Решение по дело №2973/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 февруари 2019 г. (в сила от 20 юни 2019 г.)
Съдия: Валери Цветанов Цветанов
Дело: 20184430202973
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 декември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

25.02.2019 г.

 

номер ..................                                                        град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд

на четвърти февруари

Шести наказателен състав

година 2019

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ

 

Секретар: Наталия Николова

Като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ

НАХ дело номер 2973 по описа за 2018 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН

 

         С наказателно постановление №18-0938-005305 от 08.10.2018г на Началника на сектор ПП към ОДМВР-Плевен е наложил на основание чл.175 ал.5 от ЗДвП на А.Д.Л. *** административни наказания глоба в размер на 1 000 лв. и лишаване право да управлява МПС за 3 /три/ месеца.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят А.Д.Л., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Процесуалният представител на жалбоподателя Л. адв. Р.И. навежда правни доводи, че при изготвяне на наказателното постановление е бил нарушен материалният закон, тъй като в описателната част на акта за установяване на административното нарушение и на наказателното постановление в диспозитива е писано общо нарушението без конкретика какво точно нареждане е дадено и съответно отказано да се изпълни аргумент по чл.42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Според адв. И. жалбоподателят е бил санкциониран за това, че като водач отказва да изпълни нареждане при въведена временна организация на движението, а доказателства за такава временна организация, за предварителен план не са представени. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

         За въззиваемата страна О.н.М. не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е основателна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт № 044976 от 26.09.2018 г. за установяване на административно нарушение от който е видно, че на 26.09.2018 г.в 08:05 часа в гр. Плевен , ул. „***“ на кръстовище с ул. „***“ като водач на лек автомобил *** при наличие на временна организация на движението в горепосоченото кръстовище и наличие на длъжностни лица на МВР, регулиращи движението Л. нарушава разпорежданията на контролния орган и продължава движението си. При словесен контакт между Л. и контролния орган отказва да изпълни дадените му разпореждания, с което е нарушил чл. 6, т.2 от ЗДвП.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител К.Ч.П. и свидетеля Г.К.Г., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. И актосъставителят П. и свидетелят Г. са категорични, че жалбоподателят Л. на 26.09.2018 г.в 08:05 часа в гр. Плевен , ул. „***“ на кръстовище с ул. „***“ като водач на лек автомобил *** при наличие на временна организация на движението в горепосоченото кръстовище и наличие на длъжностни лица на МВР, регулиращи движението жалбоподателят Л. е нарушил разпорежданията на контролния орган да завие надясно по ул. „***” и е продължил движението си направо по ул. „***”. Според актосъставителя П. въпреки отправеното разпореждане до водача на автомобила да завие надясно по ул. „***”, последният категорично е отказал да изпълни това разпореждане на контролния  орган с думите: „няма да продължа на дясно, аз съм за напред” и е продължил движението си направо по ул. „***”. Актосъставителят П. е категоричен, че жалбоподателят Л. е управлявал автомобила със свалени прозорци, ясно е чул отправеното полицейско разпореждане да завие надясно по ул. „***”, но въпреки това е продължил движението си направо по ул. „***”. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя П. и свидетеля Г., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от тях действия на жалбоподателя по неизпълнение на полицейско разпореждане да продължи движението си надясно по ул. „***”. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя Л. в нарушение, което не е извършил.

При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано административно наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят А.Д.Л. е извършил нарушение по чл. 6, т.2 от ЗДвП. Съобразно разпоредбата на чл.6, т.2 от ЗДвП участниците в движението изпълняват разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, независимо от светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за движение. Както бе посочено по-горе по безспорен и несъмнен начин от всички събрани по делото доказателства се установява, че жалбоподателят не е изпълнил разпорежданията на актосъставителя П. в качеството му на орган за контрол и регулиране на движението да продължи движението надясно по ул. „***”. Отговорността на жалбоподателя Л. е ангажирана на основание чл. 175, ал.5 от ЗДвП, съобразно която правна норма наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца и глоба от 1 000 лв., водач, който откаже за изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението при въведена временна организация на движението или временна забрана за движение.

Съдът констатира, че в хода на проведеното административно наказателно производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на нарушителя – жалбоподател в настоящото производство. Съобразно разпоредбите на чл. 42, т.4 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН актът за установяване на административното нарушение и наказателното постановление трябва да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, като в наказателното постановление следва да се съдържа и посочване на доказателствата, които потвърждават това нарушение. Тези реквизити от съдържанието на акта и на наказателното постановление са установени по императивен начин от нормите на чл.42, т.4, и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН и всяко отклонение от тях води до нередовност на съставения акт и на издаденото постановление. Тези изисквания следва да се преценяват с оглед на това дали в АУАН и в НП са изложени фактически твърдения за всички осъществени елементи от състава на административно наказателната норма, която според съставилия акта и наказващия орган е нарушена от санкционираното лице. Както в АУАН, така и в НП липсва описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено и на доказателствата, които го потвърждават. Нито в съставения АУАН, нито в обжалваното наказателно постановление е описано нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, като не е посочена нито заповедта за въвеждане и поддържане на временната организация и безопасността на движението, нито съгласувания проект за временната организация и безопасността на движението. Съобразно разпоредбите на чл. 80 и чл. 81 от Наредба №3 от 16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и  улиците, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн. ДВ бр.74 от 21.09.2010 г., работният проект за временната организация и безопасността на движението се съгласува със съответната общинска администрация и със службите за контрол на МВР, като органите на общинската администрация издават заповед за въвеждане и поддържане на временната организация и безопасността на движението, с която се оказват временният режим на движение, срокът на действие на временната организация и безопасността на движението и съставът на комисията за приемането на временната организация и за нейното премахване. Съобразно разпоредбата на чл. 84 от Наредба №3 от 16.08.2010 г. контролът по временната организация и безопасността на движението се осъществява от упълномощени представители на службите за контрол на МВР и на собственика на пътя / улицата/ или администрацията, управляваща пътя /улицата/. Не посочвайки заповедта за въвеждане и поддържане на временната организация и безопасността на движението и на съгласувания проект за временната организация и безопасността на движението, актосъставителят и наказващият орган са лишили нарушителят от правото да разбере какво точно нарушение на правилата за движение по пътищата е извършил. Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал.3, т.1 от НПК нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено. В случая в АУАН и в обжалваното наказателно постановление липсва подробно описание на обстоятелствата за въвеждането и поддържането на временна организация и безопасност на движението при извършването на строителни работи по улица „***” в град Плевен, като по този начин не са изложени фактически твърдения за всички елементи от състава на административно наказателната норма, която според съставилия акта и според наказващия орган е нарушена от санкционираното лице. Тези нарушения  на процесуалните правила са от категорията на съществените такива, тъй като нарушават правото на защита на нарушителя.

Предвид изложеното, съдът счита, че АУАН не отговаря на изискванията на чл. 42, т.4 от ЗАНН и тъй като административно наказателното производство е започнало въз основа на АУАН серия АА № 044976 от 26.09.2018 г., който е съставен в противоречие на сочената императивна разпоредба, само на това основание обжалваното НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Отделно, обжалваното НП е съставено в противоречие на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН и поради липса на сочените в същата императивна норма реквизити и на това основание наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

 Съдът счита, че следва да бъде отменено обжалваното наказателно постановление относно наложените административни наказания по чл.179, ал.5 от ЗДвП, като незаконосъобразно.

Водим от горното,

Съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №18-0938-005305 от 08.10.2018г на Началника на сектор ПП към О.н.М. ***, с което е наложено на основание чл.175, ал.5 от ЗДвП на А.Д.Л. *** административни наказания, глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3/три/ месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: