Р Е Ш
Е Н И Е
№ …164…..
гр. Кубрат, 02.10.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Кубратският районен съд, в публично съдебно заседание на осемнадесети септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: Диана Петрова – Енева
при секретаря П. Петрова и в присъствието на прокурора . . . , като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 248 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД.
Ищецът К.И. Д., ЕГН ********** ***, чрез адв. Проф.д-р Н. *, АК – Бургас, със съдебен адрес ***, като твърди, че с ответниците Н.С.Н., ЕГН ********** ***, и М.С.К., ЕГН ********** ***, е сключил с НА за продажба № 8, том VI, рег. № 5162, дело № 518/ 2019 г. на нотариус Ив.Башева – Йорданова, вписана в регистъра на НК с № 573, с район на действие съдебния район на РС – Кубрат, вписан в СВ при РС – Кубрат, на 02.10.2018 г. договор за продажба на наследствения им недвижим имот: Жилищна сграда, състояща се от три стаи и коридор, със застроена площ 63.00 кв.м. и Лятна кухня със застроена площ 28.00 кв.м., подобрения и трайни насаждения, ведно с учреденото в полза на праводателя на ответниците право на строеж върху терена, съставляващ общински урегулиран поземлен имот № XV-51 от кв. 8 по одобрения ПУП на село Тертер, общ. Кубрат, с адм.адрес на ул. „*********, за сумата 1 100.00 лева; по същото време се договорили за продажбата на 59 бр. трайни насаждения – лешници, при договорена продажна цена 100.00 лева за 1 бр. дръвче; в изпълнение на договорените продажби превел по сметки на продавачите на всеки един по 3 500.00 лева, т.е. общо сумата 7 000.00 лева; след изповядване на договора за продажба първия ответник – лично и като пълномощник на втората, го въвели във владение на имота, вкл. и по отношение на продадените му 59 бр. трайни насаждения – лешници, при договорена продажна цена 100.00 лева за 1 бр. дръвче, но една седмица по – късно, в негово отсъствие, Н. Н. нарушил целостта на имота, като заградил с ограда продадените му трайни насаждения – 59 бр. лешници; въпреки изпратената му нотариална покана, не премахнал и не преустановил самоуправните си действия; ответниците събрали реколтата от овощните дървета, поради което моли, поради това, че ответниците към 02.10.2018 г. не са били собственици на трайните насаждения, засадени в общински терен, за осъждането на същите ответници да върнат на ищеца получената от тях на 02.10.2018 г. на отпаднало основание сума в размер на 5 900.00 лева, при равни права – по 2 950.00 лева, всеки от тях, съставляваща цена на 59 бр. лешникови дървета, засадени в общински урегулиран поземлен имот № XV-51 от кв. 8 по одобрения ПУП на село Тертер, общ. Кубрат, с адм.адрес на ул. „*********, владението и ползването на които ответниците самоуправно са отнели от ищеца, въпреки сключения между тях договор за продажбата им от 02.10.2018 г. в гр. Кубрат, по повод и успоредно с продажбата на застроените в същия поземлен имот Жилищна сграда, състояща се от три стаи и коридор, със застроена площ 63.00 кв.м. и Лятна кухня със застроена площ 28.00 кв.м., подобрения и трайни насаждения, ведно с учреденото в полза на праводателя на ответниците право на строеж върху терена, сключена с НА за продажба № 8, том VI, рег. № 5162, дело № 518/ 2019 г. на нотариус Ив.Башева – Йорданова, вписана в регистъра на НК с № 573, с район на действие съдебния район на РС – Кубрат, вписан в СВ при РС – Кубрат.
Исковата претенция намира правното си основание в разпоредбата на чл. 55 ЗЗД, а за заплащане на лихва за забава в разпоредбата на чл.86 от ЗЗД. На основание чл. 78, ал.1 ГПК заявява искане за присъждане срещу ответниците на направените от него разноски по делото.
Ответникът - Н.С.Н., ЕГН ********** ***, е дал писмен отговор в срок – уведомен на 27.05.2019 г., представя писмен отговор, постъпил в съда с вх. № 1789/ 26.06.2019 г.. Като предоставя на съда да се произнесе относно допустимостта и начина на съединяване – алтернативно или евентуално, на исковите претенции, счита и двете за неоснователни. Твърди, че заедно със сестра си – отв. М. К., е продал на ищеца наследствения им недвижим имот в с. Тертер, общ. Кубрат за сумата 7 000.00 лв., от които 1 100 лв. за къщата – жилищната сграда и лятната кухня, а разликата в размер на 5 900 лева – за покъщнината и строителните материали, намиращи се в поземления имот. Неоснователна счита претенцията за присъждане на обезщетение за отнети от ищеца добиви – орехи и лешници, от наличните в имота трайни насаждения – орехови и лешникови дървета, в размер на 2 000. 00 лева, тъй като ищецът никога не е бил собственик на орехови и лешникови дървета; овощните дървета са засадени от него и съпругата му в съседен на общински урегулиран поземлен имот № XV-51 от кв. 8 по одобрения ПУП на село Тертер, общ. Кубрат, с адм.адрес на ул. „*********, друг и различен от продадения на ищеца, общински имот; не са били обект на продажба; ищеца е бил уведомен за намеренията му след извършване на продажбата да постави – опъне, телена мрежа между продадения и съседния имот, в който са насажденията; едва след продажбата ищецът е заявил претенции срещу ответника да му бъде върната „половината такса“, което той отказал да направи; ищеца започнал да го обвинява, че му е продал къща без баня и тоалетна, на 10.11.2018 г. предизвикал скандал пред дома му и го „заплашил“ с карта на МВР, заплашил че ще развали сделката.
Ответницата – М.С.К., ЕГН ********** ***, е дала писмен отговор в срок - уведомена на 17.06.2019 г., представя писмен отговор, постъпил в съда с вх. № 1808/ 28.06.2019 г.. Като оспорва верността на изложените от ищеца факти и обстоятелства, счита исковите претенции за неоснователни и моли за отхвърлянето им. Излага факти и обстоятелства във връзка със споразумение, постигнато между нея и другия ответник – нейн брат, относно продажбата на съсобствения между тях по наследство от родителите им недвижим имот в с. Тертер и за разпределение на продажната цена, от която тя, независимо от превода по нейна сметка на сумата 3 500.00 лева, е получила единствено сумата 500.00 лева, а разликата от 3 000.00 лева е предала на брат си Н.; в двора на родителите й не е имало засадени лешникови дървета; засадени са такива от брат й в съседния – общинска собственост, имот; оспорва твърденията на ищеца, че е лишен от достъп до лозето и орехови дървета, находящи се в двора на родителите й, предмет на продажбата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Видно от съдържанието на НА за продажба № 8, том VI, рег. № 5162, дело № 518/ 2019 г. на нотариус Ив.Башева – Йорданова, вписана в регистъра на НК с № 573, с район на действие съдебния район на РС – Кубрат, вписан в СВ при РС – Кубрат, на на 02.10.2018 г. в гр. Кубрат, ответниците Н.С.Н. и М.С.К., чрез пълномощника си Н. Н., продали на ищеца К.И. Д., собствения си по наследство недвижим имот: Жилищна сграда, състояща се от три стаи и коридор, със застроена площ 63.00 кв.м. и Лятна кухня със застроена площ 28.00 кв.м., подобрения и трайни насаждения, ведно с учреденото в полза на праводателя на ответниците право на строеж върху терена, съставляващ общински урегулиран поземлен имот № XV-51 от кв. 8 по одобрения ПУП на село Тертер, общ. Кубрат, с адм.адрес на ул. „*********, за сумата 1 100.00 лева, която са получили напълно от купувача преди подписването на договора, сключен с цитирания нотариален акт. Изрично, съгласно т. III НА, страните са декларирали, че сумата, посочена в акта – 1 100.00 лева, е действително уговореното плащане по сделката.
От приетите като писмени доказателства по делото оригинали на Преводни нареждания от 02.10.2018 г. - втори страници на л. 108 и 109 от делото, се установява, че те са изходящи от К. Д., депозирани пред „Юробанк България“ – АД, на същата дата, за да бъдат преведени по сметка на Н. Н. в „Банка ДСК“ – АД, и на М. К. в „СЖ Експресбан“ – АД, на всеки един по 3 500.00 лева, като и в двете е посочено основание за превода – цитирам: „превод“.
Видно от съставените ръкописно на обратната страна на цитираните по – горе преводни нареждания Разписки - л. 108 и 109 от делото, те са издадени на 02.10.2018 г. от Н.Н. и М.К., за да удостоверят, че всеки от тях е получил сумата 3 500.00 лева за продажбата на наследствения си имот в село Тертер, общ. Кубрат, област Разград, в едно с лешниковите насаждения.
С Нотариална покана рег. № 711, том І, № 12, подадена на 18.02.2019 г., и връчена на адресата – Н.Н., на същата дата – 18.02.2019 г., чрез нотариус Ив.Башева – Йорданова, вп.в регистъра на Нотариалната камара с № 573 и с район на действие РС – гр. Кубрат, К. Д., като твърди, че: на 02.10.2018 г. е купил наследствения имот на ответниците, както и 59 броя трайни насаждения – лешници, при цена 100.00 лв. за 1 брой дръвче – лешник, както и че е платил на всеки един от продавачите по 3 500.00 лева, или общо 7 000.00 лева, от които 1 100.00 лв. за договорена продажна цена за недвижимия имот в с. Тертер, а сумата 5 900.00 лв. за договорена продажна цена на 59 бр. лешници поканил; след изповядване на сделката бил въведен от Н. Н. във владение на недвижимия имот, но обратно на договореното от тях за продажбата на дръвчетата, не му ги отстъпил, а оградил мястото, в което са засети, и не го допускал до тях, поканил Н.Н. в 3-дневен срок от получаване на нотариалната покана да му предаде собствеността върху 59 бр. лешници.
Не се твърди и не се установява в дадения на ответника Н. Н. срок – 3-дневен, считано от 18.02.2019 г., той да е предал на ищеца Кр. Д. собствеността върху 59 бр. лешници.
Ищецът твърди с исковата молба, но не установява с годни доказателствени средства наличието на договореност между него и ответниците от 02.10.2019 г. за продажбата на 59 бр. трайни насаждения – лешници, засадени в УПИ № XVI-50 от кв. 8 по одобрения ПУП на село Тертер, общ. Кубрат, който е съседен на продаденото му отстъпено право на строеж върху недвижим имот – УПИ № XV-51 от кв. 8 по одобрения ПУП на село Тертер, общ. Кубрат, с адм.адрес на ул. „*********, при договорена продажна цена 100.00 лева за 1 бр. дръвче, или общо за сумата 5 900.00 лева.
Представените в съдебно заседание разписки, издадени от всеки един от ответниците на 02.10.2018 г., не съставляват доказателство за сключен между страните договор за продажба на индивидуализираните едва в цитираната по – горе нотариална покана от 18.02.2019 г., и в последствие в исковата молба, като брой и вид трайни насаждения; те нямат необходимото съдържание на договор за продажба; не удостоверяват сключването на претендирания от ищеца договор; съдържанието им не съставлява извънсъдебно признание на ответниците, относно наличието на твърдяния от ищеца договор.
От показанията
на разпитаните по инициатива на ответника Н. Н. свидетели Ст. М., без родство
със страните, и Ст. Николова, съпруга на посочения ответник, се установява, че
ответниците са продали на ищеца освен наследствения си недвижим имот в с.
Тертер, и наличните в него обзавеждане – легла, постелки, завивки, плътни и
тюлени пердета на прозорците, постелки по пода, бюфет, гардероб, печки на дърва
и ток, хладилник, дюшеци, юргани и
завивки; и строителни материали - цигли, тухли, греди и мертеци за подновяване
на селскостопанската сграда,
циментови стълбове за лозе, чиято цена е
договорена като разликата до 7 000.00 лева. Съдът, преценявайки
показанията на св. Николова, предвид възможната нейна зайнтересованост
от изхода на спора в полза на отв. Н. Н., нейн съпруг, по реда на чл. 172 ГПК, с оглед всички други
данни по делото – съдържанието на приетите писмени доказателства и показанията
на св. Ст. М., и липсата на обратно доказване от страна на ищеца, ги приема за
достоверни.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за установено следното: Между страните не се установи да е налице действително по правилата на Закона за задълженията и договорите облигационно отношение по договор за продажба от 02.10.2018 г., на 59 бр. трайни насаждения – лешници, засадени в УПИ № XVI-50 от кв. 8 по одобрения ПУП на село Тертер, общ. Кубрат, който е съседен на продаденото му на същата дата – 02.10.2018 г. с НА отстъпено право на строеж върху недвижим имот – УПИ № XV-51 от кв. 8 по одобрения ПУП на село Тертер, общ. Кубрат, с адм.адрес на ул. „*********, при договорена продажна цена 100.00 лева за 1 бр. дръвче, или общо за сумата 5 900.00 лева, както и че именно на това основание ищецът е платил на всеки от ответниците на 02.10.2018 г. по 2 950.00 лева, съставляващи част от несъмнено платените им на същата дата по 3 500.00 лева, чрез банков превод по личните им разплащателни сметки, обратно на твърдяното с исковата и допълващи я молби, поради което не подлежи на обсъждане отпаднало ли е с обратна сила това твърдяно с исковата молба правно основание за плащане.
Установи се по несъмнен начин, че ищецът е дал на всеки един от ответниците на 02.10.2018 г. по 3 500.00 лева, или общо сумата 7 000.00 лева, за което последните са издали разписки на 02.10.2018 г. - частни документи, относно чиято истинност не се спори, с което са изпълнили задълженията си на кредитори – продавачи, по смисъла на чл. 77 от ЗЗД, но от изявленията им относно основанието за плащане, цитирам: „за продажбата на наследствения си недвижим имот в с. Тертер, общ. Кубрат, обл. Разград, ведно с лешниковите насаждения.“, не следва, че те са идентични с претендираните от ищеца 59 бр. трайни насаждения – лешници, засадени в УПИ № XVI-50 от кв. 8 по одобрения ПУП на село Тертер, общ. Кубрат, който към този момент не съмнено е собственост на Община – Кубрат, поради което и съгласно правилото на чл. 92 ЗС, Община – Кубрат, като собственик на земята е собственик и на насажденията върху нея, като по делото не е установено нещо друго. Освен, че в това изявление липсва надлежна индивидуализация на т.нар. „лешникови насаждения“, още по – малко от него може да се направи извод за достоверност на ищцовото твърдение, че е налице договор за продажбата на претендираните от него при цена в размер на 100.00 лева за 1 бр. лешниково дърво, или общо 5 900 лева.
Между страните е безспорно, че за продажбата на наследствената на страните жилищна сграда, ведно с отстъпеното право на строеж върху терена и насажденията в него, е договорена и платена цена в размер на 1 100.00 лева, от което по 550.00 лева за всеки от съсобствениците при равни права между тях, в съответствие с изявленията на страните в съдържанието на НА за продажба № 8, том VI, рег. № 5162, дело № 518/ 2019 г. на нотариус Ив.Башева – Йорданова, вписана в регистъра на НК с № 573, с район на действие съдебния район на РС – Кубрат, вписан в СВ при РС – Кубрат.
За разликата до изплатените на всеки от тях 3 500.00 лева, или за сумите 2 950.00 лева, по инициатива на ответниците, с годни доказателствени средства – неоспорените от ищеца, свидетелски показания на св. М. и Николова, се установява наличие на основание за плащането им, като цена на продадените на ищеца на 02.10.2018 г., отделно от сградата, движими вещи - обзавеждане и строителни материали, предадени му в собственост, ведно с владението на недвижимия имот, предмет на договор за продажба от същия ден, сключен с нотариален акт. За действителността на този договор за продажба не е налице законово изискване за писмена или нотариална форма; не е налице и задължение за доказването му с писмен акт – чл. 164, ал. 1, т.3 ГПК.
Получилият нещо е длъжен да го върне, ако няма основание да го задържи, съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и в трите й фактически състава – при начална липса на основание; с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде осъществено; или при съществуващо при получаване на престацията, но след това отпаднало с обратна сила основание. Затова по иска за връщане на даденото без основание ищецът трябва да докаже, че е дал и съответно, че ответникът/ците е получил нещо, а в тежест на ответника/ците е да докаже, на какво основание го е получил и има право да го задържи.
В процесния случай е несъмнено установено, че всеки един от двамата ответници са получили от ищеца едно плащане – в размер на 3 500.00 лева, за което е установено от съдържанието на цитирания по – горе НА за продажба № 8, том VI, рег. № 5162, дело № 518/ 2019 г., че е отишло за погашение на определено съществуващо задължение - плащане на цена на разпореденото от тях и придобито от ищеца недвижимо имущество в размер на 550.00 лева, а за разликата, в изпълнение на възложената на ответниците тежест на доказване, се установи наличието на друго основание те да получат, респ. да задържат, разликата от 2 950.00 лева, до общо платената на всеки един сума в размер на 3 500.00 лева, съставляваща цена на продаденото на ищеца обзавеждане, покъщнината на недвижимия имот, и строителните материали, намиращи се в сградата и в поземления имот, съставляващо действително друго основание те да получат и задържат полученото.
Ирелевантни за спора са вътрешните отношения между съсобствениците за последващо разпределение между тях на получената цена за продаденото и предадено на ищеца движимо имущество - обзавеждане, покъщнина и строителни материали, обстоятелства относно което са изложени в писмения отговор на отв. М. К..
Предвид изложеното исковите претенции са неоснователни и недоказани, и като такива подлежат на отхвърляне.
С оглед изхода на спора, съставляващ отхвърляне на исковите претенции, неоснователно е искането на ищеца, заявено на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноските му по делото да бъдат възложени по равно в тежест на ответниците.
Предвид отхвърлянето на исковите претенции, подлежи на уважаване искането на всеки един от ответниците, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да бъде осъден ищеца да им заплати направените по делото разноски в размер на: платеното от първия ответник на един адвокат възнаграждение в размер на 500.00 лева; и платения от втората ответница на един адвокат възнаграждение в размер на 350.00 лева
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.И. Д., ЕГН ********** ***, чрез адв. Проф.д-р Н. *, АК – Бургас, със съдебен адрес ***, срещу Н.С.Н., ЕГН ********** ***, и М.С.К., ЕГН ********** ***, на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, искове за осъждането им да му върнат получената от тях на 02.10.2018 г. на отпаднало основание сума в размер на 5 900.00(пет хиляди и деветстотин) лева, при равни права – по 2 950.00(две хиляди, деветстотин и петдесет) лева, всеки от тях, съставляваща цена на 59 бр. лешникови дървета, засадени в общински урегулиран поземлен имот № XV-51 от кв. 8 по одобрения ПУП на село Тертер, общ. Кубрат, с адм.адрес на ул. „*********, владението и ползването на които ответниците самоуправно са отнели от ищеца, въпреки сключения между тях договор за продажбата им от 02.10.2018 г. в гр. Кубрат, по повод и успоредно с продажбата на застроените в същия поземлен имот Жилищна сграда, състояща се от три стаи и коридор, със застроена площ 63.00 кв.м. и Лятна кухня със застроена площ 28.00 кв.м., подобрения и трайни насаждения, ведно с учреденото в полза на праводателя на ответниците право на строеж върху терена, сключена с НА за продажба № 8, том VI, рег. № 5162, дело № 518/ 2019 г. на нотариус Ив.Башева – Йорданова, вписана в регистъра на НК с № 573, с район на действие съдебния район на РС – Кубрат, вписан в СВ при РС – Кубрат, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА К.И. Д., ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Н.С.Н., ЕГН ********** ***, разноски по делото в размер на 500.00(петстотин) лева.
ОСЪЖДА К.И. Д., ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на М.С.К., ЕГН ********** ***, разноски по делото в размер на 350.00(триста и петдесет) лева.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС – Разград в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на препис.
Районен съдия: /П/ - Д.Петрова-Енева