№ 200
гр. Благоевград, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Илияна Стоилова
Величка Пандева
при участието на секретаря Мария Миразчийска
в присъствието на прокурора И. Аль. Ф.
като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221200600335 по описа за 2022 година
Въззивното производство е образувано по жалба, подадена на
09.03.2022 год. от подс. П. Д. И. срещу присъда № 8009 от 24.02.2022 год. по
н.о.х.д. № 228/2019 год. по описа на РС-Петрич с искане да бъде оправдан
поради малозначителност или да му се намали наложеното наказание.
Подадена на 10.03.2022 год. е и въззивна жалба от защитника му – адв.
В. Г. с искане за оправдаване поради: неправилност на оказа да се приложи
чл. 9, ал.2 от НК, но и едновременно с това поради несъставомерност
/основан на липсата на престъпен резултат и на нарушено право на И. в хода
на проверката да откаже да бъде въобще тества за употребата на наркотични
вещества/.
При пледирането си защитникът настоява за оправдаване, основано на
явната незначителност на престъплението, от това, че като употребата на
наркотичните вещества не е била в деня, в който е установена, И. не е бил
повлиян от нея. Освен това не е сигурно дали техническото средство, с което
е установена, е било годно, а от там и иззетата с него проба, е била годна,
поради което и не е доказан и фактът на самата употреба.
Подсъдимият моли съда да прояви разбиране, защото не е бил
дрогиран.
Прокурорът, участващ във въззивното производство преценява
основния защитен аргумент като неоснователен, тъй като престъплението не
е с незначителна обществена опасност, определена като такава поради
1
завишената обществена опасност на извършителя му.
Въззивните жалби не са основателни, защото :
Твърдението на защитника, че има нарушено правото на И. да откаже
да бъде тестван за установяване употребата на наркотични вещества, поради
това, че не е обвързано с конкретни доводи, предполагаемо може да бъде
обсъждано само като нарушение в контролната дейност на полицейските
органи за установяване на употребата на упойващи вещества по ред,
определен с Наредба № 1 от 2017 год., но не и като нарушение на
разследващата дейност по установяване на дадено деяние като престъпление
по НПК, защото не само не се твърди насилствено тестване, в резултат на
което е събран биологичен материал в тестовия компонент, изследван в
наказателното производство, а и това изследване е извършено по изричното
искане на привлечения към наказателната отговорност И.. Щом това е така,
това налага първо да се приеме, че самият той е предприел действия
последващи на осъществено вече нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, защото
нарушението е довършено само с обективиране на отказа да се извърши
проверка с техническо средство. Второ, принципно нарушенията в
контролната дейност на полицейските органи, водят до елиминиране на
резултатите от осъществената проверка за такава употреба и то, ако само ако
самото нарушение е толкова драстично, че поставя под съмнение
достоверността на изследването с техническото средство или медицинското
изследване на пробите. Освен това, защитното твърдение като се свързва с
нарушено право в хода на проверката, се основава и разбирането, че
употребата на наркотични вещества или техните аналози по чл. 343б, ал.3 от
НК е доказуема приоритетно чрез процедурата по Наредба № 1 от 19.07.2017
год. за реда за установяване. Това не е така, защото в разпоредбата не е
включен обективният признак „надлежен ред“ на установяване на употребата
на наркотични вещества или техните аналози, за разлика от ал.1 относно
концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни
средства, поради което и установяването на обективната истина не можа да
бъде ограничено само до инструментариума на административните
разпоредби. Всички правнорелевантни за състава на това престъпление факти
могат да се установяват с допустимите по НПК доказателствени средства. В
случая употребата е доказана чрез писмените доказателства - съставените
протоколи за извършената проверка с отразяване на постигнатия резултат въз
основа на отчитането на използвания тест в процеса на контролната дейност,
чрез който водачът е проверен за употребата на упойващи вещества, и въз
основа на медицинско изследване на взетия биологичен материал от тестовия
компонент. В случая тестването е обвързано с медицинското изследване,
защото обектът на изследването е събран при тестването, поради това
относим се отказа въпросът, повдигнат от защитникът за годността на
еднократния тест, с който е тестван И.. Самият той е събран като веществено
доказателство в наказателното производство чрез допустим процесуален
способ. Надлежно е приобщен към материалите от разследването чрез
фактическото му предаване на разследващия полицай. Веднага след това е
последвал оглед на дрегера от него, при който вече са установени
2
конкретните индивидуализиращи данни на предмета и отчитанията му, като
те са и фотографирани.
Няма никаква основателност в съмненията на защитника, че при
тестването, следствие на което е установено първоначално употребата на
кокаин и канбис от подсъдния, е използвано технически неизправно
средство. С оглед на последвалото експертно изследване на слюнката, и
поради това, че става въпрос за еднократния тест, в случая значимото е, че
самият тест за вземането на пробата от слюнката е бил в срок на годност,
изписан на опаковката – до м.август 2019 год., че тя е отворена от фабричния
си плик и е дадена на подсъдимия, за да вземе сам проба от слюнката си
/съгласно изричните твърдения св. Николов, чиято вярност не се отрича от
подсъдимия/. Впоследствие на 20/21.12.2018 год. и самата тест - касетата за
предварително изследване на наркотични вещества е била обект на
анализиране, като след констатирано наличие на орална течност върху
полевия тест, е установено и съдържание на тетрахидроканабинол и кокаин в
тази биологична проба.
И тъй като документите от проверката, събрани като писмени
доказателства в наказателното производство, автономната информация от
теста и опаковката му, която те съдържат, както и информацията от
веществените доказателствени средства за опосредено им приобщаване като
веществени доказателства, е че те имат индивидуализиращо отбелязване, на
базата на което еднозначно се прави извод за съответствие на предявеното на
страните, веществено доказателство с това, с което в действителност е
проверен подсъдимия и което е отчело положителния резултат за употребата
на упойващи вещества, създават убеждение за идентичност на приложеният
по делото тест с този, с който е проверен И., убедително доказана е
комбинираната употреба на наркотични вещества от него. В случая
доказването й е съгласно чл. 6, ал.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози чрез предварителното тестване с техническото средство, резултатът,
на който е потвърден от последвалото го химико-токсикологично
лабораторно изследване на слюнка от подсъдимия, защото той е приел
показанията на техническото средство и не е дал кръв и/или урина за
изследване.
Няма никаква основателност в основния довод за оправдаването,
защото извършеното от И. деяние има отрицателно въздействие, което не е
незначително /не се обсъжда въобще вариантът за липсата на отрицателно
въздействие/, защото въздействието на комбинираната употреба на
наркотични вещества от различни групи върху водача на МПС се е отразило
на способността му да шофира:
Незначителността е защитена с твърдението, че подсъдимият не е бил
повалян от употребата на наркотичните вещества по време, когато е
управлявал лекия автомобил, тъй като самата употреба не е била
непосредствено преди това. Само поради това, че в жалбата с липсата на
възможно отрицателно въздействие се обосновава и обективна
3
несъставомерност /от липсата на престъпен резултат/ се налага именно тук,
да се аргументира, че времето на употреба на наркотичните вещества първо
не е факт, който е с правно значение за съставомерността. Възможната
отдалеченост във времето на момента на употребата спрямо момента на
управлението на МПС, не би могла да доведе и до липса на съзнание у дееца
за общественоопасния характер на деянието му, защото то ще се обосновава
на субективна преценка за това доколко и дали е повлиян. От доказаната
употреба на наркотични вещества се извежда и прекият умисъл за
извършването му (престъплението по чл. 343б, ал.3 от НК е от категорията на
формалните, при което умисълът може да бъде само пряк), тъй като в случая
подсъдимият съвсем съзнателно е управлявал лекия автомобил, въпреки
забраната да извършва това след употреба на наркотични вещества. Това е
достатъчно, защото, законът не е въвел критерии за въздействието на
наркотичните вещества върху водача на МПС и до каква степен това се е
отразило на способността му да шофира.
Времето на употребата, и въобще концентрацията на двете
наркотични вещества, не е факт, който има и значение за обективните
признаци от състава. Количеството на употребеното наркотично вещество и
степента, в която то е повлияло на способността на водача да управлява МПС,
са значими единствено за степента на обществена опасност на конкретното
деяние при индивидуализиране на наказанието, поради което и те все пак
имат доказателствена значимост.
В случая е установено, основано на показанията на полицейските
служители, че поведението на И. преди да бъде спрян / движение по средата
на пътя/, и по време на проверката е било „неадекватно“, т.е употребата е
имала проявен ефект върху подсъдимия към момента на процесното
управление. Такова е становището и от експертното изследване от химик и
токсиколог, защото положителният резултат за двете вещества в слюнката се
дължи единствено на употребата на ТНС, която е реализирана в период до 4-
10 часа, и на кокаин, употребен до 6-12 часа преди полевото изследване. Този
експертен извод опровергава верността на обяснението на И. за конкретното
време на употреба / преди 3 дни инцидентно на купон/, като се вземе предвид
очевидната му заинтересованост да отдалечи момента на употребата спрямо
момента на управлението на МПС. Единството между експертния извод и
посочените показанията води до доказаност на факта, че подсъдимият е бил
повлиян от тази употреба, поради което и доводът за оправдаване е лишен от
фактическата си основателност. Престъплението не е с явно незначителна
обществена опасност, не само защото деянието не е такова, но и защото
личната обществена опасност на извършителя е завишена от предишните две
осъждания на И. за престъпления по транспорта - по чл. 343б, ал.1 от НК и по
чл. 343, ал.1, б.в“ НК.
Поради изложените вече съображения за липсата на основателност в
твърдението за недоказаност на факта на процесната употреба, и при
оспорване на другите фактически изводи, въззивният съд приема за
установени същите факти, оценени като доказани и от районния съд, поради
което и не е необходимо да ги повтаря.
4
Установените факти налагат правилност на правния извод, че под. П.
И. е управлявал МПС след като е бил употребил наркотични вещества,
защото непосредствено след преустановяване на управлението на лекия
автомобил, при тестването с техническо средство и след това при
експертното изследване на оралната течност в тест-касетата му е доказана
употребата на наркотично вещество, съдържащо тетрахидроканабинол, както
и присъствие на наркотични вещества от групата на стимулантите – кокаин.
Предвид безспорно доказаната обективна и субективна страна на
престъплението по чл.343б, ал.3 от НК и поради преценката, че
престъплението не с явна незначителност на обществената си опасност,
поисканото оправдаване на под. И. не е основателно.
Няма основателност и в искането за намаляване на наказанието,
защото лишаването от свобода е определено при условията на чл. 55, ал.1 т.1
от НК само месец над абсолютния минимум, а място за допълнително
снизхождение на неоснователно проявеното няма. Обстоятелството, че с
наказването за настоящето престъпление се налага на основание чл. 68, ал.1
от НК подсъдимия И. да изтърпи отделно и отложеното наказание лишаване
от свобода за срок от 2 години, наложено му по н.о.х.дело № 478/2015 год. по
описа на ОС-Благоевград, не може да е смекчаващо отговорността му, защото
активирането е законова последица.
Първоначалният режим, при който следва да започне изпълнението на
лишаванията от свобода, е смекчен от районния съд на основание чл.57, ал.3
в случая на чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС от строг на общ, поради нагласата
на И. да започне промяната му още преди изолирането му от обществото, и
това положение не може да се промени от въззивния, дори и при несъгласие.
Поради горното и на основание чл. 338 от НПК, Благоевградският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 8009 от 24.02.2022 год. по н.о.х.д. №
228/2019 год. по описа на РС-Петрич.
Решението е окончателно. По аргумент на чл. 340, ал. 4 от НПК
препис от него да се изпрати незабавно на ОП-Благоевград.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5