Р Е Ш Е Н И Е № 262029
гр. Пловдив, 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III граждански състав, в публично заседание на
петнадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при
секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4382 по описа за 2020 г. на
Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба
от „Райфайзенбанк България“ ЕАД – гр. София против Г.З.Х., с която е предявен
установителен иск по реда на чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД, за признаване за установена дължимостта на главница в размер на 19977,21 лв., дължима по рамков договор
от 04.01.2008 г., изменен и допълнен с рамков договор за издаване и ползване на
безконтактна кредитна карта RAiCARD FIX/ Visa Classic/ MasterCard Gold/ BILLA
Visa Classic от 13.07.2016 г., изменен и допълнен с Рамков договор за издаване
и ползване на безконтактна кредитна карта от RAiCARD FIX/ Visa Classic/
MasterCard Gold/ BILLA Visa Classic от 13.03.2018 г., предсрочно изискуема, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
17.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за незабавно изпълнение № 9770/ 12.11.2019 г. по ч.гр.д. № 16892 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, III брачен състав.
В исковата молба се твърди, че
с рамков договор от 04.01.2008 г., изменен и допълнен с рамков договор за
издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RAiCARD FIX/ Visa Classic/
MasterCard Gold/ BILLA Visa Classic от 13.07.2016 г., изменен и допълнен с
Рамков договор за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта от RAiCARD
FIX/ Visa Classic/ MasterCard Gold/ BILLA Visa Classic от 13.03.2018 г.,
сключен между страните, по силата на който на кредитополучателят бил отпуснат кредитен
лимит от 20000 лв., като усвояването на кредита започнало на 13.02.2008 г., а
след подновяване – на 13.07.2016 г. Ищецът посочва, че на датите на падеж –
16.04.2019 г., 16.05.2019 г., 16.06.2019 г., 16.07.2019 г., 16.08.2019 г. и
16.09.2019 г. кредитополучателят не заплатил дължимите месечни погасителни
вноски, поради което банката обявила кредита за предсрочно изискуем, за което
длъжникът бил лично уведомен на дата 03.10.2019 г. Поради това изискуемостта на
всички вземания на банката била осчетоводена на дата 03.10.2019 г. За
процесната сума била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по
ч.гр.д. № 16892 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, срещу която
длъжникът възразил, поради което ищецът обосновава правен интерес от предявяване
на настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК. Намира, че с връчване на
препис от исковата молба ответникът щял да бъде уведомен за предсрочната
изискуемост, което обстоятелство следвало да се вземе предвид от съда. Моли за
уважаване на иска и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника Г.З.Х., чрез адв. Г.Н., със становище за
неоснователност на предявения иск. Поддържа, че процесният договор е
недействителен на основание чл.22 ЗПК, поради неспазване на изискванията на
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 ЗПК. Поддържа, че рамковият договор е
преуредил съществуващи правоотношения между страните по предходни договори за
кредит, което довело до анатоцизъм и не било позволено по отношение на договори
с потребители. Оспорва като нищожни начисляваните наказателни лихви съгласно
чл.47 от договора. Заявява, че през времето и на трите договора, ответникът
платил недължими като нищожни възнаградителни и наказателни лихви по договори
за кредитна карта от 04.01.2008 година, 13.07.2016 година и 13.03.2018 година в
размер на 20000 лв., с която сума моли да бъде извършена съдебна компенсация
при уважаване на предявените искове. Оспорва да е налице забава в плащанията на
погасителни вноски с посочените падежи 16 април, 16 май, 16 юни, 16 юли и 16
август 2019 г. Позовава се на разпоредбата на чл. 60 от процесния договор от
13.03.2018 г., съгласно която при неплащане на четири поредни и пълни
погасителни вноски, каквото неизпълнение оспорва да е налице в конкретния
случай. Счита, че не било ясно кои условия от договора не са спазени от
кредитополучателя, тъй като от една страна, ищецът се позовавал на автоматична
предсрочна изискуемост, а в заявлението било посочено, че предсрочната
изискуемост е обявена на основание чл. 59 от договора, съгласно който банката
има право да обяви предсрочна изискуемост при неспазване на което и да е
условие от договора. Счита, че в полученото от него уведомление за предсрочна
изискуемост липсвало основанието от договора за обявяване на предсрочна
изискуемост. Моли за отхвърляне на предявения иск, а евентуално при неговото
уважаване - за извършване на прихващане с описаната сума от 20000 лв.,
недължимо платени лихви поради липса на основание. Претендира разноски.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
По
допустимостта и предмета на производството:
От
приетото за послужване ч.гр.д. № 16892 по описа за 2019 г. на ПРС, III бр.с., се
установява, че ищецът се е снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417,
т.2 ГПК, за процесните суми по чл.417 ГПК № 9770/ 12.11.2019 г., с която в
полза на заявителя са присъдени сумите, предмет на предявения иск,
представляващи непогасено задължение по рамков договор за издаване и ползване на безконтактна
кредитна карта RAiCARD FIX/ Visa Classic/ MasterCard Gold/ BILLA Visa Classic
от 13.07.2016 г., изменен и допълнен с Рамков договор за издаване и ползване на
безконтактна кредитна карта от RAiCARD FIX/ Visa Classic/ MasterCard Gold/
BILLA Visa Classic от 13.03.2018 г. Издаден е изпълнителен лист от 14.11.2019
г. В срока по чл.414, ал.1 ГПК е постъпило възражение от длъжника, поради което
с разпореждане от 20.02.2020 г. са дадени указания на заявителя за предявяване
на иск съгласно чл.415, ал.1, т.1 ГПК. В
законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет
между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет
на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.
По основателността на иска с правно основание чл. 240,
ал.1 ЗЗД:
За да
се уважи иск с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД следва да са налице следните
материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно сключен
договор за заем; 2. предаване на заемната сума от заемодателя на
заемателя; 3. настъпила предсрочна
изискуемост на вземането за връщане на заемната сума от заемателя на
заемодателя, на която се позовава ищецът; 4. липса на плащане от страна на
заемодателя.
По
делото не е спорно, а и се установява от събраните по делото доказателства, че
на 04.01.2008 г. е сключен между страните договор № ******* за издаване и
ползване на международна кредитна карта Visa/MasterCard. Съгласно договора банката одобрява кредитен лимит на
картодържателя в размер на 20000 лв., който не може да бъде надвишаван. Между
страните е сключен и рамков договор *****от 13.07.2016 г. за издаване и
ползване на безконтактна кредитна карта RaiCARD Fix/ Visa Classic/
MasterCard Gold/ BILLA Visa Classic,
както и рамков договор от 13.03.2018 г., с предоставен
кредитен лимит от 20000 лв. По делото се установява от заключението на вещото
лице по допуснатата съдебно-счетоводно експертиза, че сумата по договора за
кредит е усвоена от длъжника при сключването на договора, поради което се е
проявила и втората посочена материално-правна предпоставка. Спорът между
страните се концентрира около това дали е настъпила предсрочна изискуемост за
вземанията на ищеца.
Съгласно решение № 200/ 18.01.2019 г., постановено по
т.д. № 665 по описа за 2018 г. на ВКС, I т.о. предсрочната изискуемост
на вземането по договор за заем за потребление по чл.240 ЗЗД, уредена в нормата
на чл.71 ЗЗД, представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на
договора, което се упражнява с едностранно волеизявление. Волеизявлението
следва да достигне до насрещната страна и поражда действие, ако са били налице
обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или
предвидени в закона. Договорът се изменя в частта за срока за изпълнение на
задължението за връщане на заетата парична сума, като се преобразува от срочен
в безсрочен. От момента на достигане на волеизявлението на кредитора до
длъжника целият или неплатеният остатък от заема е изискуем и за кредитора
възниква възможността да иска плащането му от длъжника – заемател. Страните по
договора за заем за потребление по ЗЗД могат в рамките на очертаната от нормата
на чл.9 ЗЗД договорна свобода да уговорят възможността кредиторът да иска
изпълнение на задължението за връщане на заетата сума преди първоначално
определения срок и предпоставките за предсрочната изискуемост.
Съгласно чл.52, б.д от рамков договор от 13.03.2018 г.
непогасяване в срок на задължение, произтичащо от настоящия договор, води
предсрочна изискуемост на кредитния лимит съгласно раздел III.5.
Банката има право да обяви усвоената и непогасена част от кредитния лимит,
непадежиралите вноски по операции, разсрочени на равни месечни вноски, ведно с
дължимите такси, лихви и комисионни, за изцяло и предсрочно изискуем, след
писмено предизвестие до картодържателя. От конкретните уговорки между страните
следва, че за да настъпи предсрочна изискуемост на вземанията по кредита,
следва да са се проявили следните предпоставки: непогасяване в срок на
задълженията по кредита и уведомяването на длъжника за това. От доказателствата
по делото се доказаха визираните предпоставки. Видно от заключението на вещото
лице по ССчЕ към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение по чл.417 ГПК е имало просрочени задължения по процесния договор за
кредит – не са платени месечните погасителни вноски за периода от 16.04.2019 г.
до 16.09.2019 г. включително. Заключението на вещото лице се кредитира от съда
като обективно и компетентно дадено съгласно чл.202 ГПК; същото е мотивирано,
поради което съдът основава изводите си за неплащане на сумите на него.
Настъпила е и другата предпоставка – длъжникът е уведомен за предсрочната
изискуемо преди депозиране на заявлението по чл.417 ГПК (17.10.2019 г.) в съда,
видно от писмо изх. № 527-36/ 30.09.2019 г., връчено лично на страната на
03.10.2019 г. Поради това, искът е доказан по своето основание. Досежно размера
му съдът взе предвид заключението на вещото лице по ССчЕ, видно от което
усвоената и непогасена главница по договора е в размер на 19977,21 лв. Поради
това искът подлежи на уважаване. Като законна последица от това е присъждането
на законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 17.10.2019 г.,
до окончателното изплащане на вземането.
Поради уважаване на иска, подлежи на разглеждане
наведеното в писмения отговор възражение за прихващане от ответника със сумата от 20000 лв.,
представляваща недължимо платени възнаградителни и наказателни лихви. Съдът
намира същото за неоснователно. Съгласно чл.47 от договора при изцяло или частично
неплащане на МПВ в посочения срок, банката начислява обезщетение за забава в
размер на 10 % на годишна база върху забавената дължима от кредитополучателя
сума. Съдът приема, че посочената клауза не е нищожна на наведеното от
ответника основание. Освен това съгласно заключението на ССчЕ, ответникът е
заплатил по договорите за кредит сумата от общо 145614,25 лв., от които
главница в размер на 119495,54 лв., възнаградителна лихва от 21921,33 лв.,
наказателна лихва от 66,88 лв., такси в размер на 3247,63 лв., застрахователни
премии – 882,87 лв. Заплатената от длъжника наказателна лихва е в минимален
размер – 66,88 лв., поради което не може да се приеме, че е налице нищожност на
клаузата, водеща до несъразмерност в престациите на двете страни. Поради това възражението
за прихващане подлежи на отхвърляне.
По отношение на
разноските:
При
този изход на спора право на разноски има ищецът. Същият е доказал заплащането
на държавна такса в исковото производство в размер на 399,54 лв., както и
възнаграждение за вещо лице в размер на 100 лв. Ищцовото дружество се
представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има
право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед фактическата
и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение в размер на
100 лв. Общият размер на разноските на ищеца за исковото производство възлизат
на 599,54 лева, които следва да се присъдят в полза на ищеца. За заповедното
производство ищецът е доказал сторени разноски в размер на 449,54 лева, от
които 399,54 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
които също следва да се присъдят.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Г.З.Х., ЕГН: **********, адрес: *** дължи на „Райфайзенбанк
България“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Лозенец, бул. „Никола Вапцаров“ № 55, ЕКСПО 2000, по предявения установителен иск с
правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД, сумата
от 19977,21 лв. (деветнадесет хиляди
деветстотин седемдесет и седем лева и двадесет и една стотинки), главница, дължима
по рамков договор № *****, изменен и допълнен с рамков договор № ***** за
издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RAiCARD FIX/ Visa Classic/
MasterCard Gold/ BILLA Visa Classic от 13.07.2016 г., изменен и допълнен с
Рамков договор № *****за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта от RAiCARD FIX/
Visa Classic/ MasterCard Gold/ BILLA Visa Classic от 13.03.2018 г., предсрочно
изискуема, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда – 17.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за незабавно изпълнение № 9770/ 12.11.2019 г. по ч.гр.д. №
16892 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, III брачен състав.
ОТХВЪРЛЯ
възражение за прихващане, заявено от ответника Г.З.Х., ЕГН: **********, със сумата от 20000 лв., произтичаща от неоснователно обогатяване при начална
липса на основание поради нищожност на възнаградителни и наказателни лихви по
договор за кредитна карта от 04.01.2008 г., 13.07.2016 г. и 13.03.2018 г.
ОСЪЖДА Г.З.Х., ЕГН: ********** да заплати на основание чл.
78, ал.1 ГПК на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 599,54 лв. (петстотин деветдесет и
девет лева и петдесет и четири стотинки), представляваща съдебно деловодни
разноски за исковото производство, както и сумата от 449,54 лв. (четиристотин четиридесет и девет лева и петдесет и
четири стотинки), представляваща съдебно деловодни разноски за заповедното
производство.
Решението може да бъде обжалвано от страните в
двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с
оригинала.
К.К.