№ 92
гр. Шумен, 13.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мариана Ив. Г.а
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Въззивно частно
гражданско дело № 20233600500026 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е образувано по частна жалба с вх. № 4699 от 14.12.2022г. депозирана
от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С.... представлявано от изп. директор Ю.Ю., чрез юрисконсулт И.Н. срещу
разпореждане № 841 от 02.12.2022г. на РС – Велики Преслав по ч.гр.д. № 20223610100628 в
частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу М. Г. Д. с ЕГН ********** от с.В... за разликата над
933.84 лева – главница до пълния претендиран размер от 1038.84 лева. Жалбоподателят
счита, разпореждането за неправилно и незаконосъобразно и моли съда да го отмени.
Излага, че таксата ангажимент не е свързана с усвояването и управлението на кредита, а
същата покрива разходи извършени от Банката към момента на сключване на договора и
непосредствено след него. Таксата имала за цел да компенсира разход извършен от Банката
за конкретния потребителски кредити бил включен и в общите разходи формиращи ГПР,
който бил в законоустановения таван по чл. 19, ал. 4 от ГПК. Твърди, че таксата ангажимент
срещу която кредиторът фиксира лихвения процент за целия срок на договора е
допълнителна услуга и не попада в типичните дейности по усвояване и управление на
кредита.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275 от ГПК, срещу
подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна поради следното:
Производството пред РС – Велики Преслав е образувано по заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК депозирано от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* гр.София, действащо чрез
пълномощник юрисконсулт И.Н. за парично вземане, произтичащо от договор за отпускане
на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта № EMLN -
17008545 от 29.05.2019г. и приложение №CARD - 17345149, сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България и М. Г. Д. с ЕГН ********** от с. В... за сумата в
размер на 1038.84 лева – главница за периода 29.05.2019г. до 14.07.2020г., обезщетение за
забава в размер на 125.72 лева, считано от 15.07.2020г. до датата на подаване на заявлението
в съда, законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане, както и разноски в размер на 25 лева – д.т. и 50.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение. В заявлението се сочи, че вземането произтичащо от договора, ведно с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви е
прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК *********, по
1
силата на Приложение № 1/15.07.2020г. към Рамков договор за продажба на вземания от
19.08.2019г..
С обжалваното разпореждане първоинстанционния съд е констатирал, че уговорената
еднократна такса ангажимент в размер на 105 лева е нищожна на осн. чл. 21, ал. 1 от ЗПК,
тъй като е уговорена в противоречие с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която забранявала от
потребителя да се изискват такси и комисионни за действия свързани усвояването и
управлението на кредита. Приел е, че така договорената такса ангажимент, срещу която
кредитора сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК
при съдържащите се в документа условия, размери и срокове е свързана с условията на
договора и следователно касае усвояването на кредита, за което не може да се изисква такса.
Посочил е, че кредитора не предоставя допълнителна услуга по см. на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК,
но изисквайки заплащане на посочената такса ангажимент, той реално заобикаля забраната
на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК и е приел, че чистата сума отпусната като главница по представения
договор е в размер на 2 895 лева – реално получената сума от длъжника, а не 3000 лева,
поради което от претендирания остатък от главницата, е извадил сумата от 105 лева – такса
ангажимент и е отхвърлил претенцията за главница за разликата над 933.84 лева до
претендираните 1038.84 лева. В останалата част заявлението е уважено и на заявителя е
издадена заповед № 327/02.12.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК.
С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до
следните изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, съдът не издава
заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а
съгласно т. 3, на чл. 411, ал. 2 от ГПК /нова – ДВ бр. 100/2019г./ заповедният съд е длъжен
да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителят произтича от
потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е
налице договор с потребител по смисъла на §13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който
намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК.
Предмет на настоящата жалба е претенцията на заявителя за заплащане на сумата от
105 лева - такса ангажимент включена в претендираната със заявлението главница от
1038.84 лева.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния
съд, досежно нищожността на клаузата относно таксата ангажимент от 105 лева. На
основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
В чл. 10а, ал. 1 от ЗПК е предвидена възможност за кредитора, да събира от
кредитополучателя такси и комисионни за допълнителни услуги, като това са тези услуги,
които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към
насрещните престации на страните, например: издаването на различни референции,
удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото
задължение и др., но в случая по отношение на таксата ангажимент, не се установява
наличието на тези характеристики. Така уговорената между страните такса в размер на 105
лева и като предназначение, и като наименование, противоречи на чл. 10а, ал. 2 от Закона за
потребителския кредит, според който кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В практиката на
кредитния пазар ангажиментът на кредитора да не променя лихвения процент за срока на
заема е свързан с по - висок риск за него, който риск намира икономически еквивалент в по-
висок лихвен процент за връщане на заетата сума. Отпускането на заеми при фиксирана или
"плаваща" лихва, в зависимост от конкретния договор, е дейност, която е пряко свързана с
усвояването и управлението на кредита. Това именно е същността на възмездното
кредитиране, извършвано по занятие. Следователно липсва основание кредиторът да
начислява такса, наречена ангажимент, за това, че е изпълнил задължението си да
предостави заема и сам се е съгласил да не променя лихвения процент по него за срока на
договора. Като противоречаща пряко на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, уговорката за такса
ангажимент е нищожна, както правилно е приел първоинстанционния съд в обжалваното
разпореждане, поради което същото следва да бъде потвърдено, а жалбата, като
неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 841 от 02.12.2022г. на РС – Велики Преслав по
ч.гр.д. № 20223610100628 в частта, с която е отхвърлено заявлението на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С....
представлявано от изп. директор Ю.Ю., чрез юрисконсулт И.Н. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу М. Г. Д. с ЕГН ********** от с. В... за горницата над
933.84 лева до пълния предявен размер от 1038.84 лева – главница.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3