ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 276
гр. гр. София, 21.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, I-ВИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги В. Ушев
Членове:Стоян Людм. Тонев
Николай Д. Димитров
като разгледа докладваното от Стоян Людм. Тонев Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600443 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 270, ал.4, вр. Глава 22, чл.341 ал.2 и сл.
НПК.
Образувано е по протест на прокурор от СП, срещу протоколно
определение от 07.12.2021г, постановено по НОХД № 1878/21г. по описа на
Специализирания наказателен съд, с което е изменена мярката за
неотклонение на подсъдимия М. Р. М. от „парична гаранция“ в размер на 10
000 лева в „подписка“.
С цитираното определение на първоинстанционния съд изпълнението
му било отложено до влизането му в сила.
С протеста се поддържа довод за неправилност на определението, с
което е изведена преценката, че адекватна да обезпечи безпрепятственото
развитие на производството се явява най-леката мярка за неотклонение, а
именно „подписка“. Според държавното обвинение първостепенният съд не е
отчел броя на повдигнатите обвинения, тежестта на претендираното
престъпление по чл. 321,ал.3, т.2 от НК, а и данните по справката за
съдимост на подсъдимия, респективно не са съобразени в пълнота
релевантните обстоятелства по чл. 56 ал.3 НК. В това отношение, според
прокурора от Специализираната прокуратура, адекватното процесуално
ограничение се явява мярката за неотклонение „парична гаранция“ в размера
от 10 000 лева, поради което се иска въззивният съд да отмени определението
на СНС.
Срещу протеста не е постъпило възражение по чл. 342, ал.2 от НПК.
Частният протест СП е подаден в срока по чл.342, ал.1 от НПК, против
акт, подлежащ на въззивен инстанционен контрол, поради което е допустим.
1
От материалите по делото е видно, че с внесения в СНС обвинителен акт
са предявени обвинения срещу подсъдимия М. Р. М. и др. лица, като на
същия е повдигнато обвинение за претендирано престъпление по чл. 321 ал.3
т . 2 вр. ал.2 от НК, което е „тежко“ в смисъла на чл. 93, т.7 от НК, тъй като е
наказуемо с повече от пет години лишаване от свобода. Подсъдимият е
обвинен още и по чл. 293 ал.1 от НК.
Съобразно разпоредбите на чл.56 ал.1 и чл. 63 ал.1 от НПК наличието
на обосновано предположение за извършено престъпление от дееца е
задължително условие за законосъобразността на всяка от предвидените в
процесуалния закон мерки за неотклонение, а този въпрос изобщо не е бил
засегнат от първоинстанционния съд. В това отношение въззивният съдебен
състав отбелязва, че към настоящия процесуален етап информацията,
изводима от събраните доказателства, довела до внасяне на обвинителен акт в
съда, не изглежда да разколебава или опровергава обоснованото
предположение във връзка с претендираните посегателства.
Принципно вярно съдът от първата инстанция е отчел редица от
обстоятелствата, в кръга на визираните с разпоредбата на чл.56, ал.3 от НПК,
имащи значение за облекчаване на процесуалното положение на подсъдимия.
В това отношение правилно са отчетени данните по делото за здравословни
проблеми на подсъдимия, който е и семейно ангажиран, като има малолетно
дете. Не може да бъдат игнорирани и фактите, свързани с процесуалното
поведение на подсъдимия, което е било законосъобразно досега, като същият
не се е отклонявал от задълженията си, произтичащи от процесуалния си
статут и изпълняваната мярка. От значение е още, че от 28.06.2021г. досега
спрямо подсъдимия се прилага мярка за неотклонение „Домашен арест“,
доколкото след като с определение от 16.09.2021г. на СНС мярката е била
изменена в „гаранция в пари“ от 10 000 лв. домашният арест продължава да
се изпълнява, предвид невнасянето на определената сума, поради високия й
размер. От друга страна, първоинстанционният съд е изменил мярката за
неотклонение във възможно най-леката такава, а именно в „подписка“,
игнорирайки данните в справката за съдимост на подсъдимия, както и
спецификата и тежестта на инкриминираната деятелност по чл. 321, ал.3 т.2,
вр. ал.2 от НК, доколкото обвинението визира организирана престъпна група
с набелязана цел за извършване на широк спектър от престъпни посегателства
по чл. 252 НК, чл.354а, ал.1 и ал.2 НК, чл.159 а НК и чл.214 НК, а именно
лихварство, държане и разпространение на наркотици, трафик на хора и
изнудвания. В този смисъл, при отчитане на комплекса от обстоятелства по
чл. 56, ал.3 от НК се налага извод, че следва да бъде облекчено
процесуалното ограничение, действащо спрямо подсъдимия, но чрез
намаляване на размера на гаранцията от 10 000 лв. на 1 500 (хиляда и
петстотин) лева, при съобразяване и с изискванията по чл. 61 ал.2 от НПК. По
този начин биха се изпълнили в най- пълна степен целите на чл. 57 от НПК,
като определената от предходната инстанция мярка за неотклонение
„подписка“ не кореспондира с обстоятелствата по чл. 56 ал.3 от НПК, в т.ч. с
2
данните за личността на подсъдимия, поради което АСНС на основание чл.
270, ал. 4 вр. чл. 345 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 07.12.2021г. по НОХД
№1878/2021г. описа на СНС, с което е изменена мярката за неотклонение на
подс. М. Р. М. от „парична гаранция“ в размер на 10 000 лева в „подписка“,
като вместо това:
НАМАЛЯВА размера на мярката за неотклонение „парична гаранция“
спрямо подс. М. Р. М. от 10 000 лева на 1500 лева.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3