Р Е Ш
Е Н И Е
№ 50
гр.Бургас, 13.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20–ти наказателен състав, в публично
заседание на тринадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Станимира
Иванова
при участието на секретаря Гергана Стефанова, като
разгледа НАХД № 4874 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Образувано
е по жалба, подадена от ЕТ „****” ЕТ, ЕИК: ****, срещу Наказателно
постановление № 434708-F438426/15.04.2019г. на началник на отдел
"Оперативни дейности" - Бургас в Централно управление на НАП, с което
на жалбоподателя, на основание чл. 185, ал. 2, изр. посл.,
вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за извършено нарушение на
чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, е наложено наказание
"имуществена санкция" в размер на 500 лв.
Жалбоподателят
сочи, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно
и като такова следва да бъде отменено.
В
съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя отново моли за
отмяна на атакувания акт, както и за присъждане на разноски.
Представителят
на АНО - юрк. Стоилова, моли за постановяване на
съдебен акт при съобразяване на разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на представител на
жалбоподателя на 11.10.2019 г., а жалбата е депозирана 17.10.2019 г.). Жалбата
е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна по следните съображения:
На 29.10.2018 г. около 13.00 часа
от служители на НАП, сред които и свидетелят С.П.К. - инспектор по приходите в
ЦУ НАП, била извършена проверка на търговски обект магазин за обувки, находящ
се в *****, стопанисван от ЕТ”****” ЕООД, ЕИК: ****. При
проверката било установено, че няма отпечатан месечен фискален отчет за месец юли
2018г., в който са регистрирани продажби. Констатирано е, че в обекта има
монтирано, въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП, работещо към
момента на проверката фискално устройство модел „TREMOL ZK- KL” с ИН на ФУ № ZK 055120 с ИН на
ФП №50131495. За направените констатации бил съставен протокол за извършена
проверка № 0264623 от 29.10. 2018 г. С оглед констатираните обстоятелства, св. К.
съставила на дружеството АУАН № F438426 от 06.11.2018г. за извършено нарушение
на чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., връчен на упълномощено лице.
Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото
производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в
писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По
делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган съгласно представената заповед № ЗЦУ - ОПР - 17/17.05.2018г.
на изпълнителния директор на НАП, в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Съдът намира,
че при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. В тази връзка сочените в жалбата нарушения на
процесуалните правила не се споделят от съдебния състав. Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН
актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието
на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или
установяване на нарушението. Според съда няма пречка едно лице да бъде свидетел
в различните хипотези, предвидени в чл. 40, ал. 1 ЗАНН. Вярно е, че и в чл. 40, ал. 1 ЗАНН се използва думата
"свидетели" в множествено число, но в тази норма са изброени различни
категории свидетели, като при граматическото й тълкуване съдът достига до
извод, че именно във връзка с това изброяване е използвано и множествено число.
Според настоящия съдебен състав, няма пречка АУАН да бъде подписан и от един
свидетел, стига той да съвместява в себе си различните качества, посочени в чл. 40, ал. 1 ЗАНН, т. е. да е очевидец на
нарушението и да присъства при съставянето на акта. В случая е посочено, че
АУАН е съставен в присъствието на Димитър Иванов Желев с адрес ****. Видно от
протокола за проверка, същият е бил очевидец на извършване на нарушението и при
съставяне на АУАН. Освен адрес в АУАН не са посочени други индивидуализиращи го
белези, визирани в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Въпреки това, според съда,
това не представлява нарушение на процесуалните правила, тъй като изискването за тези данни на свидетелите е с цел да
могат евентуално да бъдат установени и разпитани впоследствие, а в случая
затруднения в тази насока не е имало.
Наред с това според чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства (в редакцията на този текст към 22.05.2019г.), в 7-дневен
срок след изтичане на всеки месец и година лицето по чл. 3 отпечатва съкратен
отчет на фискалната памет на всяко устройство в обекта за съответния период.
От фактическа страна по делото безспорно се установи, че
в обект, стопанисван от жалбоподателя, в който се осъществява дейност по
продажба на стоки и услуги, и в който е монтирано фискално устройство, не е
отпечатан отчет от ФУ за извършените продажби за месец юли 2018г., като
отговорността по принцип е на субекта, стопанисващ обекта, т.е. на самия жалбоподател.
Следователно, както към датата на проверката, така и към датата на издаване на
НП, поведението на жалбоподателя обективно е покривало признаците на нарушение
по чл. 41, ал.1 от Наредбата.
Тук следва да се посочи, че считано от 02.07.2019г.
разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от Наредбата е променена с ДВ, бр. 52 от 2019г.
Според новата уредба в 7-дневен срок след изтичане на всеки месец и година
лицето по чл. 3, използващо ЕСФП,
отпечатва съкратен отчет на фискалната памет от всяка ЕСФП в обекта за
съответния период. Т.е. изискването за отпечатване на съкратен месечен отчет е
останало само за лица, използващи ЕСФП. В чл. 2, ал. 2 от Наредбата са
предвидени видовете фискални устройства - 1. електронни касови апарати с
фискална памет (ЕКАФП); 2. фискални принтери (ФПр);
3. електронни системи с фискална памет
(ЕСФП) за отчитане оборотите от продажби на течни горива чрез средства за
измерване на разход, които са одобрени по смисъла на Закона за измерванията или
са с оценено съответствие по смисъла на Закона за техническите изисквания към
продуктите; 4. фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване
(ФУВАС). Проверяващите са констатирали, че в стопанисвания от жалбоподателя
обект е въведено първото от тези устройства - касов апарат с фискална памет
(ЕКАФП). Към момента задължението за отпечатване на месечни отчети е останало
само за лицата, използващи ЕСФП, като същото е отпаднало за обектите, в които
са инсталирани ЕКАФП.
В чл. 3, ал. 1 от ЗАНН е предвидено, че за всяко
административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по
време на извършването му. От това правило е въведено изключение в чл. 3, ал. 2
от ЗАНН - ако до влизане в сила на наказателното постановление последват
различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е
по-благоприятна за нарушителя. Настоящият случай е точно такъв, тъй като преди
влизане в сила на НП е последвала промяна в чл. 41, ал. 1 от Наредбата, с която
е отпаднало задължението на наказаното лице да отпечатва съкратени месечни
отчети.
Към настоящият момент наказателното постановление не е
влязло в законна сила, извършеното деяние не осъществява състав на
административно нарушение съгласно действащата нормативна уредба, поради което
са налице предпоставките за приложение на чл.3, ал.2 от ЗАНН. По тези
съображения настоящият съдебен състав приема, че с настъпилата законодателна
промяна е отпаднала административнонаказателната
отговорност за дружеството-жалбоподател, поради което наказателното
постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
В хода на производството процесуалният представител на
жалбоподателя направи искане за присъждане на разноски, за което е представил и
договор за правна защита и съдействие, находящ се на л.33 от делото. В него е
отразено, че е заплатено адвокатско възнаграждение в брой в размер на 150 /сто
и петдесет/ лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ,
бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на дружеството
жалбоподател действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. С оглед на всичко изложено, в полза на жалбоподателя следва да
се присъдят разноски в размер на 150 /сто и петдесет/ лева за адвокатско
възнаграждение. Юридическото лице, което следва да понесе отговорността за тези
разноски, по аргумент от чл.205 от АПК, е НАП, а не нейното териториално
поделение в гр.Бургас.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№ 434708-F438426/15.04.2019г. на началник на отдел "Оперативни
дейности" - Бургас в Централно управление на НАП, с което на ЕТ „****” ЕТ,
ЕИК: ****, на основание чл. 185, ал. 2, изр. посл., вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл.
41, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, е наложено наказание
"имуществена санкция" в размер на 500 лв..
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите ДА ЗАПЛАТИ
на ЕТ „****” ЕТ, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: ****,
съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.