Р Е Ш Е Н И Е № 9
гр. Пловдив, 02.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в,
в открито съдебно заседание на двадесети декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
секретар:
Петя Мутафчиева, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 4454 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба на „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ********* против П.П.П., ЕГН:**********, с адрес: ***, с
която са предявени искове с правна квалификация по чл. 79, ал.1, пр.1 и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл.240 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000
лв.- просрочена главница по Договор за издаване и обслужване на кредитни карти
револвиращ кредит за физически лица от 21.11.2012 г. и сумата от 820,47 лв.-
санкционираща лихва за забава за периода от 20.03.2016г. до 20.03.2019 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда- 20.03.2019 г. до окончателното й изплащане и разноските
по делото.
Ищецът твърди, че на 21.11.2012г.
, между ответника П.П.П. и „БАНКА ДСК” ЕАД, е сключен договор за издаване и
обслужване на кредитни карти револвиращ кредит за физически лица, усвоен чрез
кредитна карта /***/ №*** г.., въз
основа на който дружеството е предоставило заем в размер на 1 000 лв. при условия, подробно уговорени в
договора за кредит. Банката е изпълнила задълженията си по договора, като е
предоставила на кредитополучателя кредитен лимит от 1 000 лв. Кредитът се
усвоява и обслужва чрез разплащателна сметка №***, като бил усвоен на
25.07.2013г., когато била изтеглена сумата в размер от 1000 лв. Ответникът не е
направил вноски за издължаване на задължението по договора. По силата на
договора кредитополучателят се задължил на основание чл. 30 от „Общите условия
по договора за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит”,
ако не погаси задължението си в 4 поредни месеца, считано от месечната падежна
дата, не револвира кредита си или револвира със сума, по-малка от минималните
суми за револвиране за съответния период, правото на ползване на кредита се
преустановява и цялото задължение, формирано към падежната дата, започва да се
олихвява с лихва в размер на действащия лихвен процент, увеличен с
допълнителната надбавка за забава. Ако клиентът не погаси задължението си,
вземането става окончателно изискуемо и банката има право да пристъпи към
принудително събиране на вземанията си по съдебен ред. С оглед неизпълнението от страна на ответника
Банка ДСК ЕАД е предприела необходимите действия за събиране на кредита по
съдебен ред. На 12.03.2014г. „Банка ДСК” ЕАД е подал Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по ред на чл. 417 от ГПК срещу кредитополучателя.
Образувано е ч.гр.д. №3959/2014г. , по което съдът се е разпоредил да се издаде
Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист.
Впоследствие заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са обезсилени,
поради непредявяване на иск в срок.
Твърди се, че на 15.09.2014г.
между кредитора „БАНКА ДСК” ЕАД и ищеца „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД е сключен
договор за цесия, по силата на който ищецът придобил вземанията по договора
спрямо ответника. Последният бил надлежно уведомен и за прехвърлянето с писмо с
обратна разписка от цесионера, за което същият бил изрично упълномощен от
предишния кредитор „БАНКА ДСК” ЕАД. В случай,
че съдът не приеме уведомяването с писмо с обратна разписка, да се счита, че с
исковата молба ответникът е уведомен. Моли се претенцията да бъде уважена. Претендират се и разноски.
Ответникът сочи, че счита
исковата молба за допустима, но изцяло неоснователна. На първо място оспорва
прехвърляне на процесното вземане въз основа на валиден договор за цесия.
Оспорва материално правната легитимация на ищеца, както и обявяването на
кредита за предсрочно изискуем с връчване на уведомление по чл. 60, ал. 2 ЗКИ.
Прави възражение за липса на предмет на
договора за цесия, като се твърди, че с него не се установява процесното
вземане да е прехвърлено на ищеца. Оспорва и редовността на уведомяването за
извършеното прехвърляне на вземания.
Моли се да се отхвърлят исковете като неоснователни и недоказани и да се
присъдят разноски по делото.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното:
По делото е прието ч.гр.д. № 3959/2014 г. по описа на ПРС, от което се установява, че
издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист са обезсилени, поради и
което исковете, предявени от ищеца против ответника не са по реда на чл. 422 ГПК, а осъдителни, поради и което не следва да се обсъждат възраженията на
ответника в тази връзка.
На 21.11.2012 г. между Банка ДСК ЕАД и ответника е
сключен Договор за издаване и обслужване
на кредитна карта револвиращ кредит за физически лица, по силата на който
кредиторът предоставя на кредитополучателя карта *** с кредитен лимит 1000 лв., при договорен ГПР 24,30 % или общо дължима сума
в размер на 1122,84 лв. За месечна падежна дата е определена 20 то число.
Приети са като доказателства и приложимите към съответния вид договор общи условия.
Уговорени са и условията за издаване и обслужване на кредитната карта, в които
е предвидено, че стандартният лихвен процент по кредита е 21,95 %, като при
забава се дължат още 5 процентни пункта над стандартния лихвен процент. В
Условията (л.11) са отразени и дължимите такси и комисионни,както и срок на
валидност на картата три години. В общите условия се предвижда, че срокът на
ползване на кредита съвпада със срока на валидност на картата и доколкото
липсват доказателства, същата да е преиздавана, то срокът на договора е изтекъл
на 21.11.2015 г. Предвидено е, че в случай, че 4 поредни месеца, считано от месечната падежна дата, не
револвира кредита си или револвира със сума, по-малка от минималните суми за
револвиране за съответния период, правото на ползване на кредита се
преустановява и цялото задължение, формирано към падежната дата, започва да се
олихвява с лихва в размер на действащия лихвен процент, увеличен с
допълнителната надбавка за забава. Ако клиентът не погаси задължението си,
вземането става окончателно изискуемо и банката има право да пристъпи към
принудително събиране на вземанията си по съдебен ред. В общите условия е
предвидено, че банката има право да прехвърли вземането си по договора за
кредитна карта с револвиращ кредит на трето лице.
С договор за покупко – продажба на вземания от
15.09.2014 г. Банка ДСК ЕАД в качеството на цедент е прехвърлила на ищцовото
дружество в качеството на цесионер посочени в приемо – предавателен протокол
вземания срещу уговорената покупна цена.
Видно от приемо – предавателен протокол от 15.10.2014 г. към договора за
цесия след прехвърлените вземания от банката са и вземанията по договора за
кредит с ответника от 12.11.2012 г. Общият размер на дълга към 14.10.2014 г. е отразен в размер от 1550,49
лв., включващ – главница – 1000 лв.,
лихви и съдебни разноски, доколкото към тази дата е била издадена
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, обезсилени впоследствие с
Определение от 05.06.2018 г. С потвърдително писмо от Банка ДСК ЕАД от
15.10.2014 г. е потвърдено прехвърлянето на вземанията по приложения списък,
сред които е и процесното вземане.
С пълномощно от 15.10.2014 г. Банка ДСК ЕАД е
упълномощила ищцовото дружество да уведоми от името на банката всички длъжници
по вземанията по кредити, които банката е цедирала с договор за цесия от
15.09.2014 г. за извършената цесия, като изрично е посочено, че пълномощникът
има право да подпише писмените съобщения по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от името на
банката до длъжниците по прехвърлените вземания.
На 15.10.2014 г. е изпратено на ответника
уведомление за прехвърлянето, но липсват доказателства, то да е получено от
ответника.
На 10.03.2017 г. между Банка ДСК ЕАД и ищцовото
дружество е подписано допълнително споразумение към договори за покупко –
продажба на вземания, сред които и процесния, по силата на което страните са се
съгласили, че ведно с вземанията цедентът прехвърля на цесионера и правото да
обявява на длъжниците предсрочната изискуемост на вземанията при настъпване на
условията за това, предвидени в съответните договори за кредит, от които
произтичат вземанията. В връзка с това, страните са се съгласили, че се
прехвърлят и всички вземания, които биха възникнали от прехвърлените вземания в
резултат на упражненото от страна на купувача право да обявява на длъжниците
предсрочна изискуемост на вземанията.
От приетото
по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, което съдът
кредитира изцяло, като обективно, компетентно изготвено и отговарящо в пълнота
на поставените въпроси се установява, че сумата от 1000 лв. по кредитния лимит
е усвоена от кредитополучателя на 25.07.2013 г. Договорената минимална сума за
револвиране на кредита към всяка падежна дата, всяко 20-то число на месеца е 3
%, изчислена като процент от натрупаните задължения за лихви, такси и
транзакции към падежната дата, като същата е установена в размери, както
следва: към 20.01.2013 г. -29,77 лв., към 20.02.2013 г.- 30,50 лв., към
20.03.2013 г.- 61,04 лв., към 20.04.2013 г. – 91,69 лв., към 20.05.2013 г.
122,42 лв. и към 20.06.2013 г.- 1116,95 лв. Установява се, че от момента на
усвояване на кредитния лимит от 1000 лв. от страна на ответника няма постъпили
суми за погасяване на кредита до датата на цесията, както и след това, нито при
цедента, нито при цесионера. Вещото лице посочва, че не е плащана и минимална
дължима към съответната дата вноска.
Револвирането на кредитната карта е преустановено.Актуалният размера на
усвоената и неиздължена главница е в размер на 1000 лв. и санкционираща лихва
за забава по чл. 30 от общите условия за периода от 20.03.2016 г. до 20.03.2019
г. – 819,73 лв.
При така установената по
делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
За да се уважат предявените
искове дружеството – ищец следва да установи вземането си на претендираното
договорно основание /договор за цесия/ и в претендирания размер, както и
изправността на цедента – наличието на сключен договор за потребителски паричен кредит, по
който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума, като установи, че
е настъпил падежа за връщане на сумата и докаже конкретния размер на дълга,
който се претендира. Ищецът следва да докаже и, че е уговорена в договора и
обезщетение за забава, като следва да докаже и размера и периода на претенциите
за договорно обезщетение за забава. В тежест на ответника е да докаже фактите, които
погасяват, изключват или унищожават спорното право в т.ч. и възражението му за
изтекла погасителна давност.
Относно предсрочната изискуемост на вземанията
съдът счита, че с връчване на препис от настоящата искова молба кредитът се
смята за предсрочно изискуем. Между цедентът и цесионера е сключено
споразумение, по силата на което цесионерът изрично е упълномощен да обявява
вземанията по прехвърлените му договори за кредит за предсрочно изискуеми.
В съдебната практика по
въпроса – Решение №77/10.05.2016г. по т.д.№3247/2014г. на ВКС, ІІ т.о., Решение
№169/17.01.2017г. по т.д.№1272/2015г. на ВКС, ІІ т.о. и др., се приема, че
исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита
кредита за предсрочно изискуем и с връчването на препис от нея на ответника по
иска. В конкретния случай съдът е
сезиран с осъдителни искове, като ищецът поддържа, че предсрочната изискуемост
е обявена с исковата молба. В последната се съдържа изявление в тази насока, като
с нея се претендират и последиците от предсрочна изискуемост, връчена е на
ответника, поради което съдът намира, че изискването на чл.60, ал.2 ЗКИ и
горепосоченото тълкувателно решение са изпълнени.
Видно от приетите по делото, като
доказателства договор за цесия, приложение и уведомление, е налице валидно
прехвърляне на вземанията по процесния договор за кредит, като това не се
оспорва изрично от ответника. С връчване на препис от исковата молба и
приложеното към нея уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД ответникът се счита
уведомен за прехвърляне на вземанията.
Съгласно Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС
по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Цесията
следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото
от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата
молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното
вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал.
3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата
молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал.
3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Съгласно Решение № 137 от
2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията ***, постановено по реда на чл. 290 ГПК Предишният кредитор има
право да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не
противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3
и ал. 4 от ЗЗД.
липсата на уведомление само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението, каквито
твърдения не са направено в настоящото производство и
съответно не са ангажирани доказателства в тази насока. След като бъде известен
за цесията, дори и чрез връчване на исковата молба, длъжникът не може да
възразява на претенцията на цесионера за реално
изпълнение на основание липсата на уведомяване /Решение №
40/13.05.2010г. по т.д.№ 566/2009г.на ВКС;Определение № 987/18.07.2011г.по
гр.д.№ 867/2011г.на ВКС/. От друга
страна неуведомяването на длъжника не води до недействителност на цесията.
Правата по цесията преминават върху цесионера със сключване на договора.
Съобщението по чл.99,ал.3 и ал.4 от ЗЗД
не е елемент от фактическия състав на договора за цесия,поради което не
е условие за прехвърлителното действие
на цесията. Единствените правни
последици от неспазване на задължението за уведомяване се свеждат до това,че до
съобщаване на цесията,длъжникът може да плати на цедента и плащането да го
освободи валидно от дълга. Липсата на уведомление обаче не прави цесията
недействителна,нито освобождава длъжника от задължението да плати на новия
кредитор. Не са налице и останалите сочени от ответника основания за
недействителност на договора за цесия, тъй като в него е посочена, както цената
му, така и предмета, в който е включено и вземането по процесния договор за кредит.
Предвид така изложеното и на
основание цитираната съдебна практика съдът счита, че е налице надлежно съобщаване
на цесията по отношение на ответника.
Относно размерът на усвоената от
ответника сума и съответно датата на усвояването й е прието по делото
заключение на съдебно – счетоводната експертиза. Още повече, че ответникът е
посочил, че оспорва размера и основанието на претенцията, но възраженията му
касаят не договора за кредит, а доколко е налице прехвърляне на вземанията по
договора за кредит и дали е надлежно уведомен за цесията и за предсрочната
изискуемост на вземанията.
С оглед горното съдът намира, че
в полза на ищеца съществува и е изискуемо вземането по отношение на
кредитополучателя, поради и което следва да се уважат предявените осъдителни искове до размера,
установен от вещото лице. От приетото по делото заключение се установява, че
размерът на лихвата за забава а периода
от 20.03.2016 г. до 20.03.2019 г. е 819,73 лв., поради и което до този размер
следва да се уважи и предявеният иск за присъждане на лихва за забава. За
разликата над този размер до пълния претендиран такъв от 820,47 лв.- искът
следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Следва да се уважи и искането за
присъждане на законна лихва върху главницата.
По отговорността за разноски.
Ищецът е представил доказателства
и претендира разноски за производството по осъдителния иск в общ размер от 550 лв. , от които
100 лв.- държавна такса по осъдителните искове, 150 лв.- депозит за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Съдът счита за частично
основателна претенцията за разноски, като определя на основание чл. 25 от
Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК в юрисконсултско
възнаграждение в размер от 100 лв. или общ размер на разноските в размер от 350
лв.
По изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П.П.П., ЕГН:**********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ********* сумата
от 1000 лв.- просрочена главница по Договор за издаване и обслужване на
кредитни карти револвиращ кредит за физически лица от 21.11.2012 г. и сумата от
819,73 лв.- санкционираща лихва за забава за периода от 20.03.2016г. до
20.03.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда- 20.03.2019 г. до окончателното й изплащане и
сумата от 350 лв.- разноски по делото,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за присъждане на санкционираща лихва за забава за
периода от 20.03.2016г. до 20.03.2019 г. за разликата до пълния претендиран
размер от 820,47 лв. т.е. за сумата от 0,74 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ