О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
10.03.2020г.
Врачанският
окръжен съд, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в съдебно заседание на 10.03. две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател:
АГНЕСА СТАВАРОВА
с
участието на секретаря Виолета Вълкова и прокурора Камелия Трифонова, като разгледа докладваното от съдия Агнеса
Ставарова ЧНД N 96 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 НПК и е образувано
въз основа на молба от М.А.В., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в
Затвора гр. Враца, с искане да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване
на останалата част от наказанието лишаване от свобода. В молбата навежда
доводи, че е изтърпял изискуемата се част от наложеното му наказание и е
придобил право за условно предсрочно освобождаване.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от
началника на Затвора гр. Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по
чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното затворническо досие на осъдения М.В..
В съдебно заседание л.св.В. поддържа молбата си. Упълномощеният от началника на Затвора гр.
Враца инспектор "РД" М., изразява становище за неоснователност на
искането. Представя актуална справка за размера на изтърпяното наказание
лишаване от свобода и неизтърпяната част от същото.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП-Враца дава
становище да не се уважи молбата.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери
представените по делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна
по следните съображения:
С присъда
по НОХД № 1633/2018 г. на РС-Видин, подс. М.А.В. е признат за виновен и осъден на
1 година лишаване от свобода, за деяния по чл.196 ал.1 НК.
Начало
на наказанието - 19.06.2019 г. Фактически изтърпял - 8 месеца и 21 дни. Предварителен арест - 1 ден.
От работа - 1 месец и 13 дни. Всичко
изтърпял - 10 месеца и 5 дни. Остава за изтърпяване - 1 месец и 25 дни.
Доказателствата сочат, че осъденият М.В. е изтърпял повече от 2/3
от наложеното му наказание, съгласно
изискванията на чл. 70, ал. 1, т. 2 НК.
От
доклада на администрацията при ОЗ-Враца е видно, че първоначалната оценка на
рискът от рецидив е с отчетени средни стойности - 62 точки.
В
профила на криминогенни нужди като дефицитни зони са определени:
-Отношение
към правонарушението - слабо критичен към поведението си, трайно формирани
криминални нагласи, липсва желание да ограничава девиантните си прояви;
Взаимоотношения
- израства в семейство на разведени родители, в условията на посредствен
контрол, емоционални дефицити и материални лишения. Разведен със съпругата си,
не е указвал нужните грижи и в отглеждането на детето си;
-Начин
на живот и обкръжение - податлив на негативно влияние и чужди внушения, липсва
му интелектуално и социално съзряване;
-Умения
за мислене - склонен да повтаря допускани в миналото грешки, липсват
способности да решава проблемите си по адекватен за средата начин, няма ясни
цели за бъдещето.
Рискът
от вреди е нисък за служителите и за останалите лишени от свобода. Нисък е
рискът от суицид и самоувреждане. Рискът от вреди за обществото е среден.
Аргумент в тази насока е криминалната история на л.св.В., осъждан за управление
на МПС без надлежно разрешително, с което поставя в риск участниците в пътната
обстановка.
В
изготвения план на присъдата като цели са заложени приучване към реда и
спазване на определени правила; да приема отговорността за собственото си
поведение; поставяне на основни цели за бъдещето; разпознаване на проблемите
около него и подходи за избягването им; разширяване на приятелския кръг в
групата, особено към различните л.св.; осмисляне на отношението си към приятелския
кръг, под което въздействие се намира в затвора и с които за в бъдеще ще
контактува; подготовка на л.св. за спазване на общоприетите норми и
законосъобразен начин на живот.
Изготвената
ревизия на оценката от рецидив сочи понижаване предходната стойност с 5 пункта,
като я запазва в средни нива-58 точки. Дефицитните зони остават същите: "Отношение към правонарушението",
"Взаимоотношения", "Начин на живот и обкръжение" и
"Умения за мислене". Съществена положителна промяна е настъпила в
раздел "Отношение към правонарушението".
При
останалите категории-рискът от вреди за служителите и останалите лишени от
свобода и рискът от вреди за обществото
не е регистрирана положителна промяна,запазват числените стойности.
В
резултат на проведената индивидуално-корекционна работа с л.св.В. е посочено,че е настъпила променя в някои
зони:
-Образование
и обучение - включен е в учебен процес, показва съвестно отношение към
предоставената възможност да подобри грамотността си и да повиши
образователното си ниво;
-Взаимоотношения
- стреми се към създаване на позитивни отношения с останалите, проявява толерантност
към различните;
-
Умения за мислене - опитва се да формулира проблемите си и да търси адекватни
решения за тях.
Л.св.В.
има примерно поведение. Няма извършени дисциплинарни нарушения и наложени
наказания.
Има
толерантно отношение към длъжностните лица и спазва техните разпореждания.
Избягва конфликтните ситуации. Налице е актуална мотивация за успешна ресоциализация
в обществото.
Проявява
сериозно отношение към
учебно-възпитателния процес. Редовно посещава учебните часове. Включва се в
организираните мероприятия.
По
отношение на извършеното правонарушение се наблюдава положителен стремеж за
промяна, въпреки неговата лабилност в миналото.
Има
постоянно жилище, в което да пребивава при евентуално освобождаване от затвора.
Рискът
от рецидив продължава да е среден. Среден е рискът от вреди за обществото.
Съгласен
е със заложените цели и задачи в Плана на присъдата и ги изпълнява. За
продължителен период от време е ангажиран с учение и показва положително
отношение към образованието, преосмислил е миналото си поведение и изявява
желание и готовност за водене на законосъобразен начин на живот.
На
основание гореизложеното този съд напълно споделя констатациите на
администрацията, че не са налице основания за УПО, тъй като осъденият В. не е
дал достатъчно и категорични доказателства за поправянето си. Очевидно е, че в
плана на присъдата като цели първоначално са заложени дейности за пълноценното
оползотворяване престоя в затвора за целия период от време на изпълнение на
наказанието лишаване от свобода, за да се постигне поправителния ефект за
осъдения. След задълбочен анализ на затворническото досие на лишения от свобода
М.В. се установява, че не са налице доказателства, сочещи на трайни и
необратими положителни промени в мисленето и поведението му, годни да обосноват
извод, че при него вече е налице личностна готовност за живот в условията на
свобода. Не се съдържат категорични доказателства за неговото поправяне и че са
постигнати целите по чл. 36 НК. По отношение на него няма как да се приеме, че
са изпълнени задачите по плана. Настъпилите позитивни промени са незначителни, непълни
и недостатъчни и по тази причина трябва да продължи работата с него за
изграждане на устойчиви навици и нагласи за водене на законосъобразен начин на
живот. В тази връзка трябва да се отчете обстоятелството, че социалната дейност
и възпитателна работа, която се води по отношение на осъдения на „лишаване от
свобода“ за постигане на целите на специалната превенция обхваща целия период
от време, през който той е в местата за изпълнение на наказанията. Така
съобразно заложените в плана за изпълнение на присъдата цели и задачи, над
които следва да се работи с лишения от свобода до края на престоя му в местата
за лишаване от свобода, корекционната работа с него следва да продължи в насока
недопускане на закононарушения, за изграждане на устойчиви навици и нагласа за
водене на законосъобразен начин на живот и пълно осъзнаване вредата от
престъпното му поведение.За липсата на цялостен и достатъчен поправителен ефект
се прави извод от направената оценка на риск от рецидив и риск за вреди на
обществото,сочещи на трайна тенденция на запазване средните нива,който не е
снижен в хода на изтърпяване на присъдата. Спазва правилата утвърдени в затвора
и изпълнява разпорежданията на служителите,но очевидно е че в затвора той има
задължението да съобразява поведението си с установените норми. Посочения незначителен напредък
не е намерил отражение в оценката на стойностите за риск,което се приема за
основен показател, за да се приеме,че е налице цялостно и трайно поправяне на
осъденото лице.Видно от изготвения по отношение на него доклад,въпреки
постигнатия напредък продължат да са налице същите проблемни зони,което води до
извод,че напредъкът не е качествен,т.е. налице е подобрение,но не и основание
за формиране на извод, че целите на наказанието са изпълнени преди изтичане на
определения от съда срок с присъдата.Въпреки констатирания напредък,отразен в
докладите и становищата, корекционната работа не е дала все още своя
окончателен резултат,като продължават да съществуват множество проблемни зони.
Освен
това трябва да се отчете, че осъденото лице се е ползвало от института на УПО
по ЧНД №496/17г. на ОС Враца и поради извършено престъпление в изпитателния
срок отново е постъпило в Затвора.
Ето
защо проследявайки всички тези обстоятелства, съдът прие, че не следва да бъде
постановено условно предсрочно освобождаване по отношение на осъдения В..
На
основание горното и във връзка с чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал.1, т.2 НК,
Врачанският окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения М.А.В. - роден на *** год. в гр.***,
жител и живущ ***, българин, български гражданин, разведен, със средно
образование, осъждан, с ЕГН **********,
да бъде условно-предсрочно освободен от изтърпяване на останалата част от
наказанието лишаване от свобода, определено по НОХД № 1633/2018 г. на РС-Видин,
от 1 година лишаване от свобода, за деяния по чл.196 ал.1 НК, с остатък в
размер на 1 /един/ месец и 25 /двадесет и пет/ дни.
ОПРЕДЕЛЯ
6-месечен срок, от влизане на определението в сила, в който лишеният от свобода
М.А.В. не може да подаде нова
молба за УПО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис
от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр. Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: