Присъда по дело №72/2019 на Районен съд - Гълъбово

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 10 постановена на 14.05.2019г.

ПО НОХД  №  72/2019г. по описа на Районен Съд – Г.

1. Обвинението е срещу подсъдимия Г.Х.А. с ЕГН **********, роден на ***г**************, за това, че :

 

1.1. през периода месец май 2017г. – началото на месец август 2017г. в гр.Г., общ.Г., в условията на продължавано престъпление на четири пъти:

 

- През месец май 2017г. в съучастие като извършител с Ф.В.С. и М.В.Д., чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот – скъсване на мрежа и чрез използване на техническо средство – 1 брой клещи, отнел чужди движими вещи – 20м. медни кабели със сечение 2,5 кв.м. на стойност 10,00 лева и 1 брой ламарина с дължина 1,7м. и ширина 0,5м., на стойност 4,74 лева.

 - В началото на м.юни 2017г. в съучастие като извършител с Ф.В.С. и М.В.Д., чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот – разбиване на врата и чрез използване на техническо средство – 1 брой клещи, отнел чужди движими вещи – 20м. медни кабели със сечение 2,5 кв.м. на стойност 10,00 лева.

- В началото на м.август 2017г. в съучастие като извършител с Ф.В.С., отнел чужди движими вещи – 6 кв.м. алуминиев хънтър за таван, на стойност 300,00 лева, вещи на обща стойност 324,74 лева от владението на К.С.М., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

- На 29.10.2017г. в гр.Г. отнел чужди движими вещи – сумата от 5,00 лева и 1 брой дамски портфейл, на стойност 20,00 лева от владението на В.Т.Д., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, или всички вещи на обща стойност 349,74 лева, като макар и непълнолетен деецът е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си – престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, предложение второ, във вр. чл.194, ал.1, във вр. чл.20, ал.2, във вр. чл.63, ал.1, т.3, във вр.чл.26, ал.1 от .

 

1.2. в периода месец май 2017г. – средата на месец юли 2017г. в гр.Г., общ.Г., в условията на продължавано престъпление на три пъти:

- През месец май 2017г. в съучастие като извършител с Ф.В.С. и М.В.Д., противозаконно унищожил чужди движими вещи – 20 броя електрически контакти, на стойност 18,00 лева и 20 броя ключове за електрическо осветление, на стойност 17,40 лева.

- В началото на м.юни 2017г. в съучастие като извършител с Ф.В.С. и М.В.Д., противозаконно унищожил чужди движими вещи – 20 броя електрически контакти, на стойност 18,00 лева и 20 броя ключове за електрическо осветление, на стойност 17,40 лева.

- В средата на м.юли 2017г. в съучастие като извършител с Ф.В.С., противозаконно унищожил чужди движими вещи – 1 брой телевизор марка „П.“ 21 инча, на стойност 70,00 лева, 1 брой телевизор марка „П.“ 14 инча, на стойност 50,00 лева и 1 брой хладилник марка „М.“ , на стойност 50,00 лева,

или всички вещи, на обща стойност 240,80 лева, собственост на К.С.М., като макар и непълнолетен, деецът е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си – престъпление по чл.216, ал.1, във вр. чл.20, ал.2, във вр.чл.63, ал.1, т.4, във вр.чл.26, ал.1 от НК.

            

             2. Обвинението е срещу подсъдимия М.В.Д. с ЕГН: **********, роден на ***г***, *******************,  неженен, неосъждан, за това, че:

 

2.1. В периода месец Май 2017г. – началото на месец юни 2017г. в гр.Г., общ.Г., в условията на продължавано престъпление на два пъти:

 

- През месец май 2017г. в съучастие като извършител с Г.Х.А. и Ф.В.С., чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот – скъсване на мрежа и чрез използване на техническо средство – 1 брой клещи, отнел чужди движими вещи – 20м. медни кабели със сечение 2,5 кв.м. на стойност 10,00 лева и 1 брой ламарина с дължина 1,7м. и ширина 0,5м., на стойност 4,74 лева.

- В началото на м.юни 2017г. в съучастие като извършител с Г.Х.А. и Ф.В.С., чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот – разбиване на врата и чрез използване на техническо средство – 1 брой клещи, отнел чужди движими вещи – 20м. медни кабели със сечение 2,5 кв.м. на стойност 10,00 лева, или всички вещи на обща стойност 24,74 лева, от владението на К.С.М., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деецът, макар и непълнолетен, е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си – престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, предложение второ, във вр. чл.194, ал.1, във вр. чл.20, ал.2, във вр. чл.63, ал.1, т.3, във вр.чл.26, ал.1 от НК.

 

2.2. В периода месец май 2017г. – началото на месец юни 2017г. в гр.Г., общ.Г., в условията на продължавано престъпление на два пъти:

 

 - През месец май 2017г. в съучастие като извършител с Г.Х.А. и Ф.В.С., противозаконно унищожил чужди движими вещи – 20 броя електрически контакти, на стойност 18,00 лева и 20 броя ключове за електрическо осветление, на стойност 17,40 лева.

- В началото на м.юни 2017г. в съучастие като извършител с Г.Х.А. и Ф.В.С., противозаконно унищожил чужди движими вещи – 20 броя електрически контакти, на стойност 18,00 лева и 20 броя ключове за електрическо осветление, на стойност 17,40 лева

или всички вещи, на обща стойност 70,80 лева, собственост на К.С.М., като макар и непълнолетен, деецът е разбирал свойството и значението  на деянието и е могъл да ръководи постъпките си – престъпление по чл.216, ал.1, във вр. чл.20, ал.2, във вр.чл.63, ал.1, т.4, във вр.чл.26, ал.1 от НК.

 

3. Обвинението е срещу подсъдимата Ф.В.С. с ЕГН **********, **************************, за това, че:

 

3.1. През периода месец май 2017г. – в началото на месец август 2017г. в гр.Г., общ.Г., в условията на продължавано престъпление на три пъти:

 

 - През месец май 2017г. в съучастие като извършител с Г.Х.А. и М.В.Д., чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот – скъсване на мрежа и чрез използване на техническо средство – 1 брой клещи, отнела чужди движими вещи – 20м. медни кабели със сечение 2,5 кв.м. на стойност 10,00 лева и 1 брой ламарина с дължина 1,7м. и ширина 0,5м., на стойност 4,74 лева.

 - В началото на м.юни 2017г. в съучастие като извършител с Г.Х.А. и М.В.Д., чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот – разбиване на врата и чрез използване на техническо средство – 1 брой клещи, отнела чужди движими вещи – 20м. медни кабели със сечение 2,5 кв.м. на стойност 10,00 лева.

- В началото на м.август 2017г. в съучастие като извършител с Г.Х.А., отнела чужди движими вещи – 6 кв.м. алуминиев хънтър за таван, на стойност 300,00 лева, или всички вещи на обща стойност 324,74 лева от владението на К.С.М., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като, макар и непълнолетен, деецът е разбирал свойството и значението на деянието и е могла да ръководи постъпките си – престъплениие по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, предложение второ, във вр. чл.194, ал.1, във вр. чл.20, ал.2, във вр. чл.63, ал.1, т.3, във вр.чл.26, ал.1 от НК.

 

3.2. В периода месец май 2017г. – средата месец юли 2017г. в гр.Г., общ.Г., в условията на продължавано престъпление на три пъти:

 

 - През месец май 2017г. в съучастие като извършител с Г.Х.А. и М.В.Д., противозаконно унищожила чужди движими вещи – 20 броя електрически контакти, на стойност 18,00 лева и 20 броя ключове за електрическо осветление, на стойност 17,40 лева.

- В началото на м.юни 2017г. в съучастие като извършител с Г.Х.А. и М.В.Д., противозаконно унищожила чужди движими вещи – 20 броя електрически контакти, на стойност 18,00 лева и 20 броя ключове за електрическо осветление, на стойност 17,40 лева.

- В средата на м.юли 2017г. в съучастие като извършител, с Г.Х.А., противозаконно унищожила чужди движими вещи – 1 брой телевизор марка „П.“ 21 инча, на стойност 70,00 лева, 1 брой телевизор марка „П.“ 14 инча, на стойност 50,00 лева и 1 брой хладилник марка „М.“ , на стойност 50,00 лева, или всички вещи, на обща стойност 240,80 лева, собственост на К.С.М., като, макар и непълнолетен, деецът е разбирал свойството и значението на деянието и е могла да ръководи постъпките си – престъпление по чл.216, ал.1, във вр. чл.20, ал.2, във вр.чл.63, ал.1, т.4, във вр.чл.26, ал.1 от НК.

 

4. Обвинението е срещу подсъдимата Р.Т.М. с ЕГН **********, *****************************, за това, че през месец юни 2017г. в гр.Г., общ.Г. отнела чужди движими вещи – 20 броя буркани, без съдържание, на стойност 10,00 лева, от владението на К.С.М., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието представлява маловажен случай – престъпление по чл.194, ал.3, във вр. ал.1 от НК.

 

Гражданско-правни претенции в наказателното производство не са предявени и не са приети за съвместно разглеждане в съдебното производство.

 

След направено искане и от четиримата подсъдими и защитникът им за разглеждане на делото по реда на глава двадесет и седма от НПК и по-специално – по реда на чл.371, т.2 от НПК, съдът с определение допусна производството по делото да се разгледа по реда на тази глава.

 

Представителят на Районна прокуратура - Г. поддържа всяко от обвиненията, срещу всеки от подсъдимите - както по отношение на фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, така и по отношение на правната квалификация на деянията, като излага доводи за доказаност, както от обективна, така и от субективна страна на престъпленията. Счита, че с оглед признанието на фактите от страна на подсъдимите и спецификата на производството по реда на чл.371, т.2 от НПК, спрямо тях следва да бъде наложено наказание при условията на чл.58а от НК.

 

Защитникът на подсъдимия Г.А. – адв.Ж.К. ***, пледира да се наложи наказание за всяко от деянията в минимален размер, като всяко от тях бъде намалено при условията на чл.58а от НК.

Подсъдимият Г.Х.А. призна фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тях. В хода на съдебните прения поддържа казаното от защитника си, като допълва, че съжалява и моли съда да постанови присъда, с която да му наложи минимално наказание. 

 

Защитникът на подсъдимия М.Д. – адв.Ж.К. ***, пледира да се наложи наказание за всяко от деянията в минимален размер, като всяко от тях бъде намалено при условията на чл.58а от НК.

Подсъдимият М.В.Д. призна фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тях. В хода на съдебните прения поддържа казаното от защитника му, като допълва, че съжалява и моли съда да постанови присъда, с която да му наложи минимално наказание.

 

Защитникът на подсъдимата Ф.С. – адв.Ж.К. ***, пледира да се наложи наказание за всяко от деянията в минимален размер, като всяко от тях бъде намалено при условията на чл.58а от НК.

Подсъдимата Ф.В.С. призна фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тях. В хода на съдебните прения поддържа казаното от защитника си, като допълва, че съжалява и моли съда да постанови присъда, с която да й наложи минимално наказание.

 

Защитникът на подсъдимата Р. Т.М. – адв.Ж.К. ***, пледира да се наложи наказание за всяко от деянията в минимален размер, като всяко от тях бъде намалено при условията на чл.58а от НК.

Подсъдимата Р.Т.М. призна фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тях. В хода на съдебните прения поддържа казаното от защитника си, като допълва, че съжалява и моли съда да постанови присъда, с която да й наложи минимално наказание.

 

Съдът, като взе предвид направените самопризнания от подсъдимите и събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, които подкрепят самопризнанията на подсъдимите, при условията на чл. 373, ал.3 от НПК, ведно със становищата и доводите на страните, намери за установена следното:

 

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

 

Подсъдимите Г.Х.А., М.В.Д., Ф.В.С. и Р.М. *** и поддържат приятелски или дружески отношения.

В началото на м.май, 2017г. подс.Г.А., подс.Ф.В.С. и подс.М.В.Д., се срещнали и разговаряли в кв."Л.". Отбелязали, че недалеч има къща, която не се обитава от собствениците. Придружени от малолетните свидетели С. В. Т., М.Х.А., Г.Д.С. и С.Н.К. се насочили към нея, проникнали в двора - разкъсвайки оградната мрежа, през незатворен етаж на втори етаж влезли в дома и с помощта на клещи издърпали и отрязали 20 метра медни кабели със сечение 2,5 кв.м на стойност 10.00 лева от ел.окабеляването на къщата. Същевременно, тримата извършители разбили електрическите контакти и ключове, удряйки ги с дръжката на клещите -20 бр. електрически контакти на стойност 18.00 лева и 20 бр. ключове за електрическо осветление на стойност 17.40 лева. Преди да напуснат двора, взели със себе си и 1 бр. ламарина с дължина 1,7 м. и ширина 0,5 метра на стойност 4.74 лева.

Отнетите вещи предали като отпадъчна суровина на пункт за изкупуване на метали находящ се на ул. „А.С." № ** в гр.Г..

Месец по-късно, в началото на месец юни 2017г., подс.Г.А., подс.Ф.В.С. и подс.М.В.Д., придружени от малолетните свидетели М.Х.А., Г.Д.С. и С.Н.К. отново се насочили към процесния имот, взломили със сила входната врата и ползвайки клещи, изтеглили и отрязали двадесет метра от медните кабели със сечение 2,5 кв.м на стойност 10.00 лева, предназначени за ел.захранване на дома и разбили останалите ел.контакти и ключове - 20 бр. електрически контакти на стойност 18.00 лева и 20 бр. ключове за електрическо осветление на стойност 17.40 лева. Отнетите вещи предали като отпадъчна суровина на пункт за изкупуване на метали.

В началото на м.август 2017г., подс.Г.А. и подс.Ф.В.С., придружен от малолетните свидетели М.Х.А. и Г.Д.С. проникнали в дома за трети път, демонтирали алуминиев хънтър от тавана и го изнесли от помещението, разбили и унищожили находящи се в помещенията вещи- 1 бр. телевизор марка „П." 21 инча на стойност 70.00 лева, 1 бр. телевизор марка „П." 14 инча на стойност 50.00 лева и 1 бр. хладилник марка „М.“  на стойност 50.00 лева или всички вещи на обща стойност 240.80 лева. Отнетите вещи предали като отпадъчна суровина на пункт за изкупуване на метали.

На 29.10.2017г., подс.Г.А. и малолетния свидетел М.В.Д. се запътили към стадиона в гр.Г.. Забелязали паркиран лек автомобил, червен на цвят. Насочили се към автомобила и методично започнали да проверяват дали всички врати са заключени. Д. отворил незаключената предна лява врата. А. забелязал дамско портмоне, поставено между седалките и го взел в себе си. Впоследствие установил, че в портмонето има монети на обща стойност пет лева, която сума А. и Д. си поделили.

В средата на м.юни, подс.Р.Т.М., преминавала по улицата покрай дома на пострадалия разчела надпис „М.к.". Знаела, че там не живее никой. През разкъсаната по рано от подс.Г.А., Ф.В.С. и М.В.Д., оградна мрежа проникнала в двора и доближила до сградата. Забелязала оставени до стълбището буркани и ги взела, а след това отнесла в дома си - 20 бр. буркани без съдържание на стойност 10.00 лева.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото доказателства – самопризнанията на подсъдимия Г.Х.А., на подсъдимия М.В.Д., на подсъдимата Ф.В.С. и на подсъдимата Р.Т.М. – и на четиримата по реда на чл.371, т.2 от НПК и както и от другите събрани в наказателното производство доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК, а именно: Писмо с № 1077/2017г. от 10.08.2017г. на РП Г. до РУ Г.; Писмо с УРИ: 447000-3099/09.08.2017г. на Началника на РУ Г. до РП Г.; Постановление за назначаване на служебен защитник на Г.Х.А.; Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение на Г.Х.А.; Протокол за разпит на обвиняемия Г.Х.А.; Постановление за назначаване на служебен защитник на М.В.Д.; Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение на М.В.Д.; Протокол за разпит на обвиняемия М.В.Д.; Постановление за назначаване на служебен защитник на Ф.В.С.; Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение на Ф.В.С.; Протокол за разпит на обвиняемата Ф.В.С.; Постановление за назначаване на служебен защитник на Р.Т.М.;  Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение на Р.Т.М.;  Протокол за разпит на обвиняемата Р.Т.М.; Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение на М.В.Д.; Протокол за разпит на обвиняемия М.В.Д.; Искане за удължаване на срок с рег.№447000-4483/20.11.2017г. от разсл.полицай П.П. при РУ Г. до РП Г.; Постановление с № 1077/2017г. от 22.11.2017г. на РП Г.; Искане на осн.чл.234, ал.3 от НПК с вх.№447000-4526/23.11.2017г. от РП Г. до И.Ф.Адм.Ръководител на РП Г. с копие до РУ Г.; Писмо с вх.№ 447000-3969/11.10.2017г. на РП Г. до РУ Г.; Искане с № 1077/2017г. от 10.10.2017г. от РП Г. до И.Ф.Адм.Ръководител на РП Г. с копие до РУ Г.; Искане за удължаване на срок с рег.№ 447000-3888/06.10.2017г. от разсл.полицай П.П. при РУ Г. до РП Г.; Искане за удължаване на срок с рег.№ 447000-379/02.02.2018г. от разсл.полицай П.П. при РУ Г. до РП Г.; Постановление на осн.чл.234, ал.3 от НПК от РП Г. с № 1077 от 2017г. от 05.06.2018г. на РП Г.; Искане за удължаване на срок с рег.№ 447000-1132/05.04.2018г. от разсл.полицай П.П. при РУ Г. до РП Г.; Постановление от РП Г. с № 1077/2017г. от 05.04.2018г. на РП Г.; Искане на осн.чл.234, ал.3 от НПК с №1077/2017г. от 05.04.2018г. от РП Г. до И.Ф.Адм.Ръководител на РП Г. с копие до РУ Г.; Искане за удължаване на срок с вх.№ 447000-1899/06.06.2018г. от разсл.полицай П.П. при РУ Г. до РП Г.; Постановление на осн. чл.234, ал.3, предложение второ от НПК с № 1077/2017г. от 07.06.2018г. на РП Г.; Постановление на осн. чл.234, ал.3, предложение второ от НПК с № 1077/2017г. от 10.08.2018г. на РП Г.; Искане за удължаване на срок с рег.№ 447000-2851/08.08.2018г. от разсл.полицай П.П. при РУ Г. до РП Г.; Постановление на осн. чл.234, ал.3, предложение второ от НПК с № 1077/2017г. от 11.10.2018г. на РП Г.; Искане за удължаване на срок с рег.№ 447000-5401/09.10.2018г. от разсл.полицай П.П. при РУ Г. до РП Г.; Искане за изготвяне на справка за съдимост с рег.№ 447000-3529 от 11.09.2017г. от разсл.полицай П.П. при РУ Г. до БС при РС Г.; Справка за съдимост с рег.№ 311/13.09.2017г. на М.В.Д.,***; Искане за изготвяне на справка за съдимост с рег.№ 447000-3530/11.09.2017г. от разсл.полицай П.П. при РУ Г. до БС при РС Г.; Справка за съдимост с рег.№ 308/12.09.2017г. на Г.Х.А.,***;  Искане за изготвяне на справка за съдимост с рег.№ 447000-3527/11.09.2017г. от разсл.полицай П.П. при РУ Г. до БС при РС Г.; Справка за съдимост с рег.№ 309/12.09.2017г. на Р.Т.М.,***; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние – 4 /четири/ броя; Протокол за оглед на местопроизшествие; Протокол за извършена експертиза № 11/17.08.2017г. по ДП № 186/2017г. на РУ Г., изготвена от И.Г. Ж. – мл.експ. ЕКД при РУ Г.; Европейска дактилоскопна карта за Р.Т.М.; Постановление за назначаване на експертиза от 11.09.2017г.; Съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от Ж. А.Т. – вещо лице; Постановление за назначаване на експертиза от 16.08.2017г. ; Протокол за извършена експертиза № 12/17.08.2017г. по ДП № 186/2017г. на РУ Г., изготвена от И.Г.Ж. – мл.експ. при РУ Г.; Европейска дактилоскопна карта за Г.Д.С.; Картон № 74, дактилоскопни следи; Постановление за назначаване на експертиза от 21.11.2017г.; Съдебно инженеро-техническа експертиза, извършена от инж.В.Г. – техн.експерт; Протокол за разпит на свидетел – 7 /седем/ броя; Постановление за възлагане с рег.№ 447р-7822/26.09.2017г. на разсл.полицай П.П. при РУ Г.; Докладна записка с УРИ: 447ЗМ-186/09.08.2017г. относно извършена кражба на вещи от частен дом в гр.Г., от инсп.И.П. при РУ Г. до Началника на РУ Г.; Карта състояние на наказателно производство; Постановление за възлагане с рег.№ 447р-6803/14.08.2017г. от разсл.полицай П.П. при РУ Г.; Експертна справка № 9/14.01.2016г. от И.Г. Ж. – мл.експ. ЕКД при РУ Г.; Обяснение – 7 /седем/ броя; Постановление за възлагане с рег.№ 447р-6803/14.08.2017г. на разсл.полицай П.П. при РУ Г.;  Уведомително писмо с рег.№ 447000-3100/09.08.2017г. от Началника на РУ Г. до К.С.М. ***; Протокол за уведомяване на пострадал от престъпление, съгл.чл.6 от Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления и връчване на Формуляр за правата на пострадалите от престъпления с рег.№ 447рфп-48/15.08.2017г.; Искане от разсл.полицай П.П. при РУ Г. с УРИ: 447000-529/15.02.2018г. до Председателя на АК С.З.; Постановление за допускане на правна помощ; Докладна записка от ст.разсл.полицай П.П. при РУ Г. до Началника на РУ Г. – 2 /два/ броя; Карта състояние на наказателно производство; Докладна записка  с УРИ: 2022и/07.06.2018г. на мл.инсп.Т.Т. при РУ Г. до Началника на РУ Г.; Докладна записка с рег.№ 447ЗМ-110 от 12.06.2018г.  от разсл.полицай П.П. при РУ Г. до Началника на РУ Г. – 2 /два/ броя; Карта състояние на наказателно производство; Декларация – 3 /три/ броя; Постановление с № 1077/2017г. от 14.12.2017г. на РП Г.; Писмо с № 1350/2017г. от 01.11.2017г. на РП Г. до РУ Г.; Писмо с рег.№ 447000-4252/30.10.2017г. от отг.разсл.С.И. при РУ Г. до РП Г.; Докладна записка с УРИ: 447ЗМ-253/30.10.2017г. от инсп.И.П. относно извършена кражба на портмоне с лични вещи от автомобил в гр.Г. до Началника на РУ Г.; Карта състояние на наказателно производство; Писмо с УРИ: 447000-4250/30.10.2017г. от Началника на РУ Г. до РП Г.; Уведомително писмо с рег.№ 447000-4251/30.10.2017г. от Началника на РУ Г. до В.Т.Д. от гр.Г.; Протокол за разпит на свидетел – 4 /четири/ броя; Протокол за уведомяване на пострадал от престъпление, съгл.чл.6 от Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления и връчване на Формуляр за правата на пострадалите от престъпления с рег.№ 447о/ОП-68 от 30.10.2017г.; Постановление за назначаване на експертиза от 11.12.2017г.; Съдебно-оценителна експертиза, изпълнена от вещото лице Ж. ***; Справка за съдимост с рег.№ 406/29.11.2017г. на Г.Х.А.,***; Искане за изготвяне на справка за съдимост с рег.№ 447000-4586/28.11.2017г.  от мл.разсл.полицай В.Р. при РУ Г. до БС при РС Г.; Писмо с УРИ: 349р-25468 от 30.11.2017г. от Началник отдел „Административен“ при ОД на МВР С.З. до Началника на РУ Г.; копие от Наказателно постановление № 447а-262/06.07.2017г. на Началника на РУ Г.; Докладна записка с УРИ: 447р-8986/10.11.2017г. от Ив.Кирилов при РУ Г. до Началника на РУ Г.; Постановление за възлагане на ОИМ по ДП 447ЗМ-253 от 2017г. на РУ Г. с рег.№ 447р-8914/06.11.2017г. на мл.разсл.полицай В.Р. при РУ Г.; Характеристична справка – 2 /два/ броя; Писмо с рег.№ 447р-9377/29.11.2017г. от началника на РУ Г. до Отдел „А.“, сектор „КАПОЧР“ – ОДМВР С.З.; Обяснение – 2 /два/ броя; Протокол за доброволно предаване от 30.10.2017г.; Протокол от 30.10.2017г.; Постановление за възлагане на ОИМ по ДП 447ЗМ-253/2017г. на РУ Г. с рег.№ 447р-8719/31.10.2017г. от мл.разсл.полицай В.Р. при РУ Г. – 3 /три/ броя; Докладна записка с УРИ: 139р от 06.11.2017г. от разузнавач И.П. при РУ Г., относно работа по Постановление с № 447р-819/2017г. на мл.разсл.пол.В.Р., до Началника на РУ Г.; Протокол за предявяване на разследване от 27.11.2018г.; Заключително мнение за съд от 27.11.2018г.; Постановление с № 1077/2017г. от 10.12.2018г. на РП Г.; Искане на осн.чл.234, ал.3 от НПК с № 1077/2017г. от 10.12.2018г. на РП Г. до И.Ф.Адм.Ръководител на РП Г. с копие до РУ Г.; Постановление с № 1077/2017г. от 10.12.2018г. на РП Г.; Постановление с № 1077/2017г. от 05.02.2019г. на РП Г.; Искане на осн.чл.234, ал.3 от НПК с № 1077/2017г. от 05.02.2019г. на РП Г. до И.Ф.Адм.Ръководител на РП Г. с копие до РУ Г.; Искане за удължаване на срок с рег.№ 447000-411/31.01.2019г. от разсл.полицай П.П. при РУ Г. до РП Г.; Протокол за разпит на свидетел – 2 /два/ броя; Докладна записка от разсл.полицай П.П. при РУ Г.; Справка от 22.03.2019г. от разсл.полицай П.П. при РУ Г.; Протокол за предявяване на разследване от 11.02.2018г. от разсл.полицай П.П. при РУ Г.; Писмо с № 1077/2017г. от 14.03.2018г. от РП Г. до РУ Г.; Заключително мнение, както и Справка за съдимост на Г.Х.А., с рег.№ 115/18.04.2019г., издадена от БС при РС Г.; Справка за съдимост на М.В.Д., с рег.№117/18.04.2019г., издадена от БС при РС Г.; Справка за съдимост на Ф.В.С., с рег.№ 114/18.04.2019г., издадена от БС при РС Г.; Справка за съдимост на Р.Т.М., с рег.№ 116/18.04.2019г., издадена от БС при РС Г. и Заявление с вх.№ СД-01-01-1376/24.04.2019г. от адв.Ж.К., служебен защитник на подсъдимите по делото, ведно с Разписка от 24.04.2019г. за възстановени щети в размер на 100лв., а така също и от показанията на свидетелите К.С.М., В.Т.Д., С.Н.К., М.Х.А., Г.Д.С. и Х.М.Д. – дадени в досъдебното производство.

 

По делото не се установиха доказателства противни на така възприетата фактическа обстановка, което да налага отделното им обсъждане.

Съдът при преценката на самопризнанията на всеки един от подсъдимите, намери, че същите се подкрепят от събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, поради което обяви, че ще ги ползва при постановяване на присъдата си, без да събира доказателства за тези факти.

 

Цитираните доказателства и доказателствени средства дават основание на съда да направи единствения възможен извод относно главния факт в процеса – има ли извършено престъпление и кой е неговият автор – подсъдимия Г.Х.А., на подсъдимия М.В.Д., на подсъдимата Ф.В.С. и на подсъдимата Р.Т.М., са автори на процесните деяния, което мотивира съда да приеме, че обвиненията срещу всеки от тях са доказани по несъмнен начин.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

За да отговори на един от основните въпроси поставени в чл.301, ал.1 от НПК, а именно: дали всеки от подсъдимите е автор на престъплението, за което е привлечен да отговаря, съдът обсъди всички доказателства и доказателствени средства, върху които се гради приетата за установена, фактическа обстановка.

 

1. Подсъдимите Г.Х.А. - четири пъти, М.В.Д. – два пъти и Ф.В.С. - три пъти, в съучастие помежду си /и един път – подс.Г.А. – самостоятелно/, са осъществили изпълнителното деяние „отнемане” в двете му части – прекратили са фактическата власт на собственика К.С.М., върху вещите, предмет на престъплението и са установили своя трайна фактическа власт върху тях - имали са възможност да се разпореждат с отнетите вещи като със свои – така, както намерят за добре, което всъщност са и направили – продавайки ги на пункт за изкупуване на метални отпадъци.

 

Предмет на престъплението кражба може да бъде само чужда движима вещ, която се намира във фактическата власт на всеки друг, но не и на дееца, като субектът може да бъде всяко лице, а деянието е възможно само при наличието на пряк умисъл. За да е налице състав на престъпление от този вид трябва да е извършено отнемане на вещ от чуждо владение. Това отнемане може да се осъществи само чрез действие и се изразява в това, деецът да прекрати фактическата власт върху предмета на престъпно посегателство, която до този момент се упражнява от друго лице и да установи своя фактическа власт върху него.

 

Подсъдимите, макар и непълнолетни, са разбирали свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си.

 

Предвид обстоятелството, че подсъдимите Г.Х.А., М.В.Д. и Ф.В.С. са извършили деянията съвместно - в различни съучастия помежду си - след предварителна уговорка по между си, действали са в изпълнение на общия си умисъл – да проникнат с взлом в къщата и да отнемат чуждите вещи и всеки от тях е съзнавала участието и на другите, кражбата следва да се квалифицира като такава по чл.195, ал.1, т.5 от НК, тъй като е извършена от две и повече лица, сговорили се предварително и същата не представлява маловажен случай.

 

Подсъдимите Г.Х.А., М.В.Д. и Ф.В.С., в различни съучастия помежду си, през периода от месец Май до началото на месец Август 2017г. са осъществили няколко отделни деяния, които са еднородни, извършени в кратък период от време, при относителна една и съща обстановка и поотделно осъществяват състава на едно и също престъпление - кражба. Тъй като същите, безспорно, са извършени при една и съща форма на вина - пряк умисъл, то в случая е налице продължавано престъпление по смисъла на  чл.26, ал.1 от НК.

 

Подсъдимия Г.Х.А. на 29.10.2017г., действайки с отделно от подс.М.Д. и подс.Ф.С., от незаключен автомобил е отнел чужди движими вещи – дамско портмоне на стойност 20 лева и намиращи се в него пари - 5 лева. Това деяние следва да се включи към общата му престъпна дейност, тъй като се касае за деяния, които са еднородни, извършени в кратък период от време, при относителна една и съща обстановка и поотделно осъществяват състава на едно и също престъпление - кражба.Това налага квалификацията на чл.26, ал.1 от НК.

 

Подсъдимите извършили деянията чрез разкъсване на оградната мрежа и взломявайки със сила входната врата на къщата. Ето защо настоящия състав прецени, че кражбата следва да се квалифицира като такава по чл.195, ал.1, т.3 от НК, тъй като е извършена чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот.

 

Подсъдимите извършили деянията посредством клещи, с помощта на които изтръгвали и нарязвали медните проводници от окабеляването на къщата. Ето защо настоящия състав прецени, че кражбата следва да се квалифицира и като такава по чл.195, ал.1, т.4, предл.2 от НК, тъй като е извършена чрез използване на техническо средство.

Действията на тримата подсъдими са били са били синхронизирани. Те са извършили деянията съвместно - след предварителна уговорка помежду си, действали са в изпълнение на общия си умисъл и всеки от тях е съзнавал участието на другия. Горното мотивира съда да приеме, че тримата подсъдими са действали в съучастие по между си като съизвършители по смисъла на чл.20, ал.2 от НК. Ето защо настоящия състав прецени, че кражбата следва да се квалифицира и като такава по чл.195, ал.1, т.5 от НК, тъй като е извършена от три лица, сговорили се предварително и същата не представлява маловажен случай.

От установената фактическа и правна обстановка и от обективираните действия на подсъдимите се налага извода, че от субективна страна, деянията са извършени от всеки от тях - виновно, при форма на вината - пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на деянията, предвиждали са общественоопасните им последици и са искали и пряко са целели тяхното настъпване.

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият Г.Х.А. с ЕГН ********** е извършил престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, предложение второ, във вр. чл.194, ал.1, във вр. чл.20, ал.2, във вр. чл.63, ал.1, т.3, във вр.чл.26, ал.1 от и подсъдимият М.В.Д. с ЕГН ********** е извършил престъпление по по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, предложение второ, във вр. чл.194, ал.1, във вр. чл.20, ал.2, във вр. чл.63, ал.1, т.3, във вр.чл.26, ал.1 от НК и подсъдимата Ф.В.С. с ЕГН ********** е извършила престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, предложение второ, във вр. чл.194, ал.1, във вр. чл.20, ал.2, във вр. чл.63, ал.1, т.3, във вр.чл.26, ал.1 от НК.

 

2. Подсъдимите Г.Х.А. – на три пъти, М.В.Д. – на два пъти и Ф.В.С. – на три пъти, в съучастие помежду си, са осъществили и изпълнителното деяние унищожаване, като чрез своите действия са въздействали пряко върху субстанцията и структурата на вещите – 40 броя ел. контакти, 40 броя ключове за ел. осветление, 2 броя телевизори и един хладилник, собственост на К.С.М.. В резултат на действията на подсъдимите, вещите - предмет на престъплението била унищожени, т.е., тяхната субстанция и структура била качествено изменена и те станали окончателно негодни за бъдещо използване по първоначалното си предназначение.

Непосредствен обект на престъплението по чл.216, ал.1 НК, са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост на гражданите върху притежаваните от тях движими вещи – в настоящия случай – засегнато е нормалното упражняване на правото на собственост на пострадалия К.М., върху собствената му вещи и по-конкретно - тези отношения, които осигуряват нормалното състояние, вида и качествата на вещите, правещи ги годни за използване по предназначението им.

Подсъдимите, макар и непълнолетни, са разбирали свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си.

Подсъдимите Г.Х.А., М.В.Д. и Ф.В.С. през периода от месец Май 2017г., до средата на м.Юли 2017г. в различни съучастия по между си, са осъществили няколко отделни деяния /Г.Х.А. и Ф.В.С. – три деяния, а М.В.Д. – две деяния/, които са еднородни, извършени в кратък период от време, при относителна една и съща обстановка и поотделно осъществяват състава на едно и също престъпление – унищожаване на чужди вещи. Тъй като същите, безспорно, са извършени при една и съща форма на вина - пряк умисъл, то в случая – и по отношение и на тримата подсъдими, е налице продължавано престъпление по смисъла на  чл.26, ал.1 от НК.

Действията на тримата подсъдими са били са били синхронизирани. Те са извършили деянието съвместно - действали са в изпълнение на общия си умисъл и всеки от тях е съзнавал участието на другия. Горното мотивира съда да приеме, че двамата подсъдими са действали в съучастие по между си като съизвършители по смисъла на чл.20, ал.2 от НК

От установената фактическа и правна обстановка и от обективираните действия на подсъдимите Г.Х.А., М.В.Д. и Ф.В.С., се налага извода, че от субективна страна, всяко от престъпленията е извършено от всеки от тях - виновно, при форма на вината - пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на всяко от деянията, предвиждли са общественоопасните им последици и са искали и пряко са целели тяхното настъпване.

 

3. Както бе споменато по-горе, предмет на престъплението кражба може да бъде само чужда движима вещ, която се намира във фактическата власт на всеки друг, но не и на дееца, като субектът може да бъде всяко лице, а деянието е възможно само при наличието на пряк умисъл. За да е налице състав на престъпление от този вид трябва да е извършено отнемане на вещ от чуждо владение. Това отнемане може да се осъществи само чрез действие и се изразява в това, деецът да прекрати фактическата власт върху предмета на престъпно посегателство, която до този момент се упражнява от друго лице и да установи своя фактическа власт върху него.

 

В настоящия случай, подсъдимата Р. Т.М. с ЕГН **********, през м.Юни 2017г. е осъществила изпълнителното деяние „отнемане” в двете му части – прекратила е фактическата власт на собственика К.С.М., върху вещите, предмет на престъплението и е установила своя трайна фактическа власт върху тях – имала е възможност да се разпорежда с отнетите вещи като със свои – така, както намери за добре, което всъщност е и направила. 

 

Подс.Р.М., знаейки, че домът не се обитава, действайки самостоятелно, е проникнала в двора на къщата на пострадалия К.М. - през разкъсаната, по-рано, от другите подсъдими лица, мрежа на оградата. В близост до къщата, подс.Р.М. забелязала 20 броя, празни стъклени буркани, взела ги и ги занесла в дома си. Предвид стойността на отнетите вещи – 10 лева – деянието й представлява „маловажен случай” по смисъла на чл.93, т.9 от НК и следва да се квалифицира като такова по чл.194, ал.3, вр. с ал.1 от НК.

Конкретно, престъплението „кражба” уврежда правото на собственост. Високата обществена опасност на този вид деяния е мотивирала Законодателя да криминализира и маловажните случаи на това престъпление. В настоящия случай, доказателствата по делото разкриват, че сме изправени пред един маловажен случай на основния престъпен състав по чл.194, ал.1 от НК. Преценката дали едно деяние представлява „маловажен случай” се основава на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредни последици, данни за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и морална укоримост на извършеното.

Доколкото приложението на  чл.9, ал.2 от НК касае обективната съставомерност на деянието извършено от дееца, предвид становището на защитата, че в случая не са налице предпоставки за приложението на тази норма, следва да се отбележи, че приложението на разпоредбата изисква преценка дали деянието по естеството си е малозначително в степен, че не е обществено опасно, или пък обществената му опасност е явно незначителна.

Пленумът на Върховния съд е дал задължителни указания с т. II, 7 от Пл ВС № 6/71г:. "По някои въпроси относно престъплението кражба на обществено и лично имущество", според което: "За да се определи дали кражбата е маловажен случай, съдилищата трябва да преценяват не само стойността на откраднатото имущество и липсата, и незначителността на вредните последици, но и всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца".

Видно е, че подс.Р.М. е не осъждана. Престъплението, обаче, е извършено от нея в светлата част от денонощието, прониквайки през разкъсана от другите подсъдими оградна мрежа, в къща, която тя е знаела, че не се обитава и към момента се разграбва от други лица. Тези факти сочат за по-висока обществена опасност на извършеното от нея престъпление, тъй като е свързано с манифестиране от страна на подсъдимата на незачитане на обществените отношения, гарантиращи правото на собственост. Предвид, обаче, стойността на отнетите вещи – 10 /десет/ лева, която стойност води до незначителност на вредните последици, съдът приема, че стореното от подс.Р.М. се явява маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 НК.

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

 

При определяне вида и размера на наказанието на всеки от подсъдимите, съдът се съобрази с двата основни принципа, върху които е изградена наказателно-правната ни система - принципа на законоустановеност и принципа на индивидуализация на наказанието, както и с целите на наказанието, залегнали в чл.36 НК.

 

По отношение на подсъдимия Г.Х.А. с ЕГН **********:

 

Подсъдимият Г.Х.А. с ЕГН ********** е роден на ***г***, ***************. Подс.Г.А. е не осъждан.

 

1. Относно престъплението по чл. чл.195, ал.1, т.3 и т.4, предложение второ, във вр. чл.194, ал.1, във вр. чл.20, ал.2, във вр. чл.63, ал.1, т.3, във вр.чл.26, ал.1 от

 

Деянията, предмет на настоящото дело са извършени от подс.Г.А. през периода от месец Май 2017г. до 29 Октомври 2017г. и същия е бил непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Реализирането на наказателната му отговорност следва да се извърши след редукцията на чл.63, ал.1, т.3 от НК.

 

При определяне вида и размера на наказанието на подс.Г.А., съдът се съобрази с двата основни принципа, върху които е изградена наказателно–правната ни система-принципа на законоустановеност и принципа на индивидуализация на наказанието, както и с целите на наказанието, залегнали в чл.36 НК и се съобрази и с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК.

 

Относно първия принцип – на законоустановеност на наказанието - в текста на чл.195, ал.1, т.3 и т.4, предл.2, във вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, във вр. чл.26, ал.1 от НК е предвидено наказание: лишаване от свобода от една до десет години, а при редукцията за непълнолетни - чл.63 ал.1, т.3 от НК с „лишаване от свобода” до три години.

 

С оглед спазването на втория принцип, съдът при така възприетата фактическа обстановка, обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите му за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.

 

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия Г.А., съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства – направените пълни и искрени самопризнания пред органите на досъдебното производство и в съдебно заседание, спомогнали за разкриване на обективната истина, критичното отношение към извършените деяния, тежкото му материално положение и нисък социален статус, липсата на предходни осъждания, ниската стойност на отнетите вещи, а като отегчаващи – извършени са множество деяния и при осъществяването им са осъществени повече от един квалифициращ признак, а и не добрите характеристични данни / стр.132, 133 и стр.136 от д.п. /, навеждащи на извода, че настоящото престъпление няма инцидентен или случаен характер.

 

Съдът взе предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния случай и предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК.

 

Воден от гореизложеното, съдът, отчитайки съотношението между наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства /в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, за да се приложи чл.55 от НК/, определи на подсъдимия Г.А., наказание по общия ред на чл.54 от НК – при превес на смекчаващите обстоятелства - ориентирано под средния размер, предвиден за престъплението, а именно „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, което на основание чл.373, ал.2 НПК, във връзка с чл.58а от НК, намали с една трета, поради което му наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година. На основание чл.69, вр. чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи изпълнението на наказанието с изпитателен срок от 3 /три/ години.

 

2. Относно престъплението по чл.216, ал.1, във вр. чл.20, ал.2, във вр.чл.63, ал.1, т.4, във вр.чл.26, ал.1 от НК.

 

Относно първия принцип – на законоустановеност на наказанието - в специалния текст на НК е предвидено наказание лишаване от свобода до пет години - за престъплението по чл.216, ал.1, във вр. чл.20, ал.2, във вр.чл.63, ал.1, т.4, във вр.чл.26, ал.1 от НК, а при редукцията за непълнолетни - чл.63 ал.1, т.4 от НК с „лишаване от свобода” до две години.

 

С оглед спазването на втория принцип, съдът при така възприетата фактическа обстановка, обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите му за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.

 

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия Г.А., съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства – направените пълни и искрени самопризнания пред органите на досъдебното производство и в съдебно заседание, спомогнали за разкриване на обективната истина, критичното отношение към извършените деяния, тежкото му материално положение и нисък социален статус, липсата на предходни осъждания, а като отегчаващи – извършени са множество деяния, като следва да се отчете и факта, че деянията са извършени по изключително дързък и отличаващ се с упоритост, начин – неколкократно прониквайки в жилището на пострадалия са унищожени множество вещи /всяка от тях годна се използва по предназначение/, единствено с цел да се извади метал на незначителна стойност от тях.

 

Съдът взе предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния случай и предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК.

 

Воден от гореизложеното, съдът, отчитайки съотношението между наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства /в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, за да се приложи чл.55 от НК/, определи на подсъдимия Г.А., наказание по общия ред на чл.54 от НК – при баланс на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства - ориентирано около средния размер, предвиден за престъплението, а именно „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, което на основание чл.373, ал.2 НПК, във връзка с чл.58а от НК, намали с една трета, поради което му наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година. На основание чл.69, вр. чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи изпълнението на наказанието с изпитателен срок от 3 /три/ години.

 

         Съдът намери, че по отношение на подсъдимия Г.А. са налице предпоставките на чл.23 от НК.

 

Престъпленията предмет на настоящето наказателно производство, за които съдът намери, че подсъдимият Г.А. е виновен, са извършени в условията на съвкупност по смисъла на чл.23, ал.1 от НК. Ето защо, съдът, след като определи и наложи наказание за всяко от тях, намери, че следва да определи едно общо най-тежко наказание измежду наложените му, като най-тежкото наказание се явява “лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година. На основание чл.69, вр. чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи изпълнението на наказанието с изпитателен срок от 3 /три/ години.

 

Съдът прецени, че не са налице основания за прилагането на чл.24 от НК. Младата възраст на подсъдимия и липсата на предходни осъждания не го характеризират като лице с висока обществена опасност.

 

Така индивидуализираното по вид и размер на Г.Х.А., наказание, съдът намира, че ще съдейства за поправянето на подсъдимия и за постигане на поставените от закона превантивни цели, както по отношение на него, така и по отношение на останалите членове на обществото - чл. 36 ал. 1 от НК.

 

2. По отношение на подсъдимия М.В.Д. с ЕГН **********:

 

М.В.Д. с ЕГН ********** е роден на ***г***, ******************** /към началния момент на извършване на престъпленията, предмет на настоящото дело/.

 

  1. Относно престъплението по чл. чл.195, ал.1, т.3 и т.4, предложение второ, във вр. чл.194, ал.1, във вр. чл.20, ал.2, във вр. чл.63, ал.1, т.3, във вр.чл.26, ал.1 от

 

Деянията, предмет на настоящото дело са извършени от подс.М.Д. през периода от месец Май 2017г. до началото на месец Юни 2017г. и същия е бил непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Реализирането на наказателната му отговорност следва да се извърши след редукцията на чл.63, ал.1, т.3 от НК.

 

При определяне вида и размера на наказанието на подс.М.Д., съдът се съобрази с двата основни принципа, върху които е изградена наказателно–правната ни система-принципа на законоустановеност и принципа на индивидуализация на наказанието, както и с целите на наказанието, залегнали в чл.36 НК и се съобрази и с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК.

 

Относно първия принцип – на законоустановеност на наказанието - в текста на чл.195, ал.1, т.3 и т.4, предл.2, във вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, във вр. чл.26, ал.1 от НК е предвидено наказание: лишаване от свобода от една до десет години, а при редукцията за непълнолетни - чл.63 ал.1, т.3 от НК  - „лишаване от свобода” до три години.

 

С оглед спазването на втория принцип, съдът при така възприетата фактическа обстановка, обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите му за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.

 

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия М.Д., съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства – направените пълни и искрени самопризнания пред органите на досъдебното производство и в съдебно заседание, спомогнали за разкриване на обективната истина, критичното отношение към извършените деяния, тежкото му материално положение и нисък социален статус, липсата на предходни осъждания, /към началния момент на извършване на престъплението/, възстановяването на вредите, а като отегчаващи – извършени са две отделни деяния и при осъществяването им са осъществени повече от един квалифициращ признак.

 

Съдът взе предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния случай и предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК.

 

Воден от гореизложеното, съдът, отчитайки съотношението между наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства /в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, за да се приложи чл.55 от НК/, определи на подсъдимия М.Д., наказание по общия ред на чл.54 от НК – при превес на смекчаващите обстоятелства - ориентирано под средния размер, предвиден за престъплението, а именно „лишаване от свобода” за срок от 9 /девет/ месеца, което на основание чл.373, ал.2 от НПК, във връзка с чл.58а от НК, намали с една трета, поради което му наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца. На основание чл.69, вр. чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи изпълнението на наказанието с изпитателен срок от 3 /три/ години.

 

2. Относно престъплението по чл.216, ал.1, във вр. чл.20, ал.2, във вр.чл.63, ал.1, т.4, във вр.чл.26, ал.1 от НК.

 

Относно първия принцип – на законоустановеност на наказанието - в специалния текст на НК е предвидено наказание лишаване от свобода до пет години - за престъплението по чл.216, ал.1, във вр. чл.20, ал.2, във вр.чл.63, ал.1, т.4, във вр.чл.26, ал.1 от НК, а при редукцията за непълнолетни - чл.63 ал.1, т.4 от НК - „лишаване от свобода” до две години.

 

С оглед спазването на втория принцип, съдът при така възприетата фактическа обстановка, обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите му за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.

 

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия М.Д., съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства – направените пълни и искрени самопризнания пред органите на досъдебното производство и в съдебно заседание, спомогнали за разкриване на обективната истина, критичното отношение към извършените деяния, тежкото му материално положение и нисък социален статус, липсата на предходни осъждания, към момента на извършване на престъплението и частичното възстановяване на вредите, а като отегчаващи – извършени са две деяния, като следва да се отчете и факта, че деянията са извършени по изключително дързък и отличаващ се с упоритост, начин – нееднократно прониквайки в същото жилище и при които прониквания са унищожени множество вещи /всяка от тях годна се използва по предназначение/, единствено с цел да се извади метал на незначителна стойност от тях.

 

Съдът взе предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния случай и предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК.

 

Воден от гореизложеното, съдът, отчитайки съотношението между наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства /в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, за да се приложи чл.55 от НК/, определи на подсъдимия М.Д., наказание по общия ред на чл.54 от НК – при превес на смекчаващите обстоятелства - ориентирано под средния размер, предвиден за престъплението, а именно „лишаване от свобода” за срок от 9 /девет/ месеца, което на основание чл.373, ал.2 НПК, във връзка с чл.58а от НК, намали с една трета, поради което му наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца. На основание чл.69, вр. чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи изпълнението на наказанието с изпитателен срок от 3 /три/ години.

 

         Съдът намери, че по отношение на подсъдимия М.Д. са налице предпоставките на чл.23 от НК.

 

Престъпленията предмет на настоящето наказателно производство, за които съдът намери, че подсъдимият М.Д. е виновен, са извършени в условията съвкупност по смисъла на чл.23, ал.1 от НК. Ето защо, съдът, след като определи и наложи наказание за всяко от тях, намери, че следва да определи едно общо най-тежко наказание измежду наложените му, като най-тежкото наказание се явява “лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца. На основание чл.69, вр. чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи изпълнението на наказанието с изпитателен срок от 3 /три/ години.

 

Съдът прецени, че не са налице основания за прилагането на чл.24 от НК. Младата възраст на подсъдимия и липсата на предходни осъждания не го характеризират като лице с висока обществена опасност. Както бе споменато по – горе, към началния момент на деянията, предмет на настоящото производство, подс.М.Д. не е бил осъждан.

 

Така индивидуализираното по вид и размер на М.В.Д., наказание, съдът намира, че ще съдейства за поправянето на подсъдимия и за постигане на поставените от закона превантивни цели, както по отношение на него, така и по отношение на останалите членове на обществото - чл. 36 ал. 1 от НК.

 

3. По отношение на подсъдимата Ф.В.С.  с ЕГН **********

 

Ф.В.С. с ЕГН ********** е родена на ***г***, ******************.

 

1. Относно престъплението по чл. чл.195, ал.1, т.3 и т.4, предложение второ, във вр. чл.194, ал.1, във вр. чл.20, ал.2, във вр. чл.63, ал.1, т.3, във вр.чл.26, ал.1 от

 

Деянията, предмет на настоящото дело са извършени от подс.Ф.С. през периода от месец Май 2017г. до началото на месец Август 2017г. и същата е била непълнолетна, но е разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си. Реализирането на наказателната й отговорност следва да се извърши след редукцията на чл.63, ал.1, т.3 от НК.

 

При определяне вида и размера на наказанието на подс.Ф.С., съдът се съобрази с двата основни принципа, върху които е изградена наказателно–правната ни система-принципа на законоустановеност и принципа на индивидуализация на наказанието, както и с целите на наказанието, залегнали в чл.36 НК и се съобрази и с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК.

 

Относно първия принцип – на законоустановеност на наказанието - в текста на чл.195, ал.1, т.3 и т.4, предл.2, във вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, във вр. чл.26, ал.1 от НК е предвидено наказание: лишаване от свобода от една до десет години, а при редукцията за непълнолетни - чл.63 ал.1, т.3 от НК  - „лишаване от свобода” до три години.

 

С оглед спазването на втория принцип, съдът при така възприетата фактическа обстановка, обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимата, мотивите й за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.

 

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимата Ф.С., съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства – направените пълни и искрени самопризнания пред органите на досъдебното производство и в съдебно заседание, спомогнали за разкриване на обективната истина, критичното отношение към извършените деяния, тежкото й материално положение и нисък социален статус, липсата на предходни осъждания, които навеждат извода, че деянията й имат по – скоро инцидентен и случаен характер, а като отегчаващи – извършени са множество деяния и при осъществяването им са осъществени повече от един квалифициращ признак.

 

Съдът взе предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния случай и предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК.

 

Воден от гореизложеното, съдът, отчитайки съотношението между наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства /в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, за да се приложи чл.55 от НК/, определи на подсъдимата Ф.С., наказание по общия ред на чл.54 от НК – при превес на смекчаващите обстоятелства - ориентирано под средния размер, предвиден за престъплението, а именно „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, което на основание чл.373, ал.2 НПК, във връзка с чл.58а от НК, намали с една трета, поради което му наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година. На основание чл.69, вр. чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи изпълнението на наказанието с изпитателен срок от 3 /три/ години.

 

2. Относно престъплението по чл.216, ал.1, във вр. чл.20, ал.2, във вр.чл.63, ал.1, т.4, във вр.чл.26, ал.1 от НК.

 

Относно първия принцип – на законоустановеност на наказанието - в специалния текст на НК е предвидено наказание лишаване от свобода до пет години - за престъплението по чл.216, ал.1, във вр. чл.20, ал.2, във вр.чл.63, ал.1, т.4, във вр.чл.26, ал.1 от НК, а при редукцията за непълнолетни - чл.63 ал.1, т.4 от НК с „лишаване от свобода” до две години.

 

С оглед спазването на втория принцип, съдът при така възприетата фактическа обстановка, обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимата, мотивите й за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.

 

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимата Ф.С., съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства – направените пълни и искрени самопризнания пред органите на досъдебното производство и в съдебно заседание, спомогнали за разкриване на обективната истина, критичното отношение към извършените деяния, тежкото й материално положение и нисък социален статус, липсата на предходни осъждания, което налага извода, че деянията й имат по - скоро инцидентен и случаен характер, а като отегчаващи – извършени са множество деяния, като следва да се отчете и факта, че деянията са извършени по изключително дързък и отличаващ се с упоритост, начин – неколкократно прониквайки в едно и също жилище, собственост на пострадалия, като са унищожени множество вещи /всяка от тях годна се използва по предназначение – ел. инсталация, телевизори и хладилник/, единствено с цел да се извади метал на незначителна стойност от тях.

 

Съдът взе предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния случай и предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК.

 

Воден от гореизложеното, съдът, отчитайки съотношението между наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства /в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, за да се приложи чл.55 от НК/, определи на подсъдимата Ф.С., наказание по общия ред на чл.54 от НК – при баланс на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства - ориентирано около средния размер, предвиден за престъплението, а именно „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, което на основание чл.373, ал.2 НПК, във връзка с чл.58а от НК, намали с една трета, поради което й наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година. На основание чл.69, вр. чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи изпълнението на наказанието с изпитателен срок от 3 /три/ години.

 

         Съдът намери, че по отношение на подсъдимия Ф.С. са налице предпоставките на чл.23 от НК.

 

Престъпленията предмет на настоящето наказателно производство, за които съдът намери, че подсъдимата Ф.С. е виновна, са извършени в условията на съвкупност по смисъла на чл.23, ал.1 от НК. Ето защо, съдът, след като определи и наложи наказание за всяко от тях, намери, че следва да определи едно общо най-тежко наказание измежду наложените й, като най-тежкото наказание се явява “лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година. На основание чл.69, вр. чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи изпълнението на наказанието с изпитателен срок от 3 /три/ години.

 

Съдът прецени, че не са налице основания за прилагането на чл.24 от НК. Младата възраст на подсъдимата и липсата на предходни осъждания не я характеризират като лице с висока обществена опасност.

 

Така индивидуализираното по вид и размер на Ф.В.С., наказание, съдът намира, че ще съдейства за поправянето на подсъдимата и за постигане на поставените от закона превантивни цели, както по отношение на нея, така и по отношение на останалите членове на обществото - чл. 36 ал. 1 от НК.

 

4. По отношение на подсъдимата Р.Т.М. с ЕГН **********

 

Подсъдимата Р.Т.М. е родена на ***г***, **************************.

 

Относно първия принцип – на законоустановеност на наказанието - в специалния текст на чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.

 

С оглед спазването на втория принцип, съдът, при така възприетата фактическа обстановка, обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимата, мотивите й за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.

 

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимата Р.М., съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства – направените пълни и искрени самопризнания пред органите на досъдебното производство и в съдебно заседание, спомогнали за разкриване на обективната истина, критичното отношение към извършеното деяние, тежкото й материално положение и нисък социален статус, липсата на предходни осъждания, което налага извода, че деянието й има по - скоро инцидентен и случаен характер, а като отегчаващи – фактът, че деянието е извършено от нея в светлата част от денонощието, прониквайки през разкъсана от другите подсъдими оградна мрежа, в къща, която тя е знаела, че не се обитава и към момента се разграбва от други лица.

 

Воден от гореизложеното, съдът, отчитайки съотношението между наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства /в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, за да се приложи чл.55 от НК/, определи на подсъдимата Р.М., наказание по общия ред на чл.54 от НК – при превес на смекчаващите обстоятелства – по третата алтернатива на ал.3 на чл.194 от НК, към средния размер, предвиден за престъплението, а именно „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева.

Съдът взе предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния случай и предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК, но редуцирането с една трета на определеното наказание, в хипотезата на съкратено съдебно следствие-чл.371, т.2 от НПК е неприложимо в конкретния случай, поради текста на чл.58а, ал.5 от НК, според който: „правилата по ал.1 - 4 не се прилагат за предвидените в Особената част на този кодекс наказания по чл.37, ал. 1, т. 2 – 11.”.

Както бе споменато по-горе, по отношение на подс.Р.М. е налице отрицателна предпоставка за приложението на чл.218б от НК, тъй като предметът на престъплението не възстановен или заместен.

По същата причина – невъзстановяването на имуществените вреди от престъплението е налице пречка /съгласно чл.78а, ал.1, б.”в” от НК/, съдът да приложи разпоредбата на чл.78а от НК и да освободи подсъдимата Р.М. от наказателна отговорност и да й наложи административно наказание.

ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО и ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

Предвид факта, че настоящият съдебен състав призна подсъдимите подсъдимия Г.Х.А. с ЕГН **********, подсъдимия М.В.Д. с ЕГН **********, подсъдимата Ф.В.С. с ЕГН ********** и подсъдимата Р.Т.М. с ЕГН **********, за виновни по повдигнатите им обвинения, намери, че на основание чл.189, ал.3 от НПК разноските по делото за вещи лица, следва да бъдат присъдени в тежест на всеки от тях – по 66,41 /шестдесет и шест лева и четиридесет и една стотинки/. Ето защо, съдът осъди подсъдимите да заплатят по 66,41 лева - всеки от тях - по сметка на ОД на МВР – С.З..

 

ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ, СПОСОБСТВАЛИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО

 

Причините и условията за извършване на престъплението са ниското правно съзнание на всеки от подсъдимите и стремежът им за облагодетелстване по неправомерен начин.

 

Воден от горните мотиви съдът постанови присъдата.

 

      

         РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /П/

                       

                          / Хр.А. /