ОПРЕДЕЛЕНИЕ №57
гр. Варна, 23.01.2020г.
Варненският апелативен съд, в закрито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като
разгледа докладваното от съдията Славов ч. гр. дело № 12/20г., намира
следното:
Настоящото производство е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от В.Х. /В. Р. А./,
Х.Г. /А. Х. С./,
З.М. /З. Р. Османова/, А.К. /А. Х. Ю./ и Г.М. /Г. Р. Д./,
всички представлявани от адв. В. Д., насочена против определение № 916/30.10.19г., постановено по
в.гр.д. № 475/19г. на ОС-Добрич, с което е било прекратено производството и е оставена без
разглеждане въззивната жалба на посочените по-горе лица /като в определението е допусната очевидна фактическа грешка, тъй като е
пропуснато в диспозитива му отразяването като подател на въззивната жалба и
името на А.К. /А. Хакъ Ю.//, срещу решение № 40/08.04.2019г. по гр.д. № 55/2018г.
на Тервелския районен съд, В ЧАСТТА, с която са били отхвърлени предявените от
въззивниците срещу Ю.С., К.Х., Ф.С., Г.С., С.С., Д.С.К., С.С., Ф.Е. /Ф.В.
А./, З.О.Ю., М.Е./М. К. Ю./,
О.Е./О. Ю. А./, Ф.К./А. М.
Ш., М.Е./М. О.
Ю.М.Ш./М. О.
Ю./, П. Т. /П. И. Т./,
А.Т. /А. И. А./, Н.Й. /Н. И. А./,
Ф.Ч. /Ф. О. Ш./,
М.С.А., С.Д. /С. М. А./, Х.Д. /А. М. А./, Ц.Б.К., В.Б.К., Ю. А.
Ю., Н.И.П., В.Д.П., А.К., Б.И.К.,
А.С.С., С.Х.А., З.Х.А., искове:
- да бъде обявен за нищожен на осн. чл. 75,
ал. 2 от ЗН договор за доброволна делба на земеделска земя, вписан в СВ-Тервел
с вх. рег. № 1706, акт № 119, том 4 от 08.06.2012г.;
- да бъде обявен за нищожен договор за
покупко-продажба на земеделска земя, сключен с нотариален акт № 114, том 2,
рег. № 1687/2012г., дело № 234, вписан в СВ-Тервел с вх. рег. №1707, акт № 180,
том 3, дело № 511 от 08.06.2012г. на нотариус Д. П.
- поради заобикаляне на закона, евентуално - поради накърняване на добрите
нрави;
- да бъде обявен за нищожен договорът за
покупко-продажба на земеделска земя, сключен с нотариален акт № 24, том 2, рег.
№ 501/2014г., дело № 114, вписан в СВ-Тервел с вх. рег. № 634, акт № 43, том 3,
дело № 305/2014г. на 25.03.2014г. на нотариус Р.Д.
– поради заобикаляне на закона, евентуално - поради накърняване на добрите
нрави;
- да бъде обявен за нищожен договор за
покупко-продажба на недвижим имот на земеделска земя, сключен с нотариален акт
№ 139, том 1, рег. № 434/2016г., дело № 87, вписан в СВ-Тервел с вх. рег. № 407,
акт № 197, том 1, дело № 193/2016г. на 14.03.2016г. на нотариус Р. Д.
- поради заобикаляне на закона, евентуално - поради накърняване на добрите
нрави.
Счита се, че обжалваното определение е неправилно
и незаконосъобразно, тъй като веднъж вече въззивният съд по в.гр.д. № 372/19г.
е дал указания на първоинстанционния съд относно начина на администриране на
въззивната жалба, определяйки и конкретния размер на дължимата ДТ за въззивното
обжалване – в размер на общо 200 лв. Тази сума е била внесена от въззивниците и
поради това делото отново е било изпратено на въззивния съд, където е
образувано настоящото въззивно дело № 475/19г. Въззивният съд е определил нов
размер на дължимата ДТ, указвайки на въззивниците да внесат сума от още 153.44
лв., както и дължима ДТ за първоинстанционното производство в размер на 656.88
лв. Въззивният съд обаче не е посочил каква е ДТ за всеки от предявените
искове, а отделно от това се поддържа, че не е задължение на въззивния съд да
изисква доказателства за внасянето на дължима ДТ за първоинстанционното
производство. При произнасяне на първоинстанционния съд по нередовна искова
молба /без предварителното събиране на дължимата ДТ/, решението му се явява
недопустимо, поради което и се счита, че въззивният съд следва да обезсили
обжалваното пред него решение и да върне делото на РС-Тервел за отстраняване
нередовностите на исковата молба и ново произнасяне по предявените искове след
събиране на дължимата ДТ. Претендира се отмяна на обжалваното определение и
връщане делото на въззивния съд за произнасяне съобразно правомощията му по чл.
270, ал. 3, изр. 3 от ГПК.
В предвидения срок не е депозиран отговор на
частната жалба от насрещните страни.
Частната жалба е подадена в срок, от страни с
правен интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт, същата е редовна и
подадена от надлежно упълномощен процесуален представител, поради което е
допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Производството по в.гр.д. № 475/19г. на
ОС-Добрич е било образувано по подадената на 22.04.19г. въззивна жалба от
ищците по исковото производство, образувано в гр.д. № 55/18г. на РС-Тервел,
насочена против постановеното на 08.04.19г. решение № 40, с което са били
отхвърлени предявените от тях искове: за прогласяване нищожността на договор
за доброволна делба на земеделска земя, вписан в СВ-Тервел с вх. рег. №
1706, акт № 119, том 4 от 08.06.2012г., на
осн. чл. 75, ал. 2 от ЗН; за прогласяване нищожността и на договор за
покупко-продажба на земеделска земя, сключен с нотариален акт № 114, том 2,
рег. № 1687/2012г., дело № 234, вписан в СВ-Тервел с вх. рег. №1707, акт № 180,
том 3, дело № 511 от 08.06.2012г. на нотариус Д. П.;
на договор за покупко-продажба на земеделска земя, сключен с нотариален
акт № 24, том 2, рег. № 501/2014г., дело № 114, вписан в СВ-Тервел с вх. рег. №
634, акт № 43, том 3, дело № 305/2014г. на 25.03.2014г. на нотариус Р. Д. и на договор за
покупко-продажба на недвижим имот на земеделска земя, сключен с нотариален акт № 139, том 1, рег.
№ 434/2016г., дело № 87, вписан в СВ-Тервел с вх. рег. № 407, акт № 197, том 1,
дело № 193/2016г. на 14.03.2016г. на нотариус Р.Д.
- поради заобикаляне на закона, на осн.
чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, а евентуално - поради накърняване на добрите
нрави, на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД; за допускане на съдебна
делба между ищците и посочени ответници – на подробно описани ниви, на осн. чл. 34 от ЗС.
С определение № 689/16.08.19г. въззивният съд
е приел, че обжалваното решение е постановено по нередовна искова молба, тъй
като ищците не са посочили и първоинстанционният съд не е определил цената на
предявените установителни искове за нищожност на посочените договори и не е
била внесена ДТ за разглеждането на тези искове. Освен това е прието, че не са
били изложени никакви обстоятелства, от които да става ясно защо ищците считат
трите договора за покупко-продажба за противоречащи на добрите нрави и за
заобикалящи закона. На следващо място е констатирано, че администриращия
въззивната жалба първоинстанционен съд не е изискал от ищците/въззивници да
внесат предварително сума, от която да се изплати възнаграждение на назначения
на част от ответниците/въззиваеми особен представител, назначен им за такъв на
осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК. Поради тези съображение въззивното производство е
било оставено без движение и на въззивниците са били дадени указания да посочат
цените на установителните искове за нищожност на договора за доброволна делба и
на договорите за покупко-продажба; да изложат обостоятелства, с които да
обосноват твърденията си за нищожност на договорите за покупко-продажба поради
противоречие на добрите нрави и заобикаляне на закона; да представят
доказателства за внесена по сметката на въззивния съд на сумата от 600 лв. за
възнаграждение на особения представител на част от ответниците. Указано е, че
след посочване на цената на установителните искове, съдът ще определи и
дължимата ДТ за тяхното разглеждане.
В предвидения срок с молби от 30.08.19г.
въззивниците чрез процесуалния си представител са представили доказателства за
внесен депозит от 600 лв. за заплащане на възнаграждението на особения
представител на част от въззиваемите, както и са навели твърдения относно
наличието на обстоятелства, обосноваващи предявените установителни искове за
прогласяване нищожността на договорите за покупко-продажба на посочените
основания. Посочени са и цените на всеки от установителните искове: по иска по
чл. 75, ал. 2 от ЗН – в размер на 21 734.70 лв.; по предявените искове за
нищожност на договора за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № 114/08.06.2012г.
– в размер на 9 240 лв.; по предявените искове за нищожност на договора за
покупко-продажба, оформен с нотариален акт № 24/25.03.2014г. /само относно имот
№ 011015/ – в размер на 5 236.60 лв.; по предявените искове за нищожност на договора
за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № 139/14.03.2016г. – в размер на 7 500
лв.
С определение № 777/16.09.19г. въззивният съд
е приел, че е налице нередовност на исковата молба, досежно предявените общо 7
установителни иска за прогласяване нищожността на посочените договори съобразно
посочените от ищците основания – не е внесена в пълен размер от 656.88 лв.
дължимата ДТ за тези искове за първоинстанционното производство, както и
частично – дължимата ДТ за въззивното производство, тъй като е внесена ДТ от
общо 200 лв. /25 лв. за иска за делба и общо 175 лв. за установителните
искове/, при дължима ДТ от общо 328.44лв. Поради това е указано на въззивниците
да представят доказателства за внесена ДТ по сметка на въззивния съд в размер
на още 153.44лв. и по сметка на районния съд – в размер на 656.88 лв. Указано
е, че при неизпълнение на първото от от двете указания – производството по
въззивната жалба срещу решението на районния съд в частта на отхвърлените
установителни искове за нищожност на договорите, ще бъде прекратено, а при
неизпълнение на второто указание - решението на първоинстанционния съд ще бъде
обезсилено и производството по посочените установителни искове ще бъде
прекратено.
В рамките на дадения от съда срок /започнал
да тече от деня, следващ деня на получаване на определението, което е станало
на 20.09.19г./, с молба, изпратена по пощата на 26.09.19г., въззивниците чрез
процесуалния си представител са отправили искане за продължаване на срока за
изпълнение на указанията на въззивния съд с 2 седмици, тъй като те живеят в
Република Турция и връзката е трудно осъществима. С разпореждане от 01.10.19г.
съдията-докладчик по въззивното дело е продължил дадения с определението от
16.09.19г. срок с 2 седмици, считано от изтичане на първоначално определения
срок. Поради изтичане на продължения срок, което е станало на 15.10.19г. вкл.,
въззивният съд е постановил на 30.10.19г. обжалваното понастоящем определение,
поради непредприемането на действия от въззивниците по внасяне на указаните
парични суми като дължими ДТ.
В отговор на оплакванията в частната жалба
следва да се посочи, че съгласно т. 5 от ТР № 1/09.12.13г. постановено по т.д.
№ 1/13г. на ОСГТК на ВКС, извън случаите на нередовност на исковата молба
поради противоречие между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения,
сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитума,
насочен срещу друго лице, следва да се спазват задължителните указания, дадени
с ТР № 1/2001г. от 17.07.2001 г. по т.д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС - въззивният
съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по
същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор,
и следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на
исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по
съществото на спора. В случай, че указанията не бъдат изпълнени,
първоинстанционното решение следва да се обезсили, като производството по
делото се прекрати в изпълнение на общо предоставеното му правомощие по чл.
270, ал. 3 ГПК.
Горното има значение относно предприетите
действия от въззивния съд по отношение отстраняване нередовностите на исковата
молба.
Същевременно обаче, настоящият състав на съда
намира, че дадените от въззивния съд указания на въззивниците във връзка с
размера на дължимата ДТ за въззивното обжалване на първоинстанционното решение,
са били неточни и непълни. Неточни са, тъй като посоченият размер на дължимата ДТ за
въззивното обжалване не е бил изчислен правилно. Така дължимата ДТ за
въззивното обжалване на решението по иска за прогласяване нищожността на
договора за доброволна делба от 08.06.12г. е 108.67лв. /50% от дължимата за първата инстанция ДТ, която е в
размер на 217.35лв. и представлява 4% върху ¼ от сбора от данъчните
оценки на имотите, предмет на този договор, за които са представени
доказателства на л. 108, 110 и 112 от първоинстанционното дело, на осн. чл. 18,
вр. чл. 1 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, вр. чл. 71,
ал. 2, вр. чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. т. 2 от ГПК/; дължимата ДТ за въззивното
обжалване на решението по иска за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба
от 08.06.12г. е 46.18лв. /50% от
дължимата за първата инстанция ДТ, която е в размер на 92.36лв. и представлява
4% върху ¼ от от данъчната оценка на имота, предмет на този договор, на
осн. чл. 18, вр. чл. 1 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по
ГПК, вр. чл. 71, ал. 2, вр. чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. т. 2 от ГПК и на осн. чл.
72, ал. 1 от ГПК, тъй като с предявените в евентуалност искове за нищожност се
защитава един интерес и се събира една ДТ/; дължимата ДТ за въззивното
обжалване на решението по иска за прогласяване нищожността на договора за
покупко-продажба от 25.03.14г. е 26.18лв.
/50% от дължимата за първата инстанция ДТ, която е в размер на 52.37лв. и
представлява 4% върху ¼ от от данъчната оценка на имота, предмет на този
договор, на осн. чл. 18, вр. чл. 1 от Тарифата за ДТ, които се събират от
съдилищата по ГПК, вр. чл. 71, ал. 2, вр. чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. т. 2 от ГПК
и на осн. чл. 72, ал. 1 от ГПК, тъй като с предявените в евентуалност искове за
нищожност се защитава един интерес и се събира една ДТ/; дължимата ДТ за
въззивното обжалване на решението по иска за прогласяване нищожността на
договора за покупко-продажба от 14.03.16г. е 36.31лв. /50% от дължимата за първата инстанция ДТ, която е в
размер на 72.62лв. и представлява 4% върху ¼ от от данъчната оценка на
имота, предмет на този договор, на осн. чл. 18, вр. чл. 1 от Тарифата за ДТ,
които се събират от съдилищата по ГПК, вр. чл. 71, ал. 2, вр. чл. 69, ал. 1, т.
4, вр. т. 2 от ГПК и на осн. чл. 72, ал. 1 от ГПК, тъй като с предявените в
евентуалност искове за нищожност се защитава един интерес и се събира една ДТ/.
При това положение общо дължимата ДТ за въззивното обжалване на решението по
тези искове възлиза на 217.34лв., а
не на 328.44лв., както е посочил въззивният съд. Дори и да се възприемат цените
на исковете, посочени в уточняващата молба на въззивниците от 30.08.19г. /които
несъществено се разминават с размерите на данъчните оценки/, то дължимата ДТ за
въззивното обжалване на решението по тези искове възлиза на 218.55лв.,
изчислени по посочения по-горе начин. При това положение дължимата за довнасяне
обща сума като част от невнесената ДТ за въззивното обжалване възлиза на 42.34
лв., а не на 153.44 лв.
Дадените от въззивния съд указания са били и непълни, тъй като не съдържат
изчерпателност на последиците при невнасяне на съответна част от дължимата за
въззивното обжалване ДТ – в коя част въззивното производство ще бъде прекратено
и досежно обжалването на решението по кои от предявените и отхвърлени
установителни искове въззивната жалба ще бъде оставена без разглеждане /както
се установи невнесената част е в такъв размер, че не може да се отнесе спрямо
конкретно дължима ДТ за обжалването на определена част от решението/.
С оглед на гореизложеното следва да се
приеме, че дадените от въззивния съд неточни и непълни указания за отстраняване
нередовностите на въззивната жалба, не са били годни да доведат до
осъществяване на посочените от съда негативни правни последици при липсата на
предприети от въззивниците процесуални действия.
Съобразно гореизложеното, обжалвания съдебен
акт следва да се отмени и делото да се върне за продължаване на
съдопроизводствените действия чрез даване на точни и пълни указания на
въззивниците по отстраняване нередовностите на въззивната им жалба, поради
което съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ определение № 916/30.10.19г., постановено по
в.гр.д. № 475/19г. на ОС-Добрич и ВРЪЩА делото на ОС-Добрич
за продължаване на съдопроизводствените действия чрез даване на точни и пълни
указания на въззивниците по отстраняване нередовностите на въззивната им жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: