РАЗПОРЕЖДАНЕ
№
гр.Червен бряг 23.09.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки
районен съд, в закрито разпоредително заседание на двадесет и трети септември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ
при
секретаря .......................................................................................................................................,
като
разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№
604 по описа за 2018 година на Червенобрежки Районен съд на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59, ал.1 от ЗЗД
В РС – Червен бряг, чрез юк. И.Т. е постъпила искова молба на „КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н. Красно село, ул. „Шандор Петьофи“ № 10 срещу З.М.Й.,
с ЕГН ********** *** по която е образувано гр.д.№ 604 по
описа за 2020
г. на съда. С нея на основание чл.59
от ЗЗД се иска от съда да постанови решение и осъди ответницата да му заплати
сумата от 350.00 лв., представляваща сума, с която неоснователно се е обогатил,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата и направените съдебно-деловодни разноски.
След получаване на исковата молба
и съгласно чл.129, ал.1 от ГПК съдът извърши проверка за нейната редовност –
наличие на съществените реквизити, съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1 и 3 и
чл.128, т.1 и 2 от ГПК. Същата след поправянето й съдържа всички изискуеми от
закона реквизити.
Втората проверка относно
допустимостта на иска /чл.130 ГПК/ – видно от приложените писмени доказателства
и твърденията на ищеца, че ответника е закупил товарен автомобил с предоставени
средства от ищеца, като претендираната сума е именно стойността
на МПС-то. Изложеното установява активната и пасивната легитимация на страните
в процеса, както и правния интерес от завеждане на иска.
Съгласно разпоредбата
на чл.131, ал.1 от ГПК на ответника следва да се изпрати препис от исковата
молба като й се укаже, че в едномесечен срок следва да подаде писмен отговор,
както и задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на
отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна
помощ, ако има необходимост и право на това.
Съдът като прецени, че исковата молба
е допустима и съдържа всички изискуеми от закона
реквизити, съгласно разпоредбата на чл.131, ал.1 от ГПК
РАЗПОРЕЖДАМ:
ДА СЕ ИЗПРАТИ на З.М.Й., с
ЕГН ********** *** препис
от настоящото разпореждане, ведно с исковата молба и приложенията към нея.
ДАВАМ
едномесечен срок от получаване на разпореждането за подаване на писмен отговор.
УКАЗВАМ, че
съгласно чл.131, ал.2 от ГПК писменият отговор на ответника трябва да съдържа:
1. посочване на съда и номера на делото;
2. името и адреса на ответника, както и на неговия
законен представител или пълномощник, ако има такива;
3. становище по допустимостта и основателността на иска;
4. становище по обстоятелствата, на които се основава
искът;
5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те
се основават;
6. подпис на лицето, което подава молбата.
В ОТГОВОРА на исковата молба ответникът е длъжен да посочи
доказателствата
и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички
писмени доказателства, с които разполага, като към ОТГОВОРА на исковата молба следва да се представят и:
1. пълномощно, когато отговорът се подава от пълномощник;
2. препис от отговора и
приложенията към него според броя на ищците.
Съдът указва на ответника, че има възможност да ползва
правна помощ, ако има необходимост и право на това.
Молбата за правна помощ се подава в писмена форма до
съда, пред който делото е висящо, като правна помощ се предоставя на физически
лица на основанията, посочени в Закона за правната помощ /ЗПрП/ и в други
закони, а системата за правна помощ обхваща случаите, при които по силата на
ЗПрП задължително се предвижда адвокатска защита или представителство.
Системата за правна помощ обхваща и случаите,
когато страната по гражданско или административно дело не разполага със
средства за заплащане на
адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. По граждански и административни дела правна помощ се
предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от
съответните компетентни органи съдът
прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Преценката си за това съдът формира,
като вземе предвид:1. доходите на лицето
или семейството; 2. имуществено състояние, удостоверено с
декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното
състояние; 5.трудовата заетост; 6. възрастта и 7. други констатирани
обстоятелства.
Съдът указва на ответника, че когато в установения
срок не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не
посочи доказателства, не оспори истинността на представен документ, не
представи писмени доказателства или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1 от ГПК /според който в срока за отговор на исковата молба ответникът може да предяви насрещен иск, ако той по
рода си е подсъден на същия съд и има връзка с първоначалния иск или ако може
да стане прихващане с него /по чл. 212 от ГПК /според който с отговора на исковата молба ответникът, може
да поиска съдът да се произнесе с решението си
относно съществуването или несъществуването на едно оспорено
правоотношение, от което зависи изцяло
или отчасти изходът на делото/ и по чл. 219, ал. 1 от ГПК /според който с отговора на исковата
молба ответникът, може да привлече трето лице, когато това лице има право
да встъпи, да помага/по чл. 119, ал. 3 от ГПК/ според който
възражение за неподсъдност на делото
може да се прави само от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба/ той губи възможността
да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства. Съдът указва на ответника,
че ако не представи в срок отговор на исковата молба и
не се яви в първото заседание по делото,
без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли
иска. Съдът указва на
ответника, че когато страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е
длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При
неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат по делото и се
смятат връчени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: