№ 638
гр. Плевен, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светослава М. Цонева
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно
наказателно дело № 20224430202025 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0938-004960 от
24.11.2020 година на ***, с което на Ц. Н. Ц. от ***, ЕГН ********** е
наложено административно наказание на основание чл. 174 ал. ІІІ
предложение ІІ от ЗДвП - глоба в размер на 2 000 лева, лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца и отнемане на 12 контролни точки за извършено
административно нарушение по чл. 174 ал. ІІІ от ЗДвП.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован, не се явява и не се
представлява в съдебно заседание. В жалбата, депозирана до съда, моли съда
да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното
постановление като неправилно и незаконосъобразно поради допуснати
редица съществени процесуални нарушения в хода на ангажиране на
административнонаказателната му отговорност: липса на уведомяване за
настъпило по – благоприятно изменение на ЗАНН досежно сроковете за
обжалване; описание на нарушение по КЗ в АУАН и санкция за нарушение по
ЗДП с наказателното постановление, както и липса на доводи по
приложението на чл. 28 ЗАНН.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, не се представлява в съдебно
1
заседание и не взема становище по така депозираната жалба. В съпровождащо
същата писмо с регистрационен № 316000-37683 от 21.10.2022 година
ангажира становище, че наказателното постановление е законосъобразно и
обосновано и следва да бъде потвърдено като такова.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Видно от приложената към делото в заверено
ксерокопие Заповед № 8121з – 515 от 14.05.2018 година на Министъра на
вътрешните работи е, че началниците на сектор ПП при ОД на МВР са
овластени да издават наказателни постановления за извършени нарушения по
ЗДП.
На 04.11.2022 година около 03:24 ч, *** в състав свидетелите И. Д. и В.
Т. изпълнявали служебните си задължения в района на квартал *** в ***. В
същия квартал, на улица *** спрели за проверка лек автомобил *** с рег. №
***. В хода на същата установили, че водач на автомобила е жалбоподателя
Ц. Н. Ц.. Изискали документи от водача, подканили го да бъде изпробван с
техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Жалбоподателят отказал. На Ц. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение по чл. 174 ал. 3 ЗДП и връчен
му лично. На водача били издадени и талон за медицинско изследване №
0062215, 8 броя холограмни стикери за сигурност и валидност на пробата с №
А027892, както и протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични или упойващи вещества с регистрационен № 228 от 14.11.2022
година. Ц. не се явил в ЦСМП Плевен за взимане на кръвна проба.
Впоследствие било издадено и атакуваното наказателно
постановление,което санкционира жалбоподателя с глоба в размер на 2 000
лева, лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца и му се отнемат 12
контролни точки за извършено нарушение по чл. 174 ал. ІІІ от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
2
представените по делото писмени доказателства - акт за установяване на
административно нарушение № 302946 от 14.11.2020 година на *** при ***;
талон за медицинско изследване № 0052215 от 14.11.2020 година, 4:10 часа;
протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или
упойващи вещества № 228 от 14.11.2020 година; наказателно постановление
№ 20-0938-004960 от 24.11.2020 година на ***; справка за нарушител на
името на жалбоподателя Ц. Н. Ц.; Заповед № 8121з – 515 от 14.05.2018 година
на Министъра на вътрешните работи.
В подкрепа на възприетата от съда фактическа обстановка са и
показанията на свидетелите И. Д. и В. Т., разпитани непосредствено в съдебно
заседание.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът прие за
установено от правна страна следното:
Според разпоредбата на чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това
деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.
Административно наказателното производство въвежда строги правила
за осъществяването му както в основния закон – ЗАНН, така и в
специализираните закони, които определят различните видове
административни нарушения и наказания за тях. Ето защо и особено важно е
за държавните органи, които прилагат административно наказателните
разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите
разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите,
които определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от
обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за справедливост на
процедурата и липсата на произвол. Във всеки конкретен случай когато
държавните органи искат да ангажират административно наказателна
отговорност на конкретен субект, извършител на административно
нарушение, са задължени съобразно чл.6 от ЗАНН да опишат това нарушение
както от обективна, така и от субективна страна с неговите признаци, които
сочат че е осъществено, както и с настъпилия вредоносен резултат, както и
конкретно да посочат законовите разпоредби, които са нарушени.
Изпълнението на тези изисквания е от огромно значение не само за защитата
3
на жалбоподателя, който има право да научи в цялост какво точно нарушение
е извършил, за да организира защитата си, но и с оглед на спазването на
принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното
право.
В процеса на проверка на законосъобразността на наказателното
постановление съдът прие, че са спазени всички процесуални правила,
визирани в разпоредбите на чл. 34, чл. 40 и чл. 57 ал. 1 ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Същото е издадено въз основа на акт за установяване
на административно нарушение, съставен от ***, в рамките на неговата
материална и териториална компетентност. В съответствие с разпоредбата на
чл. 52 ал. 4 ЗАНН наказващият орган е пристъпил издаване на обжалваното
наказателно постановление при всестранно и пълно изясняване на всички
релевантни обстоятелства към. В този смисъл съдът прие, че при издаването
на наказателното постановление е спазен изцяло процесуалния закон.
Относно приложението на материалния закон, съдът прие за установено
следното:
Разпоредбата на чл. 174 ЗДП съдържа императивното задължение за
водачите на МПС да оказват съдействие на полицейските органи като
изпълни задължението, визирано в съответната правна норма. Това свое
задължение жалбоподателят не изпълнил като категорично отказал да бъде
извършена проверка за установяване употреба на алкохол в кръвта. Това
неизпълнение се санкционира от разпоредбата на чл. 174 ал. 3 от ЗДП, която
съдържа в себе си едновременно диспозиция и санкция.
СЪДЪТ прие за установено по несъмнен начин, че жалбоподателят
осъществил всички признаци на визираното в разпоредбата на чл.174 ал. 3
предложение първо от ЗДП.
Съвкупната преценка на всички доказателства по делото установяват по
безспорен начин следните факти: обстоятелството, че на 14.11.2020 година,
жалбоподателят управлявал по улица „ ***“ в същия град лек автомобил
„***“ с рег. № *** и е имал качеството на водач на МПС по смисъла на пар. 6
т. 25 от ДР на ЗДП на водач; несъмнено установен по делото е и факта, че
около 03:24 ч. Безспорен факт е и и отказът на жалбоподателя в 03:24 часа да
4
бъде изпробван от свидетелят Д. с техническо средство, който именно отказ
последният отразил в съставеният акт за установяване на административно
нарушение, въз основа на който е проведено против жалбоподателя
конкретното административнонаказателно производство.
Като неоснователни и неотносими съдът възприе възраженията на
жалбоподателя в жалбата за това, че е нарушено правото му на защита, тъй
като бил санкциониран неправилно за извършено нарушение по Кодекса за
застраховането/ видно от АУАН № 302945/ като едновременно с това в
наказателното постановление била изписана норма от ЗДП. Обжалваното
наказателно постановление № 20-0938-004960 от 24.11.2020 година на *** е
издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение
№ 302946 от 14.11.2020 година на *** при *** за извършено нарушение по чл.
174 ал. 3 ЗДП. Цитираният в жалбата АУАН № 302945 касае друго
нарушение, за което по делото липсват данни за издадено наказателно
постановление и не е предмет на разглеждане в настоящото производство.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
за това, че като водач на МПС отказал да бъде изпробван за наркотични
вещества и техни аналози, което изпълва признаците от състава на нарушение
по чл. 174 ал. 3 пр. 2 ЗДП. Мястото и времето на констатиране на това
нарушение са безспорно установени и посочени и в акта и в последвалото го
наказателно постановление: ***, ул. „*** до ***, 03:24 ч.Налице е подробно и
детайлно описание на конкретното поведение на жалбоподателя като водач на
МПС, което контролните органи правилно са приели, че не отговаря на
предписанието на закона, описание на конкретно поведение в съответствие с
производствените правила на чл. 42, т. 4 и чл.57, ал.1, т. 4, 5 от ЗАНН. Актът
за административно нарушение е издаден в съответствие с всички изисквания
на чл. 40 и следващите от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено
при безспорни доказателства за авторството на конкретното нарушение,
авторът му и неговата вина.
Съдът намери за неоснователно и възражението на жалбоподателя за
наличието на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
произтичащо от липсата на уведомяване от страна на наказващият орган за
настъпили изменения в процесуалния закон. Такова задължение наказващият
орган няма, правото на защита на жалбоподателя е реализирано ефективно
5
чрез депозирането на жалбата по настоящото дело.
Що се отнася до приложението на чл. 28 ЗАНН съдът намери, че
конкретното нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажен
случай предвид забраната на чл. 189 з ЗДП, съгласно която за извършени
нарушения по ЗДП не се прилагат разпоредбите на чл. 28 и чл. 58 Г ЗАНН.
Наказващият орган правилно и в съответствие със закона е определил и
наложил на жалбоподателя наказания на основание санкционната разпоредба
на чл. 174 ал. 3 ЗДП - наказания глоба и лишаване от права, посочени от
законодателя в конкретно определени размери.
Предвид гореизложените съображения съдът намери, че наказателно
постановление № 20-0938-004960 от 24.11.2020 година на ***, с което на Ц.
Н. Ц. от ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание на
основание чл. 174 ал. ІІІ предложение ІІ от ЗДвП - глоба в размер на 2 000
лева, лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца и отнемане на 12
контролни точки за извършено административно нарушение по чл. 174 ал. ІІІ
от ЗДвП е правилно и законосъобразно. Същото санкционира безспорно
установено и правилно квалифицирано като нарушение по чл. 174 ал. 3
предложение 2 от ЗДП, осъществено от страна на жалбоподателя. Съдът
намери, че наказателното постановление е издадено в съответствие както с
материалния, така и с процесуалния закон, санкцията е определена в
съответствие с тежестта на извършеното нарушение, със съответната
санкционна норма, поради което и наказателното постановление следва да
бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.2 т. 5 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0938-004960 от
24.11.2020 година на ***, с което на Ц. Н. Ц. от ***, ЕГН ********** е
наложено административно наказание на основание чл. 174 ал. ІІІ
предложение ІІ от ЗДвП - глоба в размер на 2 000 лева, лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца и отнемане на 12 контролни точки за извършено
административно нарушение по чл. 174 ал. ІІІ от ЗДвП.
6
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд - Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7