Р Е
Ш Е
Н И
Е № 133
гр. Пловдив, 10.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 11.12.2019
г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 9392 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова
молба от Р.И.Б. срещу „С.Г. Груп“ ООД, с която е предявен отрицателен
установителен иск за признаване за установено между страните, че ищецът не
дължи на ответника сумите в размер на 89.33 лева, представляваща задължение за
месечни такси и неустойки по договор с „Мобилтел“ ЕАД по партида № … за периода месец
ноември-декември 2005 г., което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД.
В исковата
молба се излагат твърдения, че ищцата не е била в правоотношение с „Мобилтел“
ЕАД, поради което и не дължи сумата в размер на 89.33 лева. Счита, че дори и да
е имала правоотношение с посоченото дружество вземанията са погасени по
давност. Обосновава правен интерес от образуване на производството, поради
обстоятелството, че ответника претендира посочената сума извънсъдебно чрез
изпращане на покани за доброволно плащане.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество. Счита иска за допустим и
основателен. Признава изрично иска. Моли за постановяване на решение при
признание на иска. Претендира разноски, доколкото не е дал повод за завеждане
на делото.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл.124, ал.1 ГПК.
В отговора на
исковата молба ответникът изрично признава предявения иск. Счита, че
действително вземанията, предмет на иска са погасени по давност. Ищецът не е
направил искане за постановяване на решение при признание на иска, поради което
и такова не следва да се постановява.
Искът се явява
основателен. Видно от покана за плащане /л.6/ ответникът е отправил искане до
ищеца да му бъде заплатена сума в размер на 89.33 лева, произтичащо от договор,
сключен между ищеца и „Мобилтел“ ЕАД, което е прехвърлено на „С.Г. Груп“ ООД с
договор за цесия. В случая не се доказа, че ищецът е имал договор с Мобилтел
ЕАД по който да е останал задължен за сумата от 89.33 лева, а и доколкото тя е
падежирала към месец септември 2003 г. е изтекла предвидената в закона 3 –
годишна давност.
Предвид изложеното искът се явява основателен и като такъв следва да бъде
уважен.
По
отговорността за разноските:
В отговора на исковата молба ответникът е
направил искане разноските по делото да бъдат възложени в тежест на ищеца,
съгласно чл.78, ал.2 ГПК, доколкото с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото, както и че е признал иска за основателен.
Съдът намира, че са налице предпоставките на
чл.78, ал.2 ГПК, доколкото ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото, независимо, че е отправял покани за доброволно изпълнение.
Извънсъдебните претенции на ответника за заплащане на дължимите вземания, дори
и със заплаха за предприемане на съдебни мерки, не са повод за предявяване на
иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при
признание на иска до изтичане на срока за отговор на исковата молба. От друга
страна в отношенията си с ответника ищецът не се е позовал, извънсъдебно, на
изтекла в нейна полза погасителна давност, поради което право на ответника –
кредитор е да иска изпълнение на задълженията.
Отговорност за разноски би възникнала за
ответника, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявеният основателен
иск за несъществуване на вземането, поради изтекла погасителна давност. В
случая не са налице такива обстоятелства, поради което следва да бъде приложена
разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, като в тежест на ищеца следва да се възложат
разноските в настоящото производство. В този смисъл Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК.
Искане за
присъждане на разноски е направено от ответника в отговора на исковата молба. Ответникът
доказа разноски в размер на 360 лева – платено адвокатско възнаграждение, за
реалното плащане на което е представена разписка, обективирана в договора за
правна помощ и съдействие /л.16/, което сума следва да се присъди в пълен
размер.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.И.Б., ЕИК ******, с адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на „С.Г. Груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Черни връх“ № 150, представлявано от у.С.И.Ц. сумата в размер на 89.33 лв., представляваща задължение за
месечни такси и неустойки по договор с „Мобилтел“ ЕАД по партида №…. за периода
месец ноември-декември 2005 г. за предоставени телефонни/фиксирани услуги,
което вземане е прехвърлено с договор за прехвърляне на вземания /цесия/ на
„С.Г.Груп“ ООД.
ОСЪЖДА Р.И.Б., ЕИК **********, с адрес: *** да
заплати на „С.Г. Груп“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 150,
представлявано от у. С. И. Ц.,
сумата в общ размер на 360 лева –
разноски в производството, на основание чл.78, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП