Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Стара Загора, 09.04.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд,
в публично съдебно заседание на десети март две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Ч
Членове:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря Минка Петкова
и с участието на прокурора Маргарита Димитрова
като разгледа докладваното от съдия МАНОЛОВ
к.а.н. дело № 33 по описа за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1,
изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на арх.Е.Т.Н. ***
против Решение №260197 от 23.11.2020г., постановено по АНД №1841/2020 г. по
описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено Наказателно
постановление №СЗ-6/28.06.2019г. на Началник РДНСК - Стара Загора, с наложена
на касатора глоба в размер на 3000 лв., на основание чл.232, ал.4, т.2,
предложение 1-во от ЗУТ. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно,
като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Оспорва се
изводът на въззивния съд за доказаност на деянието. По подробно изложени в
жалбата доводи се иска решението на РС – Стара Загора да се отмени и да се
постанови друго по същество, с което да се отмени изцяло издаденото наказателно
постановление.
Ответникът по касация РДНСК Стара Загора – редовно и
своевременно призован за съдебно заседание, не се явява и не изпраща
представител. В подаден по делото писмен отговор оспорва касационната жалба
като неоснователна и излага подробни доводи за законосъобразност на
постановеното съдебно решение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на
жалбата и предлага оспореното решение да бъде оставено в сила, като правилно и
законосъобразно.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното
от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, се явява неоснователна.
Предмет на
съдебен контрол пред Районен съд Стара Загора е наказателно постановление №СЗ-6/28.06.2019г.
на Началник РДНСК - Стара Загора, с което на архитект Е.Т.Н. е наложена глоба в размер
на 3000 лв., на основание чл.232, ал.4, т.2, пр.1-во от ЗУТ. В санкционния акт
е посочено, че арх.Е.Т.Н. ***, в качеството си на правоспособен проектант, през периода
м.януари - 26.03.2019г., в гр.Стара Загора, ***, е изготвила част „Архитектурна”
на инвестиционен проект за строеж: „Укрепване и преустройство на жилищна сграда
с идентификатор 68850.515.291.1, находящ се в УПИ XI-880, кв.59 по плана на
гр.Стара Загора, представляващ поземлен имот с идентификатор 68850.515.291 по
кадастрална карта, с административен адрес: ул. „Света Богородица” №63 и
възложител „ФИНАНСОВО ИНВЕСТИЦИОННА ГРУПА ПЛЮС” ООД, в несъответствие с
изискванията на §53, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗУТ /обн. ДВ, бр.101/22.12.2015г./
относно преустройство на търпими сгради без постоянен устройствен статут. С
проекта се предвижда замяна на съществуващия гредоред над сутерена и етажа със
стоманобетонови плочи, изграждане на изцяло нова дървена покривна конструкция и
ново стоманобетоново стълбище. Изработеният проект касае сграда, която не е
елемент на действащия ПЗ, одобрен със Заповед №1584/15.10.2003г. на Кмета на
Община Стара Загора. За УПИ XI-880, кв.59 е в сила подробен
устройствен план - план за регулация и застрояване /ПРЗ/, одобрен със Заповед
№1584/15.10.2003г. на Кмета на Община Стара Загора. Видно от графичната част на
плана, в имота е предвидено ново жилищно строителство в рамките на посочените
ограничителни линии, свързано на южната регулационна граница с основно жилищно
застрояване в УПИ XII-879. Според предвиждането на ПЗ, имотът, в който е
разположена преустройваната сграда, попада в устройствена зона, отредена за
жилищно високо етажно свързано застрояване с височина до 18м; плътност на
застрояване - 60%, коефициент на интензивност - 3 и озеленяване - 20%. За
съществуващата в имота сграда с идентификатор 68850.515.291.1 е издадено
Удостоверение за търпимост №19-32-82/07.03.2019г. от Община Стара Загора на
основание §127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. В действителност върху ПЗ е отразена
една МЖ /едноетажна масивна жилищна сграда/ в свободната зона извън
ограничителните линии на застрояване, но като част от кадастралната основа,
послужила за изготвяне на ПУП, а не като предвиждане на застроителния план,
т.е. отразена е като сграда, която не подлежи на запазване. За да представлява елемент
на ПУП, преустройваната сграда с идент. 68850.515.291.1 трябва да е отразена
върху ПРЗ с плътна черна линия, като запазваща се или да е оцветена в
меднокафяво, като съществуваща - това са правилата на чл.48, ал.2, б. ж” от
Наредба №8 от 14 юни 2001г. за обема и съдържанието на устройствените планове
във вр. Приложение № 2 към чл.68, ал.2 от Наредбата, Таблица 2, т. П.5.1 и
П.5.2. Сграда, която не е елемент на ПЗ няма постоянен устройствен статут по
действащия ПУП, съответно не представлява търпим строеж по смисъла на на §53,
ал.1 от ЗИДЗУТ /обн. ДВ, бр. 101/22.12.2015г./, за който е допустимо извършване
на основен ремонт, реконструкция и преустройство. Съществуващата заварена
сграда попада в обхвата на строежите по §53, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗУТ - търпими строежи
без постоянен устройствен статут, за които е допустимо да се преустройват
вътрешно, да се променя предназначението им и да се ремонтират, без да се
изменя външното им очертание в хоризонтално и вертикално отношение и без да се
правят нови или да се укрепват носещите конструкции. Предвидените с проекта в
част „Архитектурна” СМР са „реконструкция” по смисъла на §5, т.44 от ДР на ЗУТ,
тъй като представляват замяна на носещи конструктивни елементи и изграждане на
нови, с които се увеличава носимоспособността, устойчивостта и трайността на
сградата, поради което са недопустими за търпим строеж без постоянен устройствен
статут. Изготвеният от арх.Н. архитектурен проект е послужил като задание на
проектанта по част „Конструктивна” за изработване на проект за изпълнение на
изцяло нова конструкция на сградата, състояща се от стоманобетонови колони от
основи до покрив, единични фундаменти за колоните, укрепващи греди,
стоманобетонови плочи, нов покрив и ново стоманобетоново стълбище. Нарушението
е извършено през 2019г., според направено отбелязване върху печата за
проектантска правоспособност, и по-конкретно, в периода от началото на годината
(м.януари) до 26.03.2019г. (датата на внасяне на проекта за одобряване в Община
Стара Загора със заявление вх. №19-01-134). Мястото на извършване е посочено в
таблицата на чертежите и съвпада с адреса на проектантско бюро „Байер”: ***.
Нарушението е установено при проверка от служители на РОНСК Стара Загора по реда
на чл.156 от ЗУТ на PC №19-161/29.03.2019г., издадено от главен архитект на
Община Стара Загора, приключила със съставянето на констативен протокол
№527/12.04.2019г. и издаването на заповед №ДК-11-СЗ-4/17.04.2019г. от Началника
на РОНСК - Стара Загора при РДНСК - Югоизточен район за отмяна на строителните
книжа /разрешението за строеж, заедно с одобрения проект/.
В наказателното постановление е посочено също, че арх.Е.Н., в качеството си
на проектант с пълна проектантска правоспособност, вписана в регистър при
Камарата на архитектите в България за 2019г. с peг. №01008, през 2019г.
/направено отбелязване върху печата за проектантска правоспособност/, е
изработила част „Архитектурна” на технически инвестиционен проект за:
„Укрепване и преустройство на жилищна сграда с идентификатор 68850.515.291.1”,
находящ се в УПИ XI-880, кв.59 по плана на ***.
С въззивната си жалба, по която е
образувано АНД № 1968/19г. по описа на РС Стара Загора, преобразувано след
отмяна на решение №162/06.03.2020г в АНД № 1841/20г., архитект Н., извън
сочените нарушения на изискванията на ЗАНН досежно съдържанието на
административното обвинение и реквизити на АУАН и наказателно постановление, е
навела доводи, че вмененото й осъществяване на състава на чл.232, ал.4, т.2
предл. първо от ЗУТ вр. с §53 ал.2 от
ПЗР на ЗИД ЗУТ е извършено несъзнателно, а с оглед формалния характер на
деянието, липсата на съзнаване на фактическите обстоятелства, забраняващи
съставомерното поведение, сочи на отсъствие на умисъл, която е единствената
възможна форма на вина за формалните административно наказателни състави.
Позовала се е на Заповед №10-001947/11.09.2015г. на Кмета на община Стара
Загора за укрепване на сградата, за изпълнение на която възложителя –
търговското дружество, собственик, е възложило изготвянето на инвестиционен
проект по изходни данни от компетентните органи: Заповедта на кмета за
укрепване на сградата като опасна за здравето и живота и застрашена от
самострутване, скица с виза от Главния архитект, съгласувана с
експлоатационните дружества, скица на поземления имот от СГКК, извадка от ПУП –
ПРЗ, одобрен през 2003г., документи за собственост. След изготвен доклад за
сеизмична устойчивост и констатация, че сградата не отговаря на изискванията на
Наредба №РД-02-20-2/2-12г. и Наредба №3/2004г. за налични деформации и пукнатини
по стени, което сочи, че са компрометирани и могат да се самосрутят, както и че
сградата трябва да се укрепи, за да изпълнява функциите си, архитекта е предприел
и действия по изготвяне на съответната част „Ахитектурна“ от инвестиционния
проект. Във въззивната жалба са развити доводи, основани на административните
актове за оценка и съответствие с изискванията по смисъла на ЗУТ на
инвестиционния проект, неговото одобряване и издаване на разрешение за строеж,
които факти сочат на извод, че не проектанта е субект на административно
наказателната отговорност и не той следва да понесе отговорността за
незаконосъобразността на отмененото от РДНСК в последствие разрешение за
строеж, издадено от Главния архитект, което одобрява като съответен на ЗУТ
инвестиционния проект. Тези доводи се поддържат и в касационната жалба против
въззивното съдебно решение, постановено по АНД № 1841/20г. по описа на РС Стара
Загора в изпълнение на задължителните указания, дадени с Решение №
230/16.07.2020г. по КАНД №174/20г. по описа на АС Стара Загора, а именно: наказателното
постановление отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като
съдържа времеви и пространствени предели на деянието – изготвяне на проект в
част „Архитектурна“, чрез което е осъществено административното нарушение. При
новото разглеждане въззивния съд следва да се произнесе по същество като изложи
мотиви относно фактите, които приема за установена обективна истина, извършено
ли е деяние, виновно, от посоченото лице и съставлява ли то административното
нарушение, за което е наложено административно наказание тоест за материалната законосъобразност на
наказателното постановление.
Видно от мотивите на обжалваното
в настоящото касационно производство въззивно съдебно решение, РС Стара Загора
е извършил разследване на всички факти, съставляващи обективни признаци на
деянието, проверил е възраженията за липса на съзнание, че се нарушава
забраната на §53, ал.2 от ДР на ЗИД ЗУТ с оглед представената Заповед от 2015г.
на Кмета на община Стара Загора (л.55 АНД 1968/19г. на РС Стара Загора), с
която е наредено на собственика на масивната жилищна сграда в срок от 60 дни да
я укрепи. В отговор на поддържаните от касатора доводи за липса на виновно
извършено деяние с оглед представените от компетентните органи изходни данни за
проектиране на първо място следва да се каже, че при формалните състави на
административни нарушения се изисква знание относно фактическите обстоятелства,
при които поведението на задължения субект е забранено под страх от
административно наказателна отговорност. В настоящия случай фактическите
обстоятелства, които субекта на отговорността трябва да знае като длъжен да
спазва изискванията на ЗУТ при изготвяне на инвестиционни проекти, са онези,
които са закрепени в закона. Законовите разпоредби се знаят от момента на
тяхното обнародване и се изпълняват от деня на влизането им в сила. Съгласно
чл.232, ал.4, т.2 предл. първо от ЗУТ проектантите са длъжни под страх от
административно наказателна отговорност да изготвят проекти, съобразени с този
закон. Оттук фактическото обстоятелство, чието знание определя наличието на
умишлено извършено деяние се свежда до съзнаване, че се изготвя проект. Следващото
фактическо обстоятелство, което трябва да се съзнава е устройствения статут на
сградата – търпим строеж, който не се запазва по действащия ПУП-ПРЗ. Безспорно
субекта на отговорността е съзнавала, че изготвя инвестиционен проект, знаела
вида на строежа - търпим и неговия устройствен статут, знаела е и закона.
Посочената заповед на Кмета на общината за укрепване не сочи вида на СМР –
укрепване на носещи конструкции, поради което не е годна да въведе в
заблуждение лице със специални знания, че се дисквалифицират за настоящия
случай по изрично предписание на компетентни органи изискванията на §53 ал.2 от
ПЗР на ЗИД ЗУТ. Извършените в последствие нарушения на разпоредбите на ЗУТ от
други задължени лица са факти възникнали след осъществяване на деянието и не се
отразяват на неговата съставомерност по чл.232, ал.4, т.2, предл.
първо от ЗУТ, с оглед на което възраженията в тази насока се явяват
неоснователни.
Маловажен случай също не е налице
по аргумент за противното от чл.93 т.9 от НПК вр. с чл.11 и чл.28 от ЗАНН, тъй
като липсват такива смекчаващи обстоятелства, които да сочат, че деянието е с
по-ниска степен на обществена опасност от други административни нарушения от
същия вид.
Неоснователен е и довода, основан
на употребата в санкционната разпоредба на множествено число на съществителното
„проект“. Множественото число е употребено с оглед различните видове проекти,
които се изработват под регулацията на ЗУТ, съобразно различните видове строежи
(така в Р №26/13.02.2019г. по КАНД №489/18г. на АС – Стара Загора).
По тези съображения съдът намира,
че обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие с
материалния закон, следва да бъде оставено в сила.
От ответника по
касация искане за разноски не е направено, поради което и такива не следва да
бъдат присъждани.
Водим от тези мотиви и на
основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №260197
от 23.11.2020г., постановено по АНД №1841/2020г. по описа на Районен съд Стара
Загора
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.