РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. К., 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20215320100812 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 124 от ГПК.
Ищцата - С. С. И. твърди, че съгласно Тълкувателно решение №-
4/2012г. на ОСГК на ВКС, позоваването на придобивна давност не е елемент
от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 от ЗС, а е
процесуално средство за защита на материално-правните последици на
давността, зачиТ. към момента на изтичане на давностния срок. За това към
30.11.2018г. твърди, че е придобила и е станала собственик на основание
изтекла повече от 10 години придобивна давност, върху следния недвижим
имот, както следва: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ - сграда 1, разположена в
поземлен имот идентификатор 36498.504.14.42 цялата от 52.00 кв.м.,
прилежащи части 50% от идеални части от общите части на сградата, ниво -
1, находяща се в гр.К., ул. „С.” № ***, съседни самостоятелни обекти в
сградата на същия етаж: 36498.504.14.42.11, под обекта - няма, над обекта -
няма, стар идентификатор - няма. Данъчната оценка на имота е 2 221.90 лв.
Твърди, че е владяла имота явно и необезпокоявано от никого в период
повече от 10 години, като преди това процесния имот е бил владян от нейният
баща - С. И. И.. Ответниците по спора никога не са упражнявали фактическа
власт върху имота. Претендира, че имотът е нейна индивидуална нейна
собственост. Нотариус Т. Р., констатирайки непрекъснатото и
необезпокоявано владение от нейна страна повече от 10 години й издал на
нотариален акт № *******, нотариално дело № 765 от 30.11.2018г. Към
настоящия момент ответниците оспорват правото й на собственост върху
процесния недвижим имот, като са завели пред Районен съд - К. гр.д. №
482/2021г. за делба на процесния имот и всяка една от тях претендира за по
1/5 ид.ч. от имота.
1
Твърди, че въпреки заведеното дело за делба, това не преклудира
правото й да иска в отделно исково производство за установяване на правото
си на собственост върху имота. Споровете между съсобствениците по
въпросите с преюдициално значение за изхода на делото в първата фаза на
делбата, се преклудират с влизане в сила на решението по чл. 346 от ГПК, с
което се допуска делбата. Отделно от това и обемът на търсената правна
защита в двете производства е различен - в този смисъл са и Решение № 66 от
16.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5605/2013 г., I г. о., ГК и Определение № 72
от 16.02.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 550/2016 г., IV г. о., ГК. По
обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос „допустимо ли е и
има ли ищецът правен интерес да предяви иск за собственост по чл. 124, ал. 1
от ГПК по отношение на делбените имоти, за да защити правата си в пълен
обем, въпреки че е направил възражение с отговора си по висящото делбено
производство, чието решение по допускане на делбата не е влязло в сила“, е
даден отговор с разясненията към т. 2 на Тълкувателно решение № 8 от
27.11.2013 г. по тьлк. дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в което се прие, че
преценката на съда относно допустимостта на установителния иск зависи не
от вида на спорното право, а от степента на засягането, което състоянието на
спора предизвиква в правната сфера на ищеца. От установителен иск за
собственост или друго вещно право ще е налице правен интерес, когато
конкретното засягане на правната сфера на ищеца изисква защита чрез
установяване на правото със сила на присъдено нещо. Твърди, че в съдебната
практика на ВКС непротиворечиво се приема, че споровете между
съсобствениците във връзка с техни общи вещи и права могат да бъдат
предмет на разглеждане самостоятелно по общия исков ред или в
производство за съдебна делба. Допустимо е съделител да предяви
установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, докато е висящо производството
по допускане на делбата. Разпоредбата на чл. 342 от ГПК указва срока, в
който могат да бъдат повдигани пред делбения съд преюдициалните спорове
между съделителите, но не изключва възможността ищецът да предяви иск за
защита на правата си по общия исков ред докато е висящо производството по
допускане на делбата. Във връзка с горното мотивира наличие на правен
интерес от предявяване на настоящия иск.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да признае за установено
спрямо З. С. И. и Д. С. И., че С. С. И. е собственица на основание давностно
владение на следния самостоятелно обособен обект към дата 30.11.2018г.,
както следва: сграда 1, разположена в поземлен имот идентификатор
36498.504.14.42 цялата от 52.00 кв.м., прилежащи части 50% от идеални
части от общите части на сградата, ниво - 1, находяща се в гр.К., ул. „С.” №
***, съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж:
36498.504.14.42.11, под обекта - няма, над обекта - няма, стар идентификатор
- няма. Претендира за направените по делото разноски.
Ответниците - З. С. И. и Д. С. И. оспорват изяло претенцията на ищцата
на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗС. Намират същата за
неоснователна и молят да бъде отхвърлена. Твърдените в исковата молба
обстоятелства не отговаряли на истината. Това било така, защото ищцата е
тяхна сестра и никога не е показвала, че владее процесния имот явно за своя
сметка, още повече да го е владяла както твърди в исковата си молба - в
период в повече от десет години. Твърдят, че при спор за придобиване по
давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се установи
дали този съсобственик владее изключително за себе си целия имот и от кога.
2
В случаите, в които един от съсобствениците още от момента на възникване
на съсобствеността е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на
основание, което изключва владението на останалите, намерението му за
своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа
власт върху целия имот в срока по чл. 79 от ЗС. Настоящия случай не бил
такъв. Видно е от изложените обстоятелства в исковата молба, където ищцата
сама заявява в какъв период от време е владяла процесния имот (на стр. 1,
абзац 3), същата твърди, следното: „владяла явно и необезпокоявано от никого
в период повече от десет години процесния имот, а преди това процесния
имот е бил владян от нашия баща С. И. И. - починал на 03.07.2018 г.“.
Твърдят, че нотариалния акт за констатиране правото на собственост върху
недвижим имот, придобит на основание изтекла придобивна давност № 23,
том 17, дело № 3264/2018г. на Агенция по вписванията, от който ищцата
черпи права бил оформен и вписан на 30.11.2018 г. Съгласно твърденията на
ищцата в исковата си молба, че баща им С. И. е владял имота преди нея, т.е.
до смъртта му през 03.07.2018 г., каквито и сметки да правят от смъртта на С.
И. до датата на издаването на нотариалния акт (03.07.2018 г.-30.11.2018 г.) не
били десет години, а били четири месеца и 27 дни. Твърдят, че няма изтеклата
давност при това положение след като в исковата си молба ищцата твърди, че
преди това е владян процесния имот от техния баща. Ето защо собственик на
процесния имот бил техният наследодател. Ако действително ищцата е
владяла процесния имот за нея започва да тече давността от смъртта на С. И.
03.07.2018г. Сочат, че с оглед на констатацията им не ставало ясно как
нотариус Т. Р. е констатирал непрекъснатото и необезпокоявано владение от
страна на ищцата повече от десет години на процесния имот. Предполагат, че
или свидетелите, които са били при него не са казали истината или сметките
на нотариуса били грешни, но както и да се смята, нямало десет годишна
изтекла давност за придобиване на процесния имот от страна на ищцата.
Доколкото ищцата не е станала собственик на процесния имот, позовавайки
се на изтекла десет годишна давност, молят съда да постанови решение, с
което да отхвърли предявения спрямо ответниците иск, като неоснователен.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно, както от представеното копие на нотариален акт № 8*******,
дело № 765/2018г. на нотариус Т. Р. гр. К., така и от представената преписка
по нотариално дело № 765/2018г. на нотариус Т. Р. гр. К., че по силата на
констатирано право на собственост върху недвижим имот, придобито на
основание изтекла придобивка давност, ищцата - С. С. И. с ЕГН **********,
от гр. К., ул. „С.“ № *** е призната за собственик, на основание изтекла
придобивка давност, на следния недвижим имот, а именно:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СТРАДА с идентификатор 36498.504.1442.1.2,
находящ се в гр. К., общ. К., обл. П.ска, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011г. па
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: 18-
8007/26.09.2018 г. на началник на СГКК П.; с адрес на имота: гр. К., п.к. ****,
ул. „С.” № **, етаж: **; самостоятелният обект се намира в сграда: 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 36498.504.1442;
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на
обекта: 1; посочена в документа площ: 52.00 кв.м.; прилежащи части: 50%
ид.ч. от общите части на сградата; ниво: 1; съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: 36498.504.1442.1.1; под обекта: няма; над обекта:
3
няма; стар идентификатор: няма.
Видно от съставения на 30.11.2018г. от нотариус Т. Р. протокол по
искането за извършване на обстоятелствена проверка за констатиране и
признаване правото на собственост на С. С. И. , върху процесния имот са
изслушани трима свидетели, а именно - Г.Р.Ю., А.Р.И. и З.А.Ю., които са
заявили, че имота на ищцата - С. С. И. се намира в гр. К., ул. „С. № ***,
където тя е живяла с родителите си в къща, построена от дядо й по бащина
линия. Братът и сестрите на С. били отделени и не знаят да имат претенции
към имота. Само С., а преди това баща и майка и владеели и стопанисвали
сградата повече от 20 години. Никой не и е пречил на владението, нито го е
оспорвал или отнемал.
Представената схема на самостоятелния обект установява кадастралната
характеристика на имота така, както е описана в нотариалния акт.
Представеното удостоверение за наследници изх. № 2046/11.09.2018г.
на Община К. удостоверява, че С. И. И. е починал на 03.07.2018г. и е оставил
за свои наследници децата си – Д. С. И., З. С. И., Д. С. У., С. С. И. , Г. С. И. и
И. С. И.
Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал свидетели на страните.
От показанията на свидетелите осигурени от ищцовата страна се установява
следното:
Свидетелката - З.А.Ю. твърди, че били съседи със С. и я познавала
откакто се е родила. Винаги били заедно, израснала с нейните деца. Твърди,
че ответниците - З. и Д. били родени тук, но много малки излезнали и
напуснали тази къща, тъй като родителите им се развели. Баща им после имал
друга съпруга и така С., З. и Д. били от един баща, но различни майки. Сочи,
че къщата на С. се намирала срещу нейната къщата и представлявала –
едноетажна къща с две стаички и едно салонче. С. до последно се грижела за
майка си и за баща си. Бащата й разболял, лежал в болниците в П. и в К., като
С. постоянно се грижела за него. Бащата й, докато бил жив казвал, че къщата,
след неговата смърт оставала на С.. С. си мълчала, доколкото това била
волята на баща й. Твърди, че баща и до последния момент, когато лежал на
легло и имало доста хора при него казвал, че къщата оставала на С.. Майка й
починала преди баща й. След това С. казвала, че къщата оставала за нея, тъй
като тя се грижела за родителите си до последно. Нейните сестри - З. и Д., от
както са излезнали от този дом, не ги е виждала да идват в къщата. Когато
почина баща им, З. и Д. ги нямало на погребението. Твърди, че С. била
омъжена от 6 години и живеела в с. В.Л.. В тази къща преди 10 години е
живяла С., където пораснала и от там се оженила. Твърди, че тази къща я е
купила сега от С.. Преди това, къщата се водела на стария дядо, която я
оставил на сина си С., а С. е бащата на С.. С. и жена му докато били живи не
са правили ремонт по къщата. Като я купила, покривът на къщата падал,
вътре капело при дъжд.
Свидетелят - Г.Р.Ю. твърди, че познавала С. от много години. От
раждането си и като малка С. живеела в К., в една и съща къща, на ул. „С.“ №
****. Твърди, че не познава З. и Д. и не ги е виждала в къщата. Признава, че
не ходела много често в къщата на С., но се познавали, а баща й работел в
„Т.“ и им карал въглища. Тази къща първоначално живеели бабата и дядото
по бащина линия, а след това - майка й и баща й. Твърди, че бащата на С.
постоянно казвал, че ще й я остави, понеже тя най-много се е грижила. От
4
родителите на С. починала първо майката. Когато починал бащата, на
погребението не са присъствали З. и Д.. Твърди, че бащата се е заричал, че
тази къща ще е на С.. Същата е живяла в къщата с майка си и баща си повече
от 10 години, а именно - от рождението си до 18 години. Никога не е
споменавала, че тази къща е и за нейните две сестри - З. и Д.. Твърди, че
лично е чувала бащата на С. да казва, че ще прехвърли къщата на С., тъй като
най-много се грижела за него, най-много тичала. Към момента С. е омъжена,
живеела в село В.Л. със съпруга си от 6-7години. От както е омъжена С. не е
правила ремонти по къщата в К.. Къщата преди била изоставена и С. не е
правила ремонт. Тя плащала всичко - ток, вода, данъци.
Свидетелят - А.Р.И. твърди, че непознавал ответниците, но познавал С.
и дъщеря му - С.. Знаел къщата на С. в гр. К. и много пъти ходил там. Много
пъти и С. е ходил в дома му в Л., тъй като били колеги с него, каруцари,
карали въглища и дърва на хората. Твърди, че преди да почине С. и след това,
не е виждал З. да ходи в къщата му. С. само едно говорел: „ Каквото й да
стане с мен, всичко остава на С., тя ме гледа“. Със С. не са говорили, дали З.
е идвала да го посещава, да го види. С. не му е казвал З. да е ходела и да му
носи храна, не знае нищо по тези обстоятелства. Твърди, че живеел в Л. и като
идвал в К. не винаги посещавал С.. Като се разболял С., ходил да го види три,
четири пъти. Последно като го видял, С. бил доста зле. Не му е казвал З. да е
ходила при него, когато бил болен. Гледала го С. и същата я е виждал в дома
му, когато го е посещавал. Сега С. била омъжена в Л..
От показанията на свидетелите, осигурени от ответната страна се
установява следното: Свидетелят - М.Е. И., майка на ответниците твърди, че
С. й се падал съпруг, като Д. и З. били негови деца. Когато се омъжела за С.,
живеели в къщата на майка му и баща му в махалата, на ул. „С.“ *** в гр. К..
След като починали родителите му, къщата останала на С., тъй като зълва й
не искала къщата. Твърди, че когато се развели със С., З. била първи клас, а Д.
трети клас. Трите отишли да живеят при родителите й. След раздялата им със
С., той имал интимни връзки с 6 - 7 жени, може да не е имал брак, но ги водел
в къщата. С. била дето от последната съпруга на С.. Твърди, че в къщата в гр.
К., от както е излязла не е ходила там, но ходила дъщеря й З.. Голямата й
дъщеря – Д. не е посещавала къщата, тъй като била в чужбина повече от 20
години. Разказва, че когато била в тази къщата едва 17-годишна, започнала да
прави ремонт - измазала, правила асми и канали за мръсна и чиста вода,
поставила плочки, направила гараж, както и стая за гледане на животни. От
дъщеря й узнала, че след това къщата била много изоставена. След като се
разболял С., З. ходела при него, заедно с нейната майка. Разказва, че приживе,
когато С. минавал с каруцата си по тяхната улица в гр. К., ул. „З.л.“, спирал се
на улицата, в дома на майка й, сядал долу при майка й, сипвали му да яде, той
плачел за децата, твърдял, че го е срам и бил задължен към тях, защото ги
отгледали и не ги оставили на улицата. С. не е споменавал и никога нямало да
остави къщата на С. или на някой друг, освен на дъщерите й. С. им нямал
доверие. Цялата махала можела да каже как е плакал за тях. Разказва, че като
се развели със С., двамата се виждали, когато той посещавал майка й – поне
два, три пъти в месеца. С него разговаряли приятелски и той казвал, че няма
да остави къщата на тях, тъй като не им вярва. Казвал, че жените, с които
живял били ден за ден. Твърди, че С., като починал, те не били уведомени,
дори когато се разболял пак не били уведомени. Случайно научели, тъй като
той нямал телефони, не можело да се кореспондира с него. Твърди, че С. не ги
уведомила за това, че С. е починал. Разбрали доста след това, може би месец.
5
След неговата смърт, получили писма, че имат задължения за вода и за
данъци с години. Така разбрали, че къщата била придобита от С., когато
дъщерите й получили тези писма от данъчното. Когато получили
съобщенията за неплатени данъци и други суми, дъщеря й отишла да попита,
но й казали, че и другите наследници трябва да са там. След като разбрала, че
З. и Д. са получили писма, С. отишла и платила. Тогава дъщерите й разбрали,
че къщата била продадена.
Свидетелят - Р.П.М., живеещ на семейни начала с ответницата - З.И.
твърди, че познавал С., бащата на З.. Същият живеел в махалата, в гр. К.,
посещавал и домът му. Къщата била в окаяно състояние, на един етаж.
Нямало кой да поддържа тази къща. С. я знаел по име и никога не я е виждал.
Когато е бил в къщата – поне 5-6 пъти заедно с жена си, С. не е била там.
Твърди, че З. се грижела за баща си, ходела най-редовно да го види, да му
носи храна, през няколко дена. Бащата на З. никога не е споменал, че къщата
ще остане на С.. Когато отивали при него, той ги приемал много нормално,
радвал се, че дъщеря му ходи на посещение, тъй като той живеел сам. Твърди,
че С. преди години живяла при С. и след като се е оженила живяла при мъжа
си. Твърди, че към момента на погребението на бащата на З., никой не се
обади. След погребението се обадил братовчед, от който разбрали, а по-късно
З. получи някакви писма за задължения (данъци) и оттам разбра, че С. е
направила нещо за продажба на къщата, без тяхно знание, т.е. на
наследниците.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка,
съдът прави средните изводи от правна страна:
Основанието, на което се позовава ищцата, за да се легитимира като
собственик е наследствено правоприемство от нейния баща и давностно
владение. С оглед това, ищцата следва да докаже, че претендираното правото
на собственост е било част от патримониума на баща й към момента на
откриване на неговото наследство, тоест към 03.07.2018г., както и че е приела
наследството. В случая, липсват безспорни данни, от които да се установи –
сам или с други наследници бащата на ищцата е бил призован да наследява,
съответно приел ли е наследството.
В конкретния случай по делото е установено, че двете по-големи
дъщери (ответници по делото) на общия наследодател, като малки са живели
в този имот, а по-късно едната от тях – З. редовно е посещавала баща си. От
ищцата не се обориха приетите гласни доказателства за това, че последните
ремонти в този имот датират от преди развода на общия наследодател – С. И.
с първата му съпруга (майка на ответниците), която ремонтирала къщата, като
измазала, правила асми и канали за мръсна и чиста вода, поставила плочки,
направила гараж, както и стая за гледане на животни. След тези дейности,
години наред къщата не била стопанисвана. За това говори и свидетелката,
ангажирана от ищцовата страна - З.А.Ю., която твърди, че купила процесния
имот, но същия бил занемарен - покривът на къщата падал, вътре капело при
дъжд. Имотът е продаден от ищцата в годината, в която е починал общия
наследодател, а от събраните гласни доказателства безспорно се установи, че
същата до смъртта на баща си не е живяла в имота, а е живяла при съпруга си
в Л.. Свидетелите твърдят единствено, че е посещавала баща си и се грижела
за него, предвид на това, че същият бил болен. Относно твърдението на
свидетелите, че волята на С. И. била да прехвърли имота на дъщеря си С.И. е
6
можела да бъде изразена само с писмена разпоредителна сделка, в нотариална
форма, вписано по надлежния ред, каквато в случая липсва.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на
десет години. Твърди се, че фактическата власт върху процесния имот е
осъществявана първоначално от бащата на ищцата, а в последствие и от нея
повече от 10 години. Съдът намира, че с оглед установените по делото факти,
не може да се обоснове извод, че ищцата е променила намерението, с което е
осъществявала фактическа власт върху имота, като го е завладяла за себе си.
Съдът счита, че дори установеното ползване от една от дъщерите на общия
наследодател – ищцата на имота, не сочи за промяна на намерението, тъй като
както се установи, такова е било осъществявано и преди смъртта на
наследодателя. Действията по които се съди за промяна на намерението, с
което вещта се държи, следва да бъдат явно демонстрирани, при това не
спрямо трети за собствеността лица, а спрямо самия собственик (в този
смисъл - Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2012г., ОСГК). Такова поведение на ищцата не бе доказано в хода на
настоящото производство. Установи се, че в продължителния период - от
момента на смъртта на бащата на С. И. до смъртта на самия С. И., последният
необезпокоявано е ползвал имота. В този период ищцата, като дете е живяла в
къщата, приемайки я като бащин дом, а по-късно се е омъжила и живее в
друго населено място, като е посещавала имота във връзка с обгрижването на
баща си. С нито едно действие, същата не е заявявала, че завладяла за себе си
и го приема само за свой собствен. Още повече, след смъртта на С. И., на
собствено основание, придобивната десет годишна давността по отношение
на ищцата не е изтекла към настоящия момент. С оглед изложеното, съдът
намира иска за придобиване на имота по давност, съобразно чл. 79, ал. 1 от
ЗС за неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, в тежест на
ищцовата страна следва да бъдат присъдени направените от ответниците
разноски по производството, в размер на 600.00 лева, съгласно представения
списък на разноски по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. С. И. от гр. К., ул. „С.” № *** с ЕГН
********** против З. С. И. от гр. П., ул. „В.” № **, ет.***, ап.*** с ЕГН
********** и Д. С. И. от гр. П., бул. „Ш.с.” ***, ет.***, ап.** с ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 124 от ГПК, за признаване за
установено по отношение на ответниците, че ищцата - С. С. И. е собственица
на основание давностно владение на следния самостоятелно обособен обект
към дата 30.11.2018г., както следва: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СТРАДА
с идентификатор 36498.504.1442.1.2, находящ се в гр. К., общ. К., обл. П., по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-
18-52/16.11.2011г. па Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
със заповед: 18-8007/26.09.2018 г. на началник на СГКК П.; с адрес на имота:
гр. К., п.к. ****, ул. „С.” № ***, етаж: ***; самостоятелният обект се намира в
сграда: 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 36498.504.1442;
7
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на
обекта: 1; посочена в документа площ: 52.00 кв.м.; прилежащи части: 50%
ид.ч. от общите части на сградата; ниво: 1; съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: 36498.504.1442.1.1; под обекта: няма; над обекта:
няма; стар идентификатор: няма, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, С. С. И. от гр. К., ул. „С.”
№ 16 с ЕГН **********, да заплати на З. С. И. от гр. П., ул. „В.” № ***,
ет.***, ап.** с ЕГН ********** и Д. С. И. от гр. П., бул. „Ш.с.” ***, ет.***.,
ап.** с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 600.00
лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред П.ски О. С. в
двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
8