Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 12.07.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-ви въззивен
брачен състав,
в публично заседание на втори юли през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМАНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА Е. АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Донка Шулева, като
разгледа докладваното от съдия Е. Александрова гр. дело № 16645 по описа
за 2017
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв. И.М.Р.
– САК, особен представител на А.А.Д. – ответник в първата инстанция, срещу Решение
№190886/10.08.2017 г., постановено по гр. д. № 63022/2015 г. по описа на
Софийски районен съд, III ГО, 84-ти състав, с
която се обжалва изцяло решението, с акцент върху присъдената издръжка. Във
въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, излагат
се мотиви, че решението е постановено само и единствено на базата на
представените от ищцовата страна писмени и устни твърдения за неизпълнение на
задълженията на ответника след фактическата раздяла със семейството му, да
изплаща месечните вноски за издръжка на непълнолетните му деца. Сочи се също,
че липсват доказателства, че действително е налице такава фактическа раздяла,
както и че решението е постановено в отсъствието на ответника и не е ясно каква
е причината за неплащане на това негово задължение. Отбелязано е, че няма
доказателства, дали той е в състояние да плаща тази сума, уведомен ли е за
водения срещу него процес, както и че е бил лишен от възможността да даде
обяснения по въпроса. Сочи се че не на последно място, липсват доказателства за
това, дали физически отговаря на условията да бъде осъден за неизплатените
суми. На база изложеното във въззивната жалба, се моли обжалваното съдебно
решение да бъде отменено. В открито съдебно заседание, проведено на 02.07.2018
г., особеният представител адв. И.Р. сочи, че поддържа жалбата, така, както е
предявена.
В срока по чл. 263,
ал. 1 ГПК, насрещната страна не е подала отговор на въззивната жалба.
Въззивната жалба е
допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от страна, имаща правен интерес
от обжалването и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден
като цяло и допустим съдебен акт.
Софийският градски
съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди
становището и възражението на страните, приема за установено следното:
С Решение №190886/10.08.2017 г., постановено по гр. д.
№ 63022/2015 г., Софийският районен съд, III ГО, 84-ти състав, е предоставил на
основание чл. 127, ал. 2 СК, упражняването на родителските права по отношение
на непълнолетното дете Д.А.Д., ЕГН ********** и малолетното дете М.А.Д., ЕГН **********,
на тяхната майка В.С.Д., ЕГН **********, при която те да живеят; определил е
режим на лични отношения между бащата А.А.Д., ЕГН ********** и децата Д.А.Д.и М.А.Д.,
а именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10:00 часа
до 17:00 часа без приспиване, като бащата е задължен да взима и връща децата от
и в дома на майката след всеки осъществен контакт, с изключение на времето, в
което майката е в платен годишен отпуск; осъдил е бащата да заплаща на
непълнолетната Д.А.Д.и на малолетния М.А.Д., месечна издръжка в размер на по
180,00 (сто и осемдесет) лева, считано от 01.08.2015 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума, до
окончателното й изплащане, като е постановил, че издръжката се дължи до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване,
допуснато е на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на
решението в частта за присъдената в издръжка, оставена е без уважение
претенцията на В.С.Д. за присъждане на направените от нея в производството
разноски, като неоснователна; осъден е на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
ответникът да заплати по сметка на СРС сумата в общ размер на 518,40 (петстотин
и осемнадесет лева и четиридесет стотинки) лева, представляваща държавна такса
върху присъдената издръжка.
Съгласно
разпореждане и дадени указания на въззивния съд от 06.02.2018 г., в открито
съдебно заседание, проведено на 02.07.2018 г., от страна на въззиваемата В.С.Д.,
чрез адв. М., са представени удостоверения за брутния доход на майката, както и
декларация за това, дали има участие в търговски дружества, притежаване на МПС
и за притежавани недвижими имоти.
Към делото е
приобщен социален доклад, изготвен на 23.05.2018 г. от Д „СП“ – Перник, на база
проведени срещи и разговори и получена информация от детето М., неговата майка В.Д.,
както и от пълнолетната му сестра Д.Д..
В
заключителната част на същия доклад е отразено, че В.Д. и децата ѝ, не са
наясно с предмета на делото, като от проведеното социално проучване е
установено, че В.Д. притежава необходимия родителски капацитет за задоволяване
на физиологичните, емоционалните, психологичните, социалните, здравните и
образователните нужди на малолетния си син М..
Социален доклад
на база разговор с бащата не е изготвен от компетентната Д „СП“ – Оборище, тъй
като социалната служба не е успяла да осъществи контакт с него, видно от писмо
на Д „СП“ – Оборище, постъпило в регистратурата на СГС на 29.06.2018 г.
В открито
съдебно заседание, проведено на 02.07.2018 г., въззиваемата страна В.С.Д. беше
изслушана на основание чл. 59, ал. 6 СК, като същата посочи, че родителските
права следва да бъдат предоставени на нея, тъй като бащата не проявявал
заинтересованост, дори, когато живеели заедно и след напускането му. Бащата не
се обаждал и не търсел децата, не давал
издръжка, подаръци, нямал никаква отговорност. Същата посочи и че евентуално за
посещения при бащата, не желае детето да остава при него с преспиване, защото
се притеснява, както и че желае такива срещи да бъдат в присъствието на
придружител, социален работник или в нейно присъствие, въпреки, че нямала желание
да го вижда.
В същото
съдебно заседание, на основание чл. 15 от Закона за закрила на детето беше
изслушано и детето М.А.Д., което посочи,
че живее при майка си, не се виждал с
татко си, както и не искал да се вижда се него. Баща му не му давал пари,
подаръци, знае, че родителите са разделени преди 3 години, но не знае къде
живее баща му, отбеляза, че нямат контакти и по скайп, не поддържал контакти и
с баба си и дядо си по бащина линия, които живеели в с. Поляна, Силистренско. Детето
посочи, че понастоящем живее с майка си в гр. Перник.
На база на така
установеното, настоящата съдебна инстанция намира въззивната жалба за
неоснователна.
В нея не се
сочат никакви конкретни пороци на съдебното решение, основният акцент е върху
издръжката, която следва да заплаща бащата на двете си деца /едното, от които
понастоящем пълнолетно/, както и дали е налице фактическа раздяла между
страните, а също и дали е в състояние да плаща тези суми, дали физически
отговаря на условията да бъде осъден за издръжка.
Наведените
доводи са неоснователни.
Видно от
материалите, съдържащи се в кориците на въззивното дело – разпореждане на СГС
от 06.02.2018 г., както и от отрязък от призовка, изпратена по местоработата на
въззивника – фирма „К.“ ООД, въззивникът е бил призован по месторабота, като
призовката е получена на 02.04.2018 г. от К. У.– ръководител адм. отдел.
Отделно от
това, въззивникът е бил призован и чрез неговия особен представител.
Независимо от
призоваването му по месторабота, въззивникът не се е яви в открито съдебно
заседание, проведено на 02.07.2018 г., поради което производството продължи с
участието на особения му представител. Видно от изисканата справка от НОИ
относно регистрирани договори относно А. А.Д., постъпила в регистратурата на СГС на
12.03.2018 г. е, че е налице сключен договор с „К.“ ООД, на 21.04.2003 г., както и че относно
лицето е налице допълнително споразумение от дата 01.04.2017 г., т.е. очевидно
е, че въззивникът работи в посочената фирма.
Относно липсата
на доказателства, че е налице фактическа раздяла между страните, въззивникът,
чрез особеният му представител, в подкрепа на тези свои твърдения не сочи
никакви доказателства, няма и никакви доказателствени искания.
Настоящата
съдебна инстанция приема, че правилно Софийският районен съд е предоставил
родителските права на майката, тъй като тя е имала искане в тази насока, а също
и с оглед обстоятелството, че същата притежава необходимите качества на родител
и може адекватно да упражнява родителските права и задължения, каквито е
полагала и полага и понастоящем. В случая първоинстанционното решение е
съобразено изцяло със събраните по делото доказателства, със становището на
компетентната Д „СП“ и най-вече с интереса на децата /едното понастоящем вече
пълнолетно/. Също така, с оглед обстоятелството, че родителските права са
предоставени на майката, правилно местоживеенето на децата е определено да бъде
при нея.
Относно режимът
на лични контакти – този режим дйствително е стеснен, но с оглед нарушената
връзка между бащата и децата, какъвто смисъл изказа и детето М. при
изслушването му от въззивната инстанция, решението на Софийският районен съд е
правилно и в тази насока.
Досежно
размерът на издръжката – същата е определена на по 180 лв. за всяко дете, като
понастоящем такава се дължи само на детето М. – в тази връзка са събрани гласни
доказателства – св. Г., която е посочила, че родителите са разделени от края на
юли 2015 г. и бащата не е полагал грижи оттогава за децата си. С оглед
обстоятелството, че ответникът е в трудоспособна възраст и че брутното му
възнаграждение е в размер на 905 лв., при отчетено възнаграждение на ищцата –
688.06 лв., определеният размер на издръжка е съобразен както с нуждите на децата,
така и с възможностите на ответника да доставя тази издръжка, както и с
момента, от който се дължи – 01.08.2015 г., с оглед събраните доказателства, че
фактическата раздяла между страните е
настъпила в края на юли 2015 г. – св. показания на свидетелката Илияна Г..
Въззивният съд
напълно споделя изводите, до които е достигнал първоинстанционния съд, който е
обсъдил задълбочено всички относими към делото доказателства. При анализа на
кой от двамата родители да се предоставят родителските права, както и преценката относно режима на лични отношения и издръжката,
първоинстанционният съд е съобразил изцяло интересите на децата.
Първоинстанционният
съд е обсъдил всички относими доказателства по делото и е достигнал до изводи,
които напълно се споделят от въззивния съд и препраща към тях, като не намира
за необходимо да ги преповтаря.
С оглед изхода
на делото, въззивникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по
сметка на Софийски градски съд в размер на 284.20 лв. за въззивната си жалба.
По разноските –
с оглед изхода на делото, въззивникът няма право на разноски, такива се следват
на въззиваемата страна В.С.Д., ЕГН **********, като съдът й присъжда
действително сторени такива в размер на 400 лв. – представляващи депозит за
възнаграждение на особен представител, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №190886/10.08.2017 г.,
постановено по гр. д. № 63022/2015 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО,
84-ти състав.
ОСЪЖДА А.А.Д., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата в размер на 284.20 лв., представляваща държавна такса за
въззивната му жалба.
ОСЪЖДА А.А.Д., ЕГН **********, да заплати на В.С.Д., ЕГН **********, сумата в размер на 400 лв. -
адвокатско възнаграждение за особения представител адв. И.М.Р.– САК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните само в частите
относно родителските права, местоживеенето и определения режим на лични
отношения между бащата и детето, в останалата част е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.