Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№  166/ 18.05.2018  година  град Хасково

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

Хасковският районен съд      Втори наказателен състав

   на осемнадесети април  двехиляди и осемнадесета  година

   в публичното заседание в следния  състав:

                                                                               Районен съдия : Даниела Николова

                                                                            

секретар:Цветелина Станчева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

АНД №226   по описа за  2018  година

 

                     Обжалвано е Наказателно постановление/НП/ № 17-1253-001486/15.01.2018 г. на Началник група  сектор ПП  към ОД на МВР-Хасково  ,с което  на С.П.С. ***  на основание  чл.179 ал.2  от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200  лв.

                          Недоволен от  наложеното   наказание   е останал жалбоподателят С.П.С. , поради което  обжалва наказателното постановление с оплаквания за  незаконосъобразност ,необоснованост и неправилно приложение на закона  . Излагат се съображения ,че в НП не бил посочен нито един от примерно изброените фактори,с които  водача на превозното средство следва да  съобразява скоростта си ,а единствено било отразено ,че скоростта е несъобразена   .Поради  изложеното  се иска от  съда да отмени обжалваното наказателно  постановление.

                      Въззиваемата страна  ОД на МВР– Хасково,  редовно призовани за участие в съдебно заседание, не  изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

                                  Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено следното:

                На 05.08.2017  г. служителите в сектор ПП към ОД на МВР –Хасково  - св.Ж.Г.Ж. и   Г.Д.Б.    / и двамата изпълняващи длъжността „мл.автоконтрольори” /,въз основа на получен  сигнал били изпратени  на   ПТП  , станало в   гр.Хасково на бул.“Васил Левски“ с  лек автомобил "БМВ 320И"   с рег.№******,управляван от  С.П.С. ***. При пристигането им  местопроизшествието  било запазено  , като лекия  автомобил  марка „БМВ“ не бил  преместен  от мястото на съприкосновението с тухлена ограда на частен дом №35  . Контролните органи установили, че  лекия автомобил марка „БМВ“  се е  движел   по бул.“Васил Левски“ и  на кръстовището с бул.“Илинден“ е предприел маневра завой на дясно ,при което  водача губи контрол върху управляваното МПС и  със задната си дясна част се   удря в левия бордюр   по посоката на движение.  В резултат на удара в  бордюра автомобила се  завърта и с предната си част се удря в ограда в дясно по посока на движението   ,следствие на което  причинява     ПТП с материални щети. По превозното средство, управлявано от жалбоподателя , щетите от удара били  в  областта на  задна лява част   и  предна  броня  ,а  поставения по оградата камък бил напукан . Според свидетелите по акта   жалбоподателят  не отрекъл пред тях  ,че  е управлявал автомобила ,в района на местопроизшествието , като   изложил различна от приетата по долу причина   за станалото ПТП-наличието на шахти по пътното платно.    Въз  основа на обясненията на участника  в ПТП ,разположението на автомобила, щетите по него и следите от гумите на автомобила  по пътното платно , св.Ж.Ж.     приел, че  жалбоподателят  е   управлявал   лекия  автомобил  и  поради  несъобразена скорост е реализирал   ПТП с материални щети. За това    нарушение  св.Ж.    съставил  на място  на  същата дата 05.08.2017 год. на нарушителя С.П.С.    акт за установяване на административно  нарушение бл.№838143 , в който  описал  констатираното   по –горе нарушение  на правилата за движение по пътищата.Акта за административно нарушение  бил съставен  в присъствие на нарушителя, на когото  бил  предявен за подпис и връчен  екземпляр  , според   направеното отбелязване   в него . Въз основа на АУАН   е  издадено НП № № 17-1253-001486/15.01.2018 г. на Началник  група в сектор ПП към ОД на МВР-Хасково , в  обстоятелствената  част на което е описано извършено от жалбоподателя   нарушение   ,  квалифицирано  по чл.20 ал.2 от ЗДвП ,за което му  е наложена   глоба от 200 лв.  на основание чл.179 ал.2  от ЗДвП.

              Изложената фактическа обстановка съдът прие въз основа на събраните по делото гласни доказателства - показания на св.Ж.Ж.  и Г.Б.      и  писмени доказателства,приложени в административнонаказателната преписка.

              От правна страна:

              Жалбата   е  подадена от надлежно легитимирано лице, (срещу което е издадено атакуваното НП), в установения от закона седмодневен срок от връчване на НП и  до надлежния съд  по местоизвършване на твърдяното нарушение,поради  което е   допустима.

              Съгласно разпоредбата на чл.20 ал.2  от Закона за движението по пътищата  водачите на МПС са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. По силата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба от 100 до 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. Следователно, деянието, за което на жалбоподателя е наложено административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

                  

 

 

 

При съставяне на АУАН и издаване на НП, съдът констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат  отмяната  на санкционния акт. Принципно  не са допуснати нарушения и на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето в присъствие, предявяването и връчването на акта за установяване на административно нарушение лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. Нарушението, макар и лаконично, е описано словесно ,очертан е и настъпилият съставомерен резултат - ПТП, поглъщащ в себе си опасността за останалите участници в движението, доколкото същата очевидно се твърди, че е дори реализирана. Предложената, при това описание на нарушението, правна квалификация е   на чл. 20 ал.2 от ЗДвП. Фактическото описание на деянието  поставя необходимостта  от  едно уточнение, свързано с начина на изложение на обстоятелствата  по извършване на нарушението , от една страна и изискванията на фактическия състав на разпоредбата на чл. 20 ал.2 от ЗДвП,поради което  е нужно да се направи макар и теоретично разграничение между поведението на водачите по чл. 20, ал. 1, ал. 2, изр. 1 и 2 ЗДП.Нормата на чл.20 от ЗДвП въвежда  най-общите задължения на водачите на превозни средства, относими към безопасността на движението. Ал. 1 формулира  изискване управляваното ПС да бъде непрестанно контролирано,т.е. водачът да бъде максимално фокусиран  върху управлението, да следи  непрекъснато пътната обстановка и движението на автомобила   по пътя и в хода на процеса да не отклонява вниманието си. Казаното няма нищо общо с поддържания режим на скоростта и както теорията, така и съдебната практика неотклонно са възприемали тази позиция.Различно е положението при чл. 20, ал. 2 ЗДП. И двата варианта на този текст въвеждат движение с несъобразена с пътната обстановка скорост, която е в рамките на максималнодопустимите граници, наред с несвоевременна реакция на водача на възникналата опасност. Реакцията се определя от интензитета на опасността, поради което е въведено задължение за съответно избиране на скоростта на движение и намаляването й или спиране в случай на необходимост. В чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДП се урежда "предвидимата опасност", при която има обективни затруднения в пътната обстановка и водачът  следва да подбира скоростта си на движение в тази връзка, за да отговори на изискването за безопасност. Става дума за функция между стойността на "избраната" скорост и пътните условия, охарактеризирани като опасни обстановки на пътя. Тук в обобщителен план са изброени различни фактори, представляващи по правило пътни препятствия- атмосферни условия, видимост , състояние на пътя и превозното средство, превозван товар и т. н. Точно затова законът нарича появилата се опасност "предвидимо препятствие". ЗДП и ППЗДП предвиждат и нарушения за точно определени предвидими пътни опасности, които се явяват специални текстове спрямо общата норма на чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДП, но в случая няма процесуален интерес от разясняване на съотношението между тях.Най-накрая, в чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДП е уредена "непредвидимата опасност", въвеждаща задължение водачите на намалят скоростта или да спрат, когато възникне опасност за движението. Последната се появява внезапно и в границите на установената избрана съобразена скорост се въвежда задължение за намаляване или спиране с оглед избягване настъпването на ПТП. Казано по друг начин, когато административно-наказателното обвинение касае вменено на дееца поведение за нарушение на режима на скоростта по силата на чл. 20, ал. 2 ЗДП, е възможно да е налице такова по изр. 2 на ал. 2 на чл. 20 ЗДП, при положение, че водачът е изпълнил императивните си задължения по изр. 1. Без съмнение, за да има извършено административно нарушение  , трябва така осъщественото нарушение да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия противоправен резултат.Изложеното, пренесено спрямо конкретното административно-наказателно производство, дава възможност за правни изводи в няколко  насоки. От една страна ,фактологическото  обосноваване в обстоятелствената част на  съставените АУАН и НП   е свързано с  неконтролирането на МПС от страна на  жалбоподателя  като негов водач  . От друга страна  ,пак в същата тази обстоятелствена  част   актосъставителят и наказващия орган сочат  несъобразената  скорост  ,като причина за пътния инцидент,без да  е посочен нито един от примерно изброените фактори в чл.20 ал.2 от ЗДвП , с които водачите на превозните средства следва да съобразяват скоростта си. По същата причина, а именно - поради невъвеждането /отсъствието/ на конкретни фактически твърдения за управление на процесното МПС с несъобразена с пътната обстановка   скорост, която да е предпоставила пътния инцидент,  съдът  не би могъл да се произнесе за  отговорността на жалбоподателя и за фактическите признаци на нарушение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП.             

Предвид това съдът  приема  за нарушено правото на защита на наказаното лице, доколкото за него не става ясно с какво не е съобразил скоростта си (дали с релефа на местността, дали със състоянието на пътя, или с някой от друг от посочените в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП фактори).            Всъщност според настоящия съдебен състав в обстоятелствената част на АУАН и НП  е налице и липса на ясно и категорично изразяване на тезата на административно-наказателното  обвинение за факти, които обуславят съставомерността на деянието, в извършването на което жалбоподателя  е обвинен,като дори се стигнало до  смесване на  съставите на  нарушенията  по чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП ,с оглед по-горните разяснения .По изложените съображения , обжалваното НП  следва да бъде отменено .

                  Водим от гореизложените мотиви, съдът

Р Е Ш И:

              ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № 17-1253-001486/15.01.2018 г. на Началник група  сектор ПП  към ОД на МВР-Хасково  .  

              Решението подлежи на  касационно обжалване  пред АС-Хасково в 14-дневен срок от съобщението.

 

 

                                                                                    Съдия: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Г. Д.