Решение по дело №1048/2019 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 362
Дата: 22 юни 2020 г. (в сила от 15 януари 2021 г.)
Съдия: Валентина Любенова Тонева
Дело: 20193630101048
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

362/22.6.2020г.

                               

                                                                   гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, осми състав

На шестнадесети юни, през две хиляди и двадесета година,

в публично заседание в следния състав:

 

                                                                            Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.К.

Прокурор:

като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №1048 по описа на ШРС за *** год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание  по чл.422 от ГПК, вр.чл. 124, ал.1 от ГПК, вр.  чл.79, ал.1 от ЗЗД и осъдителни  по чл. 79  от ЗЗД, вр. чл.342 и сл. от ТЗ.

Ищецът твърди, че ответницата е абонат на дружеството, със сключени няколко договора, с клиентски номер ***. С Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги от дата ***г., сключено с мобилния оператор, ответникът по предпочетения мобилен номер ***, е избрал абонаментна програма GLOBUL Мах 7,99лв., със срок на действие 24 месеца, до ***г. На ***г. било сключено Допълнително споразумение за мобилен номер ***, с абонаментен план Резерв 13.99лв., със срок до ***г. От ***г. абонатът сключил и Договор за лизинг, като взел на изплащане мобилно устройство марка TELENOR, модел Smart II White, за 23 месечни вноски, в размер на 5.99лв.

Твърди се също, че на ***г. е сключен Договор за мобилни услуги за мобилен номер ***с абонаментен план Резерв Стандарт 39.99лв. със срок до ***г. На ***г. било сключено Допълнително споразумение за мобилен номер ***с абонаментен план Нон Стоп 29.99лв. със срок до 21.12.***г. и Договор за лизинг за мобилен номер ***, с което е взето на изплащане мобилно устройство марка HUAWEI, модел Y3 ІІ Gold - 23 месечни вноски в размер на 6.59лв.

Сочи също, че на ***г. абонатът сключил Договор за мобилни услуги за мобилен номер ***с абонаментен план Стандарт + 15.99лв. със срок до ***г. От тази  дата бил сключен и Договор за лизинг за мобилен номер ***и ответникът взел на изплащане мобилно устройство марка LENOVO модел А1000 Dual на 23 месечни вноски в размер на 4.59лв. На ***г. било  сключено Допълнително споразумение за мобилен номер ***с абонаментен план Нон Стоп 29.99лв., със срок до 31.12.***г. Заявява се, че ответникът е използвал предоставяните от ищеца мобилни услуги, а потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната № ***.

Претендира се, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги /след извършена корекция на дълга/ за мобилен номер ***; за мобилен номер ***и за мобилен номер ***сумата на обща стойност 268.73лв.

Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност е ангажирало договорната отговорност на абоната, поради което мобилният оператор е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника Ф.А.И. за ползваните абонаменти към лизинговите договори. Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т. 12, ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговите договори, дължимите месечните вноски за предоставените на абоната мобилни устройства марка TELENOR модел Smart II White, марка LENOVO, модел A1000 Dual и марка HUAWEI, модел Y3 ІІ Gold, били обявени за предсрочно изискуеми. Датата на деактивацията на абонамента била 21.07.***г.

Твърди се , че абонатът е бил в неизпълнение на договорите  си за  всеки един от трите мобилни номера ***, ***и  ***общо за периода от 01.04.***г. до 31.08.***г.

Ищецът предявява и осъдителни претенции общо за сумата от  156,94лв. за следните лизингови вноски, дължими за мобилно устройство:     

мобилно устройство марка TELENOR, модел Smart II White, по фактура от №***/***г.;

за мобилно устройство марка LENOVO, модел A1000 Dual, по фактура от № ***/***г. ;

за мобилно устройство марка HUAWEI, модел Y3 ІІ Gold, по фактура от № ***/***г.

Била издадена крайна фактура от ***г. с начислена обща сума от 1356,68лв., в която е включена и неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 931,01лв., която сума за неустойка ищецът не претендира в настоящото производство.

Поради бездействието на длъжника, от страна на „Т. Б.“ ЕАД е депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Шумен, въз основа на което е образувано частно гражданско дело №***/***г. по описа на ШРС и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 93 от 18.01.***г. за 425.67 лв. - главница по потребени и незаплатени по Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от *** г., с клиентски № на абоната ***, за периода от 01.04.*** г. до 31.08.*** г., по който е издадена крайна фактура № ***/*** г., платима в срок до 16.09.*** г., с 56.58 лв. - мораторна лихва за забава за периода от 17.09.*** г. до 07.01.*** г. и законната лихва от 18.01.*** г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 205.00 лв.  - разноски по делото, от които 25.00 лв. - заплатена държавна такса и 180.00 лв.– адвокатско възнаграждение,

В законовия срок било депозирано възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника по заповедното производство .

           С разпореждане на съда от ***г. са дадени указания за предявяване на иск и в законоустановения срок ищецът предявил искове общо за  425.67 лв. от които: установителни искове по чл. 422 от ГПК, за сумата от 268,73лв. за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува парично вземане против ответника, общо за сумата от 268,73лв. незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 01.04.***г. до 31.08.***г.: за мобилен номер  ***; за мобилен номер ***и за мобилен номер ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата за плащането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК *** от 18.01.***г. по частно гражданско дело №***/*** г. по описа на ШРС; и осъдителни искове за сумата от 156,94лв., за незаплатени лизингови вноски за предоставените на абоната 3 бр.мобилни устройства, като иска  осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 156,94лв. представляваща незаплатени лизингови вноски за предоставените на абоната мобилни устройства на абонатен номер ***: за устройство TELENOR, модел Smart II White, взето с мобилен номер ***, за периода от м.09,***г. до м. 11,***г.; за устройство LENOVO, модел A1000 Dual, с мобилен номер ***, за месец 09,***г. до м.11, ***г. и за устройство HUAWEI, модел Y3 ІІ Gold, мобилен номер ***, за периода от м.09,***г. до м.11,***г.

Прилага писмени доказателства. Претендира разноски.

В предоставения на основание чл. 131 от ГПК отговор, ответницата депозира отговор на исковата молба. Намира същата за неоснователна. В отговора заявява, че е отказала да заплаща услуга по договор за мобилен номер ***, след което, едностранно, операторът е прекратил доставката по всички услуги на сключените от нея договори. Твърди, че операторът като търговец, за да я принуди да заплаща нежелана от нея услуга, прилага нелоялна агресивна търговска практика,спирайки предоставянето на услугите по другите договори. Заявява, че след като доставчикът е прекратил доставката по сключените договори, то тя не следва да заплаща и месечна такса за тях. Освен това заявява, че не е полагала подпис на ОУ на търговеца, тъй като такива не са й предоставяни от него, както и няма приложени към книжата по делото. Заявява, че доколкото услугата не е предоставяна, операторът няма основание да иска плащането й. Заявява, че не дължи претендираната сума за далекосъобщителни услуги, след като не е платила месечните си такси за един месец, означавало, че не желае да ползва повече услуги на оператора и той има право единствено на неустойка за предсрочно прекратяване на договорите, за която всъщност той не претендира. Твърди, че изготвените договори са в пълно противоречие на ЗПК- незаконосъобразни са и не отговарят на изискванията на ЗПК. В изготвените от ищеца договори за стоков потребителски кредит /лизинг/ липсвала информация, съгласно чл. 11, ал.1 oт ЗПК, в т. ч. и задължителната информация от т.7 до т. 12 и т.20, което правело договора недействителен.

В съдебно заседание не се явява представител на ищеца – депозирана е писмена Молба със становище рег. № ***от 25.11.***г. Ответницата също не се явява в съдебното заседание по делото, като с писмена молба – становище по делото,  рег. № ***от 21.11.***г. заявява, че не е полагала подпис под   договор, сключен на ***г. за № ***, че това е договор с невярно съдържание и положеният подпис под него, е фалшив.

В съдебно заседание по делото, проведено на 26.11.***г., съдът е дал хода на делото и е открил производство по чл. 193 от ГПК, по оспорване на подписа  от  името на ответницата за тел. № ***, по заявка ***от ***г., като е  указал, че тежестта за доказване е на ответницата и е дал  възможност на всяка страна да направи исканията си  във връзка с оспорването.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното:

По ч.гр.д.№***/*** г. по описа на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца срещу ответника общо за сумата 425.67 лв.- главница по потребени и незаплатени по Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от *** г., с клиентски № на абоната ***, за периода от 01.04.*** г. до 31.08.*** г., по който е издадена крайна фактура № ***/*** г., платима в срок до 16.09.*** г., с 56.58 лв.  - мораторна лихва за забава за периода от 17.09.*** г. до 07.01.*** г. и законната лихва от 18.01.*** г. до окончателното изплащане на вземането. Вземането произтичало от следните обстоятелства: потребени и незаплатени по Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от *** г., с клиентски № на абоната ***, за периода от 01.04.*** г. до 31.08.*** г., по който е издадена крайна фактура № ***/*** г., платима в срок до 16.09.***г . Заповедта е връчена на длъжника 15.02.***г., като на 18.02.***г. е депозирано възражение от Ф.А.И. ЕГН **********.

По отношение на откритото производство на основание разпоредбата на чл. 193 от ГПК за оспорване на авторството на подписа, положен върху договор, сключен на ***г. за мобилен телефонен номер ***,като се оспорва, че е положен от ответницата.

Изявлението на ответницата, посочено в писмено становище, е възприето  като оспорване по чл. 193 от ГПК и в съдебно заседание, проведено на 26.11.***г. е открито производство по оспорване на подписа положен върху процесния договор. Въпреки дадената възможност по делото, ответницата не е направила доказателствени искания във връзка с откритото производство по оспорване. С оглед изложеното, съдът намира за недоказано оспорването авторството на подписа, положен върху договор, сключен на ***г., за мобилен телефонен номер ***,  поради което кредитира същия изцяло и приема, че е подписа на договора е положен  от ответницата.

Съобразявайки горното, съдът приема, че от събраните писмени доказателства се потвърждава, че между ищцовото дружество и ответницата са налице валидни облигационни отношения, като ответницата е абонат на дружеството - доставчик на мобилни услуги с клиентски номер *** и е страна по сключени Договори за мобилни услуги за следните  мобилни номера- ***; мобилен номер ***и мобилен номер ***. Същевременно са налице и сключени договори за лизинг към всеки от  мобилните номера,  за  мобилно устройство марка TELENOR, модел Smart II White;  за мобилно устройство марка HUAWEI, модел Y3 ІІ Gold и за мобилно устройство марка LENOVO, модел А1000 Dual.

* Договор за мобилен номер *** е сключен на ***г., с избрана абонаментна програма GLOBUL Мах 7,99лв., със срок 24 месеца до ***г. На ***г. било сключено Допълнително споразумение за мобилен номер *** с абонаментен план Резерв 13.99лв., със срок до ***г. От ***г. абонатът сключил и Договор за лизинг, като взел на изплащане мобилно устройство марка TELENOR, модел Smart II White за 23 месечни вноски, в размер на 5.99лв.

*Договор за мобилен номер ***е сключен на  ***г. с абонаментен план Резерв Стандарт 39.99лв., със срок до ***г. На ***г. било сключено Допълнително споразумение за мобилен номер ***с абонаментен план Нон Стоп 29.99лв., със срок до 21.12.***г. и Договор за лизинг за мобилен номер ***, с което е взето на изплащане мобилно устройство марка HUAWEI, модел Y3 11 Gold - 23 месечни вноски, в размер на 6.59лв.

*Договор за мобилни услуги за мобилен номер ***бил сключен на ***г. с абонаментен план Стандарт + 15.99лв., със срок до ***г. От тази  дата е сключен и Договор за лизинг за този мобилен номер  и ответникът е взел на изплащане мобилно устройство марка LENOVO, модел А1000 Dual, на 23 месечни вноски, в размер на 4.59лв. На ***г. било  сключено Допълнително споразумение за мобилен номер ***с абонаментен план Нон Стоп 29.99лв., със срок до 31.12.***г.

По делото са представени и официално заверени преписи от издадени от мобилния оператор фактури за задълженията /стр. 42 - стр.48/, с отразен срок за плащане на задължението. Ответницата оспорва представените фактури и твърди, че с тях ищецът не доказва факта на предоставени договорени услуги по договорите и същевременно заявява, че от месец март, ***г.,  услугата не й се е предоставяла.  

По делото е назначена и изготвена съдебно-техническа експертиза, с която, след запознаване с материалите по делото и извършване на проверка  на документите, налични при ищеца /счетоводство ,деловодство, архив и др./, вещото лице  отговаря дА. за отчетния период на потребление от 01.04.***г. до 31.08.***г., абонатът е реализирал потребление, извън абонаментните планове за ползваните мобилни номера: ***; ***и ***и в какъв обем е то. В заключението си вещото лице посочва, че за периода от 01.04.***г. до 31.08.***г. абонатът е реализирал потребление, извън абонаментните планове  за ползваните мобилни номера, като за периода от 01.04.***г. до 20.04.***г. това потребление  извън  аб. план е: за номер ***общо от 8,18лв. без ДДС; за мобилен номер ***е общо 1,29лв. без ДДС ; за мобилен номер ***-няма;за периода от 01.05.***г. до 31.05.***г. това потребление  извън  аб. план е : за номер ***общо от 23,51лв. без ДДС и е таксувано  временно възстановяване на изходящ трафик на стойност 1,24 лв. без ДДС; за мобилен номер ***няма и е таксувано временно възстановяване на изходящ трафик на стойност 1,24 лв. без ДДС; за мобилен номер ***- няма и е таксувано  временно възстановяване на изходящ трафик на стойност 1,24 лв. без ДДС. За периода от 01.06.***г. до 31.08.***г. няма реализирано потребление на абоната, извън абонаментните планове за трите ползвани  мобилни номера.

По делото е назначената и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице, е посочило в заключението си, че размерът на задълженията на ответника, като абонат на ищеца по трите договора за мобилни номера: ***; ***и ***, възлиза общо на 1356,68лв., от които месечни абонаменти- 153,31лв с ДДС; за потребление извън  абонамент - 39,58лв. с ДДС; за такси  спиране  и възстановяване - 7,16лв. с ДДС; за лизингови вноски -  225,62лв. с ДДС, за неустойки 931,01лв., която не се претендира/ т.е. общо се претендира само сума от 425,67лв., като по фактурите няма извършени плащания.

Експертът посочва, че размерът на лизинговите вноски, дължими за цената на устройства: марка LENOVO, модел А1000 Dual; марка TELENOR, модел Smart II White, и марка HUAWEI, модел Y3 II Gold, съгласно погасителните планове, възлизат на обща стойност 156,94лв. и че няма извършвани плащания.

Съдът е приел изготвените заключения по двете експертизи, като няма основание за съмнения в правилността и обективността им, съобразявайки също, че заключенията са приети без възражения от страните.

Предвид така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът приема за безспорно установено, че между страните по делото  са били сключени валидни договори за мобилни услуги така, както е посочено по-горе, по силата на които ищецът е поел задължението да предоставя на ответника, в качеството му на потребител, мобилни услуги, при насрещното задължение на последния да заплаща ежемесечно уговорената цена на ползваните услуги.

Видно от приложените фактури,  услугите, предоставени на абоната –ответник, са фактурирани под абонатен номер ***, за периода от 01.04.***г. до 31.08.***г., във всяка фактура е  посочен срокът за плащане по фактурата и е приложено извлечение от потреблението на ползвания номер. Общата стойност на претендираните от ищеца и незаплатени мобилни услуги за трите мобилни номера  възлиза на 268,73лв., съгласно чл. 75 от  ОУ на всеки от трите договора , при неспазването на  което и да е  задължение по част ХIII от ОУ или в случай, че е налице неизпълнение на  някое от другите задължения  на потребителя, „Т.“ има право незабавно да ограничи предоставянето на услугата или при условията на т. 196 и т.198 - да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя. Това и е направил ищецът, като на ***г. е издал крайна фактура.

По отношение възражението на ответницата, че не е запозната с ОУ и не ги е подписвала, съдът съобрази, че във всеки от трите договора, касателно ***; ***и ***е отразено: „Долуподписаният, запознат съм, получих екземпляр и съм съгласен да спазвам ОУ за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги на оператора …“, като на всеки от трите договора е положен и подписът на потребителя.

Съдът, като съобрази приложените по делото доказателства, стигна до извод, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумите, представляващи стойността на уговорените и предоставени мобилни услуги, равняващи се общо на сума от 268,73 лева, поради което и установителната претенция на ищеца е основателна и доказана.

По отношение на осъдителните  исковете за заплащане на уговорени лизингови вноски по сключените договори за лизинг, съобрази следното: Безспорно установено е, че във връзка с договорите за предоставяне на мобилни услуги, между страните, през процесния период, са сключени и три договора за лизинг, посочени по-горе, по силата на които ищецът е предоставил на ответника за ползване описаните в договорите движими вещи, срещу насрещното задължение на последния, да заплати уговорената лизингова цена.

 Видно от представените по делото договори за лизинг и отразеното в чл. 4 от същите е, че лизингодателят е изпълнил задължението си да предостави на лизингополучателя устройството - предмет на договора за лизинг, което е потвърдено с факта на полагане на подписа от ответницата.

Съгласно заключението на експерта по съдебно-счетоводната експертиза, дължимите лизингови вноски за трите устройства възлизат на 156,94лв. и не са заплатени .

С оглед възможността, предвидена в договорите, при предсрочно прекратяване на същите, неизплатените до края на срока на договорите лизингови вноски да станат предсрочно изискуеми, съдът стига до извода, че тези договори за лизинг имат характер на договори на продажба на изплащане. При това положение следва и задължението на ответницата да заплати уговорената в договорите, като лизингова цена стойност на стоките. Няма спор по делото относно вида и стойността на вещите - предмет на договорите и факта че са предоставени от ищеца. Ето защо, съдът  намира, че и тези искове са изцяло основателни и доказани ,а възраженията наведени от ответницата са неоснователни.Поради изложеното  осъдителните претенции следва да бъдат уважени.

По разноските :   

С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски, както следва: за заповедното производство в общ размер на 205 лева, от които 25 лева за д.т. и 180 лева за адвокатско възнаграждение, за исковото производство –общо 805 лв., от които 275 лева за държавна такса; 180лв. за адвокатски хонорар; 200лв. депозит на ССЕ и 150лв. депозит за СТЕ – общо 1010лв.

Водим от горното, съдът

 

                                                          Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕУСТАНОВЕНО на основание чл. 193 от ГПК по заявеното от страна на ответника, оспорването авторството на подписа, положен върху договор, сключен на ***г., за мобилен телефонен номер ***.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ф.А.И., ЕГН **********, адрес: ***, дължи на „Т. Б.“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С. ж.к. „М.“, Б. П. С., С,  сума в общ размер на 268,73лв./двеста шестдесет и осем лева, седемдесет и три ст./, представляващи незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 01.04.***г. до 31.08.***г. /за мобилен номер ***; за мобилен номер ***; за мобилен номер ***./, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, представляваща част от  вземания, за които  е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК *** от 18.01.***г. по ч.гр.д. №***/*** г. по описа на ШРС.

ОСЪЖДА Ф.А.И., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на Т. Б.“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:гр.С. ж.к. „М. „ Б. П. С., С, сумата от 156,94лв. /сто петдесет и шест лева, деветдесет и четири ст./, представляваща неизплатени лизингови вноски за предоставените на абоната мобилни устройства на абонатен номер *** /за устройство TELENOR, модел Smart II White, взето с мобилен номер ***, за периода от м.09,***г. до м. 11,***г.; за устройство LENOVO, модел A1000 Dual, с мобилен номер ***, за периода м. 09,***г. до м.11, ***г. и за устройство HUAWEI, модел Y3 ІІ Gold, мобилен номер ***, за периода от м.09,***г до м.11,***г/.       

ОСЪЖДА Ф.Али И., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати наТ. Б.“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:гр.С., ж.к. „М.“, Б. П. С., С, сумата от 1010,00 лв. /хиляда и десет/ лева, представляваща направените по делото разноски /205.00 лева- в заповедното производство и 805,00 лева - в исковото/.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: