Решение по дело №2657/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 342
Дата: 17 март 2022 г.
Съдия: Атанас Кеманов
Дело: 20211000502657
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 342
гр. София, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20211000502657 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №296 от 12.07.2021г., постановено по гр.д.№113/2021г., БлОС е :
- осъдил Прокуратура на РБ, да заплати на А. К. К., ЕГН**********, на основание
чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, сумата от 20 000 /двадесет хиляди/лева, представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди от нарушаване на правото на
разглеждане и решаване в разумен срок на следствено дело № 71 от 1999 г. на СлТО
Сандански, заедно със законната лихва, считано от 11.10.1999 г., както и сумата от 1392.31
лв./хиляда триста деветдесет и два лева и тридесет и една стотинки/, представляваща
направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение съобразно
уважената част от иска, като отхвърля претенцията за главница за разликата между
присъдените 20 000 лева и претендираните 26 000 лева. ;
- осъдил Прокуратура на РБ, да заплати на А. К. К., ЕГН**********, на основание чл.
2б, ал. 1 от ЗОДОВ, сумата от 20 000 /двадесет хиляди/лева, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане и
решаване в разумен срок на следствено дело № 71 от 1999 г. на СлТО Сандански, заедно със
законната лихва, считано от 11.10.1999 г., както и сумата от 1392.31 лв./хиляда триста
деветдесет и два лева и тридесет и една стотинки/, представляваща направени по делото
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска,
като отхвърля претенцията за главница за разликата между присъдените 20 000 лева и
1
претендираните 26 000 лева.
Срещу решението в осъдителната му част е постъпила жалба от ответника
Прокуратура на РБ, в която се правят оплаквания за неговата неправилност, тъй като не се
установява твърдяната от ищците пряка връзка между нарушеното право на разглеждане на
делото в разумен срок и претърпените от тях неимуществени вреди. Независимо от
обективната отговорност на държавата по реда на чл.2б от ЗОДОВ, тази връзка не се
предполага, а подлежи на доказване.По делото е бил изслушан св.Л.К., от показанията на
когото не се установява наличието на емоционално напрежение, усещане за безпомощност,
загуба на доверие в институциите, отчаяние, обърканост или силна потиснатост от дългия
срок на наказателното производство. Отделно от това не е отчетена близката родствена и
приятелска връзка между свидетеля и ищците, което е основание показанията му да бъдат
кредитирани по реда на чл.172 от ГПК, както и това, че в част от тях се съдържат оценки и
внушения.Определеното от съда обезщетение е прекомерно и не съответства на установения
в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД принцип на справедливост.При постановяване на съдебното
решение не е отчетено, че наказателното производство е приключило с влязла в законна
сила осъдителна присъда, а отмяната на определението на ОС-гр.Благоевград, с което
наказателното производство е било прекратено поради изтекла давност се дължи на
подадения от прокуратурата протест.Неправилно е определен момента, от който ответникът
дължи заплащането на законната лихва върху следващото се обезщетение за неимуществени
вреди.В мотивите на съдебното решение не е даден отговор на въпроса от коя дата
продължителността на наказателното производство е разумна с оглед неговата сложност и
от кой момент вече се търпи увреждането, поради нарушаване на защитеното от ЕКЗПЧОС
право.Съдът е следвало да прецени конкретната правна и фактическа сложност на делото,
като на тази база формира извод каква би следвало да е нормалната продължителност на
производството и нарушена ли е разпоредбата на чл.2б от ЗОДОВ.Ако се приеме, че изводът
на съда за датата на настъпване на увреждането е правилен, то е налице изтекла давност за
предявяване както на главните искове, така и на акцесорните, като се има предвид и това, че
предявяване на иск за заплащане на обезщетение за бавно правосъдие не е обусловен от
приключване на наказателното производство.С оглед на горното моли съда да отмени
решението в обжалваната му част и постанови друго по същество, с което да отхвърли
изцяло предявените искове, а в условията на евентуалност да намали размера на
обезщетение до размер на 5 000лв., ведно със законната лихва, считано от 17.08.2018г. –
датата на приключване на наказателното производство.
В срок е постъпил отговор от ищците А.К. и А.К., в който се изразява становище за
неоснователност на подадената жалба и правилност на обжалваното решение.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата на ответника е в срок и производството пред въззивния съд е допустимо.
Разгледана по същество е частично основателна.
Разпоредбата на чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ предвижда, че държавата отговаря за вредите,
2
причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС.В ал.2 от цитираната по-
горе разпоредба са изброени неизчерпателно критериите, които следва да се отчетат от съда
при определяне размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди : общата
продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност,
поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението
на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които
имат значение за правилното решаване на спора.
От представените по делото доказателства се установява, че ищците са пострадали от
деяние, което е извършено на 10.07.1999г. от гръцкия гражданин П. А., който по
непредпазливост е причинил настъпването на ПТП, при което са починали и двамата им
родители.Същите са били конституирани в наказателното производство в качеството им на
частни обвинители.Между страните по делото не е спорно, че досъдебно производство по
сл.д.№71/1999г. по описа на СлТО-Сандански е било образувано с постановление от
11.07.1999г., делото е било внесено с обвинителен акт на 17.09.2016г., а окончателно
производството е приключило на 17.10.2018г., когато осъдителната присъда по отношение
на П. А. е влязла в законна сила. Общата продължителност на наказателното производство е
била около 19г. и 3 месеца.
Не се спори и относно това, че наказателното производство не е приключило в
„разумен срок“ по смисъла на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, което е формално основание за
ангажиране отговорността на ответника за претърпените от пострадалите неимуществени
вреди от това, че делото не се е развило и приключило в срокове, които са съобразени с
фактическата и правна сложност на конкретното дело.Не е спорно, че е изчерпана
административната процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава 3-та “а“ от ЗСВ,
като страните не са постигнали споразумение относно размера на обезщетението.
С оглед естеството на направените оплаквания следва, че пред въззивната инстанция
не се поддържа възражението, което е било направено с отговора на исковата молба, че
продължителността на наказателното производство се дължи на голямата правна и
фактическа сложност на делото, както и поради това, че постоянното местоживеене на дееца
е било извън страната, което е наложило провеждането на съдебни поръчки както за
установяване на неговата самоличност, така и за издирване на адресната му
регистрация.Оплакването в жалбата за необоснованост на съдебното решение поради това,
че липсват мотиви относно правната и фактическа сложност на делото, а оттам и извода
каква би следвало да е разумната продължителност на наказателното производство, е
направено във връзка с определяне на началния момент, от който органа на обвинението
трябва да заплати законната лихва върху следващото се обезщетение.
Основното оплакване, което е направено от ответника, е за липсата на причинна
връзка между продължителността на наказателното производство и претендираните за
настъпили неимуществени вреди, както и за пристрастност на изслушания свидетел Л.К.,
който е близък родственик на ищците.Отговорността на държавата е обективна, но това не
3
освобождава ищците да установят обективните елементи на фактическия състав на
непозволено увреждане- вреда и причинна връзка между незаконните действия и
настъпилия вредоносен резултат.От показанията на св.К., които съдът кредитира като
обективни и в резултат на непосредствени впечатления се установява, че ищците са
изживели много тежко едновременната загуба на своите родители, която е настъпила при
пътен инцидент през 1999г.Започнали да се посъвземат от шока,като основното, което ги е
крепяло и им е давало надежда, е виновното за ПТП лице да бъде наказано.Допълнителни
негативни изживявания изпитали поради невъзможността за установяване самоличността на
дееца, въпреки че на инцидента е имало свидетели очевидци, които са го разпознали, както
и последващото му привличане като обвиняем.Тези действия обективно довели до голяма
продължителност на делото в досъдебната фаза.Спирането на делото и неколкократното му
прекратяване поради изтекла давност предизвикали чувства на силно разочарование и
безсилие, че делото ще приключи по същество.
Неоснователни са оплакванията, че показанията на този свидетел не следва да бъдат
кредитирани поради съществуващата близка родствена връзка между него и
ищците.Показанията на такива свидетели се преценяват от съда с оглед на всички други
данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост.Показанията на
св.К. не се опровергават от останалите събрани по делото доказателства, а кореспондират с
тях : голямата продължителност на наказателното производство, проведените международни
поръчки за установяване на самоличността на деца и връчването на книжата по делото,
както и действията по спиране и прекратяване на наказателното производство. Предвидимо
е в хипотеза, при която е налице значително забавяне на действията по разкриване и
привличане към наказателна отговорност на лицето, което е причинило смъртта на двамата
ти родители да се изпитат чувства на безсилие и липса на справедливост.
Без значение за определяне на размера на обезщетението е факта, че наказателното
производство е приключило с ефективна присъда.В процесния случай не се претендират
вреди от проведено необективно и всестранно разследване, което е довело до оправдаване
на дееца, а за продължило неразумно дълго наказателно производство.Същото се отнася и за
подадения протест срещу акта на съда за прекратяване на делото поради изтекла давност,
тъй като не може упражнено процесуално правомощие на страна в процеса да се разглежда
като основание за присъждане на обезщетение в по-нисък размер.
С оглед на горното съдът намира, че предявените с правно основание чл.2б от
ЗОДОВ искове са основателни и следва да бъде уважени за сумата от по 20 000лв. за всеки
един от ищците.
Основателни са оплакванията на ответника за неправилно определен момент, от
който е присъдена законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди.
Разпоредбата на чл.2б от ЗОДОВ предвижда, че исковете за заплащане на обезщетение от
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок могат да се
предявят както след приключване на производството, така и по време на висящото
производство.В процесния случай ищците са претендирали обезщетение след приключване
4
на наказателното производство, като изрично са посочили, че претендираният размер на
обезщетение е обусловен от неговата продължителност от повече от 19г.След като това
обстоятелство е част от фактическия състав, то не може следващата се компенсаторна лихва
да бъде присъдена от момент, който предшества приключване на делото.От горното следва,
че претендираната законна лихва следва да се присъди, считано от 17.10.2018г. до
окончателното изплащане на сумата.
Налице е несъвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд
само относно началния момент, от който следва да се присъди законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди, поради което решението в обжалваната част като
неправилно следва да бъде отменено в частта, в която исковете са били уважени за периода
от 11.10.1999г. до 16.10.2018г., като бъде постановено друго по същество, с което
претенциите за посочения период се отхвърлят като неоснователни.В останалата обжалвана
част решението като правилно следва да бъде потвърдено.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №296 от 12.07.2021г., постановено по гр.д.№113/2021г. на БлОС
в частта, в която е присъдена законната лихва върху следващите се обезщетения за
неимуществени вреди, считано от 11.10.1999г. до 16.10.2018г., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете на А. К. К., ЕГН**********, и А. К. К., ЕГН**********, за
осъждане на Прокуратура на РБ да заплати законната лихва върху обезщетенията за
причинените им неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане и
решаване в разумен срок на следствено дело № 71 от 1999 г. на СлТО Сандански, считано от
11.10.1999г. до 16.10.2018г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №296 от 12.07.2021г., постановено по гр.д.№113/2021г.
на БлОС в останалата му обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5