№ 768
гр. Варна, 18.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Радослав Кр. Славов Въззивно частно
търговско дело № 20223001000491 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК. Образувано е по частна
жалба на А. К. Ч., чрез адв. Л.Ш. от ВАК, срещу определение №
955/28.06.2022г. постановено по т.д.№ 228/2022 г. по описа на ОС –Варна, с
което е прекратено производството по делото.
В частната жалба се излага, че обжалваният акт е неправилен поради
незаконосъобразност, по изложени съображения, като се иска определението
да бъде отменено. Твърди, че съставът на съда неправилно е приел, че
Длъжникът може да се защити срещу незаконно изпълнение по реда на чл.435
ГПК, относно незачетено съдебно решение по чл.440 ГПК. Този извод е
несъстоятелен, тъй като в съдебното решение липсва произнасяне по
съществения за производството по чл.167 ЗЗД въпрос относно
принадлежността на вещното право на собственост на две лица, по
отношение на предмета на ипотеката в цитираното решение. Твърди, че
решението установява единствено принадлежащите на държавата идеални
части от поземления имот, като не са разпределени и установени части от
сграда, като единствено е записано, местонахождението на 15 кв.м. от
сградата върху съседния имот с ид. ***********-горска площ, собственост на
Държавата. Съобразно постановеното решение по чл.440 ГПК, на основание
чл.92 ЗС, съсобствеността върху сградата е в съотношение 58.6735% е за
Държавата-или 119/203 кв.м. е за държавата, 41 3365% от площта 84/203 кв.м.
е за А. Ч.. Частният съдебен изпълнител няма процесуални права да
установява в изпълнителното производство квоти на съсобственост и да
изпълнява върху определените от него квоти. За това счита изводите на съда,
че искът е недопустим, поради липса на правен интерес, за напълно
незаконосъобразен. Иска се да бъде отменено обжалваното определение и
делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводственитедействия.
1
Насрещната страна „Банка ДСК“АД,
чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на
частната жалба.
Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от
обжалването и е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна,
поради следните съображения:
Производството пред ВОС е образувано по Искова молба на А. К. Ч.,
срещу „Банка ДСК“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл.124
ГПК, чл. 26 ал.1 предл. първо вр. чл. 167 ал.3 от ЗЗД. Иска се съдът да се
произнесе с решението си по преюдициалния въпрос относно правото на
собственост върху ипотекирания имот към момента на учредяване и вписване
на договорната ипотека, а именно: Иска да бъде прието за установено, спрямо
ответника, че към 19.07.2007год. имот № 3804 с площ от 600кв.м. и
построената в него сграда с площ от 203кв.м. са били съсобствени между А.
Ч. и Държавата, при права на собственост: 345 кв.м. идеални части за
държавата и 243 кв.м. за А. Ч. и съответно по силата на чл.92 ЗС, Държавата е
притежавала следните права на собственост върху сградата:- 58.6735% от
застроената площ или 119/203кв.м., а ищеца А.Ч. 41 3365% от площа, или
84/203кв.м. На основание чл. 26 ал.1 предл. първо вр. чл. 167 ал.3 от ЗЗД се
иска прогласяване на нищожността на сключения договор за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот, обективиран в нотариален акт №
100, том III, рег. № 7254, дело № 442/2007г. на нотариус с рег. № 196 от НК,
като сключен в противоречие на закона, тъй като ипотеката е била учредена
върху имот, който при сключването на договора не е принадлежал изцяло на
учредителя до размера на идеалните части, които ищецът не притежава, а
именно за: 345/600 ид.части от земята и 119/203 ид.части от построената
двуетажна сграда, за които е учредена ипотеката.
Твърди, че с влязло в сила решение №1649/07.11.2017 г. на Окръжен
съд Варна по гр.д. №2511/2016 г. е установено по предявения от Държавата,
представлявана от Министерство на земеделието и храните срещу А. К. Ч. и
„Банка ДСК” ЕАД, иск с правно основание чл.440 ал.1 от ГПК, че реални
части от поземлен имот с идентификатор № ***********, находящ се в
землището на гр. Варна, район „*********”, местност „********”, а именно:
202 кв.м. в югозападната част на имот с идентификатор № ***********, в
която попадат 15 кв.м. от сграда с идентификатор № 10135.2615.37.1 и 143
кв.м. в североизточната част на имот с идентификатор № ***********,
оцветени в жълто на комбинирана скица № 8 от заключението на съдебно-
техническата експертиза, изготвено от вещото лице Ж.Б.Б., върху който е
насочено паричното вземане на „Банка ДСК” ЕАД към А. К. Ч. по изп.дело №
20167190400376 по описа на ЧСИ С.Я., рег.№ 719 с район на действие
2
Окръжен съд - гр. Варна, не принадлежат на длъжника. Счита, че по силата на
приращението – по чл.92 ЗС, А.Ч. е построил за държавата такава част от
застроената площ на постройката, която е съответна към притежаваната земя
държавна собственост в размер на 345кв.м., а за себе си такава част от
постройката, съответна наа притежаваните от него 243кв.м. от обща площ
600кв.м. Съобразно постановеното решение по чл.44 ГПК, на основание
чл.92 ЗС, съсобствеността върху сградата е в съотношение 58.6735% е за
Държавата-или 119/203 кв.м. е за държавата, 41 3365% от площта или 84/203
кв.м. е за А. Ч.. Към настоящия момент сградата попада в два имота: с идент.
№ *********** с площ от 150 11кв.м. собственост на държавата, и имот с
идентификатор № 10135.2615.37 с площ от 243 кв.м., собственост на А. Ч..
Към този момент е образувано дело за делба вежду ищеца и Държавата, което
е висящо пред ВРС.
Иска да бъде обявена за нищожна 345/600кв.м. идеална част от стар
имот пл.№ 3804 и нищожността за 58.6735% от застроената площ или
119/203кв.м. от построената в имота двуетажна сграда, на осн. чл.26 ал.1
пр.първо ЗЗД, вр.чл.167 ал.3 ЗЗД на договорна ипотека, учредена от А. Ч. в
полза на Банка ДСК върху ПИ 3804, обективирана в обективиран в
нотариален акт № 100, том III, рег. № 7254, дело № 442/2007г. на нотариус с
рег. № 196 от НК.
С обжалваното определение съдът е прекратил производството, поради
липса на правен интерес.
Жалбата е неоснователна.
Претенцията на ищеца е за установяваане на права на собственост върху
имота, предмет на ипотеката и въз основа на това-прогласяване на нищожност
върху учредена от него ипотека върху част от имот, собственост на
Държавата, с посочените квоти.
Счита също за неправили предприетите действия по изп.дело №
20167190400376 по описа на ЧСИ С.Я., рег.№ 71, които са срещу имот с
идент. 10135.2464.37 с площ от 242 кв.м. и цялата двуетажна жилищна сграда.
Следователно, не се зачитат промените във вещните права на Държавата,
възникнали към момента на построяване на сградата, обусловени от чл.92 ЗС
и установените права върху дворното място с постановеното решение на
ВОС.
Следва да се отбележи, че с предявените искове, ищецът цели защита на
правата на държавата, които счита за накърнени, от предприетите от ЧСИ
действия върху целия имот-т.е. и върху частта, собственост на Държавата. За
това съдът счита, че ищецът няма правен интерес от предявения иск-предвид
на предприета защита на чужди права.
3
Правен интерес от установяване на съсобственост върху имота,
респективно недействителност на учредената върху частта от имота ипотека,
предмет на принудителното изпълнение, в качеството й на трето лице по
изпълнението, има Държавата, а не ищеца в качеството му на длъжник по
изпълнението. Видно е, че с влязло в сила решение №1649/07.11.2017 г. на
Окръжен съд Варна по гр.д. №2511/2016 г. е установено по предявения от
Държавата, представлявана от Министерство на земеделието и храните срещу
А. К. Ч. и „Банка ДСК” ЕАД, иск с правно основание чл.440 ал.1 от ГПК, че
правото на собственост върху следния недвижим имот, не принадлежат на
длъжника А. Ч., а именно: реални части от поземлен имот с идентификатор №
***********, находящ се в землището на гр. Варна, район „*********”,
местност „********”, а именно: 202 кв.м. в югозападната част на имот с
идентификатор № ***********, в която попадат 15 кв.м. от сграда с
идентификатор № 10135.2615.37.1 и 143 кв.м. в североизточната част на имот
с идентификатор № ***********, оцветени в жълто на комбинирана скица №
8 от заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещото
лице Ж.Б.Б.. Следователно, с това решение правото на собственост върху
реални частти от имота, предмет на принудително изпълнение, е решен и не
може да бъде пререшаван повторно. Това е така, понеже в производството са
участвали и взискателя в изпълнителното производство, както и длъжника
А.Ч.-ищец по прекратеното производство. В този смисъл е недопустимо
пререшаване на правата на собственост, установени с влязлото в сила
решение, каквото се цели с предявения установителен иск.
В допълнение следва да се отбележи и следното: Редът за защита от
незаконосъобразни действия на ЧСИ в изпълнителното производство-при
условие че същия не се съобрази с постановеното по реда на чл.440 ГПК
решение е предвидения в чл.435 ГПК. Предвид изложеното, предявения иск е
недопустим и на осн. чл.130 ГПК производството подлежи на прекратяване.
Предвид изложеното, обжалваното определение като правилно следва
да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОВЪРЖДАВА определение № 955/28.06.2022г. постановено по т.д.№
4
228/2022 г. по описа на ОС –Варна, с което е прекратено производството по
делото.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщението до страните с частна жалба пред ВКС на РБ при условията на
чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5