№ 395
гр. Варна, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Диана Д. Митева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело №
20223001000620 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Приети са за общо разглеждане две въззивни жалби, предявени от
всяка от насрещните страни срещу части от решение №50/06.07.2022г. по
ТД160/2021 г. на ОС-Силистра( електронно дело 20213400900160),както
следва: въззивна жалба вх.№ 1850/14.07.22г. на Н. Ю. И. срещу отхвърлена
част от претенция за присъждане на остатък от справедливо обезщетение за
понесени от дъщеря, увредена от смъртта на майка си неимуществени вреди,
причинени от застрахован по задължителна застраховка „гражданска
отговорност“ автомобилист за горница над 30 000лв. до предявен размер от
60 000лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
10.06.2021г. до окончателното изплащане на задължението и въззивна жалба
вх.№ 1856/14.07.22г. на “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, срещу
присъждането на остатък от 30 000лв над вече изплатено от застрахователя
обезщетение от 90 000лв за същите вреди.
Предварителните въпроси по допустимостта на производството и
редовното сезиране на въззивния съд с двете въззивни жалби са разгледани в
определение № 709/27.10.22г, обявено на страните ведно с неоспорения
доклад на изложените подробни оплаквания по обжалваните части от
първоинстанционния акт.
Допълнително в молба вх.№7614/06.12.2022г., постъпила след
приключване на съдебното дирене във втората инстанция, от името на
въззивницата И. адвокат Р. е заявила, че първоинстанционният съд не се бил
1
произнесъл по направеното от нея искане за определяне на разноските в
нейна полза и е поискала от въззивния съд да отмени определението си за
даване за ход по същество, като квалифицира част от жалбата й като искане
за допълване на първоинстанционното решение и съответно да го препрати за
разглеждане на компетентния съд преди да обяви своя въззивен акт. Тази
молба е изцяло неоснователна, тъй като предметът на въззивната жалба на
тази страна изрично е ограничен от самата нея като „отхвърлителната“ част от
решението на първата инстанция, а искането за защита, формулирано към
въззивния съд също визира определяне на разноски като последица от отмяна
на тази част и съответно уважаване на горница над необжалваната присъдена
сума. Изложението на оплакванията също не включва позоваване на
непълнота на произнасянето по разноските, присъдени по уважената
необжалвана от тази страна част от решението. Затова въззивният съд не
намира каквато и да е „част от жалбата“ на тази страна, която да е изисквала
преквалификация на съответно искане за допълване на присъдени в полза на
ищцата разноски, определени по уважената част от претенцията. Няма
никакво основание за възобновяване на съдебното дирене и въззивният съд
може да разглежда и двете жалби по същество.
Въззивницата Н. Ю. И., чрез адв. Р., излага оплаквания за
необоснованост на изводите на съда при определянето на справедлив размер
на парична компенсация за преживените страдания от внезапна загуба на най-
близък роднина. Сочи, че не са били обсъдени и оценени в съответствие със
законови критерии за определяне на размера на обезщетенията както
болезнената скръб и мъчителното изживяване на прекъсната изключително
близка връзка с майката и значителните негативни последиците в социалните
възможности на дъщерята, последвали загубата, но и трагичните
обстоятелства при които е настъпила тази смърт, съпроводена със загуба и на
други близки. Счита, че не е съобразена и динамиката на икономическите
условия в страната при определяне на конкретния имуществен еквивалент на
понесени вреди според установените в съдебната практиката размери на
справедливи обезщетения в аналогични случаи.
Насрещната страна оспорва бланкетно жалбата, като сочи, че няма
основание за определяне на обезщетение над определения от първата
инстанция размер.
Въззивникът “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, чрез
юрисконсулт Т. , също излага оплаквания за неправилно приложени
критерии за оценяване на вредите, понесени от дъщеря на починала при ПТП
пътничка, довели до необосновано висок размер на определеното от съда
обезщетение, като посочва, че не са били отчетени достатъчно установените
факти на разделно живеене и естествено настъпилото с времето отчуждаване
на вече 30 годишна самостоятелна дъщеря от нейната 52 годишна майка,
както и установените като присъщи на личността на ищцата характеристики
на самостоятелност и независимост, липсата на промяна в начина на живот на
пострадалата, живяла и преди това в чужбина и отново напуснала страната
преди обичайния период на траур. Сочи, че едновременната загуба на повече
от един близък роднина неправилно е отчетена като причина за по-
интензивна скръб, доколкото предмет на делото е само компенсация на
2
конкретна загуба, а обстоятелствата относно негативните изживявания са
били бланкетно и формално посочени(по начин идентичен с другите
родственици, заявили претенции за същото събитие), без да са доказано
обосновани. Оплаква се, че не е било отчетена особеност на случая, при който
косвените вреди са причинени от застрахован делинквент, попадащ в същия
близък родствен кръг (дядо на увредената дъщеря) и възможността той също
да се ползва косвено от компенсацията като имуществено благо. Счита за
неправилно оценен паричния еквивалент на справедливо обезщетение като
сочи, че изплатената доброволно сума от 90 000 лв е изцяло адекватна на
икономическата обстановка, като завишаването от съда е предпоставка за
изкуствено повишаване на стандарта на живота на пострадалите. Моли за
отмяна на обжалваната осъдителна част от решението и отхвърляне в цялост
на претенцията за изплащане на остатък от обезщетение за понесени от
увредената дъщеря неимуществени щети.
Насрещно, като въззиваема страна, увреденото лице оспорва жалбата на
застрахователя с доводи за превратно интерпретиране на фактите относно
доказано понесените значителни по интензитет вреди, които следва да бъдат
компенсирани поне до предявените справедливи размери.
Само пълномощника на въззивницата Н. Ю. И. е пледирал по
същество, като поддържа пред въззивния съд доводите за недостатъчно
оценени доказани значителни по размер вреди, понесени от дъщеря, чиято
връзка с майка й е била съхранена в сплотено семейство, въпреки разликата в
местоживеенето, наложила се поради образованието на дъщерята и
местоработата на майката, и която връзка е прекъсната трагично със
съществени негативни последици, изискващи справедливо обезщетяване до
поискания размер.
И двете насрещни страни претендират за определяне на разноски за
настоящата инстанция, като само увредената въззивница е посочила
конкретно искане в списък по чл. 80 ГПК (л. 17), включващ и искане за
изплащане на възнаграждение на адвокат, предоставил безплатни услуги с
ДДС. В последното по делото заседание пълномощникът на тази страна е
обявил, че не търси възнаграждение за защита по въззивната жалба на
насрещната страна.
За да се произнесе, въззивният съд съобразява следното:
Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите,
възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС) и
съответства в двете си обжалвани части на предявен пряк иск на увредено от
ПТП лице, срещу застрахователя на автомобилиста, причинил косвени
неимуществените щети поради смърт на пътник в застрахованото МПС.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с пряк иск на осн.чл.432, ал.1
от КЗ, за присъждане на остатък 60 000лв от дължимо застрахователно
обезщетение, поискано в размер на 150 000лв, но изплатено само до 90 000лв
от ответника, като справедлив еквивалент за причинени неимуществени вреди
по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на
3
автомобилистите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
дата на уведомяването на застрахователя за поисканото изплащане на
задължението. Ползващата се от застраховката дъщеря на починалата
участничка в ПТП Г. А.(пътничка в л.а. „Форд Ка”, с рег. № СС 4317 АМ) е
основала претенцията си на твърдения за понесени психични страдания от
смъртта на майка си, в резултат на ПТП, предизвикано на 15.10. 2020г. в гр.
Дулово от водача Р. А., застрахован за управление на същия автомобил при
ответното търговско дружество. Застрахователят е оспорил в отговора по
исковата молба конкретно размера на паричния еквивалент за понесените
болки и страдания, като е възразил за пълното им покритие с доброволно
определено и изплатено обезщетение.
Обжалваното решение изцяло кореспондира на тези процесуални
действия на страните и съдът го намира за допустимо.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания,
съобразно чл.269 от ГПК, и представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Безспорни пред Варненския апелативен съд са пряката родствена връзка
на починалата пътничка с от претендиращото обезщетение лице – нейна
дъщеря. Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността
на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство,
противоправност и вина(установени с присъда за престъпно непредпазливо
причиняване на смърт и увреждания на повече от едно лице от общ семеен
кръг, вкл. пътничките в този автомобил – майката на ищцата Г. Р. А., седяща
на предна дясна седалка, и бабата на ищцата Х. М. А., седяща отзад);
наличието на валидно застрахователно правоотношение между деликвента
(дядо на ищцата) и застрахователното дружество по застраховка „гражданска
отговорност“ за управление на л.а. „Форд Ка”, с рег. № СС 4317 АМ;
уведомяването за настъпването на застрахователно събитие като юридически
факт, пораждащ отговорността за забава на застрахователя. Следователно
процесните претенции са доказани по основание. Въззивните оплаквания и
на двете спорещи страни са сведени единствено до критериите за определяне
на дължимото обезщетение на претърпените от ищцата неимуществени вреди
от смъртта на нейната майка. В този предметен обхват следва да се произнесе
и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.
Макар и да е спорна правната интерпретация дадена от насрещните
обжалващи страни относно обстоятелствата, които имат значение за
критериите за определяне на неимуществени вреди по справедливост, и
двамата въззивници се позовават на установените с гласни показания и
експертно заключение факти на вредоносни последици. Разпитаните роднини
(братовчедка на ищцата и леля на починалата й майка) описват свои преки и
непосредствени впечатления от живота на семейството преди инцидента, като
потвърждават, че връзката на майката с дъщерите й – близначки била много
близка и общуването им продължавало интензивно независимо от периодите
на пребиваването им на различни места, когато майката, придружена от
едната сестра заминала на работа в Белгия, а ищцата останала в България да
продължи висшето си образование. Свидетелките сочат, че както през
ваканциите между семестрите, така и след като приключила следването си,
4
ищцата живеела с майка си и сестра си в Белгия и семейството планирало да
се установи трайно там, след като майката се пенсионирала, като заедно с
бащата на ищцата, който също работил в чужбина, планирали покупка на
общо жилище. Внезапната смърт на майката при трагичния инцидент,
засегнал и другите членове на това задружно семейство(включващо още една
дъщеря и възходящи роднини в България), но се е отразила изключително
негативно на психическото и емоционално състояние на ищцата. Тя
напуснала работа, изоставила живота си в чужбина, но не останала и в
България, защото всичко й напомняло за майка й. Затворила се в себе си,
внезапно заминала за Турция, където си намерила работа и останала да живее
сама, като ограничила връщанията си в България само до помена на майка си
за годината от смъртта й и съдебния процес. Дистанционно контактуващи с
нея (чрез социални мрежи) родственици споделят за проявленията на тъгата
на ищцата, избягването на травмиращата тема за загубата на майката и бабата
и промяната в емоционалните й нагласи. Тези впечатления на свидетелите
изцяло кореспондират и на заключението на психолога за възприемането от
страна на ищцата на връзката й с майката като основна опора на
семейството(предвид честите отсъствия на бащата поради работата му на
кораби), която не е била накърнена от временната им раздяла и не е заместена
от изграден друг контакт на близост. Вещото лице е установило и
характеровите особености на интровертната личност, която преживява
скръбта от загубата на най-близкия си човек, чрез затваряне, самоизолиране,
избягване на травматичния спомен и търсене на утеха в поемане на повече
работа. Доводът за отчитане на по-нисък интензитет на траурната мъка
поради естественото отчуждение на вече пораснало дете от майката, починала
на 52 години и липсата на съществена промяна в живота на увредената,
живяла и преди сама и в чужбина категорично се опровергава от така
установените факти. Не може да се приеме и довода за индикиране на
отчуждение с предприетото пътуване непосредствено след погребението.
Напротив, това поведение съдът отчита като израз на болезнена непоносимост
на скърбящата дъщеря към семейното обкръжение, напомнящо за
непрежалимата загуба. В тази връзка, при изследване на анамнестичните
данни и прякото наблюдение на симптоматика при интервюто на
освидетелстваното лице, специалистът – психолог потвърждава, че
неочакваната загуба на връзката с майката е възприета от дъщерята като
изключително интензивно негативно изживяване, което е протекло в период
от около година с типични за неусложнена траурна скръб етапи на
първоначален шок(провокиращ и психо-соматичните симптоми като
смущенията в съня и апетита), постепенно адаптиране към загубата на
устойчивост на физическото и емоционалното състояние, последвано от
осъзнаване на загубата и проекция на състоянието на обреченост и
необратимост на смъртта върху собствените потребности от обич, грижа,
опора и общуване, осигурявани от починалия. Според вещото лице
справянето на дъщерята с депресивните последици от смъртта на майката не
е приключило, като по-продължителния период на възстановяване на
емоционалната сфера е резултат от особеностите на типа на интровертната
личност, като въпреки липсата на специализирана помощ няма данни за
патологични промени. Това заключение категорично изключва
интерпретацията на характера на увредената дъщеря като обстоятелство,
5
намаляващо вредоносните последици за личността. Напротив, според съда
именно интровертността е обусловило по-съществена значимост за живота на
ищцата на връзките в естествено близкия родствен кръг(майка, баща,
възходящи баба и дядо, сестри и братовчеди), в сравнение с общуването й с
други лица, а това повишава, а не омаловажава значението на загубата за тази
личност.
При така установените факти, съдът намира за доказани следните
обстоятелства, които следва да се преценят при определяне на обезщетението
за неимуществени вреди в този случай: психическите страдания са резултат
от изключително интензивно, но за кратък период стресово изживяване на
внезапността и необратимостта на загубата на ищцата, последвано от по-
продължителен период на адаптация, който макар и да не е приключен в
обичайните рамки на една година, не е породил трайни и непреодолими
последици за личността; освен емоционалните негативни изживявания в
началния период увреденото лице е търпяло и физическите симптоми на
стреса, а в последствие е променило драстично дотогавашния си начин на
живот, като плановете си за съвместен живот с родители и сестра в избраната
за трайно установяване държава са заменени с търсене на индивидуална
професионална реализация в ново, непознато място; загубата е настъпила в
момент от живота на дъщерята, която макар вече да е навлязла в период на
социална зрялост като възрастен индивид (30 год.), все още не е била
формирала свой нов социален кръг (нямала е приятел и планове за свое
домакинство) и е била силно зависима емоционално от дотогавашното си
семейство, с членовете на което свързвала и житейските си планове за
бъдещето. Същевременно съдът не установява тези последици да са породени
само поради комплексния характер на трагичното събитие, при което е
настъпила и смъртта на бабата на ищцата, тъй като именно общуването на
майката е изведено като основна връзка и осъзната липса, а съпътстващата
допълнителна мъка само е изострила усещането за невъзвратимост на
загубата на майката. Усложненият драматизъм на травмиращото преживяване
(вината на също близък родственик за смъртта на майката бабата) не само че
не следва да се пренебрегва, а напротив, подлежи на отчитане като
самостоятелен елемент, индивидуализиращ конкретните вреди при двойна
загуба като по-тежко преживяна загуба в сравнение с типична скръб за
единична загуба на най-силна емоционална връзка (Решение № 66 от
29.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 1464/2016 г., II т. о., ТК).
Доводите на въззивника - застраховател, основани на родствената
връзка на ищцата с деликвента (Р. А. е баща на загиналата Г. А. и дядо на Н.
И.) и възможността това лице да извлече някакви, макар и косвени
имуществени облаги от противоправното си поведение нямат никаква
законова основа. Родствената връзка не съставлява факт, изключващ носенето
на застрахователен риск по смисъла на чл.345, ал.5, т.1 КЗ, нито предполага
житейски някакво негласно освобождаване на делинквента от гражданската
му отговорност. Титуляр на паричния еквивалент на негативните
изживявания е само ищцата, респективно и компенсацията постъпва само в
нейната имуществена сфера, а застрахователят не се позовава на изричен
отказ на това увредено лице от правото на получи обезщетение за
причинените от водача на автомобила вреди. Затова няма основание да се
6
отчита каквото и да е обстоятелство, намаляващо обичайните компенсации за
такъв вид увреждания.
При това положение значение за размера на справедливото
обезщетение, гарантирано в чл. 493а ал. 3 и 4 КЗ, вр. чл. 51 ал.1 и чл. 52 ЗЗД
на увредените лица за безспорно понесените страдания на дъщеря, лишена от
общуването с починала майка следва да се определи по критерии за оценка на
неимуществени вреди, така както са установени в задължително тълкуване(т.
2 от ППВС № 4 /25.05.1961 г.), изцяло приложимо и при действаща уредба на
отговорността на автомобилисти, покривана при задължителна застраховка. В
съдебната практика за оценяване на конкретни обективни измерения на иначе
абстрактното понятие за справедливост освен фактическата близост в
изградената между родител и дете емоционална връзка, и възрастта на лицето
внезапно загубило най-близък по-степен възходящ и продължителността на
съществувалото до момента общуване и възможностите за компенсиране на
липсата му в бъдеще (Решение № 139 от 14.01.2020 г. на ВКС по т. д. №
2135/2018 г., I т. о., ТК), като допълнителен критерий за фиксиране на
паричен израз на справедливата компенсация се отчитат и икономическите
фактори като конкретния стандарт на живот в страната, една от проявните
форми на която са и нормативно определените лимити за отговорността на
застрахователя, независимо че те сами по себе си не са пряк израз на
принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, и казуалната практика
на съдилищата за аналогични случаи(Решение № 9 от 4.02.2022 г. на ВКС по
т. д. № 185/2021 г., II т. о., ТК; Решение № 103 от 9.11.2020 г. на ВКС по т. д.
№ 2546/2019 г., II т. о., ТК; Решение № 60063 от 4.06.2021 г. на ВКС по т. д.
№ 670/2020 г., II т. о., ТК).
Като има предвид, че вредите, не се ограничават само до изживените в
момента на самото трагично събитие болки и страдания, а продължават макар
и с намаляваща интензивност да характеризират живота на дъщерята и ще
влияят негативно на емоционалната й сфера поне докато отпадне траурното
самоограничение в социалните й контакти и тя съумее да изгради нови
връзки с връстници и да поднови пълноценно общуване със сестрите си,
съдът намира, че дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да
се определи в размер на 150 000 лева. Този размер е съобразен както с нивата
на застрахователно покритие за неимуществени вреди за процесния период,
така и с икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането
2020г. и установената в тази насока съдебна практика (използвани като
помощни критерии). Съдът намира, че с така определеното обезщетение се
постигна справедливият баланс между претърпени вреди в резултат на
деликта и паричното измерение на нуждата от обезвреда, респ. спазен е
принципът за справедливост по чл.52 от ЗЗД, без обезщетението да
представляват средство за повишаване на стандарта на живот на увреденото
лице(работеща в чужбина млада жена с висше образование). Този размер е
съответен на повишените лимити на отговорност на застрахователите с
изменението на чл. 492 КЗ през 2018г., като израз на динамиката на
икономическите процеси в страната, според утвърдената практика съобразена
от въззивната инстанция на обезщетения, определяни в предходни периоди
(напр. решение № 124 от 28.10.2019 г. на ВКС по т. д. № 1427/2017 г., II т. о.,
ТК, Решение № 179 от 29.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 2143/2014 г., I т. о., ТК,
7
Решение № 133 от 19.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2306/2019 г., II т. о., ТК).
Определеният от въззивния съд размер от 150 000лв и безспорния по
делото факт, че ищцата е получила плащане от застрахователя в размер на 90
000 лева, налагат краен извод за основателност на претенцията на увредената
дъщеря Н. И. до пълния размер на претенцията за допълнителна горница от
60 000 лева. С оглед на това обжалваното решение на ОС - Силистра следва
да бъде частично отменено в отхвърлителната част за разликата над
присъдените 30 000 лева до претендираните 60 000 лева като искът бъде
уважен в посочения размер. Дължимото застрахователно обезщетение следва
да се присъди ведно със следващото се обезщетение за забава, по смисъла на
чл.429, ал.3 КЗ, считано от безспорната дата 10.06.2021г. на уведомяване на
застрахователя.
В останалата осъдителна част решението следва да бъде потвърдено
поради съвпадане на крайния извод на двете съдебни инстанции.
В съответствие с този резултат решението следва частично да бъде
ревизирано и по отношение на разноските като в полза на ищцата
допълнително следва да се присъдят части, съразмерни на неоснователното
отхвърлена половина от претенцията. Пред първоинстанционния съд е
представен списък, в който са посочени разходи за платена държавна
такса(2400лв) и усвоените да възнаграждения на вещи лица депозити (450лв),
от които на ищцата следва да бъдат допълнително присъдени само 1425лв.
Освен тях, ответникът следва да поеме и съразмерната част от разходите по
безплатната правна услуга, предоставена на ищцата като половина от
минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение - чл.7, ал.2, т.5
от НМРАВ (ред., ДВ. бр.68 от 31 Юли 2020г.) достигащо до 2 796 лв. с ДДС.
Сумата от 1398лв. следва да бъде изплатена на адвоката, представлявал
безплатно ищцата, на осн. чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв).
Възложените в тежест на ищцата разноски не се дължат. Грешките при
определянето на разноски по потвърдената от въззивния съд част от
решението остават извън предмет на въззивния контрол.
За въззивното производство на ищцата следва да бъдат присъдени и
направените разходи по изцяло основателната жалба в размер на 600 лева,
заплатени за държавна такса за въззивното обжалване. На основание чл.38,
ал.2 ЗАдв в полза на адвокат И. Р. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в поискания размер от 1716 лв., точно съвпадащ с минимума
с вкл. ДДС, по действаща към договарянето с клиента НМРАВ.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 271 ГПК, съставът на
Варненски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №50/06.07.2022г. по ТД160/2021 г. на ОС-
Силистра(електронно дело 20213400900160), в частта с която е отхвърлен
иска на Н. Ю. И. срещу “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, за
присъждане на остатък от справедливо обезщетение за неимуществени вреди,
8
причинени от застрахован по задължителна застраховка „гражданска
отговорност“ автомобилист за горница над 30 000лв. до предявен размер от
60 000лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
10.06.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и в частта, с
която са присъдени разноски в полза на ответника в размер на 320лв., като
ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********,
седалище град София, да заплати на Н. Ю. И., ЕГН ********** ,от гр. Варна
ул. Места 36, да заплати допълнително сумата 30 000 лева (тридесет
хиляди лева), представляващи горница над вече присъдени 30 000лв до
60 000лв, дължим остатък от справедливо обезщетение за неимуществените
вреди, понесени от дъщеря, увредена от смъртта на майка си, починала при
ПТП, настъпило на 15.10.2020г. в град Дулово, причинено от водача на л.а.
„Форд Ка”, с рег. № СС 4317 АМ, застрахован за риск „Гражданска
отговорност” с полица №BG/08/120001860089 от 06.07.2020г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 10.06.2021г. (датата на
уведомяване на застрахователя) до окончателното й плащане, на основание
чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД, съответно чл.429, ал.3, във
вр. с ал.2, т.2 от КЗ, чл.86, ал.1 и чл.84, ал.3 ЗЗД , както и сумата 1425лв.
(хиляда четиристотин двадесет и пет лева), представляваща направените
разноски за първоинстанционното производство, съразмерно на тази
основателна горница от претенцията и сумата от 600 лв. (шестстотин лева),
представляваща разноски за основателното обжалване, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********,
седалище град София, да заплати на адвокат И. С. Р., АК -Силистра, личен
№**********, служебен адрес град Силистра, ул. „Христо Ботев” №2, офис
№2, на осн. чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, както
следва:
1398лв. (хиляда триста деветдесет и осем лева), представляваща част от
дължимо адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство на ищцата Н. Ю. И. в първата инстанция, съразмерна на
допълнително присъдена част от претенцията
1716 лв.(хиляда седемстотин и шестнадесет лева), представляваща
дължимо адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство на въззивницата Н. Ю. И. в настоящата инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решение №50/06.07.2022г. по ТД160/2021 г. на ОС-
Силистра(електронно дело 20213400900160), в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд по общия ред на глава 22 от ГПК при условията на чл.280 ал.
1 и 2 ГПК в месечен срок от връчването на преписа на страните.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10