№ 43483
гр. София, 18.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА Частно
гражданско дело № 20221110104569 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 417 и сл. от ГПК.
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от „У К
Б“ АД чрез адв. А. – САК срещу Г Н И., с искане за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за следните суми:
- сумата в размер на 496.45 лева, представляваща главница по Договор за кредитна
карта № CCIR-222-00271-2017 от 22.11.2017 г.
- сумата в размер на 119.55 лева, представляваща договорна лихва за периода от
17.03.2020 г. до 27.01.2022 г.
- законната лихва върху главницата, считано от 28.01.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и
- сумата в размер на 132.00 лева (ведно с ДДС), представляваща заплатено
възнаграждение на основание чл.78, ал.1 от ГПК и възнаграждение за връчване на покана –
уведомление.
С разпореждане от 12.03.2022 г., СРС е дал указания на заявителя, в три дневен срок да
уточни на какво основание претендира заплащане на възнаградителна лихва за периода след
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а и след настъпване на крайния срок на
договора, с оглед твърденията, че предсрочната изискуемост е настъпила на 22.10.2020 г., а
срокът на договора е изтекъл на 30.11.2021 г., като се претендира договорна лихва за
периода до 27.01.2022 г., както и да посочи размера на договорната лихва, дължима за
периода от 17.03.2020г. до 22.10.2020 г. (датата, на която заявителя твърди, че кредитът е
станала предсрочно изискуем), съответно от 17.03.2020 г. до 30.11.2021 г. (датата, на която
договорът е бил прекратен). Със същото разпореждане са дадени указания на заявителя и да
уточни какъв е размерът на претендираното адвокатско възнаграждение, представляваща
част от сумата от 132.00 лева, извън хонорарът заплатен за подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение в размер на 60.00 лева с ДДС, и на какво основание
същата е била начислена като дължима от длъжника, в т.ч. и да се обоснове искането за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК за сума, която не е включена в
извлечението от счетоводните книги на банката, доколкото сума за уведомление или
изпращане на покана не фигурира в извлечението.
Постъпила е молба от 31.03.2022 г. (пощенско клеймо от 23.03.2022 г.) от заявителя, в
която е посочил основанията на които претендира сумите за възнаградителна лихва за
1
посочените в заявлението периоди, като по отношение на претендираните разноски за
адвокатско възнаграждение, извън заплатеното такова, за подаване на заявлението, по което
е образувано настоящото производство, заявителя е уточнил, че възнаграждението в размер
на 72.00 лева, представлява разноски, направени с оглед връчване на надлежна покана за
доброволно изпълнение на длъжника, за което през м.11.2020 г., банката е възложила
връчването на покани за доброволно изпълнение с извлечение за настъпване на предсрочна
изискуемост на длъжника.
Съдът като взе предвид посоченото в заявлението, приложените към него документи, в
т.ч. и извлечението от сметка, и като взе предвид направените от заявителя уточнения,
намира, че заявлението в частта, в която се претендира издаване на заповед за изпълнение
по чл.417 от ГПК за сумата в размер на 72.00 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение - заплатено възнаграждение на основание чл.78, ал.1 от ГПК и
възнаграждение за връчване на покана – уведомление, е неоснователно, и в тази част следва
да бъде отхвърлено, по следните съображения:
Начисляване на разноски за адвокатско възнаграждение представляваща заплатено
възнаграждение на основание чл.78, ал.1 от ГПК и възнаграждение за връчване на покана –
уведомление, противоречи на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като по този начин се
въвеждат допълнителни плащания, чиято дължимост де факто е изцяло свързана с хипотеза
на забава на длъжника. Поради това клаузата в договора за потребителски кредит, с която се
предвижда, че кредитополучателя дължи такси за извънсъдебно събиране е нищожна.
В този смисъл следва да се отхвърли заявлението за издаване на заповед за изпълнение
за вземането за сумата в размер на 72.00 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение - заплатено възнаграждение на основание чл.78, ал.1 от ГПК и
възнаграждение за връчване на покана – уведомление.
Следва да се има предвид и това, че сумата в размер на 72.00 лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение - заплатено възнаграждение на основание чл.78, ал.1
от ГПК и възнаграждение за връчване на покана – уведомление, не е включена като
дължима сума в представеното по делото извлечение от сметка, въз основа на което се иска
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. След като тази сума не е включена
като дължима в извлечението от сметка, то и не следва да се приеме, че сумата е дължима,
независимо от соченото от заявителя основание за нейната дължимост, като се има предвид,
че извлечението от сметка следва да установява, по безспорен начин дължимите суми от
соченото, като длъжник лице.
Предвид изложеното, заявлението в частта, в която се иска издаване на заповед за
изпълнение за сумата в размер на 72.00 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение - заплатено възнаграждение на основание чл.78, ал.1 от ГПК и
възнаграждение за връчване на покана – уведомление, е неоснователно, и като такова следва
да бъде отхвърлено.
В останалата му част по отношение на вземанията за главница,
договорна/възнаградителна лихва и лихва за забава отговаря на изискванията на чл.127, ал. 1
и ал. 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, поради което следва да издаде заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК за сумите, както следва:
- сумата в размер на 496.45 лева, представляваща главница по Договор за кредитна
карта № CCIR-222-00271-2017 от 22.11.2017 г.
- сумата в размер на 119.55 лева, представляваща договорна лихва за периода от
17.03.2020 г. до 27.01.2022 г.
- законната лихва върху главницата, считано от 28.01.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Заявителят сторил разноски за държавна такса в размер на 25.00 лева, от които следва
2
да се присъди сумата 22.59 лева, съответстваща на уважената част на заявлението. По
отношение на релевираното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, 62.00 лева
(с вкл.ДДС), на заявителя съразмерно на уважената част от заявлението следва да се
присъди сумата 56.03 лева.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист в полза
на „У К Б“ АД срещу Г Н И. за следните суми:
- сумата в размер на 496.45 лева, представляваща главница по Договор за кредитна
карта № CCIR-222-00271-2017 от 22.11.2017 г.
- сумата в размер на 119.55 лева, представляваща договорна лихва за периода от
17.03.2020 г. до 27.01.2022 г.
- законната лихва върху главницата, считано от 28.01.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането,
- както и сумата 22.59 лева - държавна такса, и сумата 56.03 лева - адвокатско
възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист в полза на „У К Б“ АД срещу Г Н И. В ЧАСТТА , с която се иска
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумата в размер
на 72.00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение - заплатено
възнаграждение на основание чл.78, ал.1 от ГПК и възнаграждение за връчване на покана –
уведомление.
УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок може да предяви осъдителен иск за
вземането си, за което заявлението е отхвърлено, при което следва да довнесе дължимия се
размер на държана такса за образуване на исково производство.
Разпореждането може да бъде обжалвано в отхвърлителната му част с частна жалба
пред Софийски градски съд, в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъка от съобщението.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото при постъпване на възражение по чл. 414 ГПК или след
изтичане на едномесечния срок от връчване на длъжника на заповедта за изпълнение по чл.
410 ГПК.
Препис от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3