Решение по дело №2961/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Обжалва се Решение № 1648/03.10.2023 г., постановено по АНД № 3761/2023г. по описа на Пловдивски районен съд, VІ н., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 702679-F698871 от 15.05.2023г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „РОЯЛ САНТЕЛО“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „България“ № 132, вх.А, представлявано от А.Н.А., на основание чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ /Наредбата/, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

Жалбоподателят Началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт И.К., моли да се отмени решението и да се потвърди наказателното постановление. В жалбата са изложени съображения за неправилност на съдебното решение и се иска неговата отмяна.

Ответникът по касационната жалба „Роял Сантело“ ООД, не изпраща представител и не дава становище по жалбата.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна.

Пловдивският административен съд, като провери законосъобразността на въззивното решение и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо правен интерес - страна във въззивното производство, за което решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Районният съд е бил сезиран с жалба против НП № 702679-F698871 от 15.05.2023г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „РОЯЛ САНТЕЛО“ ООД, ЕИК *********, представлявано от А.Н.А., на основание чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

От фактическа страна е установено, че на 13.12.2022г. в 12:00ч., свидетелят Р.Н., на длъжност „инспектор по приходите“ в ЦУ НАП, е извършила проверка на обект - рецепция -„Puls“ Фитнес, находящ се на адрес: гр. Пловдив, ул. „Цанко Дюстабанов № 63, стопанисван от „РОЯЛ САНТЕЛО“ ООД. В хода на извършената проверка било констатирано, че същото дружество, в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н - 18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ, е допуснало нарушение, като не е регистрирало чрез операцията „служебно изведени“ суми промяна на касовата наличност в размер на 8,20лв.

Извършена е проверка на касовата наличност на намиращото се в обекта фискално устройство модел „DATECS DP-150“, регистрирано с потвърждение № 4552547/05.04.2022г. и ИН на ФУ DT 438909 и ИН на ФП 02438909. В хода на проверката било установено, че не е регистрирана чрез операцията „служебно изведени“ суми промяна на касовата наличност в размер на 8,20лв., представляваща парични средства в повече в касата /погрешно оставен „бакшиш“/, съгласно попълнен въпросен лист от лицето, приело плащането Теодора Кинанова, в качеството си на експерт - продажби.

Съставен е ПИП сер. АА № 0121879 от 13.12.2022г., видно от констатациите на който е било прието за установено, че при генерирания „X“ отчет /междинен отчет от ФУ към момента на проверката ФКБ № 0011531 от 13.12.2022г. в 12:02ч/ и попълнения въпросен лист за установяване на касовата наличност, не е използвана функцията „служебно изведени“ суми на фискалното устройство. Описано е, че наличното в проверявания обект фискалното устройство конструктивно притежавало възможността да се извършват операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Извършеното нарушение не е довело до неотразяване на приходи.

С оглед направените констатации, било прието за извършено от дружеството нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н- 18/13.12.2006 на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4, т.1 от ЗДДС. Прието било, че нарушението е установено на 13.12.2022г. и документирано с ПИП сер. АА № 0121879 от 13.12.2022г.

Съставен е АУАН № F698871/09.03.2023г., връчен на упълномощен представител на дружеството на 24.03.2023г, а въз основа на него и обжалваното НП.

За да отмени НП, районният съд е приел, че предвид разпоредбата на чл. 33 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., която предвижда изрично разграничение между операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, „РОЯЛ САНТЕЛО“ ООД не е осъществило състава на описаното в НП нарушение.

Констатирано е наличие на съществено процесуално нарушение, като е прието от въззивният съд, че действително има неотчетено от дружеството разминаване в размер от 8 лева и 20 ст., но операцията, която е следвало да се извърши е „служебно въведени“ суми, а не както е описано в НП -„служебно изведени“ суми. Прието е, че са нарушени разпоредбите на чл. 42, ал.1, т.4 и по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Като основание за незаконосъобразност на обжалваното НП е прието, че жалбоподателят е бил лишен от възможността своевременно да се запознае с фактическите рамки на предявеното обвинение за извършено административно нарушение, да направи възраженията си срещу тези факти и да упражни правото си на защита в пълен обем от самото започване на производството.

ПРС е изложил доводи и в посока, че деянието касае една твърде незначителна стойност на касовата наличност, на фона на оборота на обекта от 900-1000 лева и определеният минимум на наказанието се явява несъразмерен, поради което следвало нарушителят да бъде предупреден, че при следващо констатирано нарушение, ще се пристъпи към налагане на санкция.

Решението е правилно.

Нормата на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н -18 от 13.12.2006 г. изисква извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ да се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.

Всяко неизпълнение на това задължение осъществява състава на административно нарушение, подлежащо на санкциониране на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС – като извършено нарушение на нормативен акт по прилагането на чл. 118 от ЗДДС, каквато е цитираната Наредба.

В конкретният случай е прието от административнонаказващият орган, че е извършено нарушение, състоящо се в това, че от санкционираното дружество не е регистрирана чрез операцията „служебно изведени“ суми въпросната сума от 8,20лв. Не се спори, че в касата на дружеството е била налице разлика от 8,20 лв. между разчетената и фактическата касова наличност в обекта, представляваща парични средства в повече в касата, която обаче счетоводна операция е следвало да бъде отразена чрез операцията "служебно въведени" суми.

Погрешното посочване на дължимата операция е погрешно описание на фактическия състав на вмененото нарушение, което действително е нарушение на чл. 42, ал.1, т. 4 от ЗАНН,съответно на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Поради това и правилно е прието, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно.

Правилно е прието и, че е налице приложимост на чл. 28 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН предвижда правна възможност за маловажни случаи на административни наказващият орган да не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ЗАНН не съдържа дефиниция за "маловажен случай", поради което и предвид разпоредбата на чл. 11 от закона, последната следва да бъде извлечена от НК. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

Преценката за "маловажност" следва да се прави конкретно според вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност и т. н., като трябва да се отчитат същността, както и целите на административно-наказателната отговорност.

Това, че се касае за формално по своя характер административно нарушение, не изключва автоматично приложението на чл. 28 от ЗАНН. Обратното би означавало, че при всички нарушения на просто извършване няма да се прилага този институт, каквото ограничение в закона не съществува.

Независимо от важния характер на регулираните в случая обществени отношения, приложението на разглеждания институт не е ограничено.

В настоящия случай разликата между разчетена и фактическа наличност на пари в касата е била 8, 20 лева. Тази стойност е незначителна от гледна точка на обществените интереси и не би могла да доведе до извод за силно, съществено, всеобхватно и решаващо въздействие върху обществените отношения, а следователно и за висока степен на засягането им. Напротив, изводът би следвало да се изведе в обратната посока. Обстоятелството, че нарушението е констатирано за първи път, може да се тълкува единствено като смекчаващо отговорността обстоятелство, а липсата на изложени в оспореното НП, както и приложени в административната преписка други доказателства за предходни нарушения на нарушителя или за неправилна търговска практика, които също следва да се преценят съобразно дефиницията на понятието "маловажен случай".

Доколкото липсват данни за влезли в сила НП за други подобни по вид нарушения от страна на дружеството нарушител, то формалното нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Очевидно е, че в конкретната хипотеза ефективно изпълнение на преследваните от законодателя легитимни цели, инкорпорирани в генералната и специалната превенции при този вид юридическа отговорност, биха могли да се постигнат и посредством предупреждаването на лицето.

Неспазването на националните мерки по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, безспорно могат да засегнат установените в чл. 26, ал. 2 от Договора за функциониране на Европейския съюз /ДФЕС/ икономически свободи - установеният вътрешен пазар като пространство без вътрешни граници, в което свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали е осигурено в съответствие с разпоредбите на Договорите.

Според т. 35-39 от Решение на СЕС от 12 септември 2019 година по съединени дела C-64/18, C-140/18, C-146/18 и C-148/18, от трайно установената практика на СЕС следва, че националните мерки, които биха могли да затруднят или да направят по-малко привлекателно упражняването на основните свободи, гарантирани от ДФЕС, могат все пак да бъдат допуснати, при условие че отговарят на императивни съображения от общ интерес, в състояние са да гарантират осъществяването на целта, която преследват, и не надхвърлят необходимото за постигането /. Строгостта на наложената санкция трябва да бъде в съответствие с тежестта на нарушението, което има за цел да санкционира. Освен това административните или санкционните мерки, предвидени в дадено национално законодателство, не трябва да надхвърлят границите на необходимото за постигането на легитимно преследваните с това законодателство цели /вж. по аналогия решение от 31 май 2018 г., Z., C-190/17, EU: C: 2018: 357, т. 41 и 42 и цитираната съдебна практика/.

Размерът на наложената санкция от 500 /петстотин/ лева е изцяло несъответен както на материалния интерес на нарушението, така и на декларираните с националния закон цели, свързани с осигуряване на възможност за проследяване на паричния поток в търговския обект, чрез създаване на правила за регистрация и отчетност на паричните средства, а с това и на обществения интерес по санкциониране на нарушителите.

Предвид изложеното и с оглед на конкретната тежест на нарушението и обстоятелствата, че се касае за първо такова с несъществени общественоопасни последици, същото съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Ето защо правилно е било отменено НП и решението ще се остави в сила.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1648/03.10.2023 г., постановено по АНД № 20235330203761/2023г. по описа на Пловдивски районен съд, VІ н.с.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: