Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли, 31.12.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд - Харманли, в публично
съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА АВРАМОВА
СМИТ
при
участието на секретаря Емилия Рикова, като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 1132 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от К.К.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адв. В.М.Т., против СУ „Неофит Рилски” - гр. Харманли, с
адрес: гр. Харманли, ул. ***.
В исковата молба се твърди, че в периода от 05.11.2003
г. до 17.09.2007 г. ищцата работела при ответника на длъжност „Главен
счетоводител“, от 17.09.2007 г. до 15.06.2010 г. изпълнявала длъжността
„Помощник Директор по административната част“, а след това до 31.08.2020 г.
отново като „Главен счетоводител“. Наред с това ищцата преподавала и математика
на 11 клас по 72 часа годишно, за което притежавала необходимата квалификация.
На 30.06,2020 г., 01.07.2020 г. и 02.07.2020 г.
училището организирало обучение на педагогическия персонал, в което участвали
32 души, от които 29 учители, в гр. Поморие, обл. Бургас, на тема „Електронен
дневник“ Сочи се, че ищцата взела участие в обучението, като била включена в
списъците за пътуване с автобус, както и за нощувка. След завръщането им от
обучението, секретарката на Директорката поискала от ищцата да подаде молба за
отпуск за дните на обучението, при което тя се изненадала, но въпреки това
написала и предала съответната молба. По късно същия ден домакинката на
училището поискала от ищцата сумата от 95 лв. за нощувките по време на
обучението, които тя платила, за да не усложнява ситуацията.
На 14.07.2020 г. ищцата получила покана за даване на
писмени обяснения за неявяването си на работа за времето от 29.06.2020 г. до
01.07.2020 г. Поради допусната грешка в периода, на 29.07.2020 г. получила ново
покана, вече за периода - 30.06.2020 г., 01.07.2020 г. и 02.07.2020 г. Ищцата
подала кратки писмени обяснения, в които посочила, че в този период участвала в
обучение, което било известно на Директорката. На 10.08.2020 г. ищцата била
запитана дали се ползва от предварителна защита по чл. 333 от КТ, на което два
дни по-късно тя отговорила утвърдително, като приложила удостоверителен
документ за това, че била член на общинското ръководство на синдикат
„Образование“ към КТ Подкрепа. На 31.08.2020 г. на ищцата била връчена Заповед
№ 1174-515, с която й било наложено дисциплинарно наказание - уволнение и бил
прекратен трудовият й договор заради неявяване на работа за периода 30.06.2020
г. - 02.07.2020 г. Според ищцата не била извършила укорими действия или
бездействия, които да налагат най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение.
Участието й в организираното обучение било със знанието и одобрението на
работодателя, като водело до повишаване на квалификацията й, поради което
счита, че нямало вредоносни или застрашаващи последствия от нейното поведение.
На следващо място се поддържа липса на мотиви в
издадената заповед за дисциплинарно уволнение. Сочи се, че вместо мотиви бил
посочен диспозитив на съдебно решение по тълкуването на чл. 173, ал. 1 от КТ,
което водело до извод, че основната причина за уволнението било липсата на
разрешение за ползване на отпуск, а това от своя страна не съответствало на
останалата част от уволнителната заповед и на посоченото в нея основание. Наред
с това се поддържа, че при налагане на дисциплинарното наказание работодателят
не извършил преценка на задължителните обстоятелства предвидени в чл. 189, ал.
1 от КТ, нито изложил мотиви за това в издадената заповед.
Изложени са съображения, че ищцата своевременно
уведомила работодателя, че като секретар в общинското ръководство на Синдикат
„Образование“ към КТ „Подкрепа“ гр. Харманли, се ползвала от защитата по чл.
333, ал. 3 от КТ. По тази причина за уволнението й било необходимо
предварително съгласие на синдикалния орган, каквото в случая нямало и не било
искано, което било основание за отмяна на заповедта без разглеждане на спора по
същество.
В исковата молба се претендира, че за 2020 г. ищцата
имала право на отпуск в размер на общо 50 дни, като до 31.08.2020 г. била
ползвала 20 дни, при което пропорционално на отработеното време имала
неизползвани 13 дни. В процесната заповед за уволнение били признати само 3
дни, които дори не били изплатени в сроковете по чл. 228, ал. 3 от КТ, поради
което счита, че имала право на обезщетение по чл. 224 от КТ.
По наведените в исковата молба доводи се иска от съда
да постанови решение, с което да признае за незаконно уволнението на ищцата К.К.И.,
извършено със Заповед № 1174-515/31.08.2020 г. на Директора на СУ „Неофит
Рилски“ – Харманли за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, и да отмени тази заповед като незаконосъобразна, да възстанови ищцата на заеманата
преди уволнението длъжност „Главен счетоводител“, както и да й присъди
обезщетение по чл. 224 от КТ в размер на 878,41 лева за 13 дни неизползван
платен годишен отпуск за 2020 г., ведно със законната лихва от предявяването на
иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски.
В
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК
е постъпил отговор на исковата молба от ДСУ „Неофит Рилски“ – Харманли,
представлявано от Директора В.С.П., в който е застъпено становище за допустимост,
но неоснователност и недоказаност на предявените искове. Оспорват се изцяло
изложените в исковата молба твърдения, а направените възражения се приемат за
неоснователни. Сочи се, че ищцата не се ползвала с правата на педагогически
специалист, като включването й в списъка за обучението не означавало наличие на
валидно дадено от работодателя съгласие за участието й в обучителния семинар,
който бил предвиден само за педагогически специалисти. Наред с това се твърди,
че било ирелевантно наличието на квалификационна степен с педагогическа
насоченост, доколкото ищцата заемала длъжността „Главен счетоводител“ от
категорията на непедагогическите специалисти, за които не била предоставена
възможност да придобиват кредити от проведени квалификационни обучения съгласно
Наредба № 15 от 22.07.2019 г. По тези съображения се поддържа, че без да имала
съгласието и разрешението на работодателя си ищцата пътувала с групата
педагогически специалист, като бил без значение фактът, че участвала във
въпросното обучение.
На
следващо място са изложени аргументи, че извършеното от ищцата дисциплинарно
нарушение, изразило се в неявяване на работа в продължение на два
последователни работни дни, представлявало тежко нарушение, поради което
наложеното дисциплинарно наказание – уволнение било в съответствие с критериите
на чл. 189, ал. 1 от КТ. Изтъква се, че заеманата от ищцата длъжност „Главен
счетоводител“ била от изключителна важност за учебно-възпитателния процес и с
висока степен на обществена значимост, поради което отсъствието й затруднило
работата на училището от страна на оперативното счетоводство.
Във връзка
с изложените в исковата молба твърдения за наличие на закрила по чл. 333, ал. 3
от КТ се поддържа, че ответникът поискал информация и съгласие от областната
организация СО „Подкрепа“ гр. Хасково, при което получил отговор, че ищцата не
се ползвала със закрила.
По наведените в отговора на исковата молба
доводи се иска от съда да отхвърли изцяло предявените искови претенции като
неоснователни и недоказани. Претендират се деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на
страните и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
От фактическа страна по делото е
безспорно установено, че между страните е съществувало валидно трудово
правоотношение, по силата на което ищцата К.К.И. е изпълнявала длъжността
“главен счетоводител” при ответника СУ „Неофит Рилски“ - гр. Харманли. Видно от
представения по делото Списък - Образец 1 за учебна година 2019 - 2020
съобразно заеманата длъжност ищцата е попадала в категорията на
административния персонал. От приетото поименно разписание на длъжностите и
работните заплати в сила от 01.01.2020 г. се установява, че ищцата е получавала
брутно трудово месечно възнаграждение в размер на 1475,9 лв.
Представено е Свидетелство за
професионална квалификация с рег. № 1589/24.09.2010 г., издадено от ПУ „Паисий
Хилендарски“, Факултет по математика и информатика, видно от което ищцата е
придобила професионална квалификация
„Учител по математика“, като между страните не е спорно, че е преподавала
математика като лекторски часове.
По делото не се спори, че за периода от
29.06.2020 г. до 01.07.2020 г. е било проведено обучение в гр. Поморие, в което
е взела участие и ищцата. Видно от представената Заповед № 1155-496/10.07.2020
г. след провеждане на обучението Директора на ответното училище е определил
списъка на служителите, които да участват в него.
От прието като писмено доказателство запитване,
отправено на 15.07.2020 г. от Директора на СУ „Неофит Рилски“ - гр. Харманли до
Председателя на Синдикален регионален съюз „Подкрепа“ - гр. Хасково, се
установява, че е изискана информация относно ръководството на синдикалната
организация в училището. В отговор на запитването на 15.07.2020 г. е изпратено
писмо от Председателя на СРС „Подкрепа“ - гр. Хасково, видно от което в
ответното училище има редовно учредена и легитимна секция към КТ „Подкрепа“ с
избрани на редовно отчетно изборно събрание от 06.11.2019 г. председател - Я.Л.Л.
и секретар - Р.Г.Р.. Впоследствие на 16.11.2020 г. е отправено ново запитване
от Директора на СУ „Неофит Рилски“ - гр. Харманли до Председателя на Синдикален
регионален съюз „Подкрепа“ - гр. Хасково с въпрос дали по устава на КТ
„Подкрепа“ съществува професионална организация на ниво община. Видно от
получения отговор според тълкуването на Председателя на СРС „Подкрепа“ в устава
не се предвиждало националните синдикати и националните федерации да имат
професионална структура на ниво община. Приложен е и приет като доказателство
Устава на КТ „Подкрепа“.
По делото е представена покана от 29.07.2020 г., с
която от ищцата К.И. са изискани писмени обяснения относно неявяването й на
работа на 30.06.2020 г., 01.07.2020 г. и 02.07.2020 г. с оглед налагане на
дисциплинарно наказание. На същия ден ищцата е депозирала своите писмени
обяснения, в които е посочила, че на въпросните дати е присъствала заедно с
училищния колектив на обучение в гр. Поморие, за което Директора на ответното
училище е била уведомена.
На 12.08.2020 г. ищцата е уведомила Директора на СУ
„Неофит Рилски“ - гр. Харманли, че е член на Общинското ръководство на Синдикат
„Образование“ към КТ „Подкрепа“ - гр. Харманли, за което е представила
удостоверение с изх. № 1/10.08/.2020 г. Видно от удостоверение с изх. №
2/08.09.2020 г. ищцата е първи секретар с ръководни функции в Общинското
ръководство на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ - гр. Харманли. От
представеното удостоверение, издадено от Председателя на Синдикат „Образование“
към КТ „Подкрепа“, се установява, че Общински синдикат „Образование“ към КТ
„Подкрепа“ - гр. Харманли е легитимен и редовно регистриран към Националния
синдикат с Председател - К.Д.. Приет е като
доказателство Устава на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“.
Със Заповед № 1174-515 от 31.08.2020 г.
на Директора на СУ „Неофит Рилски“ - гр. Харманли на основание чл. 330, ал. 2,
т. 6 от КТ, във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ, във връзка с чл. 188, т. 3
от КТ е прекратено трудовото правоотношение на ищцата К.И. с налагане на
дисциплинарно наказание - уволнение. В мотивите на заповедта е посочено, че в
периода от 30.06.2020 г. до 02.07.2020 г. ищцата не се е явявала на работното
си място, като за дните на отсъствие не и е разрешен платен годишен отпуск.
Отбелязано е, че на ищцата на основание чл. 224, ал. 1 от КТ следва да се
изплати обезщетение в размер на 202,72 лева за неизползван платен годишен
отпуск за 2020 г. от 3 дни. Заповедта за уволнение е връчена на ищцата на
31.08.2020 г. при отказ за получаване, удостоверен с подписите на двама
свидетели.
По делото е представена Заповед № КО-478-478/26.08.2020
г. на Директора на СУ „Неофит Рилски“ - гр. Харманли, с която на ищцата е
разрешено да използва 2 дни платен годишен отпуск за 27 - 28.08.2020 г., като е
посочено, че остатъкът за ползване за 2020 г. е в размер на 30 дни.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Законността
на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330,
ал. 2, т. 6 от КТ се обуславя от спазването на предвидена в закона процедура по
налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“. Преди всичко следва да е
установен фактът на нарушението на трудовата дисциплина, нарушителя, времето и
мястото на неговото извършване, след което работодателят е длъжен да изслуша
работника или служителя или да приеме писмените му обяснения съгласно чл. 193,
ал. 1 от КТ. Определеното дисциплинарно наказание следва да е съобразено с
тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и
поведението на работника или служителя. Заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание трябва да е издадена в писмена форма от компетентен
орган и да съдържа мотивирано изложение на конкретни обстоятелства, очертаващи
обективните и субективните признаци на дисциплинарното нарушение.
При
уволнителното основание по чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ важи предварителната
закрила при уволнение, регламентирана в чл. 333 от КТ, приложима за определена
категория работници и служители. Съобразно разпоредбата на чл. 344, ал. 3 от КТ
в случаите, когато за извършване на уволнението се изисква предварително
съгласие на инспекцията по труда или на синдикален орган и такова съгласие не е
било искано или не е било дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за
уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор
по същество. При това положение, с оглед спорния между страните въпрос относно
наличието на синдикална закрила следва да се прецени приложението на чл. 333 от КТ.
В
разпоредбата на чл. 333, ал. 3 от КТ е предвидено, че работодателят може да
уволни дисциплинарно работник или служител, който е член на синдикално
ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен
изборен синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална
длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само с предварителното съгласие
на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на
съответната синдикална организация. Съгласно § 1, т. 6
от ДР на КТ „синдикално ръководство“ е председателят и секретарят на
съответната синдикална организация. В трайната съдебна практика при тълкуването
на посочените разпоредби се приема, че с право на синдикална защита при
уволнение се ползват два вида синдикални дейци: членовете на синдикалното
ръководство в предприятието - председателят и секретарят на първичното
организационно-структурно звено на съответния синдикат в предприятието на
работодателя и членовете на ръководен изборен синдикален орган, който може да е
изграден на териториален, отраслов или национален принцип /в този смисъл Решение
№ 667 от 15.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 63/2010 г.; Решение № 447 от
10.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1276/2011 г.; Решение № 211 от 05.11.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 438/2015 г. и др./.
От събраните по делото
доказателства по категоричен начин се установи, че към момента на
дисциплинарното уволнение ищцата е била член на ръководен изборен синдикален
орган, изграден на териториален принцип, а именно първи секретар с
ръководни функции в Общински синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ - гр.
Харманли. В тази насока съдът намира за неоснователно направеното от ответната
страна възражение за нелегитимност на общинската структурна единица на Синдикат
„Образование“ към КТ „Подкрепа“. В чл. 49 от Устава на КТ „Подкрепа“ е
посочено, че пълноправни членове са националните федерации и националните
синдикати, а на териториален принцип - синдикалните регионални съюзи. Съобразно
чл. 50, ал. 2 от Устава на КТ „Подкрепа“ конкретната структура на националните
федерации/синдикати се регламентира с устройствените им актове (устави). По
делото е представен и приет като писмено доказателство Устава на Синдикат
„Образование“ към КТ „Подкрепа“, в чиито чл. 21 е предвидено, че структурните
единици са синдикална секция, общински и регионални организации. Синдикалната
секция е основната структурна единица, която възниква от датата на нейното
учредяване и се регистрира в Синдикалния регионален съюз и в Националния
синдикат /чл. 43 от Устава на КТ „Подкрепа“ и чл. 22 от Устава на Синдикат
„Образование“ към КТ „Подкрепа“/. Общински синдикат „Образование“ се създава
при наличието на две и повече синдикални секции и възниква от деня на неговото
учредяване. В настоящия случай, видно от писмото на Председателя на Синдикален
регионален съюз „Подкрепа“ - Хасково, в ответното училище има редовно учредена
и легитимна секция към КТ „Подкрепа“. Същевременно от удостоверението, издадено
от Председателя на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“, се доказа, че
Общински синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ - гр. Харманли е легитимен,
като структурата е редовно регистрирана към Националния синдикат и се
представлява от К.Д.. Същата, в качеството си на председател на Общинското
ръководство на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ - гр. Харманли е издала
приетите по делото удостоверения, доказващи, че ищцата К.И. се ползва от
закрила при дисциплинарно уволнение на основание чл. 333, ал. 3 от КТ. Въпреки
че е бил своевременно уведомен за това обстоятелство, работодателят не е
изпълнил задължението си да поиска и получи предварителното съгласие на съответния синдикален
орган за преодоляване на тази закрила.
В
контекста на изложеното настоящия съдебен състав намира, че процесната заповед,
с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата с налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“, е незаконна поради неизпълнение на
изискването на чл. 333, ал. 3 от КТ, при което и съгласно чл. 344, ал. 3 от КТ
следва да бъде отменена без трудовият спор да се разглежда по същество. В този смисъл
предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е основателен и
доказан, с оглед на което следва да бъде уважен.
След като
обуславящият иск за признаването на уволнението за незаконосъобразно и неговата
отмяна е основателен, следва да бъде уважен и обусловеният от него иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на ищцата на заеманата
преди уволнението работа. При това положение ищцата К.К.И. следва да бъде
възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „главен счетоводител” в
ответното СУ „Неофит Рилски“ – гр. Харманли.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ:
Основна материалноправна предпоставка за
уважаването на исковата претенция за обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ е
прекратяването на трудовото правоотношение между страните. В този случай работникът/служителят
има право на парично обезщетение за неизползвания годишен отпуск, именно поради
това, че заради прекратяването на трудовото правоотношение той не може да
използва платения си годишен отпуск, който не е използвал до момента на
прекратяването. Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал.
1 от КТ се дължи безусловно към датата на уволнението и не е в зависимост от
законосъобразното му извършване. При отмяна на заповедта за уволнение и
възстановяване работника/служителя на заеманата длъжност не се дължи връщане на
това обезщетение и не може да се претендира реално ползване на отпуска, тъй
като отношенията между страните са уредени в съответствие с правата им към един
предходен момент /така Решение № 623/24.06.2002
г. на ВКС по гр. д. № 933/2001 г./.
Съобразно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ
обезщетението е за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна
година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания
отпуск, отложен по реда на чл. 176 от КТ, правото за който не е погасено
по давност. В ал. 2 е предвидено, че обезщетението се изчислява по реда
на чл. 177 от КТ към деня на прекратяването на трудовото
правоотношение. Съгласно чл. 177, ал. 1 от КТ за времето на платения годишен
отпуск работодателят заплаща на работника/служителя възнаграждение, което се
изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово
възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска,
през който работникът/служителят е отработил най-малко 10 работни дни.
В настоящия
случай видно от Заповед № КО-478-478/26.08.2020 г. на Директора на СУ „Неофит
Рилски“ - гр. Харманли, с която на ищцата е разрешено ползването на платен
годишен отпуск непосредствено преди прекратяване на трудовото правоотношение,
като остатък за ползване е посочено общо 30 дни за 2020 г. В Заповед № 1174-515
от 31.08.2020 г. на Директора на СУ „Неофит Рилски“ - гр. Харманли, с която е
прекратено трудовото правоотношение на ищцата, е посочено, че на основание чл.
224, ал. 1 от КТ се дължи обезщетение в размер на 202,72 лв. за 3 дни
неизползван платен годишен отпуск 2020 г., от което означава, че среднодневното
трудово възнаграждение, изчислено от работодателя е в размер на 67,57 лв.
Пропорционално на отработеното време през текущата година следва, че към момента
на уволнението ищцата е имала неизползвани 13 дни платен годишен отпуск за 2020
г. При това положение обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ възлиза в размер на
878,41 лв. По делото не са наведени твърдения и представени доказателства, че
тази или посочената в уволнителната заповед сума е заплатена, поради което
искът по чл. 224, ал. 1 от КТ следва да се уважи изцяло.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК в полза на ищцата К.К.И. следва да се присъдят направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 700 лв. На основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложи дължимата държавна
такса в размер на 50 лв.
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ на основание чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението на К.К.И., ЕГН **********, с адрес: ***,
извършено на основание чл. 330, ал. 2, т.
6 от КТ със Заповед
№ 1174-515 от 31.08.2020 г. на Директора на СУ „Неофит Рилски“ - гр. Харманли, с
адрес: гр. Харманли, ул. ***.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ К.К.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на длъжността „главен счетоводител” в СУ „Неофит Рилски“ - гр. Харманли, с
адрес: гр. Харманли, ул. ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 224, ал. 1 от КТ СУ „Неофит Рилски“ - гр. Харманли, с
адрес: гр. Харманли, ул. ***, да заплати на К.К.И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в
размер на 878,41 лева, представляваща обезщетение за 13 дни неизползван платен
годишен отпуск за 2020 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК СУ „Неофит Рилски“ - гр. Харманли, с
адрес: гр. Харманли, ул. ***, да заплати на К.К.И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в
размер на 700 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК СУ „Неофит Рилски“ - гр. Харманли, с
адрес: гр. Харманли, ул. ***, да заплати по сметка на РС – Харманли държавна
такса от 50 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от 31.12.2020 г.
СЪДИЯ: