Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 21.11.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на петнадесети ноември, две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 4411 по описа за 2018г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 295943/18.12.2017г. по
гр.д. № 18638 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 153-ти състав са отхвърлени като неоснователни
исковете, предявени с искова молба вх.№ 2006405/27.03.2017г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с адрес: ***
срещу И.В.Я., ЕГН ********** и Д.В.Я.,
ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: адв. Р.Р.,***, офис-партер, с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за
енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че всеки от
ответниците му дължи заплащане на сумите, както следва: сумата от по 3768,79лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението -25.10.2016г., до
изплащането й, представляващи 1/2
от стойността на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 9, вх.А, бл. *******” ,
гр. София за периода от 01.09.2013г. до
30.04.2016г.; сумата от по 484,93лв., представляващи лихва за
забава за плащането на главницата за
периода от 31.10.2013г. до 11.10.2016г., сумата от по 8,94лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението -25.10.2016г., до изплащането й, представляващи 1/2 от стойността на възнаграждението за дялово
разпределение на топлинна енергия за периода септември 2013г.- април 2016г., сумата от по 1,47лв., представляващи лихва за забава за плащането на
главницата от 8,94лв. за периода от 31.10.2013г. до
11.10.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
заповедно дело № 59623/2016г. на Софийски районен съд, 153 състав, като ищецът е
осъден да заплати на ответниците сумата от
150лв. разноски по делото.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5006526/10.01.2018г. по регистъра на СРС от ищеца - Т.С.”ЕАД, ЕИК *******в частта, в която
исковете са отхвърлени. Изложило
е съображения, че решението е
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон. Посочило е, че събраните доказателства установяват, че през целия
процесен период ответниците са потребители на топлинна енергия. Приети
доказателства установявали, че ответниците са собственици на имота, те не
представили доказателства, че е учредено вещно право на ползване върху имота в
полза на ІІІ-то лице и дължали сумите. Претендирало е разноски, оспорило е поради прекомерност претенцията
на въззиваемите за разноски.
Въззиваемият-ответник по исковете И.В.Я., ЕГН ********** и Д.В.Я., ЕГН ********** са
оспорили жалбата. Навели са твърдения,
че през процесния период не било установено да са носители на вещно право на
ползване върху имота, не потребявали такава в имота и правилно исковете срещу
тях били отхвърлени. Претендирали е разноски.
Третото лице помагач на страната на въззивника-ищец –Т.С.”ЕООД, ЕИК *******не
е изразило становище по жалбата.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 2006405/27.03.2017г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******срещу И.В.Я., ЕГН ********** и Д.В.Я., ЕГН **********, с която е
поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149
и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за
установено, че всеки от ответниците му дължи заплащане на сумите,
както следва: сумата от по 3768,79лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението -25.10.2016г., до
изплащането й, представляващи 1/2 от
стойността на потребена топлинна енергия
в имот, представляващ апартамент № 9, вх.А, бл. *******” ,
гр. София за периода от 01.09.2013г. до
30.04.2016г.; сумата от по 484,93лв., представляващи лихва за
забава за плащането на главницата за
периода от 31.10.2013г. до 11.10.2016г., сумата от по 8,94лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението -25.10.2016г., до изплащането
й, представляващи 1/2 от стойността
на възнаграждението за дялово разпределение на топлинна енергия за периода септември 2013г.- април 2016г., сумата от по 1,47лв., представляващи лихва за
забава за плащането на главницата
от 8,94лв. за периода от
31.10.2013г. до 11.10.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по заповедно дело № 59623/2016г. на Софийски районен съд, 153
състав, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответниците са
потребители на топлинна енергия в имота, потребили такава в количества и на
стойност за които е предявен иск, дължали и стойност на услугата дялово разпределение на
енергията, изпаднали в забава на плащането им.
Ответниците И.В.Я., ЕГН ********** и Д.В.Я.,
ЕГН **********, в предоставения срок
са оспорили исковете. Навели са твърдения, че в частта за възнаграждението за дялово
разпределение иск е недопустим, в останалата част бил неоснователен. Посочили
са, че не са сключвали договор с ищеца, не били представени доказателства че са
носители на вещно право на ползване върху имота, поради което не били потребители/клиент
на топлинна енергия. Не били потребили енергия в количество и на стойност, за
които са предявени исковете, не било установено фактури да са публикувани на
интернет-страница на ищеца, поради което не били изпаднали в забава. Оспорили
са методиката за определяне размер на възнаграждението за дялово разпределение
на енергията. ІІІ-то лице за спора по делото било погасявало задълженията за
имота и доказателства за същото били представени по заповедно дело, поради
което и на това основание не дължали процесните суми. Ищецът отнесъл тези
плащания към начислени от него задължения за имота в противоречие на
разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД. Претендирала е разноски
Третото лице помагач на страната на ищеца – Т.С.”ЕООД,
ЕИК *******е заявило, че дяловото разпределение на енергията за имота било извършвано правилно.
По делото е приложено заповедно
дело № 59623 по описа за 2016г. на СРС, 153-ти състав, съгласно което същото е
образувано по заявление вх.№ 3069740/25.10.2016г., със заповед за изпълнение от
31.10.2016г. районният съд е разпоредил И.В.Я.,
ЕГН ********** и Д.В.Я., ЕГН **********
да заплатят на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******всеки от тях сумите, както следва: сумата
от по 3768,79лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението -25.10.2016г., до изплащането й, представляващи 1/2 от стойността на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 9, вх.А, бл. *******” , гр. София за периода от 01.09.2013г. до 30.04.2016г.;
сумата от по 484,93лв.,
представляващи лихва за забава за плащането на главницата за периода от 31.10.2013г. до 11.10.2016г.,
сумата от по 8,94лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -25.10.2016г., до изплащането й, представляващи 1/2 от стойността на възнаграждението
за дялово разпределение на топлинна енергия за периода септември 2013г.- април 2016г., сумата от по 1,47лв., представляващи лихва за забава за плащането на
главницата от 8,94лв. за периода от 31.10.2013г. до
11.10.2016г., и сумата от по 235,28лв. съдебни разноски, за така издадената
заповед длъжниците са уведомени на 09.02.2017г., на 09.02.2017г. са подали възражение срещу издадената заповед,
сочейки че не дължат сумите включително и поради изтекла погасителна давност,
на 27.02.2017г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи
доказателства, че е предявил иск в едномесечен срок от съобщението и такива е
представил на 27.03.2017г.
По делото е приета жалба от
ответниците до ищеца от 07.10.2016г., с която ответниците като наследници на А.Я.
са се оплакали от претенции на ищеца за заплащане на енергия в имота, те не
дължали сумите.
Прието е удостоверение от СО,
съгласно което ж.к. Христо Смирненски” е изграден през 1976г. сред населението
популярното име било ж.к. *******.
По делото са приети договор № 982/29.03.2003г., протокол от ОС на ЕС на бл. 67А, ж.к. *******,
вх. А от 26.03.2003г. със списък на живущи, съгласно които ОС на ЕС е избрало и възложило на „В.Е.С.”ЕООД третото да извършва дялово разпределение на топлинна
енергията в сградата , в списъка на
живущи за процесния апартамент а записано името на И. Я., положила подпис на същия.
Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, одобрени от ДКЕВР
с Решение от 07.01.2008г. и от 03.02. 2014г.
Приети са протоколи за отчет на
уредите от 2014г., 2015г., 2016г.,
изравнителни сметки, съгласно които за процесния период партида се води
на името на А.Н.Я., достъп за отчитане на уреди е осигурен и е установено потребление на енергия за отопление с 2
радиатора без уред, щранг-лира, както и
за горещо битово водоснабдяване, отчитана на база 3 лица, протоколите носят
подпис, положен за потребител.
Прието е извлечение от сметки ,
съобщения към фактури, издадени от ищеца, сочещи задължения в размер на
процесните суми.
По делото са приети констативни
протоколи от 15.07.2014г., 15.08.2014г.,
17.08.2015г., съгласно които е осъществен интернет-достъп до
съхраняваните в масивите на ищеца индивидуални партиди на клиенти на ищеца на
случаен принцип са избрани 10 абонатни номера и е констатирано, че за тях са
видни информация по изготвена фактура за изразходвана енергия за период от май
2013г. – април 2015г.
С прието по делото, неоспорено от страните заключение съдебно-техническата
експертиза, вещото лице е посочило, че за процесния период от реално потребена топлинна енергия в имота е в
размер на 696,34лв. Посочило е, че
се потребява енергия за отопление с 2 радиатора без уред, щранг-лира ,
както и за горещо битово водоснабдяване,
отчитана на база 3 лица, общият топломер е отчитан е ежемесечно, технологични загуби
са приспадани коректно, дялово разпределение на енергията е направено коректно
съобразно пълния отопляем обем на имота от 124 куб.м.
С прието по делото заключение по
съдебно-счетоводната експертиза вещото лице е посочило, че при ищеца са
начислени задължения на ответниците за процесните суми, няма отразени плащания
на същите, ищецът е начислявал суми по прогнозни стойности и след изравнителни
сметки е издавал дебитни/кредитни известия., за процесния период било начислено
задължения за възнаграждение за дялово разпределение на енергията от 17,88лв.,
лихвата върху общо начислената сума от 7555,46лв. за периода била в размер на
972,78лв.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен
от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е валидно.
По правилността на решението в обжалваната
част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422
вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД – иск за установяване на
съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за
битови нужди, за имот в сграда - етажна
собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на същото, за което е
издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на
ответника топлоенергия срещу задължение
на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите
задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за
същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с
Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год./, поради което и за ответника
да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
стойността на същото, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
По делото не се спори а и се установи от приети книжа по заповедно
дело, че по повод на заявление по чл. 410 от ГПК е
образувано заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея е
уважено изцяло искането на заявителя „Т.-С.”АД
и длъжникът е осъден да му заплати процесните суми като дължима стойност на потребена топлинна енергия за
процесния имот за процесния период в размерите на процесните суми за които е предявен иска, възражение срещу заповедта е депозирано в
срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК
е предявил настоящия иск.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването
(Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.) и Наредба
№16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007
г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл.72, ал.4 от НТ
и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл
решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече –
разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на
подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез
физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Същевременно, съдът приема, че по делото не е
установено, че ответниците са клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от ЗЕ съответно
потребител на топлинна енергия по смисъла на §1, т. 42 от ЗЕ(отм). Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на
топлинна енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува
енергия за собствени
битови нужди. Посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, са
собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на
топлинна енергия и страна по
продажбеното правоотношение
с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената
топлинна енергия. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и
като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред, включително и с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество по искане на
това трето лице. Този
договор не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. (В този смисъл Тълкумателно решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС).
В случая по делото не са представени доказателства, че ответниците са носител на
вещно право на ползване върху имота при равни квоти, нито че са постигнали
съгласие с ищеца за сключване на договор за доставка на топлинна енергия в
имота, поради което и съдът приема, че няма основание за ангажиране на
отговорността на ответниците към ищеца за заплащане стойността на такава, на
възнаграждение за дялово разпределение на енергията, съответно за обезщетение
за забава за плащането на тези суми. Приетите по делото списък на живущи в
сградата от 2003г., жалба от 2016г. не е
от естество за обосноват такъв извод. Списъкът от 2003г. не е за собственици на
имота, а е за живущи в имота. Това не е документ от естество да установи вещно
право на ползване върху недвижим имот, пребиваването в имота само по себе си не е от
естество да обоснове извод, че ответниците са потребител на топлинна енергия в имота.
Приетият по делото документ, озаглавен „жалба”, не съдържа признание на
ответниците за качеството им на потребител и съдът приема, че не установява
качеството им на потребител на топлинна енергия в имота. В случая ответниците
изрично са оспорили с отговора на исковата молба качеството си на потребител и
в тежест на ищеца е било по несъмнен начин да установи по делото това им
качество. Това не е направено по делото, поради което и правилно районният съд
е приел, че исковете са неоснователни.
С оглед гореизложеното и поради съвпадане на крайните
изводи на настоящия състав с тези на районния съд, то решението на СРС следва
да бъде потвърдено.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест на въззивника –ищец следва
да се постави отговорността за разноски по делото и той следва да бъде осъден
да заплати на въззиваемите сумата от общо 100лв. разноски за адвокат- по 50лв.
на всеки въззиваем. Доказателство, че
такова е уговорено и платено са представени по делото, възражението на въззивника
за прекомерност на същото е неоснователно. Това възнаграждение не надхвърля
минималния размер на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2004г.,
сложността на делото не предпоставя
намаляването му.
Така мотивиран, Софийският градски
съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
295943/18.12.2017г. по гр.д. № 18638 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 153-ти
състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с адрес: *** да заплати на
И.В.Я., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. Р.Р.,***, офис-партер на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 50лв.
(петдесет лева), представляващи разноски за адвокат в производството пред
Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с адрес: *** да заплати на Д.В.Я., ЕГН **********, със съдебен
адрес: адв. Р.Р.,***, офис-партер на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 50лв.
(петдесет лева), представляващи разноски за адвокат в производството пред
Софийски градски съд.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ищеца – Т.С.”ЕООД, ЕИК *********.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.