ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Варна
Варненският районен съд, ХХI състав в закрито заседание на 31.10.2019
год., в състав:
Районен
съдия: МИХАИЛ
МИХАЙЛОВ
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №13909 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Е.к.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление *** срещу „Е.-П. П.” АД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление ***, с правно основание чл.124 ГПК за приемане за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи
сумата от 3177,54 лева начислена ел.енергия за периода 28.06.2017г. - 28.06.2018г.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника, който прави възражение за наличие на арбитражна клауза, поради което
желае производството по делото да бъде прекратено. Позовава се на заявление за
продажба на ел. енергия № 4285257/21.09.2016г., с което било уговорено, че
споровете между страните следва да бъдат разрешавани от Арбитражен съд Варна
при сдружение „ППМ“.
С уточнителна молба от 30.10.2019г. ищецът уточнява,
че обосновава подсъдността си на уговорка постигната между страните и оформена
в чл.5 от договор/заявление, в което била уговорена изборна подсъдност по почин
на ищеца.
Представено по делото е заявление за продажба на ел.
енергия № 4285257/21.09.2016г., с което ищцовото дружество е заявило искане до
ответника „Е.-П. П.” АД да бъде осъществено снабдяване с ел. енергия на съществуващ
обект на потребление в гр. В.***. В заявлението е посочено, че възникналите
спорове между страните се отнасят да решаване пред от Арбитражен съд
Варна при сдружение „ППМ“.
Представен е договор от 14.10.2016г. за достъп и
пренос на ел. енергия през електроразпределителната система мрежа на „Е.-П. М.“
АД, в разпоредбата на който (чл.5) е
уредена изборна подсъдност на евентуалните спорове между страните, който избор
е по почин на ищеца между съответния държавен съд и Арбитражен съд Варна при
сдружение „ППМ“.
В представеното от ответника заявление от
21.09.2016г. в действителност се обективира арбитражна клауза, съобразно която споровете
възникнали между страните ще е разрешават от Арбитражен съд Варна при сдружение
„ППМ“, заявлението е подписано от представляващ ищеца, като въпреки дадената от
съда възможност с разпореждане №46325/21.10.2019г., последният не е навел
възражения за недействителност на клаузата, респ. че уговорката за подсъдност
на споровете при подписване на заявлението е отпаднала от съдържанието му. Вместо това ищецът се позовава на уговорка в
чл.5 от договор от 14.10.2016г. за достъп и пренос на ел. енергия през
електроразпределителната система мрежа, която дава възможност за изборна подсъдност,
която уговорка обаче е между ищцовото дружество и трето неучастващо в
производството по делото лице - „Е.-П. М.“ АД, като същата не обвързва Е.-П. П.” АД.
По въпроса за действителността на уговорката за
арбитражна клауза в образец – бланка,констативен протокол за осъществена
техническа проверка на СТИ, или др. документ по образец ВКС се е произнесъл
(т.дело №324/2015г. на ВКС, т.дело №2051/2014г. на ВКС), като такава уговорка
не се намира за нищожна.
Налична е и съдебна практика по отношение на въпроса представлява
ли търговско дружество-потребител на енергийни услуги по смисъла на пар.1, т.41б, буква „а“ ЗЕ същевременно и потребител по
смисъла на пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП отнася ли се за
него и разпоредбата на чл.19 ал.1 ГПК възпрепятстваща отнасянето до арбитраж на
потребителски спорове, ВКС също се е произнасял в своята незадължителна
практика: Р №12 /04.04.2018 г. по т.д. № 2485/17 на
Първо т.о. на ВКС. В последното, двете категории потребители са категорично
разграничени и неарбитруемостта на споровете,
съгласно чл.19 ал.1 ГПК е приета само за потребител по смисъла на пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП, в който кръг ЮЛ определено не
попадат. Този отговор предпоставя и необуславящия
характер на вметнатите, в самата формулировка на въпросите, оплаквания за
неотчитане защитата, с която потребител по смисъла на пар.13
т.1 от ДР на ЗЗП разполага срещу неравноправни клаузи. Последната не се отнася
за търговско дружество-потребител на енергийни услуги по смисъла на пар.1, т.41б, буква „а“ ЗЕ, което, по вече изложените
съображения в цитираната съдебна практика, не се явява адресат на защита по ЗЗП,
в който смисъл определение №144/21.02.2019г., постановено по т.дело №190/2019г.
на ВКС,ІІ т.о.
При
тези съображения доколкото в срока по чл. 131 ГПК ответникът се позовава на
арбитражно споразумение, производството по делото пред гражданския съд следва
да бъде прекратено, без същевременно делото да бъде изпращано на друг съд
доколкото не се касае за неподсъдност или неподведомственост на спора, в който
смисъл е определение № 469/06.07.2012г., постановено по ч.т.дело №226/2012г. на
ВКС, І-во т.о.
Предвид
на изложеното, съдът
О П Р Е Д Е
Л И
Прекратява производството
по гр. дело № 13909/2019г. на ВРС образувано по искова молба от „Е.к.“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление *** срещу „Е.-П. П.” АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление ***, с правно основание чл.124 ГПК за приемане за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи
сумата от 3177,54 лева начислена ел.енергия за периода 28.06.2017г. - 28.06.2018г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението ведно с
препис от последното от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: