№ 20164
гр. ..., 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20241110123837 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225,
ал. 1 КТ.
В исковата молба и съгласно уточнение, направено в открито съдебно заседание,
проведено на 19.09.2024 г., ищецът В. Р. З. твърди, че по силата на безсрочен трудов
договор № .../ ... г. е заемал при ответника длъжността „...“. Сочи, че трудовото
правоотношение между страните е прекратено със заповед № .../ ... г., в която е посочено, че
договорът се прекратява в срока за изпитване. Поддържа, че в действителност в договора се
съдържа клауза, с която е уговорен срок за изпитване, но доколкото е работил на същата
длъжност при ответника по предходно трудово правоотношение по силата на трудов
договор № .../ ... г., клаузата е недействителна, следователно прекратяването на
правоотношението на това основание се явява незаконосъобразно. Моли уволнението да
бъде отменено, да бъде възстановен на заеманата до уволнението длъжност, както и да му
бъде заплатено обезщетение за времето на оставане без работа от незаконното уволнение за
периода от ... г. до ... г. включително в размер на 1026,00 лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба пред съда - 23.04.2024 г., до окончателното
изпълнение /по направен отказ от иск, производството по делото е прекратено по
предявения иск за обезщетение за времето на оставане без работа за сумата 5130 лева,
представляваща разликата над 1026,00 лева до пълния предявен размер на претенцията от
6156,00 лева и за периода 30.03.2024 г. – 28.08.2024 г./. Претендира сторените по делото
разноски.
Ответникът . (.) ., редовно уведомен, в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор, в
1
който поддържа, че между страните е съществувало трудово правоотношение за длъжността
„...“ по силата на трудов договор от ... г., което е прекратено по взаимно съгласие на ... г.,
като на ищеца е изплатено обезщетение в размер на 6 брутни трудови възнаграждения на
основание чл. 222, ал. 3 КТ поради придобито право на пенсия. В молба от 20.08.2024 г.
сочи, че между страните е сключен нов трудов договор № .../ ... г., в който се съдържа
клауза, с която е уговорен в полза на работодателя срок за изпитване, като при
приложение на същата правоотношението с ищеца е прекратено в рамките на този
срок с оспорената заповед от ... г. Поради това счита, че исковете за отмяна на уволнението
и за възстановяване на ищеца на заеманата длъжност преди уволнението са неоснователни и
подлежат на отхвърляне. Не оспорва размера на последното получено от ищеца брутно
трудово възнаграждение в размер на 1026 лева. Счита, обаче, че поради горните
съображения предявеният иск за присъждане на обезщетение за оставане без работа е
неоснователен. Претендира сторените по делото разноски.
Съдът като взе предвид изложеното от страните, представените доказателства и
съобрази материалния закон, установи от фактическа и правна страна следното:
По исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е
да докаже съществуване на безсрочно трудово правоотношение с ответника, неговото
прекратяване, размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен
отработен месец преди уволнението, че в причинна връзка с уволнението, чиято законност
оспорва, е останал без работа за сочения период, за който претендира обезщетение.
В тежест на ответника е да докаже законността на уволнението на основанието, на
което е извършено, а именно, че е прекратил трудовия договор на ищеца при наличие на
фактическите предпоставки на основанието – а именно, в срока за изпитване, уговорен в
негова полза във връзка с проверка годността на работника да изпълнява работата, за която е
сключен трудовият договор между страните.
По възражението по чл. 74, ал. 4, вр. чл. 70, ал. 5 КТ в тежест на ищеца е да докаже
сключването на нов трудов договор със същия работодател за същата работа, като
изпълняваната до прекратяването, в който да е уговорена клауза за изпитване в полза на
работодателя.
Страните не спорят, а и се установява от представените по делото писмени
доказателства, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение по
силата на трудов договор № .../ ... г. за длъжността „...“ с код по НКП .... В трудовия договор
е уговорен изпитателен срок от 6 месеца в полза на работодателя за проверка на годността
на работника да изпълнява възложената работа. Позовавайки се на посочената клауза и в
рамките на уговорения срок за изпитване, работодателят е прекратил правоотношението
между страните със заповед № .../ ... г. на изпълнителния директор на ответника.
Между страните по силата на трудов договор № .../ ... г. е съществувало предходно
трудово правоотношение за същата длъжност на „...“ с код по НКП ..., което е прекратено на
... г. по взаимно съгласие на страните.
2
Съгласно императива на чл. 70, ал. 5 КТ за една и съща работа с един и същ работник
в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само
веднъж. Следователно налице е пречка да се сключи договор за изпитване с работник или
служител, който вече е работил при същия работодател по първоначален трудов договор, за
същата трудова функция, такава каквато до този момент работникът не е изпълнявал.
Забраната за последващо изпитване не се отнася само до случаите на непрекъснато трудово
правоотношение, а и до всички последващи трудови правоотношения между същите страни
стига да може да се направи обоснован извод за идентична по съществото си трудова
функция.
В настоящия случай длъжността, която е заемал ищецът и по двата договора, е
идентична – „...“ с код по НКП .... Поради това, включването на клауза за срок за изпитване
при сключването на договора от ... г. следва да се приеме за недопустимо. Клаузата е
недействителна и като такава не може да породи годни правни последици. Вместо нея за
трудовия договор следва да се прилагат съответните повелителни норми на закона /арг. от
чл. 74, ал. 4 КТ/. В изложения смисъл, съдът приема, че страните са обвързани от договор,
който следва да се счита за окончателно сключен, като за работодателя не е възникнало
потестативно право да прекрати договора въз основа на приетата за невалидна клауза за
изпитване.
Прекратяването на правоотношението по силата на невалидната клауза за изпитване се
явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
С оглед установената по делото основателност на иска за отмяна на уволнението и
безсрочния характер на прекратеното трудово правоотношение, основателен се явява и
искът за възстановяване на ищеца на заеманата преди прекратяването длъжност.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
По иска по чл. 225, ал. 1 КТ ищецът твърди да е останал без работа в резултат от
незаконното уволнение за процесния период, като е представил заверен препис от трудова си
книжка – официален удостоверителен документ относно възникването и прекратяването,
именно на такива правоотношения, от която се установява, че за периода от ... г. до ... г.
включително /периодът е в рамките на законоустановените шест месеца, за които му се
полага обезщетение/, ищецът не е встъпвал в трудови правоотношения с трети лица и не е
получавал доход от трудова дейност. Отделен като безспорен факт по делото е, че брутното
трудово възнаграждение, получено от ищеца за последния пълен отработен месец преди
уволнението, е в размер на 1026,00 лева, която сума следва да бъде използвана при
определяне на размера на обезщетението за оставане без работа, в случая от един месец.
Предвид изложеното и доколкото искът е предявен за сумата от 1026,00 лева се явява
изцяло основателен и следва да бъде уважен.
По разноските.
Ищецът има право на своевременно поисканите разноски за заплатено адвокатско
3
възнаграждение, за които е представил доказателства. Съразмерно с уважената част от
исковете, на ищеца се следват разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 722,23
лева.
На осн. чл. 78, ал. 4 ГПК на ответника се следват разноски при прекратяване на
производството по делото. Ответникът е представил доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 2000,00 лева. Ищецът релевирал възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от ответника. Минималният размер на
адвокатското възнаграждение, представлява сбор от сумите, определени според
предвиденото в разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 1 - 933,00 лева /за неоценяемите искове/, и чл.
7, ал. 2, т. 2 – 915,60 лева /за оценяемия иск/ от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, равняващ се на сумата 1848,60 лева. Доколкото
делото не съставлява особена фактическа и правна сложност и е проведено едно съдебно
заседание с участието на представителя на ответника, съдът, счита че претендираното
възнаграждение следва да бъде намалено до минималния размер, определен по
горепосочения начин, от 1848,60 лева. На ответника се следва адвокатско възнаграждение в
размер на 763,00 лева за прекратената част от производството.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата в
полза на съда държавна такса в размер на 201,04 лева по уважените искове.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
уволнението на В. Р. З., ЕГН **********, с адрес: ..., извършено на основание чл. 71, ал. 1
КТ със Заповед за прекратяване № .../ ... г. на изпълнителния директор на . (.) ., с ЕИК ..., гр.
....
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ В. Р. З., ЕГН **********, с
адрес: ..., на длъжността „...“ при ответника . (.) ., с ЕИК ..., гр. ....
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ . (.) ., с ЕИК ..., гр. ...,
ДА ЗАПЛАТИ на В. Р. З., ЕГН **********, с адрес: ..., сумата 1026,00 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за
периода от ... г. до ... г. включително, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба пред съда - 23.04.2024 г., до окончателното изпълнение, както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 722,23 лева, представляваща сторени разноски за
адвокатско възнаграждение, съобразно уважените искове.
ОСЪЖДА В. Р. З., ЕГН **********, с адрес: ..., ДА ЗАПЛАТИ на . (.) ., с ЕИК ..., гр.
..., на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата 763,00 лева, представляваща сторени разноски за
адвокатско възнаграждение, съобразно частично прекратеното производство.
ОСЪЖДА . (.) ., с ЕИК ..., гр. ..., ДА ЗАПЛАТИ по бюджетната сметка на Софийски
4
районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 201,04 лева, представляваща държавна
такса по уважените искове.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок, който на основание чл. 315, ал .2 ГПК тече от 14.11.2024 г.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5