарушение на чл. 123в, т. 2 от ЗООС на основание чл. 164, ал. 1 от ЗООС е наложена „имуществена санкция“ в размер на 100 000 лв., като намалява размера на имуществената санкция на 50 000 (петдесет хиляди) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: