Решение по дело №2163/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр.София, …………..2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ІV въззивен състав, в публично заседание на седемнадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПАПАЗЯН

ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. АТАНАСОВ

мл. с-я ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА

при участието на секретаря Татяна Асенова и прокурора Деян Маринов, разгледа докладваното от съдия АТАНАСОВ ВНОХД № 2163 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 05.04.2017 г. по НОХД № 14439/2015 г. СРС, 17-ти състав е признал подсъдимия Н.Н.Й. за виновен в това, че:

1. На 06.09.2013 г. около 20.30 часа на брега на язовир Искър, в заливчето под отклонението за Шишмановски манастир на пътя гр. Ихтиман - гр. Самоков, се заканил с убийство на М.К.И. с думите „Ей сега ще взема пушката и ще ви изпозастрелям!“, като това заканване възбудило у М.И. основателен страх от осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изпълнението на така определеното наказание за срок от четири години.

2. На 06.09.2013 г. около 20.30 часа на брега на язовир Искър, в заливчето под отклонението за Шишмановски манастир на пътя гр. Ихтиман - гр. Самоков, се заканил с убийство на С.М.С. с думите „Ей сега ще взема пушката и ще ви изпозастрелям!“, като това заканване възбудило у С.С. основателен страх от осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изпълнението на така определеното наказание за срок от четири години.

3. На 06.09.2013 г. около 20.30 часа на брега на язовир Искър, в заливчето под отклонението за Шишмановски манастир на пътя гр. Ихтиман - гр. Самоков, се заканил с убийство на Г.Н.Н. с думите „Ей сега ще взема пушката и ще ви изпозастрелям!“, като това заканване възбудило у Г.Н. основателен страх от осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изпълнението на така определеното наказание за срок от четири години.

4. На 06.09.2013 г. около 20.30 часа на брега на язовир Искър, в заливчето под отклонението за Шишмановския манастир на пътя Ихтиман - Самоков, се заканил с убийство на Л.С.Б. с думите „Ей сега ще взема пушката и ще ви изпозастрелям!“, като това заканване възбудило у Л.Б. основателен страх от осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изпълнението на така определеното наказание за срок от четири години.

5. На 06.09.2013 г. около 20.30 часа на брега на язовир Искър, в заливчето под отклонението за Шишмановски манастир на пътя гр. Ихтиман - гр. Самоков, се заканил с убийство на Б.А.Б. с думите „Ей сега ще взема пушката и ще ви изпозастрелям!“, като това заканване възбудило у Б.Б. основателен страх от осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изпълнението на така определеното наказание за срок от четири години.

Със същата присъда подсъдимият Н.Н.Й. е признат за виновен в това, че на 06.09.2013 г. на брега на язовир Искър, в заливчето под отклонението за Шишмановски манастир на пътя гр. Ихтиман - гр. Самоков, при условията на продължавано престъпление - с три деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в съучастие като извършител с четири неустановени лица - извършители, повредил противозаконно чужди движими вещи, собственост на С.М.С., Б.А.Б. и М.И.С., на обща стойност 5738.17 лева (пет хиляди седемстотин тридесет и осем лева и седемнадесет стотинки), както следва:

- на 06.09.2013 г. на брега на язовир Искър, в заливчето под отклонението за Шишмановски манастир на пътя гр. Ихтиман - гр. Самоков, в съучастие като извършител с четири неустановени лица - извършители, повредил противозаконно чужда движима вещ - туристическа каравана „Сънкараван 470“ с регистрационен номер *****ЕМ, собственост на М.И.С., като счупил прозорец с размери 152/62 см. на стойност 587 лв., прозорец с размери 167/72 см. на стойност 589.25 лв., три прозореца с размери 77.5/37.5 см. на стойност 926.10 лв.; прозорец с размери 57.5/57.5 см. на стойност 302.80 лв.; прозорец с размери 78/60 см. на стойност 371.40 лв., прозорец с размери 70/50 см. на стойност 322.40 лв.; прозорец с размери 120/50 см. на стойност 469.40 лв.; скъсал щора с размери 152/62 см. на стойност 15 лв., скъсал щора с размери 167/72 см. на стойност 15 лв., скъсал три щори с размери 77.5/37.5 см. на стойност 45 лв., скъсал щора с размери 57.5/57.5 см. на стойност 15 лв., скъсал щора с размери 78/60 см. на стойност 15 лв., скъсал щора с размери 70/50 см. на стойност 15 лв., скъсал щора с размери 120/50 см. на стойност 15 лв.; счупил катинар на стойност 3.50 лв., всички щети на обща стойност 3706.85 лв. (три хиляди седемстотин и шест лева и осемдесет и пет стотинки), поради което и на основание чл. 216, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, вр. чл. 54, ал. 1 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изпълнението на така определеното наказание за срок от четири години.

На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът определил едно общо най-тежко наказание измежду така наложените на подсъдимия, а именно - „лишаване от свобода” за срок от една година, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изпълнението на така определеното общо наказание за срок от четири години.

Със същата присъда на основание чл. 45 ЗЗД подсъдимият Н.Н.Й. е осъден да заплати на гражданския ищец М.К.И., с ЕГН **********, причинените от престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК неимуществени вреди в размер на 2000 лева, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й заплащане.

Със същата присъда на основание чл. 45 ЗЗД подсъдимият Н.Н.Й. е осъден да заплати на гражданския ищец С.М.С., с ЕГН **********, причинените от престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК неимуществени вреди в размер на 2000 лева, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й заплащане, както и причинените от престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК имуществени вреди в размер на 1270.48 лева, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й заплащане

Със същата присъда на основание чл. 45 ЗЗД подсъдимият Н.Н.Й. е осъден да заплати на гражданския ищец Л.С.Б., с ЕГН **********, причинените от престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК неимуществени вреди в размер на 2000 лева, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й заплащане.

Със същата присъда на основание чл. 45 ЗЗД подсъдимият Н.Н.Й. е осъден да заплати на гражданския ищец Г.Н.Н., с ЕГН **********, причинените от престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК неимуществени вреди в размер на 2000 лева, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й заплащане.

Със същата присъда на основание чл. 45 ЗЗД подсъдимият Н.Н.Й. е осъден да заплати на гражданския ищец Б.А.Б., с ЕГН **********, причинените от престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК неимуществени вреди в размер на 2000 лева, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й заплащане, както и причинените от престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК имуществени вреди в размер на 760.84 лева, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й заплащане.

Със същата присъда на основание чл. 45 ЗЗД подсъдимият Н.Н.Й. е осъден да заплати на гражданския ищец М.И.С., с ЕГН **********, причинените от престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК имуществени вреди в размер на 3706.85 лева, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й заплащане.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати разноски по делото в досъдебното производство в полза на държавата по сметка на МВР в размер на 493.19 лева за възнаграждение за изготвяне на експертизи, както и 80.00 лева за разноски в съдебната фаза на процеса по сметка на СРС, както и държавна такса върху всички уважени граждански искове в общ размер от 649.08 лева.

Срещу така постановената присъда в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимия Й. – адвокат Х.Г., с която се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен. С жалбата се застъпва становище за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния акт, тъй като същият е постановен в нарушение на чл. 303, ал. 2 от НПК. Поддържа се, че не са събрани достатъчно доказателства за причинени имуществени и неимуществени вреди на гражданските ищци. Излага се довод за допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила в досъдебната фаза, както и такива в съдебната фаза при конституиране на гражданските ищци и допускане на съвместно разглеждане на исковете им. Прави се искане присъдата на районния съд да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатите му обвинения, както и да бъде отменена в частта, в която са уважени гражданските искове, като съдът отхвърли същите като недоказани. Алтернативно се иска отмяна на така постановената присъда и връщане на делото на прокурора или на друг състав на първоинстанционния съд.

В разпоредително заседание, проведено на 17.05.2018 г. въззивната инстанция е насрочила делото в открито съдебно заседание като е приела, че за правилното му решаване не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие, поради което и такова не е проведено.

В срок е постъпило и допълнение към въззивната жалба от защитника на подсъдимото лице, в което се излагат възражения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционния акт, поради възприемане на неправилна фактическа обстановка и кредитиране на показания на някои от свидетелите по делото по отношение на факти, които са доказуеми по експертен път. Поддържа се, че районният съд неправилно е уважил предявените граждански искове, тъй като по делото не са събрани категорични доказателства, както че подсъдимият е извършил инкриминираното деяние, така и че пострадалите са изпитали основателен страх за живота си. Твърди се, че първоинстанционният съд не е направил подробен анализ на поведението и реакциите на всяко от пострадалите лица след отправянето на заканата. Според защитата действителния размер на претърпените имуществени вреди е също е останал недоказан. Изразява се несъгласие, че св. Г.Н. е изпитал действителен страх от отправената закана, тъй като е действащ полицай с дългогодишен опит и в такава ситуация същият е следвало да потърси съдействие от своите колеги, каквото не е направил. Изразява становище и че св. С. не е изпитала основателен страх за живота си, а по-скоро действала като лице, което иска да избегне евентуален конфликт. Подобно на св. Н., С. също не е видяла пушка, което налагало извод, че подсъдимият нямал сериозни намерения. Оспорва се достоверността на изложените показания от свидетелката пред съда, че пиела лекарства и ходела на психолог. Излага се довод за противоречия в показанията на св. М.И.. Поддържа и че от реакцията на св. Б. не може да се заключи, че е изпитвал основателен страх, че ще бъде убит от подсъдимия, премествайки се на 15-20 метра, както и връщането му на следващия ден на местопроизшествието. На следващо място се прави възражение за прочитане и приобщаване на свидетелските му показания по реда на чл. 281 от НПК без съгласието на подсъдимия, поради което се моли същите да не бъдат кредитирани. По отношение на показанията на св. Л.Б. се твърди, че същата не посочва пред съда да се е притеснявала от заплахата за убийство, а се стараела детето й да не гледа сцените на сбИ.ето, като скоро след това напуснала, тъй като подсъдимият заплашил да запали караваните. Подобно на гореизброените свидетели и тази не е видяла подсъдимият да вади пушка. Поддържа се, че фактът на изпитано чувство на страх на всеки от пострадалите от отправената към него закана се доказва със съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, каквато не е била назначена нито в досъдебното производство, нито по това пред първа инстанция. Излага се довод за предварителна договорка между пострадалите лица за техните показания, тъй като посочват факти, за които не са налице доказателства по делото. Първоинстанционната присъда се оспорва като неправилна и незаконосъобразна и по обвинението по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, поради недоказаност на авторството на инкриминираното деяние. Защитникът намира за неправилно присъден размер на уважените граждански искове. Твърди, че показанията на св. Е., дадени пред СРС са противоречиви. Поддържа, че свидетелят е чул звуци от чупене, но не и че е видял такива действия и техния извършител, включително и подсъдимото лице. Допълва, че показанията на св. Я., св. Й., св. В.Ц.и св. Б.Ц.опровергават показанията на св. Е.. В показанията си последните двама твърдят, че от караваната на св. Е. няма видимост към караваните на пострадалите. Твърди се, че от обективна страна не е доказано по караваните на С.С., Б.Б. и М.С. да са нанесени повредите, описани в обвинителния акт и на такава стойност, каквато е приета от СРС. Посочва се, че предмет на извършения оглед на 29.04.2014 г. са две туристически каравани, а е бил извършен такъв на три, както и че същите не са били индивидуализирани, което прави протокола негоден в настоящето наказателно производство. В края на жалбата, защитникът поддържа, че СРС незаконосъобразно е уважил предявените граждански искове за причинени имуществени вреди, тъй като освен авторството, недоказан е и размера на щетите. Излага се съмнение в правилността на оценката на вещото лице. Твърди, че бездействието на органите на досъдебното производство във връзка с неустановяване на другите съучастници в престъплението е съществено процесуално нарушение. Моли съда да отмени постановената от СРС присъда като неправилна и незаконосъобразна и да постанови нова, с която да оправдае подсъдимия по предявените му обвинения. Моли същата да бъде отменена и в частта, в която са уважени предявените граждански искове за неимуществени и имуществени вреди. Алтернативно се прави искане за отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото на СРП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения в досъдебната фаза, като бъдат установени всички лица, които са били на местопроизшествието и тези, които са били съпричастни към деянието по чл. 216, ал. 1 от НК.

В проведеното съдебно заседание пред въззивния съд, представителят на СГП намира първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна. Изразява становище, че повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия е доказано по несъмнен и категоричен начин, а наложеното наказание – справедливо, поради което моли настоящия съдебен състав да потвърди така постановената присъда.

В хода на съдебните прения повереникът на частните обвинители и граждански ищци М.И., С.С., Л.Б., Б.Б., Г.Н. и М.С. – адв. Д., счита въззивната жалба за неоснователна,а постановената от СРС присъда за законосъобразна. Поддържа, че в мотивите си първоинстанционният съд е направил задълбочен анализ на всички събрани доказателства по делото – както на тези, в подкрепа на обвинението, така и на тези, които си противоречат. Намира за правилен извода на районния съд, че всички доказателства водят до извода, че подсъдимият е осъществил престъпленията, за които е обвинен, предвид което счита така постановената присъда за правилна и моли съда да я потвърди, както и да присъди направени разноски от пострадалите лица.

Явилите се лично в съдебното заседание частни обвинители и граждански ищци – И. и С. поотделно се придържат към казаното от своя повереник.

Защитникът на подсъдимия Й. – адвокат Г. поддържа въззивната жалба и допълнение към нея. В подкрепа на искането си защитата възпроизвежда наведените вече във въззивната жалба доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваната присъда. По обвинението по чл. 144, ал. 3 от НК твърди, че от действията на всеки един от петимата пострадали не може да се заключи, че са изпитали основателен страх. Счита за категорично установено, че подсъдимият не е имал оръжие на местопроизшествието, с което обстоятелство пострадалите били наясно. Твърди, че непосредствено след отправената закана подсъдимият се отказал от намерението си да вземе оръжие, което било възприето от св. С., поради което намира това деяние за недоказано по несъмнен начин, а присъдата за неправилна и незаконосъобразна в тази си част. По отношение на обвинението по чл. 216 от НК излага също становище за незаконосъобразност на присъдата. Твърди, че кредитираната от съда съдебно-икономическа експертиза е негодна да обслужи нуждите на наказателното производство. Възразява срещу приетите и кредитирани протоколи от досъдебното производство. Излага становище за неправилно допускане и приемане на гражданските искове. Моли съда да отмени така постановената присъда и да постанови нова, с която да оправдае подсъдимото лице, алтернативно – делото да бъде върнато на прокурора, тъй като намира, че разследването не е обективно, всестранно и пълно, предвид, че св. Н. е знаел кои са лицата, участвали в сбИ.ето и е следва да бъде установена тяхната евентуална съпричастност към деянието по чл. 216 от НК. Прави се второ алтернативно искане за връщане на делото на друг състав на СРС, поради така приетите граждански искове. В заключение моли съда да постанови съдебния си акт в посочения смисъл.

Подсъдимият Й. в правото си на лична защита и последна дума се придържа към казаното от адвоката си и моли да бъде оправдан.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, изложените от страните доводи и възражения и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Подсъдимият Н.Н.Й. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, пенсионер, неосъждан, с постоянен адрес ***, с ЕГН ***********.

На 06.09.2013 г. частните обвинители и граждански ищци М.К.И., С.М.С., Г.Н.Н., Л.С.Б. и Б.А.Б. с тяхното дете отишли с три каравани, собственост на С.С., Б.Б. и М.С. на язовир Искър, в заливчето под отклонението за Шишмановски манастир на пътя гр. Ихтиман - гр. Самоков, където имали намерение да отседнат за около десетина дни в караваните. Те спрели караваните в близост до брега на язовира, до изграден заслон и започнали да разопаковат багажа си. За автомобила на св. М.И. било завързано неговото куче. На мястото била паркираната и караваната на подсъдимия Н.Н.Й., който същата вечер, към 20:30 часа пристигнал до брега на язовира със съпругата си.

Пострадалите познавали подсъдимия отпреди, по повод възникнали конфликтни ситуации между него и св. М.И. и проявено грубо и заплашително отношение към тях от страна на Н.Й.. С пристигането си подсъдимият Й. поискал от св. М.И. да измести автомобила си, който му пречел да ползва своята каравана. Без да е провокиран от когото и да е било, подсъдимият Й. започнал да вика „Ей, я си разкарайте колата от тук! Пак ли сте дошли?! Омитайте се веднага!“. Св. М.И. преместил автомобила си, като двамата си разменили реплики, но въпреки това подсъдимият от мобилния си телефон набрал номера на неустановено лице и с висок глас казал: „Събирай бригадата да ги трепаме тия тука!“. Тези му реплики били възприети от пострадалите, които се намирали в близост до него.

След като приключил разговора по телефона, подсъдимият Й. се обърнал към свидетелите М.К.И., С.М.С., Г.Н.Н., Л.С.Б. и Б.А.Б. с думите „Ей сега ще взема пушката и ще ви изпозастрелям!“. Непосредствено след изричането на тези реплики, подсъдимият се насочил към автомобила си, като св. С.С. и М.И. помислили, че оттам той ще вземе своето ловно оръжие. Посочените като пострадали изпитали основателен страх, че Й. ще изпълни заканата си и се отдалечили към ползваните от тях каравани. Кратко време след това на същото място дошли няколко неустановени в хода на разследването лица, към които се присъединил и подсъдимият и между тях и частните обвинители възникнал конфликт, ескалирал до физическа саморазправа. В хода на сблъсъка между двете групи, неустановените мъже и подсъдимият използвали лопати и дървени колове, с които нанасяли удари по пострадалите Г.Н. и М.И.. Неустановено лице бутнало и св. С.С. на земята. След малко нападателите прекратили нападението си, а подсъдимият се обърнал към пострадалите и им казал, че ако до един час не са напуснали мястото, ще се върнат и ще ги убият.

Непосредствено след случилото се свидетелите М.К.И., С.М.С., Г.Н.Н., Л.С.Б. и Б.А.Б. и детето им оставили караваните на брега на язовира и потеглили към гр. София с автомобилите си, като св. М.И. потърсил и медицинска помощ. Същият бил прегледан и лекуван в МБАЛ Пирогов.

По-късно на същия ден, 06.09.2013 г., подсъдимият Н.Й. и четири неустановени в хода на разследването лица отишли на брега на язовир Искър, в заливчето под отклонението за Шишмановски манастир на пътя гр. Ихтиман — гр. Самоков, където били паркирани туристическа каравана с регистрационен номер ******, собственост на С.М.С., туристическа каравана „КИП КЛ 380“, собственост на Б.А.Б. и туристическа каравана „Сънкараван 470“ с регистрационен номер ******, собственост на М.И.С., заедно с други каравани. Подсъдимият Й. посочил на другите лица кои са караваните на пострадалите и всички те започнали да нанасят удари по тях, включително и с лопати.

По този начин подсъдимият и четирите неустановени лице повредили трите описани каравани, като щетите се изразявали в следното - туристическа каравана с регистрационен номер ******, собственост на С.М.С. била със счупен прозорец с размери 165/67 см., счупени два прозореца с размери 126/88 см., счупен прозорец с размери 83/43 см., счупен прозорец с размери 86/45 см., счупена врата, разкъсана щора, нарушена цялост на предна стена на караваната е пробити дупки в същата, скъсани три броя комарници и счупен пластмасов капак на багажника; туристическа каравана „КИП KЛ 380“, собственост на Б.А.Б. била със счупени два прозореца с размери 135/70 см., счупен прозорец с размери 103/53 см. и счупена врата; туристическа каравана „Сънкараван 470“ с регистрационен номер ******, собственост на М.И.С. била със счупен прозорец е размери 152/62 см., счупен прозорец с размери 167/72 см., счупени три прозореца с размери 77.5/37.5 см., счупен прозорец с размери 57.5/57.5 см., счупен прозорец с размери 78/60 см., счупен прозорец с размери 70/50 см., счупен прозорец е размери 120/50 см., скъсана щора с размери 152/62 см., скъсана щора с размери 167/72 см., скъсани три щори с размери 77.5/37.5 см., скъсана щора с размери 57.5/57.5 см., скъсана щора с размери 78/60 см., скъсана щора с размери 70/50 см., скъсана щора с размери 120/50 см. и счупен катинар. Освен това нападателите проникнали в караваните, като излели бензин в караваната на М.С. и скъсали пердетата, комарниците и щорите на прозорците на трите каравани. Тези действия на подсъдимия и другите неустановени лица били наблюдавани от св. И. Е. и И.М., които се опитали да спрат дейците, но били нападнати.

На следващата сутрин св. И. Е. се обадил по телефона на пострадалия М.И. и му съобщил, че на техните три каравани са причинени сериозни щети. Поради това св. И., баща му св. З., св. Б. и още няколко лица с няколко автомобила отишли същия ден да приберат караваните от язовир „Искър“, като те установили и нанесените по тях щети. Караваните били извозени до паркинг в гр. София, кв. „Враждебна“, където останали. След известно време техните собственици се свързали с търговско дружество, специализирано в доставка на прозорци и резервни части за каравани, като от същото им били изпратени оферти за цената на повредените прозорци и други части от караваните, но св. С., С. и Б. така и не поръчали тези стоки.

Една седмица по-късно св. С.С. подала жалба до СРП, а св. М.И. - до 08 РУ СДВР и до СРП за извършените деяния, въз основа на която било образувано досъдебното производство, в хода на което на 29.04.2014 г. бил извършен оглед на трите каравани, находящи се в паркинг в гр. София, кв. „Враждебна“. По време на огледа били установени описаните по караваните щети, като за извършеното процесуално-следствено действие в присъствието на две поемни лица бил съставен протокол за оглед, с който е иззета и следа от биологичен произход. От изготвената в ДП ДНК експертиза се установява, че изследваният биологичен материал от бледо зацапване и кафеникави частици произхожда от лице от мъжки пол, което не е било регистрирано в наличната база данни.

От заключението на изготвената съдено-оценителна експертиза в хода на ДП, изследвала щетите на караваните, се установява, че към момента на извършване на деянието общата стойност на причинените имуществени вреди, изразяващи се повредени движими вещи е 5738.17 лв. (пет хиляди седемстотин тридесет и осем лева и седемнадесет стотинки), като вещото лице е посочило стойността на всяка повредена/унищожена вещ поотделно, както и е изчислило нанесените на всяка от караваните имуществени вреди, а именно - на обща стойност 1270.48 лв. за туристическа каравана с регистрационен номер ********, собственост на С.М.С.; за туристическа каравана „КИП KЛ 380“, собственост на Б.А.Б., общият размер на щетите бил изчислен на 760.84 лв.; а за туристическа каравана „Сънкараван 470“ с регистрационен номер *****ЕМ, собственост на М.И.С. - в размер на 3706.85 лв.

За да изведе тази фактическа обстановка съдът взе предвид събраните по делото доказателства и доказателствени средства и способи за тяхното събиране, а именно - обясненията на подс. Н.Й., показанията на свидетелите М.И., С.С., М.С., Л.Б., Б.Б., Г.Н., К.З., И. Е., Е.Я.,Н.Й., В.Ц., Б.Ц., З.Г., включително и приобщените към доказателствената съвкупност показания от досъдебната фаза на Н., С., С., Б., Б. и З.чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и 2 НПК, на свидетеля И. Е. на основание чл. 281, ал. 4 и ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, както и на св. И.М. на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4, пр. 3 от НПК; заключенията на съдебно оценителната и на ДНК експертизи; както и писмените доказателства и доказателствени средства по делото, включително и протокол за оглед и свидетелство за съдимост на подсъдимия.

Според настоящата въззивна инстанция СРС е интерпретирал правилно доказателствената съвкупност, събрана по делото, като е извел обосновани съждения относно фактите, които е приел за установени.

При направен самостоятелен анализ на доказателствата по делото, въззивният съдебен състав се солидаризира с фактическите изводи на районния съд относно доказаността на инкриминираното деяние и на неговото авторство.

Правилно първоинстанционният съд е изградил основните си фактически изводи въз основа на показанията на св. И., С., Б., Б. и Н., които се явяват очевидци на случилото се и съответно - пострадали от инкриминираните деяния по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Настоящият съдебен състав напълно споделя извода на районния съд, че показанията на св. М.И., С.С., Б.Б., Л.Б. и Г.Н. са достатъчно подробни и последователни, като всеки от тях детайлно описва отИ.ето им на язовир Искър, пристигането на подсъдимия и отправените към всички тях заплашителни думи. Всеки от пострадалите разказва за проведения от подсъдимия непосредствено преди това телефонен разговор, както и пристигането на неустановените по делото лица, с които подсъдимият е нападнал свидетелите.

При направен самостоятелен анализ на показанията на свидетелите, настоящият съдебен състав, подобно на първия, отчита минимални противоречия между тях, но споделя извода на първата инстанция, че в основните и значими аспекти по делото разказите на свидетелите съвпадат, поради което ги приема за напълно достоверни. Така районният съд е отбелязал несъществени непълноти в показанията на св. Н., св. С., св. Б. и св. Б., като същевременно законосъобразно е преодолял същите чрез прочитане на показанията им по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, които свидетелите подържат изцяло.

СГС се солидаризира с извода, до който е достигнала контролираната инстанция, че съвкупно от показанията на св. М.И., С.С., Б.Б., Л.Б. и Г.Н. безпротиворечиво се установяват обстоятелствата, свързани с механизма на инкриминираното деяние, а именно, че подсъдимият Й. е отправил заплаха против живота им - „Сега ще взема пушката и ще ви изпозастрелям!”, насочването му към неговия автомобил, където са мислели, че държи ловното си оръжие, както и позвъняването по мобилния телефон, с което е казал на адресата на обаждането си да събира „бандата“, за да набият и изгонят пострадалите от брега на язовира. Въззивният съд намира, че показанията им относно инкриминираната реплика са непротиворечиви и всеки от тях точно пресъздава изречените от подсъдимия закани.

Неоснователно се явява възражението на защитата, че първоинстанционният съд е стигнал до неправилен извод за съставомерност на деянието досежно всеки един от пострадалите като не е направил подробен анализ на поведението и реакциите им. В мотивите си районният съд аргументирано е обсъдил реакциите на всеки от пострадалите, като е посочил, че всеки от тях потвърждава, че е изпитал страх от заканата на подсъдимия, че ще ги застреля.

Районният съд е анализирал реакцията на св. Н., като е приел за достоверен факта на изпитаната уплаха при възприемане на заканата от страна на подсъдимия, както и обаждането по телефона за събиране на „бандата“. Нормално и житейски издържано е предприетото действие по преместване към личната му каравана и напускане на местопроизшествието, като съдът приема същото в подкрепа на действително изпитания страх. Съдът намира за ирелевантни изброените във въззивната жалба предложения за дължимо поведение от страна на свидетеля, тъй като, както правилно е посочил защитникът, преценката за съставомерност на такова престъпление е конкретна във всеки случай. Въззивният съд споделя извода на контролираната съдебна инстанция, че св. Г.Н. е изпитал основателен страх за живота си от отправената против неговата личност закана от страна на подсъдимия, изводимо от неговите свидетелски показания, които отразяват личните му възприятия и чувства, както и действията, които е предприел, които са показателни, че освен, че е чул заканата, свидетелят я е възприел, което е довело до формираното чувство на страх за живота му.

На следващо място във въззивната жалба се възразява св. С.С. да е изпитала основателен страх за живота си. При проведен самостоятелен анализ на показанията на пострадалото лице съдът намира за напълно обосновано приетото от районния съд заключение, че това лице е изпитало основателен страх за живота си след отправената от подсъдимия закана, тъй като свидетелката посочва, че се е отдръпнала към караваната си, след като е възприела думите на подсъдимия като истинни, тъй като е виждала подсъдимия с пушка. Според настоящия съдебен състав реакцията на свидетелката е от такова естество да може съдът да заключи, че пострадалото лице е изпитало твърдения в частната си жалба страх.

Районният съд е анализирал с необходимата задълбоченост и показанията на св. М.И., като в мотивите си е посочил пресъздадените в разказа на свидетеля действия на пострадалите лица, след като са чули заканата и са видели как подсъдимият се насочва към автомобила си. Свидетелят е посочил, че всички са избягали и са се скрили зад караваните си, защото не са били сигурни, дали подсъдимият наистина няма да стреля. Св. И. ясно отбелязва и причините да възприеме тази закана на подсъдимия за реална - а именно неговата ярост, фактът, че са виждали подсъдимия с ловно оръжие, както и предходните им влошени отношения по повод ползването на заслона на брега на язовира и ухапването от кучето на св. И., поради което въззивният съд намира за неоснователна жалбата и по този пункт.

Напълно обосновано първоинстанционният съд е кредитирал като достоверна информацията, дадена от св. Б.. В разпита си св. Б. също споделя за чутата от него конкретна реплика от страна на подсъдимия, при което описва как жена му и малолетната му дъщеря са се уплашили много и са отишли при техните каравани, като Б. споделя и че при предходните си почивки на язовира е виждал подсъдимия да стреля с пушка. Съдът намира, че с действията си свидетелят е засвидетелствал изпитаната уплаха, поради което счита, че възраженията на защитата за неоснователни.

По аналогичен начин следва да бъде разтълкувана реакцията на св. Б.. Пострадалата е заявила пред съда, че след като е чула и възприела отправената по нейн адрес заплаха се е изплашила и е отишла до караваната си, за да си събере багажа. Тази реакция настоящият съдебен състав, подобно на първия, намира за достатъчно доказателство, че свидетелката е изпитала основателен страх от отправената спрямо нейния телесен интегритет закана, поради което възражението на защитата не следва да бъде уважено.

По отношение на второто инкриминирано деяние – противозаконно повреждане на чужда движима вещ – първоинстанционният съд прецизно и в съответствие със изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е обосновал съображенията си, въз основа на които ги е кредитирал. Районният съд е изградил фактическите си изводи върху производни доказателствени средства, а именно показанията на св. И., св. С., св. Б., св. С. и св. З., като настоящият съдебен състав намира за правилен крайния извод за доказаност на авторството на престъплението в лицето на подсъдимото лице.

Правилно първоинстанционният съд е приел като основен източник на информация за механизма на извършване на деянията и лицата, които са повредили караваните, показанията на св. И. Е.. Същият се явява незаинтересован и непредубеден от изхода на делото. В показанията си св. Е. потвърждава разказа на пострадалите за поведението на подсъдимия, когато е пристигнал на язовир Искър, включително и за заканата към пострадалите, че ще ги застреля, както и за последващото нападение.

Въззивната инстанция намира за необходимо да отчете изрично, че счита авторството на инкриминираните деяния от страна на подс. Й. за несъмнено установено, доколкото в показанията си св. Е. подробно и последователно описва идването на 4 лица и на подсъдимия, неговото указание към другите кои конкретни каравани да изпочупят, както и конкретните им действия по повреждане на караваните. Свидетелят посочва, че именно прозорците и вратите на караваните са били изпочупени, което изцяло съвпада с разказа на пострадалите и протокола за оглед. Правилно районният съд се е доверил на разказа на свидетеля, че се е намирал в близост до повредените каравани и могъл да възприеме действията на подсъдимия и придружителите му, като е посочил, че е видял подсъдимия да удря караваната на св. И..

Съдът не намира за основателно повторното възражение на защитата, че свидетелските показания на Е. са противоречиви. Първоинстанционният съд е дал обоснован и мотивиран отговор защо кредитира показанията на свидетеля, с което настоящият съдебен състав се солидаризира напълно и не намира за необходимо да преповтаря.

В подкрепа на достоверността на показанията на св. Е. съдът намира показанията на св. З.. Макар същите да имат характера на производно доказателствено средство, от тях съдът черпи информация за това, че при извозването на караваните от язовир Искър свидетелят е разговарял със св. Е. и М., като те подробно са му разказали за идването на подсъдимия, как той е посочил на другите лица кои каравани да бъдат повредени и за нападението над двамата, защото са се опитали да ги спрат. В подкрепа на обвинителната теза, св. З.подробно описва щетите по трите каравани, които лично е констатирал.

Макар свидетелите И., С., С., Б., Б. и Н. да се явяват пострадали от деянията, с оглед взаимната връзка и непротиворечивост на разпитите им, съдът, подобно на контролирания, намира, че показанията на всеки от тях са обективни и безпристрастни.

Във връзка с възражението на защитата за достоверност на показанията на св. Я., св. Й., св. Ц. и св. Ц.а, следва да се отбележи, че първоинстанционният съд е анализирал достатъчно подробно и аргументирано защо ги дискредитира, в който извод се солидаризира и въззивния съд. Настоящият съдебен състав счита, че показанията на св. Е.Я., Г. и сем. Ц.и, приятели на подсъдимия, следва да бъдат приети за необективни, противоречиви и недостоверни в основните им части, поради което и не следва да се кредитират. Правилно районният съд е отчел, че показанията на св. Я. са тенденциозни и звучат нелогично. Съдът намира, че този свидетел има пряк личен интерес да поддържа изложеното от подсъдимия, че двамата са останали заедно на бунгалата и не са слизали до караваните по-късно вечерта. Съдът правилно е дискредитира показанията на съпругата на подсъдимия от една страна поради явната й заинтересованост и поради констатирани съществени вътрешни противоречия. Подобно на контролираната инстанция съдът намира, че показанията на св. Ц. и Ц.а не разкриват съществена информация относно правнорелевантните факти, поради което не намира за необходимо да дава анализ на изложеното от тях, като приема напълно изложеното в тази насока от първоинстанционния съд.

Съдът съпостави разказа на свидетелите със съдържанието на протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с албум, като намери, че гласните доказателства кореспондират непротиворечиво със съдържанието на протокола, удостоверяващ проведени действия по разследването. Съдът намира, че се касае за годно писмено доказателствено средство. От мястото на извършване на огледа – гр. София, кв. „Враждебна“, ул. „********е видно, че предмет на огледа са три туристически каравани. В протокола за оглед са описани щетите по караваните, които напълно съвпадат с посочените от свидетелите, а от приложения фотоалбум към протокола за оглед се извличат индивидуализиращи караваните данни. Собствеността на процесиите каравани се потвърждава както от наличните по делото писмени доказателства, така и от гласните доказателства. Предвид гореизложеното, съдът намира за неоснователно възражението на защитата, че не е установено по безспорен начин дали процесиите каравани са били предмет на извършения оглед.

Съдът кредитира изцяло заключението на съдебнооценителната експертиза, като го намира за обективно изготвено, даващо компетентен и добре обоснован отговор на поставените задачи. Съдът намира за неоснователно възражението на защита за неправилност на заключението на вещото лице, поради факта, че същото не е извършило личен оглед на караваните при изготвяне на своето заключение. За изготвянето на такъв род експертизи е достатъчно наличието на писмени доказателства – фактури, които да удостоверяват съответните стойности на направен разход. Съдът приема, че представените от частните обвинители писмени документи – фактура са истински и с вярно съдържание. Действително вещото лице се е ръководило основно от представените в ДП проформа-фактури за подмяна на увредените части от караваните, като от свидетелските показания се установява, че свидетелите Б. и Стойкови не са закупили стоките, предмет на фактурите. Но всеки от тях посочва, че търговското дружество, което им е дало офертите е специализирано в ремонт именно на туристически каравани и по-конкретно прозорци и врати. Поради това съдът приема, че поради специфичните характеристики на стоките, представените проформа-фактури сочат действителната пазарна цена на повредените вещи, която правило е приета и от заключението на съдебно-оценителната експертиза. Именно поради изложените съображения, съдът я кредитира изцяло, поради което намира възражението на защитата за неоснователно по този пункт.

Показанията на св. И., С., Б. и Б., Н. и Е., подкрепени косвено от тези на св. С., З., както и експертното заключение на СОЕ и писмените доказателства (медицински документи за състоянието на И., протокол за оглед на караваните и фотоалбум към него, документи за собственост и проформа фактури) са логични и взаимнокореспондиращи си, като послужиха на въззивния съд за установяване на приетата фактическа обстановка досежно датата и мястото на всяко едно от деянията, пострадалите лица, конкретните действия на подсъдимия и изречените от него закани, съответно механизма на деянията, свързани с повреждане на трите каравани.

Правилно контролираният съд е подложил на внимателен и критичен анализ обясненията на подсъдимия Й., като е акцентирал на двойствената им природа. Съдът напълно споделя извода на първоинстанционния съд, че обясненията на подсъдимия в частта им, в която той твърди, че не се е заканвал с убийство на пострадалите, не ги е нападал с други лица, които е повикал по телефона и не се е връщал на брега на язовира същата вечер са неубедителни и изолирани от останалия събран доказателствен материал, поради което и съдът ги приема за проявление на защитната му версия.

Съдът приема, че така обсъдените доказателства установяват начина, по който е осъществена противоправната закана с думи срещу св. И., С., Б., Б. и Н.. Безспорно се установи, че именно в резултат на заканата за убийство от страна на подс. Й. за петимата пострадали са възникнали силни отрицателни емоции, като така изречените от страна на Й. заплахи по отношение на пострадалите, както и последвалите действия, чийто характер е в съответствие с характера и интензитета на изречените заплахи, са създали у всеки от пострадалите условия за преживяване на страх и чувство за непосредствена опасност за живота им. Подобно на районния съд, въззивният намира, че за да достигне до този извод не е непременно необходимо назначаването на СППЕ на всеки от пострадалите, като подобна хипотеза не е сред изрично предвидените в чл. 144, ал. 2 от НПК случаи, в които задължително се назначава експертиза, поради което намира възражението на защитника за неоснователно. Още повече, че за наличието на съставомерно от обективна страна деяние по чл.144 ал.3 НК, а именно закана с убийство, не е необходимо пострадалото лице действително да се е изплашило, а единствено и само с оглед на конкретните обстоятелства да е било възможно да изпита подобен страх. В практиката се приема, че не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да е съществувало основание, че заканата ще бъде реализирана. Тази преценка следва да се прави към момента на извършване на деянието, а не след време, както и с оглед възприемането на конкретния адресат, тъй като хората са различни и съответно ще е различен ефекта на дадена закана върху отделните личности. В този смисъл са Тълкувателно решение № 53/1989 г. на ОСНК , Решение № 37/1991 г. , Решение № 203/1971 г. , Решение № 368/1986 г., Решение № 539/1986 г. , Решение № 206/1976 г. , Решение № 1128/1958 г. на II н. о., Решение № 49/1987 г. , Решение № 377/1980 г. , Решение № 10/1985 г. на I н. о., Решение № 339 от 20.V.1997 г. на ВКС по н. д. № 216/97 г.

При така установената фактическа обстановка, въззивната инстанция достигна до извод, аналогичен на формирания от първостепенния съд, а именно, че подсъдимият правилно е признат за виновен, тъй като от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че последният е участвал в процесното деянието, за което е привлечен към наказателна отговорност, с оглед на което и възраженията на подсъдимия и защита му, за липса на доказателства в подкрепа на установената от съда фактология на събитията, се явяват неоснователни.

С оглед гореизложеното въззивният съд намира, че подсъдимият Н.Й. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. с ал.1 от НК срещу всеки един от петимата пострадали.

Така съдът намери, че от обективна страна, на 06.09.2013 г. около 20.30 часа на брега на язовир Искър, в заливчето под отклонението за Шишмановски манастир на пътя гр. Ихтиман - гр. Самоков, подсъдимият Й. е извършил инкриминираните деяния като се заканил на М.И., С.С., Г.Н., Л.Б. и Б.Б. с убийството им, като казал „Ей сега ще взема пушката и ще ви изпозастрелям“, като това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му.

Налице са всички елементи от законовия състав на престъплението по 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК. Съгласно Тълкувателно решение № 53 от 18.IX.1989 г. на ОСНК на ВС, за осъществяване на това престъпление от обективната страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. От субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха. Не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. Тези обстоятелства следва да се преценяват каквито са били по време на извършване на деянието, а не след минаването на определено време. Ето защо за извършване на престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК не се изисква в момента на заканата у извършителя да има оформено решение да извърши убийство, нито да е действал с годно средство и при условия, при които резултатът реално може да настъпи, поради което намира възражението на защитника на подсъдимия за недоказаност на наличие на оръжие у подсъдимото лице в процесната вечер за неоснователно, тъй като същото се явява неотносимо към съставомерността на инкриминираното деяние.

В процесния случай, закана е обективирана чрез изречената от подсъдимия Й. към всеки от пострадалите реплика „Ей сега ще взема пушката и ще ви изпозастрелям“. Обществената опасност на изречената с думи закана се повишила от последващото обаждане до неустановено лице от страна на подсъдимото лице с репликата „Събирай бригадата да ги трепаме тия тука!“, което е спомогнало пострадалите лица да я възприемат като реална, непосредствена и осъществима. Макар според цитираната съдебна практика това да не е съставомерен елемент, следва да се отбележи, че пострадалите лица не само са възприели заканата на сериозно, но от доказателствата по делото се установява и че същите реално са се уплашили от реализиране на заканата.

Обосновано в тази насока районният съд е отбелязал, че думите и действията на подс. Й. са давали основание на всеки от пострадалите да възприеме заплахата като действителна, тъй като са знаели, че подсъдимият разполага с ловни пушки, с които тази закана би могла да бъде осъществена. Подобно на районния съд и настоящия такъв намира, че последващите действия на подсъдимия и нападението над св. И., Н. и Б., както и повреждането на караваните на пострадалите също са доказателство за сериозността на намеренията на подсъдимия, като намира за логичен и изпитания от пострадалите основателен страх за живота им, който страх макар да не е необходима част от фактическия състав на престъплението, следва да бъде отчетен освен при квалификацията на деянието и при индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия за престъпленията по чл. 144, ал. 3 НК. В следствие на действията на подсъдимия Н.Й. в съзнанието на всеки от пострадалите лица са възникнали силни отрицателни емоции, която ситуация от своя страна е създала условия за преживяване на страх и чувство на непосредствена опасност за живота.

Настоящият съдебен състав също счита, че в случая са налице предпоставките за ангажиране отговорността на подсъдимия по квалифицирания състав по чл. 144, ал.3, пр. 1- во, вр. ал.1 от НК, тъй като съдържанието на отправената закана от подсъдимия спрямо пострадалите е, че ще ги убие.

Деянието е извършено с пряк умисъл като форма на вина. Деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и пряко е желаел това. Подсъдимият е съзнавал съдържанието на отправената от него закана, разбирал е, че онагледява заканата си с предприетите от него действия, включващи позвъняване по телефона на неустановено по делото лице, бил е наясно, че пострадалите възприемат заканата на сериозно и реално са се уплашили за живота си, като пряко е целял тези обстоятелства.

Въз основа на така установената и приета фактическа обстановка, правилно първоинстанционният съд е обосновал своите правни изводи за осъществен от подсъдимия Й. състав на престъпление по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

От обективна страна, подсъдимият Й. и другите неустановени по делото лица, късно вечерта на 06.09.2013 г., на брега на язовир Искър, противозаконно повредил чужди движими вещи като засегнали целостта на трите каравани, като са счупили техните прозорци, повредили са вратите, пробили са дупки в корпуса на караваните, унищожили са поставени на караваните щори и комарници, с което са повредили трите каравани, доколкото без прозорците същите са станали временно негодни за използване по предназначението си, собственост на св. С.М., св. Б.Б. и св. М.С., като всяко повреждане на вещта я е направило негодна за използване за определен период от време.

Подобно на контролирания съд, настоящият такъв намира, че по делото са събрани и достатъчно доказателства, че престъплението е извършено от подсъдимия и неустановените лица в съучастие, под формата на съизвършителство. В конкретния случай от обективна страна всеки един от съучастниците обективно е допринесъл за отрицателното засягане на обществените отношения, като безспорно е налице общност на умисъла на подсъдимия и другите лица, т.е. всеки един от тях е действал с умисъл за съответния вид престъпление и е умисъл за съучастие. Всички те съвместно са нанасяли удари с лопати и по друг неустановен начин по прозорците, вратите и корпуса на караваните, счупили са комарници и щори, капаци, дори са проникнали в караваната на св. С. и са излели бензин в нея.

Налице е и основание за квалифициране на деянието по чл. 26 от НК, доколкото деянията са извършени при условията на продължавано престъпление, тъй като осъществяват състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите от обективна и субективна страна представляват продължение на предходните такива.

От субективна страна подсъдимият Й. е осъществил деянието си при форма на вината "пряк умисъл". Подсъдимият е съзнавал, че с действията си поврежда чуждите движими вещи. Знаел е, че те са собственост на други лица, предвиждал е, че тези действия ще доведат до постигане на общественоопасни последици и е искал настъпването им.

Стойността на нанесените на трите каравани щети се установява от кредитираното заключение на СОЕ, като приетата обща стойност на щетите в размер на 5738.17 лева. С оглед причинения общ престъпен резултат, съпоставен с размера на минималната работна заплата за страната към онзи момент, правилно първоинстанционният съд е счел, че не са налице основанията за квалифициране на деянието на Й. като малозначително.

По отношение на индивидуализацията на определените на подсъдимия Н.Й. наказания, съдът намери следното:

Чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК предвижда наказание „лишаване от свобода” до шест години. Обосновано като смекчаващи вината обстоятелства съдът е отчел чистото съдебно минало на подсъдимия и напредналата му възраст. Като отегчаващи обстоятелства правилно са отчетени липсата на критичност у подсъдимия към извършеното деяние, обстоятелството, че извършването на пет отделни престъпления, изразяващи се в закана с убийство чрез използването на огнестрелно оръжие, насочена срещу пет лица, две от които жени, без да е бил провокиран за това; както и съпътстващите действия на подсъдимия, който е повикал на помощ свои познати, с които в последствие е нападнал заплашените от него лица, изричането на повторни закани по отношение на същите лица.

Предвид гореизложеното правилно районният съд е намерил за неприложима нормата на чл. 55 от НК, доколкото по делото не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито макар и само едно, но изключително такова, което би обусловило извода, че и най–лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко. Цитираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са повече на брой от типичните случаи на това престъпление, нито са изключителни по своя характер, което налага и определяне на наказанието по реда на чл. 54 от НК. Следва да се отбележи, че по делото не са налични типични смекчаващи вината обстоятелства, чието наличие би могло да обоснове извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание се явява прекомерно тежко, каквито биха могли да бъдат признание на вината, критичност към извършеното, оказано съдействие на органите на разследването за разкрИ.е на обективната истина и др. Още повече, че по делото е констатирано и наличието на отегчаващи вината обстоятелства. Наложените наказания в рамките на една година лишаване от свобода за всяко едно от престъпленията, които са по-близко до минимума определен по реда на чл. 54 от НК, а не по реда на чл. 55 от НК съответстват на степента на обществена опасност на деянията - намерила израз в съдържанието и интензитета на отправените закани.

Подсъдимият Н.Й. е признат за виновен за извършено престъпление чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като наказанието, предвидено в закона е "Лишаване от свобода" за срок до пет години.

Въззивният съд намира, че наказанието на подсъдимия Й. правилно е определено по реда на чл. 54, ал. 1 от НК, поради липсата на многобройни или изключителни смекчаващи вината му обстоятелства. Съдът е констатирал същите смекчаващи вината му обстоятелства, но като отегчаващи е посочил извършването на три отделни деяния в съучастие, както и нанесените на караваните сериозни щети и тяхната немалка стойност. С оглед на наличните данни за превес на смекчаващите над отегчаващите обстоятелства, съдът намира, че следва да наложи наказание над предвидения в закона минимум, но значително под средния размер, а именно една година „лишаване от свобода”.

Законосъобразно на основание чл. 23, ал.1 от НК съдът е определил по отношение на подс. Н.Н.Й. едно общо най-тежко наказание измежду определените му с присъдата, а именно наказанието "лишаване от свобода" за срок от една година. Съдът намира, че така определеното наказание ще съдейства за постигане целите, както на генералната, така и на специалната превенция, без същевременно прекомерно да се засягат правата на подсъдимия.

Правилно при наличие на основанията за прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК първоинстанционният съд е отложил изпълнението на така определеното наказание за изпитателен срок от четири години, като въззивната инстанция споделя изводите, че за постигане на целите на наказанието в конкретния случай не се налага ефективното му изтърпяване.

Въз основа на така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд обосновано е приел, че са налице условията за приложение на чл. 45 от ЗЗД, като е приел за съвместно разглеждане предявените от пострадалите М.И., С.С., Г.Н., Л.Б. и Б.Б. срещу подсъдимия Й. граждански искове за обезщетение на причинените на всеки от пострадалите неимуществени вреди вследствие на така описаната закана за убийство в размер на по 2000 лева, както и граждански искове от св. С., С. и Б. като собственици на повредените каравани, за обезщетение на причинените на всеки от тях имуществени вреди от престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК.

Според разпоредбите на чл. 45 - чл. 54 ЗЗД, определящи границите на деликтната отговорност, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Когато вредоносната дейност представлява престъпление по смисъла на чл. 9, ал. 1 НК, то винаги е и деликт. Поради това качество на престъплението, то е източник и на облигационно правоотношение и пострадалият е процесуално легитимиран да предяви в съдебната фаза на наказателното производство граждански иск за обезщетение на вредите (имуществени и неимуществени) от престъплението.

От юридическия факт на извършеното деяние, в което се изразява престъплението, възниква материално наказателно правоотношение между държавата и дееца, по което държавата е носител на правото да реализира неговата наказателна отговорност чрез наказателно преследване, налагане на наказание и изпълнението му. Едновременно с това същият юридически факт създава деликтно правоотношение, по което увреденото лице - пострадалият от престъплението, което е и деликт, е носител на субективното право на обезвреда от причинителя на вредата, спрямо когото е повдигнато и внесено обвинение в съда за извършеното престъпление.

Въззивният съд намира, че са налице законоворегламентираните предпоставки за търсене и реализиране на деликтна отговорност от подсъдимото лице Й.. Действията му отговарят на изискванията на 45 от ЗЗД. Същите са противоправни – те не само нарушават закона, но са издигнати от него и в престъпление. Престъплението „закана“ засяга личността на пострадалото лице, като подсъдимият Й. е признат за виновен. По делото се установи, че поради извършената закана с убийство за гражданските ищци са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в преживян страх и уплаха за живота им, придружени с негативни емоции, които се явяват пряк резултат от виновното поведение на подсъдимия. За тяхното наличие районният съд е направил своя извод от показанията на петимата пострадали, в които съдът намира доказателства за интензитета на възприетата закана и изпитаното чувство на страх. Водим от горното въззивният съд споделя правния извод на първостепенния съд, че са налице всички предпоставки, за да възникне за Н.Й. отговорността по чл. 45 ЗЗД.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на защитата във връзка с приложението на принципа за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от Софийски районен съд. Съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи към датата на деликта, а именно – 06.09.2013 г. Първоинстанционният съд е преценил, че справедливото обезщетение за претърпените от всеки един от пострадалите в следствие на деянието по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК е в размер на по 2 000 лева, с който извод настоящият съдебен състав се съгласява напълно.

Съдът намери, че приетите за съвместно разглеждане три отделни граждански искове от собствениците на караваните - св. С., С. и Б., предявени срещу подсъдимия Й. с правно основание чл. 45 от ЗЗД за обезщетяване на причинените с деянията по чл. 216, ал. 1 от НК имуществени вреди на всяка от трите каравани, са изцяло основателни и доказани по размер, поради което ги потвърждава.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Н.Й. правилно е осъден да заплати направените по делото разноски. В проведеното открито съдебно заседание пред настоящата инстанция повереникът на частните обвинители и граждански ищци – адв. Д. претендира направени в хода на производството разноски, за които е представил писмено доказателство.

Така, при извършената на основание чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което същият следва да бъде потвърден, а въззивната жалба - да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийски градски съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 05.04.2017 г. по НОХД № 14439/2015 г., СРС – НО, 17-ти състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Н.Н.Й. да заплати сторените във въззивното производство разноски в размер на по 500 (петстотин) лева за всеки граждански ищец М.К.И., с ЕГН **********, С.М.С., с ЕГН **********, Л.С.Б., с ЕГН **********, Г.Н.Н., с ЕГН **********, Б.А.Б., с ЕГН **********, М.И.С., с ЕГН **********.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Номер на акта:	956
Дата:	14 септември 2018 г. (в сила от 14 септември 2018 г.)
Съдия:	Атанас Николаев Атанасов

Дело:	20181100602163
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	10 май 2018 г.

Решение по дело №2163/2018 на Софийски градски съд

Съдържание на акта