№ 166
гр. Варна, 02.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четвърти април през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Търговско дело №
20213100900491 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по общия ред, по реда на гл.XIII от ГПК.
Образувано е по искова молба на М. П. П., ЕГН **********, Варна, срещу
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК
*********, София, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от
31 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки,
страдания и психически стрес, резултат от ПТП на 01.03.2017г., след приспадане на
платеното от застрахователя обезщетение в размер на 4 000 лева, ведно със законната лихва
върху претендираната главница, считано от завеждане на иска до окончателното изплащане,
ведно с мораторна лихва в размер на 15 526.39 лева върху главница от 35 000 лева, считано
от 01.03.2017г. /датата на ПТП/ до 14.07.2021г. /датата на доброволно изплащане на сумата
от 4 000 лева/. Претендират се и сторените по делото разноски и адв.хонорар.
В исковата молба се твърди, че ищецът е пострадало лице при ПТП на 01.03.2017г.,
настъпило в гр.Варна, на пътен възел между ул.Мир и бул.Левски, когато при управление на
л.а.Мерцедес с рег.№******, водачът на автомобила Я.П. Я., нарушил правилата за
движение, не намалил скоростта си при приближаване на пешеходна пътека и по
непредпазливост причинил увреждания на пешеходеца – М.П.. Тези увреди се изразяват в
наранявания на П.М. П.а /съпруга на М./, а именно: счупване на дясна тазобедрена ямка,
счупване на дясна хълбочна кост, счупване на двете срамни кости /или три средни телесни
повреди/, а на ищеца М.П. – средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на
междуфалангиална става на втория пръст на десен горен крайник. Твърди се, че водачът на
автомобила е признат за виновен по НОХД №156/2020г. на ВРС, изменено по отношение на
наложеното наказания с решение от 09.03.2021г. на ВОС. Твърди се, че МПС, с което е
причинено ПТП е застраховано при ответното дружество по застраховка Гражданска
отговорност, валидна до 12.02.2018г. Ищецът твърди понесени от произшествието
неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, болки и страдания. Твърди, че освен силните
болки, имал нарушения в съня, което наложило извършване на рехабилитационни
процедури.
1
Ищецът е отправил до застрахователя претенция на 28.04.2021г., по която била
заведена щета №0801-004671/2019/03. Твърди, че с писмо от 28.06.2021г. представил
допълнителни доказателства по искане на застрахователя, а на 14.07.2021г. получил паричен
превод по банковата си сметка от ответното дружество, в размер на 4 000 лева - като
обезщетение за неимуществени вреди. Ищецът счита изплатената сума за крайно
недостатъчна да репарира претърпените от произшествието вреди. Твърди, че нараняванията
са се отразили крайно негативно на психиката му, тъй като за продължителен период от
време не е могъл да изпълнява трудовите си функции като управител на софтуерна фирма.
Твърди, че не е могъл да работи за период около 2 месеца. Поради това счита за справедлив
еквивалент на претърпените болки и страдания сумата от 35 000 лева, а след приспадане на
платеното от застрахователя, претендира разликата от 31 000 лева ведно със законната лихва
от деня на ПТП до изплащане на сумата от 4 000 лева, в размер на 15 526.39 лева, а така
също и законната лихва върху главницата по иска от завеждане на иска до окончателното
изплащане на сумата.
С допълнителна молба от 08.11.2021г. ищецът е направил изявление за оттегляне на
иска за мораторна лихва върху сумата от 35 000 лева, считано от ПТП до 14.07.2021г. като
поддържа единствено иск за законната лихва върху претендираната сума от 31 000 лева,
считано от подаване на исковата молба на 26.07.2021г. до изплащане на задължението. С
протоколно определение от17.12.2021г. съдът е прекратил производството в оттеглената
част на претенцията, на основание чл.232 ГПК.
В срока за отговор е постъпило становище на застрахователя вх.
№19764/05.10.2021г., с което се оспорва основателността на исковете. Прави се възражение
за нередовност на исковата молба в частта по претендираната мораторна лихва и основата,
върху която е изчислена същата /35 000 лева/. Не се оспорва обстоятелството, че по
отношение на водача на автомобила Мерцедес рег.№****** е налице валидна застраховка
на Гражданската му отговорност. Не се оспорва, че на 14.07.2021г. на ищеца са изплатени
като обезщетение за неимуществени вреди сумата от 4000 лева. Оспорват се всички
останали обстоятелства, вкл.: оспорва се характера на получените увреждания на ищеца и
техния интензитет, проведеното лечение и последиците му. Твърди се, че претендираната
сума е крайно завишена по размер като изплатеното обезщетение в размер на 4 000 лева
изцяло е компенсирало ищеца. Оспорва се механизма на ПТП като се твърди, че водачът на
МПС е спазил всички изисквания на ЗДвП, а напротив, поведението на пешеходеца М.П. е
било укоримо съобразно чл.113 ЗДвП. Твърди, че поради това не следва да бъде ангажирана
отговорността на застрахователя. /поради липса на вина/ Твърди се и съпричиняване на
вредоносните последици от пешеходеца, който навлязъл на пътното платно при възможност
да забележи намиращото се в непосредствена близост отдясно МПС, внезапно, след
преминаване през ограждение по чл.113, т.4 ЗДвП. Както ищецът, така и съпругата му
предприели преминаване на пътното платно като прескочили преди това метални
ограждения на булеварда. Доказателства за това са показанията на водача на МПС и на
пътуващите с него още две лица. Твърди се още, че ищецът е пресичал пътното платно
бягайки, поради което сам се е поставил в риск. /ТР №2/2016г. на ОСНК на ВКС/ Оспорват
се дадените в наказателното производство експертизи. Твърди се липса на причинно-
следствена връзка на получените увреждания с процесното ПТП. Възразява се, че
получените травми са възстановени за кратък срок, ако и доколкото същите са резултат от
ПТП на 01.03.2017г. Евентуално се твърди, че оздравителния процес се е забавил поради
поведението на самия ищец, който не е провел правилно и навременно лечение. Оспорват се
твърденията за отражение на ПТП върху психическото и психологическо състояние на
ищеца. Поради изложеното се твърди изключително завишен размер на претендираното
обезщетение спрямо критериите в чл.52 ЗЗД. Оспорват се всички фактически твърдения за
отражение на увреждането върху дейността на ищеца като управител на софтуерна фирма.
Най-после, застрахователят оспорва и началния момент на претендираната мораторна лихва,
считано от датата на ПТП. Претендира се, че началният момент на обезщетението за
забавено плащане би следвало да е именно датата на изплащане на сумата от 4000 лева
обезщетение на ищеца. Ответникът претендира отхвърляне на исковете, евентуално
2
намаляване размера на главницата и лихвите върху нея.
Съдът намира предявената искова молба за редовна и производството по същата
допустимо. Исковата молба е адресирана до родово и местно подсъден съд съгласно чл.119,
ал.3 вр.чл.115, ал.2 ГПК. Съгласно чл.113 ГПК, исковете на потребител, какъвто се явява
ищеца по прекия иск, се разглеждат по реда на общия исков процес съгласно гл.XIII от ГПК.
В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си адв.Е. поддържа предявените
искове и не възразява по доклада на спора. С допълнителна молба от 08.11.2021г. преди
първото съдебно заседание ищецът е оттеглил иска за претендираната мораторна лихва,
считано от инцидента до изплащане на обезщетението от застрахователя на 14.07.2021г.
като съдът с протоколно определение от 17.12.2021г. е прекратил производството в тази
част, на основание чл.232 ГПК.
Ответното дружество, представлявано от адв.Т.Г., оспорва исковете и поддържа
депозирания отговор.
Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните
доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно наличието на застрахователно правоотношение на ГО на водача на л.а.
Мерцедес Е220 с ДК №******, Я.Я., в ответното дружество и наличието на покритие на
риска в посочения период на ПТП 01.03.2017г. Не се оспорва подаването на застрахователна
претенция от пострадалото лице М. П. П. на 28.04.2021г. с искане за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП, в размер на 70 000 лева ведно със
законна лихва от уведомяване на застрахователя, по която е образувана щета №0801-
004671/2019-03.
Видно от приложени с исковата молба писмени доказателства, на 25.05.21г.
застрахователят е поискал допълнителни данни и справки относно състоянието на
пострадалия като последният с писмо от 28.06.21г. е приложил допълнителни медицински
документи. /л.65 и сл./ Не се спори и се установява, че с писмо от 16.07.2021г.
застрахователят, въз основа на решение на Експертна комисия, е изплатил на увреденото
лице сумата от 4 000 лева като обезщетение за претърпените от него страдания и болки. По
делото е приложено и платежно нареждане за изплащане на сумата от същата дата по
посочената от ищеца банкова сметка. /л.71/
От изготвената САТЕ на в.л.Кр.Г. /на л.123 по делото/ се установява, че за място на
удара може да се посочи траекторията на пешеходците извън пешеходната пътека и в
зоната на широчината на предната част на автомобила, където са налице следи от
съприкосновение на телата. Произшествието е ситуирано в триъгълника, оформен от левия
и десния ръкав на пътния възел на ул.Мир и бул.В.Левски, преди излизане на автомобила на
булевард В.Левски, при пресичане на пешеходците П. П.а и съпругът М.П.. Травми са
нанесени и на двамата пешеходци. Според вещото лице, водачът на автомобила е забелязал
пешеходците в ръкава, непосредствено преди удара. Движил се е със скорост от 25.02 км./ч.
Водачът е предприел екстрено спиране. Според вещото лице пешеходците или са се
движили с по-ниска от посочената /нормален ход/ скорост или не са пресичали на
пешеходната пътека. Според показанията на самия пострадал, ударът е възникнал при
посягане с ръка на пешеходеца да се предпази от автомобила. Според вещото лице, ПТП е
възникнало поради лоша преценка на пешеходеца. В съдебно заседание в.л.Г. сочи, че
експертизата не би се променила ако бъдат изслушани показания на свидетели.
Единственият ориентир е блокиралото колело, отразено в протокола от първоначалния
оглед. Според вещото лице, ПТП е настъпило извън пешеходната пътека като са изложени
аргументите на експерта. Вещото лице е отразило изрично, че е ползвало схемата на
местопроизшествието по изготвената в наказателното производство експертиза, тъй като е
най-близо до ПТП. Не оспорва, че след ПТП е извършен ремонт на този пътен участък,
налице са изградени и велоалеи. Поддържа, че ако пешеходците са се движили с нормален
ход, ПТП е нямало да се случи.
3
Поради оспорването на първоначалното заключение по искане на ищеца съдът е
допуснал повторна експертиза по същите въпроси, но изготвена от друго вещо лице – на
л.160 и сл., съобразно която пешеходците са пресичали платното на пешеходната пътека на
място /М.8.1/ като ударът е настъпил на около 2.70 м. от десния бордюр, ограничаващ
платното за движение. Относно скоростта на движение на л.а. вещото лице посочва
приблизителна около 26.10 км/ч., но съобразно получените увреждания по предния капак на
автомобила сочи скорост между 30 -50 км/ч. Според вещото лице най-вероятната скорост е
около 30 км/ч. Не са налице данни за поведението на пешеходеца преди навлизане на
пътното платно както и непосредствено преди удара. Според двете експертизи, участниците
в ПТП са могли да се възприемат взаимно. За пешеходците ударът е в дясната част на телата
им, а за автомобила в предна лява част и капака на автомобила. След сблъсъка, л.а. се е
установил в покой след пешеходната пътека, както е бил отразен в огледния протокол при
изготвяне от органите на КАТ, посетили местопроизшествието. При навлизане на
пешеходеца на пътното платно, л.а. се е намирал на около 12.69 метра от мястото на удара.
При възприемане на скорост на л.а. около 26.10 км/ч., опасната зона на спиране би била
11.47 метра. Тази скорост се сочи от вещото лице като минимална на база отразената в
огледния протокол следа от автомобила. /л.171/ Според устните обяснения на вещото лице,
ударът е настъпил преди водачът да задейства спирачната система, тъй като следата е след
пешеходната пътека, задействана е в момента на удара. Потвърждава, че ударът според
данните е настъпил на пешеходната пътека.
Съобразно изслушаната СМЕ /л.131/, непосредствено след инцидента, ищецът е
посетил Спешно отделение на Св.Анна –Варна като е констатирано: счупване с изкълчване
на интерфалангеална става на десния палец и изкълчване на същата става на десния
показалец. На ищеца е направена гипсова имобилизация; стеноза на палец и показалец. След
преглед на ищеца вещото лице констатира, че състоянието на ставите на горните крайници е
нормално за възрастта на ищеца; не е налице ограничение в движенията в ставите на дясната
ръка – движенията са в пълен обем. /прегледът е през м.11.2021г., а предходен амб.лист сочи
преглед и ограничено движение на ставата на десния палец към м.11.2020г.и към
м.06.2021г./ Според вещото лице полученото увреждане е затруднило движенията на
дясната ръка за период от 30 дни – за счупването и изкълчването на десния палец; по
отношение на показалеца на същата ръка – не е налице остатъчно състояние освен контузия,
съчетана и с контузия на лицето и лявата страна на таза, получени при падането на
пешеходеца. Вещото лице констатира, че водеща при ищеца е именно дясната ръка. След
травмата има период на обездвижване за 30 дни, последван от около 30 дни за раздвижване
и рехабилитация като през този период са възможни болки и затруднено самообслужване. И
към настоящия момент ищецът изпитва при големи физически натоварвания болки в ставата
на палеца. Нормално е провеждането на рехабилитация след сваляне на гипса в период
около 30 дни. Възстановителният период при счупване и изкълчване на ставата на палец е
около 60 дни, а на втория пръст на ръката – около 40 дни, съответно за контузията на лицето
и таза – 20 дни. През периода на обездвижването е нарушен върховия и юмручен захват на
ръката за около 60 дни. При поставяне на гипсовата имобилизация е нарушено
обслужването на ищеца с тази ръка и дори е налице невъзможност за служене с нея. Няма
данни за видими последици от травматичното увреждане. Според вещото лице травмата на
пръстите може само да ускори дегенеративни промени, дължащи се на възрастта. На вещото
лице не са представени данни за проведена рехабилитация. Според него, съобразно данните
за механизма на настъпване на ПТП, ищецът е пресичал пътното платно от ляво на дясно,
поради което получената травма е в причинно-следствена връзка с произшествието. В
съдебно заседание в.л.М. поддържа, че към момента движението на дясната ръка е напълно
възстановено, с пълен обем на движение.
От показанията на водената от ищеца свидетелка П. П.а, съпруга на ищеца, чиито
показания съдът цени при условията на чл.172 ГПК, се установява, че П. и М. се движили по
десния тротоар на бул.В.Левски в посока към квартал Левски, като пресекли едната
пешеходна пътека в ръкава на ул.Мир, преминали през островчето и предприели пресичане
на втората пешеходна пътека, когато били блъснати от автомобил, който се включвал към
4
бул.Левски. П. вървяла първа, а след нея съпругът . Според свидетелката повече от два
месеца М. не можел да свива дясната си ръка, не можел да работи – пише софтуер.Според
свидетелката, М. правил раздвижвания на пръстите на ръката с рехабилитатор у дома, а след
това ходили и в Павел баня, където му правили различни процедури. Според нея и към
момента има затруднения – пръстите му се схващат, изпитва болки и при промяна на
времето. Това е последица за пострадалите два пръста – палец и показалец. Не ползва
медикаменти. Според нея, първоначално е изпитвал затруднения при ежедневния тоалет,
при обличане и събличане, за период около два месеца.
Водените от насрещната страна свидетели – св.Я. /водач на автомобила/ и св.Д.Г.,
сочат, че и двамата пешеходци буквално са изскочили на пътя пред колата като ударът
станал след пешеходната пътека. Св.Д.Г. посочва, че пешеходката се хвърлила върху колата.
Пресичащите бягали. Водачът на автомобила, в който се возила и свидетелката, почти бил
спрял в ръкава като погледнал наляво преди да се включи в булеварда. Според свидетелката,
двамата пресичащи не били на островчето, а прескочили параП. на булеварда, изскочили
ненадейно пред колата. Първо се движила жената, а след нея – мъжът, който се подпрял на
колата. Свидетелката излага, че има добро зрение и е много наблюдателна, тъй като сама е
шофьор. Аналогични са показанията и на св.Я., който сочи, че пътувал в автомобила с жена
си и сестра /св.Д.Г./. След като влезли в ръкава на ул.Мир за да се включат в бул.Левски,
преминали пешеходната пътека, когато внезапно се ударили в пешеходците – първо жената,
а след нея мъжът се подпрял на капака на автомобила. Свидетелят сочи, че карал бавно
автомобила защото трябвало да се огледа наляво за идващи по булеварда автомобили. Не
забелязал никой на пешеходната петъка нито около нея. Твърди, че имал много добра
видимост. „Обръщам се, ще тръгвам и те на капака му бяха“. Повече от тяхното засилване
станала работата. Жената била по-напред и паднала, а мъжът се подпрял на капака. Според
него няма спирачен път, защото почти е бил спрял към момента на удара. Не се чувства
виновен. Минал пешеходната пътека за да се включи в булеварда и ненадейно изскочили
пред него ищецът и съпругата му.
След изслушване на свидетелските показания на св.Я., вещото лице по повторната
експертиза Ал.В. е заявило в зала, че не променя даденото заключение, макар същото да не
съвпада с изслушаните показания, в частност тези на деликвента.
Въз основа на възприетата по-горе фактическа обстановка съдът достига до следните
правни изводи по същество:
Съгласно чл.429 КЗ, с договора за застраховка ГО, застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в застрахователния договор сума, отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Съгласно чл.432 КЗ,
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен има право да поиска
обезщетението пряко от застрахователя на Гражданската отговорност при спазване
изискването на чл.380 КЗ и чл.498 КЗ.
Предявен е пряк осъдителен иск по чл.432 КЗ от пострадало при ПТП лице срещу
застрахователя на Гражданската отговорност на виновния водач, за изплащане обезщетение
за причинени неимуществени вреди. Съобразно правилата на чл.497 вр.чл.380 КЗ,
предявеният иск е допустим, тъй като ищецът е упражнил правото си с подаване на
застрахователна претенция преди сезиране на съда, на 28.04.2021г. Тези обстоятелства не се
оспорват и се установяват с писмени доказателства. Нещо повече, застрахователят на
деликвента е изплатил въз основа на заведена Щета №0801-004671/2019-03, по посочена от
пострадалия банкова сметка, сумата от 4 000 лева – обезщетение за претърпените от него
болки и страдания, на 14.07.2021г.
Съобразно влязлата в сила присъда о НОХД №156/2020г., ЯН. П. ЯН., водач на л.а.
Мерцедес Е 220 с ДК №******, е нарушил правилата на ЗДвП, чл.119 от същия, като по
непредпазливост причинил на П.М. П.а три средни телесни повреди, а на М. П. П. – една
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване и изкълчване на междуфалангеална става
на първия пръст на дясната ръка както и изкълчване на втория пръст на същата ръка, което
5
обусловило трайно затруднение в движението на горния крайник за период от 2 месеца, като
деянието е извършено на пешеходната пътека. Съгласно чл.300 ГПК, обстоятелствата
относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, се
обхващат от задължителните обективни предели на присъдата, поради което настоящият съд
не може да преразглежда същите. Не са част от задължителната сила на присъдата
констатациите относно наличието или не на съпричиняване, което на общо основание
следва да бъде преценявано от гражданския съд. Такова възражение е направено от
ответника своевременно с отговора на исковата молба.
При определяна размера на обезщетението съдът прилага разпоредбата на чл.52 ЗЗД,
според която обезщетението се определя от съда по справедливост съобразно заложените в
ППВС 4/1968г. критерии, а именно, че претърпените от деликта морални вреди трябва да са
съизмерими с техния действителен размер, който е обусловен от характера,
продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху
личността и интегритета на пострадалия; възрастта, прогнозната за увреждането,
рефлексията на травмата върху живота на увреденото лице и неговите близки,
продължителността на страданието и икономическата конюнктура в страната към датата на
увредата /01.03.2017г./ В случая, от събраните доказателства се установява безспорно
полученото от ищеца травматично увреждане на палец и показалец на дясната ръка,
причинно-следствената връзка с ПТП; продължителността на лечение около 60 дни, през
което същият е изпитвал съществени затруднения в движението на ръката и обслужването
си, но така и в упражняваната от него дейност като софтуерен специалист /управител на
фирма с предмет на дейност – изработване на софтуер/. Установява се, че травмата е
напълно преодоляна и е възстановен в пълен обем движението на горния крайник и в
частност – наранените пръсти. Налице е пълно възстановяване според експертизата.
Посочените от вещото лице неблагоприятни прогнози касаят единствено ускоряване на
дегенеративни процеси, свързани с възрастта на пострадалия. Съдът намира, че тъй като
пострадалият попада в интервала между 40-50 години, тези процеси още не са изразени и не
могат да бъдат реално отчетени, съответно не може да бъде преценено и въздействието на
получената травма върху същите. Вещото лице не е констатирало други усложнения – няма
загрозяване, белези и засягане на нерви. Не са събрани доказателства за понесени
черезвичайни затруднения извън периода на възстановяване, който е ограничен до 60 дни.
Пострадалият е в млада, активна възраст, поради което и възстановяването в пълен обем
движенията на ръката е напълно възможно и зависи в голяма степен и от полаганите от
последния усилия и от проведена физиотерапия и/или рехабилитация. Съдът отчита
периодът на възстановяване, преживените през него болки и страдания, неудобствата
поради затрудненото упражняване на трудовите функции и осигуряване на ежедневния
тоалет, но всички тези обстоятелства не сочат надхвърляне на обичайните вреди при тази
травма. Съществено е, че не се констатират допълнителни увреждания и усложнения на
тъкани и нерви на ръката. Не се констатира отражение на травмата върху психиката,
емоционалния и социален живот на пострадалия, извън възстановителния период. Поради
това, съдът намира, че застрахователят е определил и изплатил обезщетение в адекватен за
компенсиране на страданието размер от 4 000 лева. Предявеният иск за сумата от 31 000
лева над платеното се явява прекомерен и неоправдан за понесените болки и страдания.
Поради този извод съдът намира, че не следва да се произнася относно наличието на
съпричиняване на вредоносните последици, които евентуално биха обусловили намаляване
на размера на обезщетение. Независимо от горното, за пълнота, съдът намира, че това
възражение на застрахователя не е доказано, поради което се явява и неоснователно.
Въпреки показанията на част от свидетелите /деликвента и родственицата му/, че
пешеходците са излезли внезапно на пътното платно, че са тичали и са прескочили параП. на
булеварда, съдът намира, че тези показания не се подкрепят от останалите доказателства. Не
се установява пешеходците да са нарушили правилата за движение, визирани в чл.113 и
чл.114, както и чл.32 от ЗДвП като са навлезли в пътното платно внезапно. Тези
обстоятелства не се констатират и от експертизата, а по-точно и от двете САТЕ. И двете
групи участници са имали възможност да възприемат приближаващия, а според
6
изслушаната повторна САТЕ, която съдът цени като най-обективна и достоверна, се
установява, че пешеходците са били вече на пешеходната пътека, по-близо до десния
бордюр, когато е настъпило ПТП. Намаляването на обезщетението в хипотезата на чл.51,
ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си настъпване на вредите, независимо дали е действал или бездействал
виновно. Релевантен ще се яви само онзи конкретен принос на пострадалия, без който не би
се стигнало до увреждане като неблагоприятен резултат. Не е спорно, а и от влязлата в сила
присъда се установява, че процесното ПТП е на пешеходна пътека, обозначена с маркировка
М 8.1 от ППЗДвП. Съгласно ТР 2/2016г. на ОСНК на ВКС, наличието на пешеходна пътека
сигнализира за възможна опасност на пътя, поради което появата на пешеходец не е
непредвидимо събитие. При преминаване през този участък от пътя водачът има задължение
да намали скоростта или дори да има готовност да спре. Предпоставка за това е
пешеходецът да е стъпил или да преминава през пешеходната пътека. По см.на пар.6, т.54 от
ДР на ЗДвП, пешеходна пътека е част от пътното платно за движение, очертана или не с
пътна маркировка или сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на
пешеходци. При установения механизъм на ПТП, не може да се приеме, че е налице
съпричиняване от ищеца и съпругата му, тъй като те са пресичали на пешеходна пътека като
към момента на удара са били навлезли на същата. На пътеката пешеходците нямат
задължение да подават сигнали на водачите. Същевременно, водачът на л.а. е имал
перфектна видимост, но не е предприел намаляване на скоростта или поне не се установява
такова от САТЕ, кредитирана от съда; не е пропуснал пешеходците, каквото задължение има
съгласно чл.119 ЗДвП. Не се установяват твърденията, че пешеходците са се хвърлили върху
автомобила и че сами са предизвикали ПТП. Нещо повече, вещите лица сочат, че ако не
беше се подпрял с ръката си на колата, ищецът би могъл да претърпи и по-сериозни травми.
Поради изложеното, възражението за съпричиняване на вредите е неоснователно.
Поради изводите си за неоснователност на иска за претендирано обезщетение в по-
висок размер от репатрирания от застрахователя, неоснователен се явява и акцесорния иск
за законните лихви до изплащане на обезщетението, съгласно чл.86 ЗЗД, считано от
подаване на исковата молба на 26.07.2021г.
Поради този изход от спора, разноски следва да се присъдят на ответното дружество
в установения в списъка по чл.80 ГПК размер от 1 590 лева, съгласно приложения списък на
разноските, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Поради освобождаване на ищеца от такси и
разноски за производството и отхвърляне на иска, дължимата такса остава за сметка да
бюджета на съда.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. П. П., ЕГН **********, Варна, срещу
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК
*********, София, иск за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от
31 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки,
страдания и психически стрес, резултат от ПТП на 01.03.2017г., когато ищецът бил блъснат
като пешеходец от л.а.Мерцедес Е 220 с ДК №******, след приспадане на платеното от
застрахователя обезщетение в размер на 4 000 лева, ведно със законната лихва върху
претендираната главница от 31 000 лева, считано от завеждане на иска на 26.07.2021г. до
окончателното изплащане, на основание чл.432 вр.чл.429, ал.3 КЗ.
ОСЪЖДА М. П. П., ЕГН **********, Варна, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК *********, София, сторените от
последното разноски в производството в размер на 1 590 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
7
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчване препис на
страните с въззивна жалба пред Апелативен съд –Варна.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8