№ 248
гр. Благоевград , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на десети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20211200500418 по описа за 2021 година
съобрази следното:
М. С. Ш., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „...“ № 18, чрез адвокат М.М.,
обжалва частта от решение № 500559 от 01.02.2021 г., постановено по
гражданско дело № 836 от 2019 г. на Районен съд Р., с която е осъден да
заплати на Х. АЛ. ДЖ., ЕГН **********, адрес гр. .., ул. ”..” № 72, сумата от
7000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
от непозволено увреждане - избиване на първия горен ляв зъб, причинено на
05.03.2018 г. в гр. Б., в района на кръстовището, образувано от ул. ”...” и ул.
”..“, заедно със законната лихва, считано от датата на увреждането -
05.03.2018 г., до окончателното изплащане. В жалбата се твърди, че
атакуваната с нея част на съдебния акт е неправилна поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила
и необоснованост. Не се доказала причинно-следствената връзка между
процесното деяние и причинените вреди, които изобщо не подлежали на
обезщетяване в рамките на настоящия процес. Показанията на свидетеля
Джурин противоречали на изводите на вещото лице и неправилно били
1
кредитирани от съда. Този тип увреждане единствено затруднявал, но не
правел невъзможно приемането на твърда храна. Налице било нарушение
единствено във фазата на отхапването, но не и в останалите фази на храненето
/раздробяване и сдъвкване на храната/. По отношение на говора, увреждането
също не било дълготрайно и особено интензивно. Очевидно несъстоятелна се
оказала тезата, че ищецът не можел да се храни през дълъг период от време и
се налагало да поема храна единствено със сламка. Увреждането не се
характеризирало с особена тежест. Изводът на първата инстанция, че ищецът
е претърпял вреди със значителен обем и интензитет, бил необоснован и
противоречал на събраните по делото доказателства. Сочените от ищеца
негови притеснения и унижения не били доказани по делото. Нелогични и
недостоверни били твърденията му, че в резултат на увреждането е получил
толкова силен страх и стрес, че не желаел дори да се прибере в дома си и да
излезе навън. Очевидно било, че това не са характерни последици на деяние
от подобен тип. Липсвали каквито и да било доказателства по делото, че
избитият преден зъб на ищеца е довел до ограничаване на социалния му
живот и работоспособност. Присъденият размер на обезщетението бил
значително завишен и несъответен на практиката на съдилищата по сходни
случаи. Вещото лице категорично заявило, че храненето на ищеца не е било
невъзможно, че говорът му е бил затруднен в един много кратък период,
както и че болките от избития зъб са преминали сравнително бързо. Очевидно
било, че обезщетение от 7000 лева за един избит зъб е прекомерно. Моли се
за отмяна на обжалваната част от решението и отхвърляне на претенцията за
обезвреда.
Въззиваемият не е подал отговор на жалбата.
Не са събирани нови доказателства.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания във
въззивната жалба. В случая първоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
Производството пред РРС е било образувано по иск с правно основание чл. 45
от ЗЗДог, за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лева за
2
неимуществени вреди, причинени на ищеца вследствие на непозволено
увреждане на здравето, извършено на 05.03.2018 г. в гр. Б., изразяващи се в
понесени болки и страдания в резултат на избиването на първия горен ляв
зъб, довело до затрудняване на дъвченето и говоренето.
Основателността на предявената претенция се обуславя от наличието на
елементите от фактическия състав на деликтната отговорност за виновно
лично поведение, а именно - извършването от ответника на описаното в
исковата молба виновно и противоправно деяние, довело до настъпване на
вреди от съответния вид.
С влязло в сила определение от 08.08.2018 г., постановено от РРС по НОХД
№ 557 от 2018 г., е одобрено споразумение по реда на чл. 382, ал. 7 от НПК, с
което М. С. Ш. се е признал за виновен в това, че на 05.03.2018 г. в гр. Б., чрез
нанасяне на удар в областта на лицето, е причинил на Х. АЛ. ДЖ. средна
телесна повреда, изразяваща се в избиване на първи горен ляв зъб, без който
се затруднява дъвченето и говоренето - престъпление по чл. 129, ал. 1 вр. ал.
2, предл. 3, алт. 2 от НК, за което е определено наказание "пробация".
Одобреното от съда споразумение за решаване на делото, съгласно чл. 383,
ал. 1 от НПК, има последиците на влязла в сила присъда, с оглед което и на
основание чл. 300 от ГПК, същото е задължително за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, извършено ли
е последното, неговата противоправност и виновността на дееца. Ето защо по
делото е изяснено по несъмнен начин, че на 05.03.2018 г. в гр. Б., чрез
нанасяне на удар в областта на лицето, ответникът действително е причинил
на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на първия горен
ляв зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето.
Следва да се подчертае, че на обезщетяване в настоящото производство
подлежат единствено тези неимуществени вреди, представляващи болки и
страдания, понесени от ищеца във връзка с настъпилите увреждания на
неговото здраве, чийто обхват се ограничава до посоченото в исковата молба,
а именно - до причинената в резултат на неправомерното деяние липса на
първия горен ляв зъб, чието настъпване се потвърждава от представената по
делото медицинска документация и заключението на вещото лице.
Независимо от това, че в медицинските удостоверения фигурират и други
3
травматични увреждания на ищеца, същите не са станали част от предмета на
делото, тъй като Д. не претендира присъждане на обезщетение за тях.
От неопроверганите гласни доказателства се установява, че липсата на
избития преден зъб е причинила на ищеца болки, страдания и неудобство.
Оздравителният процес е протекъл за период от около 4 месеца. През първите
няколко дни Д. е приемал храната със сламка, а след това е започнал да
използва лъжичка. Употребата на пасирана храна е продължила около
седмица. Ищецът е имал затруднения със захапването и отхапването.
Поставен му е бил временен зъб, който обаче бързо е паднал. Накрая
проблемът е бил решен с монтирането на имплант. В резултат на трудностите
с храненето, Д. отслабнал с 15 кг. Той не излизал от дома си през първите 2
седмици след инцидента, защото се срамувал от вида си. Спрял и да ходи на
работа.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, представляват пряка и непосредствена последица от
деянието, същите подлежат на обезвреда. Обезщетението следва да се
определи от съда по справедливост, с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗДог.
Законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. Според приетото в
Постановление № 4 от 23.XII.1968 г. на Пленума на ВС, справедливостта по
смисъла на чл. 52 от ЗЗДог не е абстрактно понятие, а е свързана с преценка
на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива
обстоятелства са характерът, броят и начинът на увреждането,
обстоятелствата, при които е извършено то, евентуалното допълнително
влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените
морални страдания, осакатявания и загрозявания, отражението им върху
здравето на увреденото лице, годността на увредения за нормален живот и
продължителността на страданието във времето. Целта на законовата
разпоредба е да се репарират, в относително пълен обем, претърпените болки,
страдания и неудобства. Съгласно трайната съдебна практика, понятието
„неимуществени вреди“ включва всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания,
формиращи, в своята цялост, негативни битови неудобства и емоционални
4
изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от
време. Критерият за справедливост, с оглед който се определя обезщетението
за неимуществени вреди, поради паричния израз на последното, всякога е
детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и
развитието на обществото в конкретната държава.
Настоящият въззивен съдебен състав констатира, че причиненото на Д.
травматично увреждане е затруднило дъвченето и говоренето му за няколко
месеца. То му е създало и психически дискомфорт. Следва да се отчете и
младата възраст на ищеца към момента на деликта. Същевременно, не са
ангажирани доказателства, че болките продължават, както и че са налице
последващи усложнения. Налага се изводът, че определеното от
първоинстанционния съд обезщетение, възлизащо на сумата от 7000 лева, е в
завишен размер. Същото не отговаря на характера и интензивността на
понесените от ищеца болки и страдания. Не се установява последните да
надхвърлят обичайните такива в подобни случаи. Ето защо обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта, с която искът по чл. 45 от ЗЗДог е
уважен за сумата над 4000 лева, като за разликата до присъдените от РС 7000
лева, претенцията се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
Изходът от въззивното обжалване ще рефлектира и върху размера на
съдебните разноски, които страните си дължат една на друга /както по делото
на РС, така и сега/.
Приложение ще намери и разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Воден от изложеното, Окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 500559 от 01.02.2021 г., постановено по гражданско
дело № 836 от 2019 г. на Районен съд Р., в частта, с която М. С. Ш., ЕГН
**********, адрес гр. Б., ул. „...“ № 18, е осъден да заплати на Х. АЛ. ДЖ.,
ЕГН **********, адрес гр. .., ул. ”..” № 72, 7000 лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от непозволено увреждане
- избиване на първия горен ляв зъб, причинено на 05.03.2018 г. в гр. Б., в
5
района на кръстовището, образувано от ул. ”...” и ул. ”..“, за сумата над 4000
лева, както и в частите му, с които са присъдени разноски на страните.
ОТХВЪРЛЯ иска на Х. АЛ. ДЖ., ЕГН **********, адрес гр. .., ул. ”..” № 72,
предявен срещу М. С. Ш., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „...“ № 18, за
присъждане на обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от
непозволено увреждане - избиване на първия горен ляв зъб, причинено на
05.03.2018 г. в гр. Б., в района на кръстовището, образувано от ул. ”...” и ул.
”..“, за разликата между определените от Окръжния съд 4000 лева и
присъдените от Районен съд Р. 7000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 500559 от 01.02.2021 г., постановено по
гражданско дело № 836 от 2019 г. на Районен съд Р., в останалата му
обжалвана част - за сумата до 4000 лева.
ОСЪЖДА М. С. Ш., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „...“ № 18, да заплати
на Х. АЛ. ДЖ., ЕГН **********, адрес гр. .., ул. ”..” № 72, направените
разноски в производството пред Районен съд Р. - 480 /четиристотин и
осемдесет/ лева, и направените разноски в производството пред Окръжен съд
Благоевград - 120 /сто и двадесет/ лева, изчислени съобразно уважената част
от иска.
ОСЪЖДА Х. АЛ. ДЖ., ЕГН **********, адрес гр. .., ул. ”..” № 72, да заплати
на М. С. Ш., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „...“ № 18, направените
разноски в производството пред Районен съд Р. - 510 /петстотин и десет/ лева,
и направените разноски в производството пред Окръжен съд Благоевград - 84
/осемдесет и четири/ лева, изчислени съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА М. С. Ш., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „...“ № 18, да внесе по
съответната банкова сметка на Районен съд Р., в полза на бюджета на
съдебната власт, държавна такса от 160 /сто и шестдесет/ лева, дължаща се за
разглеждането на делото в първата инстанция.
На страните да се връчат копия на настоящия съдебен акт, чрез адвокатите
им, като те могат да го обжалват в едномесечен срок, считано от връчването,
по реда и при условията на чл. 280, ал. 1 и 2, чл. 281, чл. 283 и чл. 284 от ГПК,
пред Върховния касационен съд на Република България, с касационна жалба,
подадена чрез Окръжен съд Благоевград.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7