Р Е Ш Е Н И Е
№ 208
гр. Велико Търново, 06.01.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, трети касационен състав, в открито
съдебно заседание на девети декември две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
РОСЕН
БУЮКЛИЕВ
при секретаря М.Н.и с участието на прокурора ВЕСЕЛА КЪРЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Дабкова касационно АНД № 10 226/2022г. по описа на съда, за да
се произнесе съобрази следното:
Производство по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
На касационна проверка е подложено Решение
№ 393/07.10.2022 г., постановено по а.н.д. № 662/2022 г. по описа на Районен
съд Велико Търново. С този акт РС е потвърдил като законосъобразно Наказателно
постановление /НП/ № 22-1739-000109/13.05.2022 г., издадено от началник РУ В.
Търново към ОД на МВР В.Търново. С посоченото НП на К.М.М. с ЕГН ********** за извършено
нарушение по чл.104б, т.2 от Закона за движение по пътищата, на основание
чл.175а, ал.1, предл. 3 от ЗДвП са наложени кумулативно административни
наказания „глоба“ в размер на 3 000,00 лева и „лишаване от право да управлява
МПС” за 12 месеца.
Така постановеното Решение е обжалвано в
законния срок от името на наказаното лице, действащо чрез упълномощения
адвокат. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради
допуснато нарушение на материалния закон
и съществено нарушение на процесуалните правила. ПП на касатора счита, че
районният съдия превратно тълкувал събраните доказателства, поради което
стигнал до погрешни правни изводи. Обвинителната теза се подкрепяла само от
показанията на полицейските служители. Същите противоречали на обясненията на
неговия подзащитен и водените от него свидетели. Показанията на последните не
били обсъдени. Не били ангажирани показанията на независими свидетели, нито
записите от видеорегистраторите на полицейската кола. Липсвал анализ на РС дали
действията на наказаното лице са умишлени. Не била изследвана целта на движение
на автомобила, която щом е посочена в закона е елемент от ФС на деянието.
Въпросното кръгово кръстовище било с обратен вираж, износена асфалтова настилка
и непочистен пясък. Тези обстоятелства и мощната кола са причината за
поднасянето на изхода от кръстовището. Касаторът бил шофьор с 10 г. стаж без
нарушения. По изложените съображения упълномощеният адвокат моли съда да отмени
Решението на ВТРС и самото НП, а
алтернативно да върне делото за ново разглеждане.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не се явява. Представлява се от упълномощения адвокат, който пледир
КЖ да бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба –
началникът на РУ - Велико Търново при ОД на МВР Велико Търново, не изпраща
представител и не взема становище.
Представителят на Окръжна прокуратура - Велико
Търново дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита,
че решението на РС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Същото е постановено при изяснена
фактическа обстановка и доказаност на вмененото административно нарушение както
от обективна, така и от субективна страна. По тези съображения предлага на АСВТ
да остави Решението в сила.
Оплакванията в жалбата ВТАС квалифицира
като такива за неправилно приложение на закона и съществено нарушение на
процесуални правила. Предвид това, ВТАС извърши проверка за наличие на касационни
основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, във връзка с чл.348, ал.2 и ал.3
от НПК.
Съдът в качеството на касационна
инстанция, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, служебно провери валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. По аргумент то
чл.218, ал.1 от АПК извърши проверка по посочените в КЖ оплаквания за допуснати
съществени порцесуални нарушения, изразили се в необсъждане на събраните
доказателства и липса на инициатива за събиране на други такива. При това, като
обсъди реквизитите и съдържанието на контролирания съдебен акт, като прецени
оплакванията в жалбата и доводите на страните, съдът приема за установено
следното:
Касаторът е бил страна в производството
пред РС, като за него съдебното решение е неблагоприятно по резултата си.
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против съдебен акт,
подлежащ на касация, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните
съображения:
РС установил, че НП е издадено срещу К.М.
за това, че на 23.04.2022г. в 18:05 часа в гр. Велико Търново през
кръстовище с кръгово движение „Била” по
ул. „Никола Габровски”, в посока ул. „Краков” управлявал лек автомобил Мерцедес
ЦЛК 200, компресор с рег. № ***, като използва
пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, а не в
съответствие с тяхното предназначение, като проявната форма на това поведение
се изразила в неколкократно преминаване от своята в съседната пътна лента, със
задната част на автомобила, като това е съпроводено със свистене на гуми и
форсиране на двигателя, с което създал реална предпоставка за ПТП.
РС е установил фактическа обстановка,
съответна на посочената в НП. За да потвърди НП, РС приел на първо място, че АУАН
и НП са съставени от материално компетентни лица, в законоустановените срокове
и притежават необходимите реквизити – чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Съставът на съда е
посочил, че в съдържанието на наказателното постановление наказващият орган е
индивидуализирал както словесно, като точно е посочил фактическите признаци
нарушението, така и неговата правна квалификация. Анализирайки всички писмени и
гласни доказателства въззивният съд е достигнал до извода, че е безспорно
установено извършването на визираното в НП нарушение и неговото авторство. Посочено
е, че наказанието е правилно и законосъобразно определено по вид и размер. Кумулативно
предвидените наказания са абсолютно определени по вид и размер, поради което не
подлежат на индивидуализация. Изложени са мотиви, че на основание чл.189з от ЗДвП не следва да се обсъжда прилагане
на чл. 28 от ЗАНН.
При проведения контрол, настоящата
инстанция не намери основания за касиране на решението на РС. АСВТ в този състав намира, че фактическите
констатации на въззивния съд са основани на достатъчно годни и допустими
доказателствени средства, приети по предвидения процесуален ред – писмени и
гласни такива. Действителните факти по случая са изяснени обективно, всестранно
и пълно след задълбочен анализ на доказателствата по отделно и в тяхната
съвкупност. Върху фактите, чието осъществяване е доказано, въззивният съд е
основал правните си изводи, които съответстват на приложимия материален закон.
Изложени са ясни и адекватни мотиви, във връзка с предмета на доказване и
заявените възражения. При това, изводите на въззивния съд по фактите и по
правото се споделят изцяло от настоящата инстанция, и не е необходимо да се
преповтарят. В тази връзка на основание чл.221, ал.2, изреч.2-ро от АПК
настоящата инстанция препраща към мотивите на РС.
Касационната инстанция намира за неоснователно оплакването, че районният съдия
превратно тълкувал събраните доказателства, поради което стигнал до погрешни
правни изводи. Конкретно наведените в КЖ доводи за нарушения при преценката на
доказателствата, т.е. съществени процесуални нарушения, за които настоящата
инстанция не следи служебно, а само доколкото са заявени, не се установиха.
Формирането на вътрешното убеждение у
съдията е аналитичен мисловен процес, който има
субективна страна/част, протичаща в съзнанието на съдията/ и обективна страна/обсъждане
и преценка на доказателствата/, която подлежи на законова регламентация и
наблюдение от касационната инстанция върху мотивите на съдебния акт. Последната
проверява как е протекъл процеса по събиране и преценка на доказателствата.
Освен това следи дали констатациите на РС са в съответствие с правилата на
логиката и опитните правила. В тази
връзка се наблюдава, че РС е сторил зависещото от него да установи правно
значимите факти. Доказателствените средства, които е приел са допустими от
приложимия процесуален закон и са носители на информация, свързана с деянието и
дееца. Необходими и достатъчни са за
изясняване ан въпросите за деянието, дееца и неговата вина. Същите са обсъдени
по отделно и в тяхната съвкупност. РС при това е изложил мотиви кои доказателствени
средства кредитира и кои не, като са налични мотиви защо е имал тези
съображения. Обстоятелството, че РС приема показанията на свидетелите, водени
от жалбоподателя за защитна теза е житейски логично, предвид близките им
отношения. Това не представлява процесуално нарушение, доколкото РС е посочил
защо не кредитира с доверие тези показания.
Действително тезата на обвинението се
подкрепя само от показанията на полицейските служители. Няма изтъкнати никакви
основания за предубеденост или заинтересованост
на конторлните органи. Показанията
на същите са съдържателни, логични, не си противоречат помежду си и са дадени
при липса на заинтересованост, след изясняване на въпроса за отговорността по чл.290 от НК. Полицейските
служители посочват, че са възприели непосредствено движението на автомобила
вътре в кръговото кръстовище и са го
проследили непосредствено след това. На практика няма други доказателства за
нарушението освен свидетелските показания на ПИ. Но същите еднозначно сочат
признаците на нарушенито и кой е бил водача на автомобила.
Записи от видеонаблюдение в района на
кръстовището не са предоставени, т.к. не са поискани от наказания в срока за
възражения. Аналогична е ситуацията и със записите от полицейския автомобил. Въпросът
за същите се повдига от защитата ан касатора едва пред касационната инстанция,
когато е несъмнено ясно, че такива вече не се съхраняват. За едните записи срокът
за съхранение е 120 часа - Общината, а за другите 30 дни - МВР.
И двамата ПИ сочат, че междувременно по
пешеходната пътека е преминавала млада жена с детска количка, която се е
възмутила от поведението на водача в кръстовището. Житейски обяснимо е, че същата
не е привлечена като свидетел, т.к. към 18 часа тази жена е следвало да се
погрижи за малкото си дете, вместо да дава показания в полицията.
От приетите допустими доказателства категорично
се установява, че водачът умишлено е управлявал автомобила с подаване на повече
газ/през цялото кръгово кръстовище с форсиране на двигателя и свистене на гуми/,
което е довело до превъртане на
задвижващите задни колела и завъртане на задната част на автомобила около
предницата му по посока на движение. Този маниер на управление на автомобила е
придобил гражданственост под името
„дрифт”. Противоречието между тезата на защитата и тази на обвинението
не е основание да се дискредитират показанията на служителите на МВР.
Дори самопризнанието не е абсолютно
доказателство, съгласно чл.116 от НПК, а още по-малко обясненията на лицето пред
съда. Негово право е да говори това, което прецени като не носи наказателна
отговорност за това. Тезата му обаче, не е подкрепена с годни доказателства. На
първо място простата житейска логика сочи, че когато не си сигурен в уменията
си и не познаваш възможностите на автомобила по-добре е да се въздържиш от управление
на автомобила, т.к. би създал опасност за останалите участници в движението и
за пътниците вътра в автомобила. Освен това такива мощни спортни автомобили са
снабдени с автоматични състиеми за стабилност, за защита на човешкия живот и
здраве. Това обстоятелство е потвърдено от св. М. М. – баща на касатора. Но безспорно е също, че тези системи могат да
се изключат нарочно от водача. В такъв случай, когато неопитен водач изключи
тези стабилизиращи системи на МПС, невъзможността му да овладее автомобила не е
случайно деяние, а лекомислие/самонадеяност.
Не се доказва неопитност на водача или
пътната обстановка да е причината за това поведение на автомобила. Макар да е
подписал акта с възражение, водачът не е подал допълнителни възражения в
3-днвения срок. Поради което АНО не е имал конкретни възражения, които да
изследва. Поради това не са приложени данни от видеонаблюдението. В тази връзка
и с оглед горните съображения настоящия състав намира за обоснован и правилен
извода на РС, че не се касае за случайно поднасяне на автомобила при изхода от
кърстовището. Напротив автомобилът е обиколил цялото кръгово кръстовище с
форсиране на двигателя, изнасяне на дясната страна по посока на движените и
навлизане в съседната лента. Това говори за умисъл на деянието. И доколкото е
общоизвестно, че това е кръгово кръстовище, част от отворената за движение
пътна мрежа, а не писта за състезания, то правилен е изводът на АНО и РС, че
пътят не е използван по предназначението му за превоз на хора и товари. Налице
е деяние, което представлява опасно шофиране в рамките на града, където създава
непосредствена опсасност за другите участници в движението и застрашава и тези
в автомобила. Тези деяния са с висока обществена опасност и нарастваща честота,
което е мотивирало законодателя да приеме разпоредба като чл.104б от ЗДвП, която категорично сочи, че
пътищата не са състезателни писти. Поради това, т.к. нарушителят е уличен да използва кръстовището за опасни
маневри при шофиране с мощна кола, не е
необходимо да се изследва или доказва някаква друга цел на движение на
автомобила. Тя не е съставомерна по посочената разпоредба противно на соченото
от ПП на касатора.
Неоснователен
е и доводът на касатора за нарушение на материалния закон. Безспорно
установените факти покриват обективния състав на нарушение правилно
квалифицирано по чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Използването на кръгово кръстовище в градска среда за прилагане на прийоми, използвани при
автомобилно рали е противно на целта на ЗДвП. Такова девиантно поведение е
сериозен бич за съвременното общество и поради това законодателят като е отчел
високата степен на обществената му
опасност е предвидил висок размер на наказанието и то в кумулация между глоба и
лишаване от права. Това следва да има превъзпитателен ефект върху нарушителя и
въприращ по отношение на дрегите членове на обществото.
АСВТ установи, че делото пред въззивната
инстанция е приключено и решението е постановено от законен състав, действащ в
границите на вменената му компетентност, като за заседанието на въззивната
инстанция е съставен протокол. Процесуалните права на страните не са
ограничени. В заключение настоящата инстанция намира, че РС е постановил
валиден, допустим и правилен съдебен акт. При постановяването му не са
допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което решението
следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора разноски се
следват на ответника по касация, но такива не се присъждат, т.к. не са
поискани.
Мотивиран така и на основание чл.221,
ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изреч. 2-ро от ЗАНН, съдът
в настоящия касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 393/07.10.2022 г.,
постановено по а.н.д. № 662/2022 г. по описа на Районен съд – гр. Велико
Търново.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: