Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 38
гр. Пловдив, 10 март 2020 год.,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи наказателен състав,
на двадесети февруари две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАН
РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
с
участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и в присъствието на прокурора ВИКТОР ЯНКОВ,
като разгледа докладваното от съдия ХРИСТО
КРАЧОЛОВ, наказателно дело /В/ № 34
по описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на гл. 33 НПК.
С присъда № 51/05. 06. 2019 г., постановена по НОХД
1242/2018 г. К. районен съд е признал подс. С.Т.И., със снета самоличност, за
ВИНОВЕН в това, че на 04. 03. 2018 г. в гр. К. по хулигански подбуди, като
извършител, е причинил лека телесна повреда на М. А. У., представляваща
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, поради което и
на основание чл. 131 ал. 1 т. 12 пр. 1 вр. чл. 130 ал. 1 и чл. 54 НК му е
наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, което да изтърпи
при първоначален ОБЩ режим, като на основание чл. 304 НПК съдът го е ОПРАВДАЛ
по повдигнатото обвинение за причиняване на лека телесна повреда по хулигански
подбуди.
На основание чл. 69 ал. 2 НК съдът е ОСВОБОДИЛ изцяло
подс. С.Т.И. от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА, наложено по НОХД № 766/2014 г., по описа на РС П., чието изпълнение е
било отложено с изпитателен срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА.
На основание чл. 68 ал.
1 НК съдът е ПОСТАНОВИЛ подс. С.И. да изтърпи отложеното по НОХД № 8010/2017 г.
на РС П. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА при първоначален
ОБЩ режим.
На основание чл. 59 ал. 1 НК
съдът е ПРИСПАДНАЛ времето, през което подсъдимият е бил задържан за срок до 24
часа със заповед от 04. 03. 2018 година.
Съдът се е произнесъл и по направените по делото разноски.
Осъденият С.Т.И. е останал недоволен от
така постановената присъда и чрез своя защитник я е обжалвал.
К. окръжен съд с решение № 94/20. 12.
2019 г., по ВНОХД 185/2019 г., е потвърдил присъда № 51/05. 06. 2019 г., по
НОХД № 1242/2018 г., постановена от Районен съд К..
Пред ПАС в законоустановения срок е
депозирано искане от С.И., чрез защитника му, с което се иска възобновяване на
наказателното производство по НОХД № 1242/2018 г. на РС К., като се отмени
постановената присъда и решението по ВНОХД 185/2019 г. на КОС и делото се върне
за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, поради допуснати
съществени процесуални нарушения.
Алтернативно се прави искане за
изменение на присъдата и налагане на наказание, като се приложи разпоредбата на
чл. 55 ал. 1 т. 2 б. Б НК.
Прокурорът даде заключение, че искането е
неоснователно.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
и във връзка с направените оплаквания в искането, намира и приема за установено
следното:
ИСКАНЕТО Е НЕОСНОВАТЕЛНО.
За да постановят атакуваните съдебни актове, К.
районен и окръжен съд са обсъдили внимателно и задълбочено всички събрани по
делото доказателства. Въз основа на това са установили една безпротиворечива
фактическа обстановка, която накратко се изразява в следното:
На 04.03.2018 г. около
01.00 ч. св. В. К. заедно със свой приятел посетили заведение „К.“, в гр. К., комплекс „А.“. Седнали срещу бара на една кръгла маса. Около 03.00 ч. там пристигнали св. М. У. и св. Н. М., които заели високите столове до бара, намиращ се до самия
вход на заведението. Малко по-късно до тях се настанили св. А. Х. и св. Й. К..
Към 04.00 ч. в „К.“ дошла компания от около десетина мъже, в която били подс. С.И. и св. Ю С., св. Р. Ш., св. С. Х., св. А. Р., св. Т. Х., св. К. А. и св. Н. П.. Настанили се на голяма маса тип сепаре. Тази група останала в заведението около 30 - 40 мин., през което време св. Ю. С. няколкократно приближавал до Н. М., като го убеждавал да не свидетелства по съдебно дело. Заедно с Ю. С. идвали и други момчета от неговата компания, измежду които бил и подс. С.И., които отправяли заканителни жестове с ръце за саморазправа към св. Н. М..
Около 05.00 ч. компанията,
измежду които бил и подсъдимият, решили да напуснат заведението. Тръгнали заедно да
излизат,
като подс. С.И.
държал в ръката си стъклена чаша, а св. Р. Ш. носел бутилка. Минавайки покрай бара, те отправили заканителни жестове с ръка към Н. М., че ще му отрежат
главата. Р.
Ш. хвърлил
бутилката към св. Н. М., но тя не го ударила. По същото време подс. С.И. хвърлил и носената
от него стъклена чаша, с която уцелил М. У.
в областта на дясното око, откъдето започнало да тече кръв.
След това компанията с подс. С.И., напуснали обекта.
Веднага след тях тръгнал и св.
М. У., придружаван от В. К., Й. К., Н. М. и А. Х..
Отпред на входа между двете групи
лица се разраснал словесен конфликт, който бил потушен от намиращите се там
полицейски служители К. А., Р. К. и Т. Н..
На тях пострадалото лице показало
раната на главата си, на която имало кръв, както и посочил, че подс. С.И. хвърлил чаша по
него и го
ударил. Подсъдимият, виждайки че св. М.У. го посочил като извършител на деянието, хукнал да бяга по ул. Е. Й. в посока към
кръстовището образувано с ул. Б.. Веднага след него тръгнал св. Р. К., който успял да го догони. С
помощта на колегата си Т. Н., който тръгнал след него с патрулния автомобил, чрез използването
на физическа сила поставили на С.И. белезници. Междувременно, докато подсъдимият тичал по улицата, покрай него преминал един
автомобил, от който му подвиквали да тича по-бързо, че ще го чакат на
кръстовището, откъдето ще го вземат, но това не станало, тъй като С.И. не успял
да се качи.
В резултат на удара от хвърлената
чаша от страна на подсъдимия на св. М. У. били причинени следните увреждания: разкъсно- контузна рана на главата в областта на
дясното око довела до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК, както и оток и кръвонасядане на лицето, което е причинило болка и
страдание. Това е установено от заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 37/2018
г., според която описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп или
тъпоръбест предмет и по време и начин е възможно да са възникнало по начина,
съобщен от пострадалия.
Описаната по-горе
безспорна фактическа обстановка първоинстанционният и въззивният съд са
възприели след внимателна и задълбочена проверка на всички събрани по делото
доказателства. В атакуваните съдебни
актове са изложени ясни, убедителни и изчернпателни съображения относно това –
показанията на кои свидетели се възприемат с доверие и на кои свидетели съдът
не кредитира. След като решаващите съдилища са направили подробен анализ на
всяко едно от тези доказателства поотделно, са ги обсъдили в тяхната съвкупност
и са направили напълно законосъобразни изводи.
В мотивите към
присъдата и в решението на въззивната инстанция е даден и отговор на всички
направени от защитата възражения, които Пловдивският апелативен съд напълно
споделя. По този начин изцяло те са изпълнили изискването за обективно,
всестранно и пълно изясняване на фактическата обсатановка по делото и са
спазени принципите, регламентирани в чл. 13 и чл.14 НПК.
В искането за
възобновяване са направени доводи, свързани с твърдението за неправилното
интерпретиране на събраните по делото доказателства, вкл. и несъгласие с
кредитиране показанията на част от разпитаните свидетели по време на съдебното
следствие пред първостепнния съд и особено тези на св. А. Х.. В същото време се
прави довод за това, че съдът неоснователно не е възприел с доверие показанията
на друга група свидетели, между които А. Р., Т. Х., К. А. и Н. П..
К. районен съд
изчерпателно е изброил въз основа на кои свидетелски показания е изградил
възприетата фактическа обстановка /л.137 гърба НОХД/, посочвайки свидетелите М.
У., Н. М., Й. К., А. Х. и полицейските служители К. А., Р. К. и Т. Н.. Там
където са съзряни противоречия в показанията на двете групи свидетели, те са
обсъдени и съдът е изградил правните си изводи, след като е дал ясен отговор
относно тяхната достоверност.
Следва да се
отбележи, че всъщност тези доводи в искането за възобновяване са свързани с
обосноваността на съдебния акт, което е извън предмета на настоящото
производство.
Неоснователно е и
възражението, според което съдилищата са направили незаконосъобразен извод,
досежно наличието на квалифициращия признак за причиняване на леката телесна
повреда по хулигански подбуди.
Правилно
първостепенният съд е приел, че подсъдимят е хвърлил стъкления предмет, без
изобщо да е бил провокиран от осъдения. Това е станало на публично място в най-оживеното
време при наличието на много посетители в заведението. Впрочем, от показанията
на полицейските служители е установено, че преди инцидента те са предупредили
присъстващите да спазват обществения ред и именно поради честите инциденти там,
са се намирали пред заведението. Въпреки това С.И. е извършил описаното по-горе
действие, след което се е опитал да се укрие от органите на реда.
И двете инстанции
коректно са цитирали константната съдебна практика и напълно правилно са
направили извод, че осъденият е демонстрирал явно пренебрежение към
установените правила, закрилящи телесната неприкосновеност и достойнство на
отделната личност. С.И. действително
грубо е нарушил обществения ред, демонстрирайки явно неуважение към обществото,
към личността на пострадалия и пренебрежение към общоприетите норми на
поведение.
Поради тези
съображения Пловдивският апелативен съд намира, че напълно законосъобразно е
преценено, че С.И. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните
признаци на престъплението по чл.
131 ал. 1 т. 12 пр. 1 вр. чл. 130 ал. 1 НК, понеже на 04. 03. 2018 г. в гр. К. по хулигански подбуди, като извършител е причинил лека
телесна повреда на М. А. У., представляваща разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 НК.
Също така
провилно е преценено, че от субективна страна престъплението е извършено при
евентуален умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието и
общественоопасните последици и е допускал тяхното настъпване.
Не може да бъде
възприет доводът на защитата, поддържан като алтернативна защитна позиция, според
който са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и приложение
разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.2 б. Б НК.
Втората инстанция
също внимателно е обсъдила всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, включително и тези, които са били представени по време на
въззивното производство. Напълно правилно е преценено, че едва два месеца след
осъждането му за престъпление от общ характер и то с наложено наказание
лишаване от свобода по НОХД № 8010/2017 г., по описа на РС – П., която присъда
е влязла в сила на 23.01.2018 г., С.И. е извършил настоящото деяние на
04.03.2018 год.
Ето защо напълно
справедливо е преценено, че целите на генералната и специалната превенция,
регламентирани в чл. 36 НК, биха се изпълнили с определеното наказание в размер
на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Впрочем, след като също законосъобразно е
приложена хипотезата на чл. 68 ал.1 НК по отношение на осъждането по НОХД № 8010/2017
г., по описа на ПРС, първоинстанционният съд е проявил достатъчно снизхождение,
прилагайки разпоредбата на чл. 69 ал. 2 НК и е освободил С.И. от изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА по НОХД № 766/2014 г.,
по описа на ПРС.
С оглед на всичко изложено по-горе
Пловдивският апелативен съд счита, че искането за възобновяване е
неоснователно, поради което и
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С.Т.И., за възобновяване на наказателното дело по НОХД № 1242/2018
г. с присъда № 51/05. 06. 2019 г. на К. районен съд и ВНОХД № 185/2019 г. с решение № 94/20.12.2019
г. на К. окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.