РЕШЕНИЕ
№ 8514
гр. София, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря СИМОНА СВ. Ц.А
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20241110121731 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
/фирма/, ЕИК **********, против /фирма/, ЕИК ********, с която са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ вр. с чл. 45 и чл.
86 от ЗЗД за сумата от 386,76 лв., представляваща застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски, изплатено от ищеца по силата на договор за имуществено
застраховане във връзка с настъпило на 16.10.2023 г. застрахователно събитие, причинено от
лице, чиято *********** е застрахована от ответника, както и 17,81 лв. – мораторна лихва за
забава за периода от 16.12.2023 г. – 14.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба (15.04.2024г.) до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 16.10.2023 г. в гр. ********* е настъпило ПТП с участие на
застрахован при него по имуществена застраховка „Каско“ лек автомобил „БМВ”, с рег. №
*********, и моторно превозно средство „Пежо 407”, с рег. № *********. Поддържа, че
виновен за настъпване на ПТП е водачът на моторно превозно средство „Пежо 407”, с рег. №
*********, чиято *********** е била застрахована по силата на договор, сключен с
ответното дружество. Сочи, че е извършил плащане на застрахователното обезщетение в
размер на 386,76 лв. Твърди още, че е поканил ответника да възстанови платеното
обезщетение, но последният не заплатил процесната сума. Ето защо искането е съдът да
постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от
386,76 лв., представляваща застрахователно обезщетение с включени ликвидационни
разноски, изплатено от ищеца по силата на договор за имуществено застраховане във връзка
с настъпило на 16.10.2023 г. застрахователно събитие, причинено от лице, чиято
*********** е застрахована от ответника, както и да заплати сумата от 17,81 лв. –
мораторна лихва за забава за периода от 16.12.2023г. – 14.04.2023г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба (15.04.2024 г.) до окончателното изплащане
на сумата и направените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Със същия
оспорва изцяло предявените искове по основание и размер, счита същите за неоснователни.
Оспорва размера на застрахователното обезщетение като значително завишен. Сочи, че
1
фактическите твърдения на ищеца не съответстват на действителното положение при
реализираното ПТП. Оспорва механизма на ПТП и вината на водача на застрахованото при
ответното дружество МПС. Оспорва претендираните вреди да са в резултат на процесното
ПТП. При условията на евентуалност навежда твърдения за съпричиняване от страна на
водача на увреденото МПС. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка „***********” до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка "***********", застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка "***********" - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
"***********". Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който
има валидна задължителна застраховка "***********" на автомобилистите, застрахователят
по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви
претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди.
Следователно ангажирането на отговорността на застрахователя по застраховка
“***********” на причинителя на вредата при иск с правно основание чл. 411 КЗ е свързано
с установяване на следните кумулативно дадени предпоставки: 1) Валидно застрахователно
правоотношение между увреденото лице и застрахователното дружество-ищец; 2)
Заплащане на застрахователно обезщетение от дружеството-ищец; 3) Предпоставките по чл.
45 ЗЗД по отношение на причинителя на вредата – противоправно деяние; вина; вреди и
причинно-следствена връзка между деянието и причинените вреди; 4) Наличие на валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка “***********” към датата на
ПТП с дружеството-ответник относно МПС, с което са причинени вредите.
Съгласно разпоредбата на чл. 153 ГПК, предмет на доказване са спорните факти от
значение за решаване на делото и връзките между тях. В настоящия случай страните не
спорят, като с доклада по делото и в съдебно заседание на 13.11.2024 г., по реда на чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК е прието, че гражданската отговорност на водача на л.а. „Пежо 407“ е била
застрахована по задължителната застраховка „ГО” при ответното дружество към датата на
ПТП.
От събраните по делото доказателства се установява, че при ищеца е сключен
застрахователен договор за застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица №
*********, валиден към момента на настъпване на процесното ПТП -16.10.2023г., по силата
на който застрахователят е поел задължение да заплати застрахователно обезщетение при
настъпване на застрахователно събитие относно лек автомобил марка „БМВ“, с рег. №
*********, собственост на „**********“ клон *********.
С представеното по делото искане за завеждане на претенция по застраховка „Каско
на МПС“, във връзка с която е образувана преписка по щета № ********** от 17.10.2023г., е
приложена декларация от управляващия МПС – Е. И. Д., в която същият декларира, че на
16.10.2023г. в 16:30 часа, при управление на МПС, „спрях да пропусна автомобил, който с
движеше по улицата, но водача на автомобила не ме видя и спря в мен“.
Съгласно представения и приет по делото двустранен протокол за ПТП се установява,
че на 16.10.2023г. на ул. **********, е настъпило ПТП между застрахованото при ищеца
МПС „БМВ“, с рег. № *********, управлявано от Е. И. Д. и МПС „Пежо 407“, с рег. №
*********, управлявано от Р. Г., по отношение на което има сключена застраховка
2
„***********“ при ответника. Съдът приема за установено обстоятелството за наличие на
застрахователно правоотношение по отношение на управлявания от Р. Г. автомобил и
ответника съгласно чл. 153 ГПК и от приложените по делото писмени доказателства –
справка от системата на Гаранционния фонд (л.29) и копие от Договор за задължителна
застраховка „***********“ по застрахователна полица № /30/122003154788 (л.30-31).
Установява се, че на 17.10.2023г. с опис протокол по щета № ********** от
17.10.2023г. ищецът констатирал, че общата стойност на материалите за ремонт, вкл.
бояджийски труд, във връзка с увредения автомобил е в общ размер на 371,78 лева.
От представеното възлагателно писмо до автосервиз *********** се установява, че
ищецът възлага възстановяването на щети на МПС с рег. № *********, „БМВ“, модел Serie
5, по щета № ********** от 17.10.2023г. на доверения сервиз, като лимита на отговорността
по щетата е 12 600,00 лева. В графа забележки е посочено, че „габарит в задна броня десен
не се признава“.
С приемо-предавателен протокол от 27.10.2023г. на основание Договор за извършване
на автосервизни услуги между *********** и ******** МСП BMW е прието от ремонт без
възражения. За извършената услуга ********** е издало Фактура № 3159 от 27.10.2023г.за
сумата от 371,78 лева с ДДС.
С доклад по щета от 31.10.2023г. (л. 26-27) експертът М.Д.Н. е констатирал, че
застрахованият „**********“ ********* има право на застрахователно обезщетение на
основание ПТП, тъй като същото представлява покрит риск по полицата, поради което сума
в размер на 371,78 лева следвало да бъде изплатена на ********** за извършен ремонт в
сервиз.
Представено е извлечение от банкова сметка за извършен превод с платежно
нареждане 735PONL2330501VH в размер на 371,78 лева към доверения сервиз.
С покана за доброволно изпълнение на регресни претенции с изх. № РК-014-
33782/15.11.2023г., получена от ответното дружество на 16.11.2023г., ищецът е поканил
ответника да възстанови сумата в размер на 386,78 лв., представляваща изчисленото
обезщетение за възстановяване вредите на автомобила от настъпилото ПТП в размер на
371,78 лева, на основание валидно сключен договор за застраховка „******“ и
ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева. Представен е отговор с изх. №
5934/24.11.2023г. от ответника ************, с който е отказано доброволно заплащане по
регресна претенция, поради липса на виновно поведение у застрахования при ответника
водач.
По делото е назначена съдебно - автотехническа експертиза, приета от съда и
неоспорена от страните. В заключението на вещото лице се установява механизмът на
процесното ПТП, съгласно приложените материали и схема на ПТП, а именно, че водачът на
л.а. „БМВ 530d“ рег. № ********* се движел по улица ************на заден ход, като
навлизайки в района на улицата спрял. В същото време л.а. „Пежо 407“ рег. № ********* се
движел по улица **********, като траекториите на движение на автомобилите се пресичат и
настъпил удар с инициален контакт за л.а. „БМВ“ в задната дясна част, в областта на задната
броня, а за л.а. „Пежо“ – в предната дясна част, в областта на предната броня и калник.
Съгласно заключението преди предприемане на маневрата водачът на л.а. „БМВ“ е имал
техническа възможност да възприеме движещия се л.а. „Пежо“, а водачът на л.а. „Пежо“
имал техническата възможност да възприеме л.а. „БМВ“ като опасност към момента на
навлизане на автомобила в лентата за движение на ул. **********. От експертизата се
установява, че няма данни за технически причини за настъпване на произшествието, като
същите са от субективен характер, и от техническа страна същото се е реализирало от
действия на двамата водачите с органите за управление. Допълнително съгласно
заключението на вещото лице и видно от снимковия материал, приложен към експертизата
(л.78 от делото) участъкът на пътното платно е с две ленти и двупосочна организация на
движението, ограничени от непрекъсната линия, с широчина на платното около 7 метра.
От заключението на САТЕ се установява също, че общата стойност на причинените
3
при ПТП вреди по л.а. „БМВ 530 d“, с рег. № ********* по средни пазарни цени е в размер
на 423,00 лева, като обичайния разход за ликвидация по щета е в размер на 15,00 лева.
Съдът кредитира заключението по САТЕ като обективно и компетентно, описаният
механизъм на ПТП съответства на останалите доказателствени материали по делото, както и
на твърденията на страните, поради което съдът приема същия за безспорно установен.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Е.
Д., в качеството му на водач на л.а. „БМВ“, рег. № *********, по време на процесното ПТП.
Същият споделя, че л.а. с марка „БМВ“ бил паркиран, като двигателят на автомобила бил
изключен. Сочи, че автомобил, движещ се по улицата, на чийто тротоар бил спрял, ударил
колата му в дясната задна част. Споделя, че около 20 см. от задната част на л.а. „БМВ“ е
излизала на пътното платно. Спомня си, че след реализиране на ПТП бил изготвен
двустранен протокол, в който посочили, че шофьора на другия автомобил е виновен за така
реализиралото се събитие, след което завел искане за щетата при застрахователя. Твърди, че
по време на ПТП имало и други свидетели, като сочи, че шофьорът на л.а. „Пежо“
разговарял със свидетел, намиращ се на отсрещния тротоар, поради което се разсеял и
ударил автомобила на свидетеля Д..
Съдът, като прецени показанията на свидетеля по реда на чл. 172 ГПК по отношение
на механизма на настъпване на ПТП, не кредитира същите, тъй като се наблюдава
противоречие с останалия доказателствен материал по делото, а именно декларация от
свидетеля, приложена към преписка по щета № ********** от 17.10.2023г. В декларацията
не е посочено, че МПС е било паркирано, а напротив – отбелязано е, че ПТП е възникнало
при управление на МПС от свидетеля, както и че същият е спрял да пропусне автомобила,
но водача, застрахован от ответника е „спрял в него“. Въпреки това в същата декларация, в
полето „скорост на движение“ свидетелят отбелязва 0 км./ч., а по отношение на
обстоятелствата за възникване на събитието сочи, че е спрял да пропусне движещия се
автомобил, който се е ударил в него. Видно от схемите към двустранния протокол и
декларацията част от автомобила, управляван от свидетеля Д., се намира на тротоара, а
останалата част – върху лентата за движение.
Предвид гореизложеното, съдът намира за установено, че вина за настъпилото ПТП
имат водачите и на двата, участващи в ПТП автомобили - л.а. „БМВ 530 d“, с рег. №
********* и л.а. „Пежо 407“ рег. № *********.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП водач на пътно превозно средство,
който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно
средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се
отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга
пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците
в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, а
съгласно текста на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП водачът на МПС преди да започне движение назад е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението. С оглед твърденията,
напарвани от ищеца, които се подкрепят от представените по делото писмени доказателства,
водачът на л.а. „БМВ 530 d“, с рег. № *********, незабавно е спрял, за да пропусне
движещия се по пътя автомобил. Въпреки това част от автомобила, застрахован при ищеца,
бил изнесен на пътното платно, вследствие на което бил ударен от л.а. „Пежо 407“.
Ето защо съдът приема за основателно своевременно релевираното от ответника
възражение за съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Същото е налице, когато с
действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато
приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му
като цяло е било противоправно, в частност – в нарушение на ЗДвП, и виновно (Решение №
79 от 06.07.2016 г. по т. д. № 1787/2015 г. на ІІ ТО на ВКС, Решение № 78/10.07.2014 г., по т.
4
д. № 1982/2013 г. на I ТО на ВКС, Решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. ІІ ТО на
ВКС, Решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. ІІ ТО на ВКС, Решение №
54/22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г. на ІІ ТО на ВКС, Решение № 16/04.02.2014 г. по т. д. №
1858/2013 г. на І ТО на ВКС и др.) Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се
намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като вината на
последния не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. От значение за
определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
увреденото лице е съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпването на вредоносното събитие, доколкото намаляване обезщетението за вреди от
деликт не може почива на предположения. Следва да се отбележи, че не всяко нарушение на
уредените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата е основание да се приеме
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на
застрахователното обезщетение. За да е налице т. нар. "компенсация на вини"
противоправното поведение на увредения трябва да е пряка и непосредствена (в
необходимата причинно-следствена връзка) причина за настъпване на вредоносните
последици. Когато съдът преценява дали има виновно поведение на водача и нарушаване
разпоредби на ЗДвП винаги трябва да се изследва конкретната пътна обстановка, мястото на
удара, както и поведението на водачите и възможността да възприемат дадено препятствие
като опасност за движението. Доколкото съдът счита, че и двамата водачи носят еднакъв
принос за настъпване на събитието, тъй като и двамата са имали възможността да
възприемат другия автомобил, респ. да бъде избегнато настъпването на ПТП, то размерът на
съпричиняването е 50%.
Налице е основание за възникване на регресно вземане. За отговор на въпроса в какъв
размер е възникнало съдът съобразява съдебната практика, постановена по реда на
касационния контрол - решение № 52 от 08.07.2010 г. по гр. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО,
съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи
застрахователното обезщетение единствено по действителната стойност на вредата (без
овехтяване) към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под
минималните размери, установени в Методиката. Именно стойността на вредите без
овехтяване следва да се вземе предвид при съобразяване на горепосочената съдебна
практика. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на
негативния интерес - увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта, но за
постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването
на вредите с овехтени части, а в някои случаи това би било и невъзможно предвид
спецификата на увредената част. Ето защо, обезщетението следва да е в размер, необходим
за възстановяване на вещта, като делинквентът, респективно застрахователят на
гражданската му отговорност, понесе и отговорността за влагането на нови части при
отстраняване на щетите. В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. "б" от
Постановление № 7/1978 г. на Пленума на ВС, съгласно които при обезщетяване по реда на
деликтната отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването на
вещта.
Съгласно заключението на САТЕ стойността необходима за възстановяване на щети
на лек автомобил "БМВ", изчислена на база средни пазарни цени възлиза на 423,00 лева.
Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на действителните
вреди и на извършеното плащане, като в случая извършеното плащане е в по-нисък размер,
а именно 371,78 лева. Съдът приема, че сумата 15 лева, претендирана като разноски,
съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411
КЗ, поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника
сума. Общият размер на дълга възлиза на 386,78 лева. От тази сума ответникът дължи
половината, предвид извода на съда за наличие на съпричиняване от 50 %. Ответникът не
доказа погасяване, поради което искът следва да бъде уважен за сумата 193,39 лева, а за
горницата до 386,78 лева – да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД:
5
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. С оглед отправянето на регресната покана от страна на ищцовото дружество, ответникът
е бил в забава за заплащане на главницата за периода от 16.12.2023г. до 14.04.2023г. като
размерът на обезщетението за забава, определено от съда съгласно чл. 162 ГПК е 8,91 лева,
за която сума следва да бъде уважен иска, а за горницата до претендираните 17,81 лева да
бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 вр. ал. 8 ГПК право на разноски
имат и двете страни.
Ищецът е заплатил и доказал разноски в размер на 830,00 лева, от които 100,00 лева
държавна такса, 400,00 лева адвокатски хонорар, 300,00 лева – депозит САТЕ и 30,00 лева –
депозит за свидетел. Съразмерна на уважената част от исковите претенции, в полза на
ищеца следва да се присъди сума, в размер на 415,01 лева.
В полза на ответника на основание чл. 78, ал.3 вр. ал.8 ГПК следва да бъде присъдена
сумата от 214,99 лева, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: *********,
да заплати на /фирма/, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
*************, по иск с правно основание чл. 411 КЗ сумата от 193,39 лева, ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 15.04.2024г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 386,78 лева.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
****************, да заплати на /фирма/, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: ************, по иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 8,91 лева,
като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 17,81 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК /фирма/, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: **************, да заплати на /фирма/, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: ************** сумата от 415,01 лева – разноски в
исковото производство, съразмерно на уважените искови претенции.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3, вр. ал.8 ГПК /фирма/, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: ************** да заплати на /фирма/, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: ************** сумата от 214,99 лева – разноски в
исковото производство, съразмерно на отхвърлените искови претенции.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6