Р Е Ш Е
Н И Е
№260178
гр. Несебър, 06.08.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, шести състав в публично заседание на двадесет и осми юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Мая Деянова, като разгледа гр. д. № 559 по описа на Районен съд Несебър за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От ищеца - Етажната собственост в сграда с идентификатор *********срещу
ответниците И.М., С.М., Т.Е. и М.Ч., са предявени искове с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с
които се иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат на етажната
собственост сумата от 2893,17 лв., от които 964,39 лв. – годишна такса за
2015г., 964,39 лв. – годишна такса за 2016г. и 964,39 лв. – годишна такса за
2017г., както и сумата от 375,34 лв. – мораторна лихва за периода 01.10.2018г.
– 10.01.2020г. Ищецът сочи, че ответниците са собственици на апартамент *** в
сграда с идентификатор *********– *********. Излага, че етажната собственост е
създадена с Решение на първото ОС от 03.01.2014г., с което е определена годишна
такса за разходи за поддръжка на общите части – 13,50 лв. без ДДС на кв. м. Твърди,
че за Апартамент *** се дължи годишна такса от 964,39 лв. Обръща внимание, че на
решения на ОС е удължаван срокът за заплащането на таксите. Навежда, че с
Решение на ОС от 15.12.2017г. е предоставен срок до 31.01.2018г. Сочи, че са
изпратени покани за доброволно изпълнение, но ответниците не са изпълнили
решенията на общото събрание. Уточнява, че сумите се претендират на основание
решение по т. 4 от протокол от общото събрание на ЕС от 15.12.2017г. Обръща
внимание, че дружеството „**“ ООД е имало качеството „касиер“ на етажната
собственост за процесните периоди. Намира, че претенциите не са погасени по
давност с оглед определената дата за плащане на задълженията – 31.01.2018г.
Уточнява, че сумите се дължат от всеки от ответниците, на база процента
собственост, посочен в нотариалния им акт – главница в размер на 115,72 лв. и
лихва в размер на 15,01 лв. - от И. и С. М, главница в размер на 1446,59 лв. и
лихва в размер на 187,67 лв. от М.Ч. и главница в размер на 1330,86 лв. и лихва
в размер на 172,66 лв. – от Т.Е.. С тези доводи моли предявените искове да
бъдат уважени. Претендират се разноски от заповедното и исковото производство.
В срок по чл. 131 ГПК от процесуалния
представител на ответниците И.М., С.М., Т.Е. и М.Ч. е подаден отговор на
исковата молба. В него се развиват съображения в насока, че е сключен Договор
за поддръжка със „**“ ООД, поради което дружеството е получило правото да
събира таксите и ищецът не е легитимиран за това. Обръща се внимание, че не е
посочено конкретно решение на общото събрание, въз основа на което се претендират
сумите за всеки от периодите. В тази връзка се сочи, че събранието от 2014г. е
определило вноските за същата година, това от 2015г. – за 2016г., а за 2017г.
няма изрично решение. Отправя се възражение за погасителна давност за
заплащането на претендираните суми, като се развиват доводи в тази насока.
Обръща се внимание, че решенията на общото събрание не отговарят на чл. 51, ал.
1 от ЗУЕС, а освен това избраните управители не са изпълнявали условието да
поддържат общите части на етажната собственост. Възразява се ответниците да са
били уведомени надлежно за задълженията си, поради което искът за лихва се
оспорва. С тези доводи от съда се иска да отхвърли исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следното
от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС:
В тежест на ищеца е да докаже, че ответниците са
собственици на самостоятелен обект – апартамент *** в сграда с идентификатор *********–
*********, който се намира в режим на етажна собственост – в Етажната
собственост в сграда с идентификатор *********Следва да докаже, че с влезли в
сила решения на общото събрание в етажната собственост са определени такси, дължими
от етажните собственици за управление и поддръжка на общите части за 2015г.,
2016г. и 2017г. В негова тежест е да докаже размера на претенцията си, както и
датата на настъпила изискуемост на вземането. При доказването на тези факти в
доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането.
В доказателствена тежест на ответниците е докажат
възражението си, че таксите се дължат към трето за етажната собственост лице по
силата на договор за поддръжка и управление както и твърдяната от тях датата на
настъпване на изискуемост на вземанията с оглед възражението им за погасителна
давност.
От нотариален акт № 76, том II, рег. № 1236, дело № 252/2014г. от 20.03.2014г. на
помощник-нотариус при нотариус Мария Бакърджиева, с район на действие Районен
съд Несебър, вписана под № 110 на НК (на л. 8 – л. 10 от делото) се установява,
че И.М., С.М., Т.Е. и М.Ч. придобили собствеността върху апартамент № 10,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор № ******.29 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, при квоти: за С.М. и И.М. – 4 %
в условията на СИО, за М.Ч. – 50 % и за Т.Е. – 46 %.
Между етажната собственост в комплекс „********* 1“ (като
възложител) и „**“ ООД (като изпълнител) били сключени Договор за поддръжка и
управление на общите части на жилищна сграда в режим на Етажна собственост от
06.01.2014г. (на л. 130 – л. 132 от делото) и анекс към него от 28.09.2016г.
(на л. 133 от делото). От тях се установява, че на „**“ ООД било възложено
срещу възнаграждение да поддържа и извършва технически и административен
мениджмънт (управление) и поддръжка на общите части на сградата, както и да
извършва други услуги. Първоначално договорът бил сключен за срок от 10 години,
но с анекса от 28.09.2016г. бил изменен срокът му на действие – до 01.04.2018г.
Т.е. за процесния период (2015г., 2016г., 2017г.) посоченият договор е
действал. Впрочем и всички останали доказателства по делото са в тази насока,
като видно от заключение на съдебно-счетоводна експертиза и допълнително
заключение (на л. 158 – л. 165 и л. 181 – л. 188 от делото) всички дейности в
комплекса са извършвани от „**“ ООД, за което именно в счетоводството на това
дружество са осчетоводени всички документи, имащи отношения към поддръжката и
управлението на комплекса. При проверка на документите вещото лице е
констатирало, че в края на всяка календарна година „**“ ООД представя на
управителя на ЕС подробен отчет относно постъпили приходи от вноски на етажните
собственици, извършени разходи по пера за поддръжка на общите части, съпоставка
с гласувания от Общото събрание на ЕС бюджет и реалното му изпълнение, списък
на неплатените такси за текущата и предходните години. Очевидно договорът за
поддръжка и управление е сключен на основание решение по т. 4 от дневния ред от
общото събрание на етажната собственост от 03.01.2014г. (обективирано в
протокол на л. 10 – л. 17 от делото). С посоченото решение „**“ ООД било
избрано за дружество, което ще осъществява дейност по управлението и
поддръжката на общите части на сградата, срещу възнаграждение в размер на 13,50
лв. без ДДС на кв. м. на година – за законно притежаваната разгъната застроена
площ и общи части на всеки собственик.
В чл. 1.3 от цитирания договор било уговорено, че
дейностите по управление и поддръжка включват: съблюдаване и поддържане на
вътрешния ред и общото оборудване в комплекса, организиране на охрана, оказване
на помощ и подпомагане на собствениците, техническа поддръжка, поддръжка на
зелените площи, басейна и дворовете, хигиенно обслужване на общите части.
Съгласно чл. 2.1 от договора за извършваната работа всеки от собствениците на
самостоятелни обекти в етажната собственост – възложител, се задължава да
заплаща като възнаграждение на изпълнителя („**“ ООД) годишна такса в размер на
13,50 лв. без ДДС на кв. м. на година за законно притежавана разгъната
застроена площ. В чл. 2.3 от договора е предвидено, че собствениците ще
заплащат таксата в брой или по банков път по банкова сметка, *** („**“ ООД).
Таксата следвало да се заплаща до 31 декември на всяка година – авансово за
следващата година (чл. 2.4 от договора).
С чл. 17, ал. 2, т. 7 от ЗУЕС е дадено правомощие на
общото събрание на етажната собственост да вземе решение за
възлагане правомощията или на част от тях на управителния съвет (управителя),
както и за възлагане на дейности по поддържането на общите части на сградата на
юридически или физически лица, които не са собственици – с мнозинство повече от
67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост. Очевидно в правомощията на общото събрание е да възлага дейностите по
управление и по поддръжка на етажната собственост на трето лице, като за
дейностите по управление се изисква и нарочен договор (чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС).
В случая с взетото общо решение по т. 4 от дневния ред общото събрание от
03.01.2014г. е гласувало именно по реда на чл. 17, ал. 2, т. 7 от ЗУЕС –
делегирало е правомощията по управление и поддръжка на комплекса да се предоставят
на трето лице - „**“ ООД - срещу възнаграждение в размер на 13,50 лв. без ДДС
на кв. м. на година за законно притежаваната разгъната застроена площ и общи
части на всеки собственик. Следователно решението не представлява такова по
смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС за определяне
размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на
общите части на сградата, дължими към етажната собственост, а такова за избор на
поддържаща компания, при дължима такса от етажните собственици, но в полза
именно на избраното юридическо лице. Последният извод се потвърждава изцяло от
цитираните клаузи в договора, според които собствениците следвало да плащат
дължимите такси директно на „**“ ООД. Безспорно се установи в настоящото
производство, че за целия процесен период е действал договорът с това дружество
и единствено то е извършвало цялостната дейност по управление и поддръжка в
комплекса. При това положение не може да се приеме тезата на ищеца, лансирана в
становище (на л. 128 – л. 129 от делото), че на дружеството са възложени само
някои от функциите по управление и поддръжка, в това число „касиер“ на етажната
собственост. Както се посочи – доказателствата по делото са, че всички дейности
по управление и поддръжка на общите части в комплекса са се осъществявали от „**“
ООД. В такава насока е както приетата експертиза, така и представените от самия
ищец доказателства – изготвени отчети от „**“ ООД. Именно в такава насока е
прието и решението на ОС на ЕС от 2014г., а и от текста на договора става ясно,
че на практика се възлагат цялостното управление и поддръжка.
Налага се извод, че ищецът не е материално легитимиран да получи таксите,
които претендира. Очевидно е, че таксите са определени в полза на друго лице –
трето за етажната собственост, като изрично е предвидено, че следва да се
заплащат именно на това лице. Нещо повече – както се установява и от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, именно „**“ ООД е отчитало
каква част от дължимите суми са му заплатени. Т.е. собствениците не са имали
никакъв ангажимент към етажната собственост за процесните период, а е следвало
да плащат сумите директно на „**“ ООД. Следователно самата етажна собственост,
представлявана от управителя си, не е субект, на който посочените суми се
дължат. Въззивната инстанция също е имала повод да се произнесе в такава насока
по **одни казуси, като с Решение № V-115 от 14.11.2019г. по в.гр.д. № 1355/2019г. по описа на Окръжен съд
Бургас и Решение № 194 от 13.07.2021г. по в.гр.д. № 854/2021г. изрично е
прието, че при сключен договор с трето лице таксите се дължат на това лице, а
не на етажната собственост. При това положение единствената хипотеза, при която
ищецът би бил материално легитимиран да претендира тези суми от отделните
собственици е ако етажната собственост ги е заплатила на управляващата компания
по силата на договора и по този начин е встъпила в правата на кредитора (чл. 74
от ЗЗД). В случая от ищеца не се твърди, респ. не е въведено като основание и
не се доказва от него да са извършвани плащания в полза на третото лице, поради
което не се доказа основание самият ищец да претендира сумите от отделните
собственици. Нещо повече – от представените доказателства (отчети) се
установява, че незаплатените от отделните собственици суми не са погасявани от
етажната собственост към „**“ ООД.
Тук е моментът да се посочи,
че съгласно чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС етажната собственост принципно е
легитимирана да събира вноските за поддръжката и управлението на общите части.
В случая обаче от съществено значение е на първо място, че всички дейности по
управление и поддръжка са прехвърлени на трето лице – „**“ ООД. Т.е. на
практика (в допустимите от чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС рамки) етажната собственост е
прехвърлила правата и задълженията си във връзка с поддръжката на общите части
на трето лице, поради което именно то е встъпило в правоотношение с отделните
етажни собственици, задължило се е да извършва поддръжката в комплекса и е
получило правото да получава възнаграждение за това. Показателен за този извод
е фактът, че „**“ ООД е сключило и индивидуален договор за поддръжка и
управление с ответниците (на л. 135 – л. 145 от делото). От съществено значение
е и обстоятелството, че по арг. от чл. 38 от ЗУЕС за възникване на право на
етажната собственост да събира такси от собствениците е необходимо да е налице
валидно решение на общото събрание на етажната собственост. Прави впечатление,
че видно от протокола от 03.01.2014г. е взето решение всеки от собствениците да
заплаща вноска от 13,50 лв. без ДДС на кв. м., но единствено за периода
01.01.2014г. – 31.12.2014г. и то към „**“ ООД. Т.е. посоченото решение не касае
процесните периоди и не представлява такова по чл. 11, ал. 1, т. 5 и т. 7 от ЗУЕС, с което да се определят дължими към етажната собственост вноски. В
протокола от общото събрание от 23.11.2015г. (на л. 18 – л. 29 от делото)
фигурира решение (по т. 2 от дневния ред) за определяне на парична вноска за
периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г. в размер на 13,50 лв. В случая обаче това
решение няма как да се тълкува изолирано от сключения договор със „**“ ООД за
същия период, в който е определено същото възнаграждение. Очевидно и тук волята
на етажната собственост е била да се определят дължимите за 2016г. вноски към „**“
ООД. За 2015г. и 2017г. липсват отделни решения по смисъла на чл. 11, ал. 1, т.
5 и т. 7 от ЗУЕС, с които да се определят вноски за посочените периоди, дължими
към етажната собственост. Няма как да се приеме, че отчетът за 2015г., ведно
със списък на неплатени такси (на л. 27 – л. 28 от делото) и отчетът за 2017г.,
ведно със списък на неплатени такси (на л. 53 – л. 54 от делото), одобрени от
общото събрание с решения от 23.11.2015г. и 14.12.2017г., представляват определяне
на вноски към етажната собственост. Това е така, тъй като както се установява
от съдебно-счетоводната експертиза отчетът (вкл. и относно неплатените вноски)
е изготвян от „**“ ООД. Следователно в тези отчети фигурират единствено
дължимите към „**“ ООД вноски и с одобряването им не е взето решение за
определяне на такси за 2015г. и 2017г.
Налага се извод, че липсват
решения, с които да се определени такси за процесните периоди, дължими в полза
на етажната собственост. Решението от 14.12.2017г., на което ищецът основава
претенцията си, също не може да бъде прието за такова. С посоченото решение е
прието етажните собственици на самостоятелни обекти, описани в таблицата,
приложена във финансовия отчет за 2017г. на управителя, които имат неплатени задължения
за минали периоди, да ги заплатят в срок до 31.01.2018г. Както се посочи
многократно – отчетът е изготвен именно от „**“ ООД, поради което с решението
от 2017г. още веднъж е потвърдено, че в полза на това дружество се дължат суми,
които следва да бъдат заплатени.
Дори и да се приеме, че за
2016г. е налице валидно взето решение за дължими в полза на етажната
собственост вноски, то падежът за плащането на тези вноски е определен изрично
– 31.12.2015г. В случая безспорно става въпрос за периодично плащане (в самото
решение е посочен период на задължението – 01.01.2016г. – 31.12.2016г.), което
по силата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД се погасява с тригодишна давност. Впрочем и
разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 5 и т. 7 от ЗУЕС насочват към периодичния
характер на това плащане с оглед използвания от законодателя термин – „вноски“.
Следователно дори и да се приеме, че е възникнало вземане в полза на етажната
собственост за 2016г., същото е погасено по давност, считано от 01.01.2019г. и
при изрично направено възражение от ответниците (арг. от чл. 120 от ЗЗД)
предявената за пръв път на 13.01.2020г. претенция за тази сума следва да се
счита за погасена по давност. Не може да се приеме тезата, че след като с
решение от 14.12.2017г. е определен нов срок за плащане на предходни задължения
– 31.01.2018г., то давността следва да започне да тече от тази дата. По арг. от
чл. 84, ал. 1 от ЗЗД когато денят на изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. С решението на етажната собственост
от 14.12.2017г. практически единствено е отсрочен падежът, като е дадена
възможност сумите, дължими до 31.12.2015г., да бъдат заплатени до 31.01.2018г.
При липса на данни такова искане да е било направено от ответниците, то
извършеното отсрочване е направено единствено по инициатива на ищеца и има
значение само във връзка с неговите действия по събиране на неизпълнено
вземане. Това отсрочване (при липсата на волеизявление от тяхна страна) не може
да обвърже ответниците, за които падежът вече е бил настъпил. Следователно
промяната на падежа, извършена с решението на общото събрание, не следва да се
взема предвид при преценката по чл. 111, б. „в“. Ето защо дори и да се приеме,
че са възникнали вземанията за 2016г. (при наличието на решение на общото събрание
на етажната собственост за определяне на такси единствено за този от процесните
периоди) към момента на предявяване на претенцията същите са били погасени по
давност и при направено възражение от ответниците това е допълнително основание
за неоснователност на тази претенция.
С оглед всичко изложено до
тук, съдът намира, че предявените искове за главница следва да бъдат
отхвърлени.
По иска
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг,
изпадането на ответниците в забава и размера на обезщетението за забава. При изводите, че не е възникнал главен дълг в полза на ищеца, то и
претенцията за лихва е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на спора на ответниците се дължат
разноски. Видно от платежно нареждане на л. 117 и платено нареждане на л. 172
от делото сумата от 600 лв. – депозити за експертизи, е внесена от И.М., поради
което следва да бъде присъдена в нейна полза.
Същевременно четиримата ответниците са представили
доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. (на л.
148 от делото). При минимално възнаграждение съобразно интереса по делото от
458,80 лв., съдът намира, че заплатеното от ответниците възнаграждение не е
прекомерно. То не надхвърля съществено минималното възнаграждение. Освен това
делото се характеризира с фактическа сложност (събрани са множество писмени
доказателства, изслушани са заключения на експертизи). Характеризира се и с
правна сложност с оглед множеството поставени за обсъждане и от двете страни
правни въпроси. Съдът достигна до извод, че възнаграждение от 800 лв.
съответства на действителната фактическа и правна сложност по делото, поради
което не следва да бъде намалявано.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Етажната собственост в сграда с
идентификатор ******, срещу И.В.М., дата
на раждане: ***г., гражданство: Руска Федерация, постоянен
адрес: България, к.к.******к-с *********, ет.2, ап.***, БУЛСТАТ: ******и С.С.М.,
дата на раждане: ***г.,
гражданство: Руска Федерация, постоянен адрес: България, к.к.******к-с
*********, ет.2, ап.***, БУЛСТАТ: ******, искове както следва: с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС, за
установяване дължимостта на сумата
от 115,72 лв., представляваща припадаща им се част в размер на 4 % от цялата сума в размер на 2893,17
лв., от които 964,39 лв. – годишна такса за 2015г., 964,39 лв. – годишна такса
за 2016г. и 964,39 лв. – годишна такса за 2017г., за разходи за поддръжка на
общите части в етажната собственост, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
плащане, и с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, за
установяване дължимостта на сумата от 15,01 лв. – представляваща припадаща им се част в размер на 4 % от
цялата сума в размер на 375,34 лв. - мораторна лихва за
периода 01.10.2018г.
– 10.01.2020г.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Етажната собственост в сграда с
идентификатор ******, срещу Т.В.Е., дата на раждане: ***г.,
гражданство: Руска Федерация, постоянен адрес: България, к.к.******к-с
*********, ет.2, ап.***, БУЛСТАТ: ******, искове както следва: с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 38,
ал. 1 от ЗУЕС, за установяване дължимостта на сумата от 1330,86 лв.,
представляваща припадаща се част в размер на 46 % от
цялата сума
в размер на 2893,17 лв., от които
964,39 лв. – годишна такса за 2015г., 964,39 лв. – годишна такса за 2016г. и
964,39 лв. – годишна такса за 2017г., за разходи за поддръжка на общите части в
етажната собственост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, и с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за установяване дължимостта на
сумата от 172,66 лв. – представляваща припадаща се част в размер на 46 % от цялата сума в размер
на 375,34 лв. - мораторна лихва за периода 01.10.2018г. – 10.01.2020г.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Етажната собственост в сграда с
идентификатор ******, срещу М.П.Ч., дата
на раждане: ***г., гражданство: Руска Федерация, постоянен
адрес: България, к.к.******к-с *********, ет.2, ап.***, БУЛСТАТ: ******, искове както следва: с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС, за установяване
дължимостта на сумата от 1446,59
лв., представляваща припадаща се част в размер на 50
% от цялата сума
в размер на 2893,17 лв., от които
964,39 лв. – годишна такса за 2015г., 964,39 лв. – годишна такса за 2016г. и
964,39 лв. – годишна такса за 2017г., за разходи за поддръжка на общите части в
етажната собственост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, и с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за установяване дължимостта на
сумата от 187,67 лв. – представляваща припадаща се част в размер на 50 % от цялата сума в размер
на 375,34 лв. - мораторна лихва за периода 01.10.2018г. – 10.01.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Етажната
собственост в сграда с идентификатор ******, да заплати на И.В.М., дата на раждане: ***г.,
гражданство: Руска Федерация, постоянен адрес: България, к.к.******к-с
*********, ет.2, ап.***, БУЛСТАТ: ******, сумата от 600 лв., представляваща
направени по делото разноски – внесени депозити за експертизи.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Етажната
собственост в сграда с идентификатор ******, да заплати на И.В.М., дата на раждане: ***г.,
гражданство: Руска Федерация, постоянен адрес: България, к.к.******к-с
*********, ет.2, ап.***, БУЛСТАТ: ******, С.С.М., дата
на раждане: ***г., гражданство: Руска Федерация, постоянен
адрес: България, к.к.******к-с *********, ет.2, ап.***, БУЛСТАТ: ******, Т.В.Е., дата на
раждане: ***г., гражданство: Руска Федерация, постоянен
адрес: България, к.к.******к-с *********, ет.2, ап.***, БУЛСТАТ: ****** и М.П.Ч., дата на раждане: ***г.,
гражданство: Руска Федерация, постоянен адрес: България, к.к.******к-с
*********, ет.2, ап.***, БУЛСТАТ: ******, сумата от 800 лв., представляваща направени по делото разноски – заплатено
възнаграждение за един адвокат.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: