О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 973/29.11.2019г. Град Варна
Варненският окръжен съд Наказателно
отделение в закрито заседание като разгледа докладваното от съдия Иваничка Славкова ЧНД № 1201 по описа на съда за 2019г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 243 ал.5 от НПК.
Образувано е по постъпила жалба от Д.М. и П.П.,
срещу постановление на прокурор при Окръжна прокуратура-Варна от 17.10.2019 г.,
с което е прекратено наказателното производство по ДП № 2173/2019 г. по
описа на Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, образувано и водено за престъпление
по чл.343, ал.1, б „в“ от НК.
В жалбата се посочва, че в
постановлението за прекратяване на наказателното производство прокурорът,
изтъквайки възможни хипотези, е изградил неправилен извод за основанията за
прекратяване на наказателното производство. Наред с това, достигането до извод
за случайно деяние не е направен възоснова на анализ на доказателствата, като
атакуваният акт е изцяло немотивиран. Не се правят искания по доказателсвата, а
съдът да отмени атакуваното определение, без да се прави изрично искане за
връщане или произнасяне на съда при упражняване на правомощията му по чл. 243
ал.6 т.2 от НПК, след преценка на правилността на изградените правни
изводи.
Настоящето
производството пред ОС Варна е трето поред. Досъдебното производство е било
приключено от водещия разследването през април 2019г., като от този момент
нататък прокурорът се е произнесъл трикратно- в първия случай е приел с
противоречиви мотиви, като е обосновал едновременно че не е налице съставомерно
деяние по чл. 343 от НК, но е приел основание за прекратяване поради настъпила
смърт на водача на МПС. Това постановление е било отменено от съда и върнато за
ново произнасяне от прокурора по приложимия закон. При второто произнасяне прокурорът е приел
обратното - както че е налице виновно поведение и е прекратил производството на
основание чл. 24 ал.1 т.4 т НПК, поради настъпиила смърт на водача на МПС. Това
постановление също е било отменено от съда, който отново е счел, че липсват
мотиви по декларативно изложения извод
за наличие на съставомерно деяние. Протестирано, това определение е било
потвърдено от Апелативен съд, който е посочил
изрично на кои въпроси следва да отговори прокурора, за да съответства
актът му на изискванията на закона и като краен резултата да се стигне до
законосъобразен, изчерпателен и правилен акт, който туря окончателно края на
наказателното производство. Накрая, при третото произнасяне, прокурорът е отговорил,
макар и лаконично, на маркираните от Апелативен съд въпроси, като е приел, че е
налице случайно деяние по чл. 15 от НК и е прекратил производството по делото с
правно основание чл. 24 ал.1 т.4 от НПК.
Съдът, като се запозна с
доводите, изложени в жалбата,
материалите по делото, служебно събраната информация з предходните две
произнасяния ни три съдебни състава- два на Окръжен съд и един на Апелативен
съд / те липсват в кориците на делото, но от останалите книжа по делото е
видно, че жалбоподателите са запознати с
тях/, след като провери изцяло правилността на атакувания прокурорски акт, установи
следното:
Досъдебно
производство ДП № 2173/2019 г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, е
образувано на 14.07.2018 г. и водено за
това, че на 14.07.2018 г. след разклона на главен път
1-9 Варна-Бургас за КК „К.“ при управление на л.а. „Ф.Г“ с per. №******нарушил
правилата за движение по пътищата, като причинил по непредпазливост смъртта на П.Г.П.и
П.П.М.. престъпление по чл.343, ал.1, б „в“ от НК.
От фактическа страна, в хода на
разследването, според обжалваният пред
ВОС прокурорски акт, се установява следното: на 14.07.2018 г. , след 19,30 часа
от курортен комплекс „К.“ към главен път Е 87 се движел л.а. „Ф.Г“ с per. №******, управляван
от П.П., в който на предна дясна седалка пътувал и П.М.. На около 1590 м. преди кръстовището за
включването в главния път, водачът П.
загубил управлението над автомобила, който напуснал пътното платно и се
ударил удар в крайпътно дърво. Малко по-късно, около 19.50 ч., св.Р. и св.Г.,
които пътували с лек автомобил за курортния комплекс забелязали „мигаща“
светлина до дърветата от лявата страна на посоката им на движение. Св. Р. спрял
автомобила и двамата с приятелката си слезли от него, като видели
катастрофиралия автомобил и веднага се свързали с тел.112 за да съобщят за
случилото се. Към този момент двамата мъже давали признаци на живот, но въпреки
това пристигналият своевременно медицински екип констатирал смъртта им.
След образуване на досъдебно производство,
при извършен допълнителен оглед на местопроизшествието, в близост до мястото на
инцидента било установена малка пътека, използвана за преминаване от дивеч, наличието
на която се потвърдило и от разпита на св. Т.К.Н.- техник в Горско
стопанство-Варна.
Според заключението на изготвената по делото
СМЕ, смъртта на П.П. и П.М. е в резултат на удара на автомобила в крайпътното
дърво, като получените наранявания се явяват несъвместими с живота им и смъртта
им е била неизбежна. Назначена е ATE, видно от която скоростта
на движение на автомобила, преди момента на удара е 97,49 км/ч. В тази
експертиза се правят вероятни предположения за причината за излизане на МПС от
пътното платно - обективната невъзможност да възприеме вероятен обект, навлизащ
напречно на пътното платно и да реагира своевременно чрез аварийно спиране.
Експертът е приел, че при движение със скорост от 40,69 км/ч. опасната зона за
спиране ще е значително по-малка от отстоянието на което се е намирал преди
мястото на удара, когато е настъпила опасността и от зоната му на пряка видимост.
В
постановлението от 17.10.2019г и последно по ред, проверявано от настоящия състав на съда, е
прието че обсъжданата по-горе хипотеза от вещото лице е най- вероятна и че е реалистично пред автомобила,
управляван от П. да се е появило пресичащо неправилно диво животно, станало
причина за аварийното спиране и излизане от пътното платно. На база на това
разсъждение като възможна причина за загуба на контрола върху превозното
средство. Това представляват накратко / а те са и действително кратки/ мотивите
на прокурора, за да приеме извода за наличие на случайно деяние.
Съдът
счита, че е безпредметно да се връща отново, за трети път настоящето дело за ново произнасяне от
прокурора, доколкото той все пак, макар и възприемайки твърде лаконична
стилистика, е отговорил на въпросите, на които е следвало да се отговори, макар и да е
достигнал до неправилен извод, основавайки го на възможна хипотеза.
Необходимо
е тук да се посочат отново разсъжденията на Апелативен съд, доколкото те са дали основа и за
произнасянето на прокурора в атакуваното постановление. На първо място там е указано, че следва да се отговори в какво
точно се изразява виновното нарушение на правилата за движение от страна на
водача на автомобила и в коя от хипотезите на чл.20 ал.2 ЗДвП попада. Да се
даде отговор на въпроса – първо- ако е налице предвидима опасност, на какво
основание в съзнанието на водача би следвало да възникне субективна представа
за евентуална предстояща опасност на платното за движение – при липсата на съответните
пътни знаци. Второ- обсъждане на възможността за наличие на случайно деяние. Да
се даде отговор на въпроса коя е съобразената в случая скорост, и какво налага
водачът да се движи точно с такава скорост.
В
атакувания акт има отговор на поставените въпроси, но те се основават не на
стабилна доказателствена основа, а на изградени вероятности от страна на вещото
лице. За да ме възможно едно деяние да се третира като случайно, следва да се
преценяват множество фактори, но във връзка с опасността на пътя - дали тя е
възникнала внезапно в опасната зона за спиране, дали е бил технически
непредотвратим ударът, а в един предходен момент, когато водачът е могъл да могъл
да възприеме опасността, бил ли е длъжен
да го стори и съответно да реагира. Тези разсъждения са относими към известни
на разследването данни за наличие на непредвидима опасност, каквато в
конкретния случай няма и не е възможно да се съберат доказателства в тази
посока. Единствените обективни данни по делото са – водачът се е движил със
скорост над разрешената за конкретния пътен участък, в нарушение на чл. 21 от
ЗДП и е загубил контрол над управляваното от него МПС, в нарушение на
задължението му по чл. 20 ал.1 от ЗДП, вследствие на което е излязъл извън
пътното платно и е последвал сблъсъка в крайпътното дърво. Нарушението на чл.
20 ал.1 от ЗДП може да има отношение за настъпилата катастрофа, защото изгубването
на контрол върху превозното средство, като самостоятелно нарушение на правилата
за движение, е възможно да се дължи на различни причини, като например заспиване
на водача, отклоняване на вниманието, разсейването му и др., неустановени но и неустановими по настоящето наказателно
производство. Посоченото нарушение е самостоятелно и може да бъде осъществено
само, когато не е налице нарушение на режима на скоростта. Когато загубата на
контрол е в резултат на допуснато нарушение на режима на скоростта,
съставомерното нарушение принципно е по чл. 20 ал.2 от ЗДП и по чл. 21 от ЗДП.
Безспорно е, че скоростта на движение е била над допустимата разрешена - 97,49 км/ч.
и извън населеното място, тази
скорост има характера на превишена, по смисъла на чл. 21 ал.1 от ЗДП. Коя от
всички изброени предвидими опасности е била налице, сред факторите, изброени в чл. 20 ал.2 изр.1 от ЗДП, свързани с атмосферни условия, релеф на местността,
състоянието на пътя, превозното средство, товара, характера и интензивността на
движението, както и с всякакви други възможни обстоятелства, които биха могли
да имат значение за безопасността на движението и да налагат намаляването й, не
може да се отговори с категоричност,
но несъмнено е и във връзка с
конкретното нарушение на скоростта на движение. Имало ли е присъствие на
каквито и да било обекти върху и около пътното платно, които да налагат
съблюдаването на определено поведение за водача, включително за намаляване на
скоростта или спиране, въпрос от съществено значение дали е допуснато нарушение по чл. 20 ал.2
изр.2 от ЗДП не може да се отговори с категоричност, поради липса на
коментираната вече доказателствена оскъдица.
Затова и следва да се отхвърли като немотивиран и непочиващ на доказателства
по делото изводът за наличие на предвидима
опасност- преминаващо диво животно. Останалите разсъждения относно
опасна зона за спиране и други подобни
също се основават единствено и само на
твърдения за наличие на пътека на горски животни. Не може само възоснова
на това обстоятелство да се изгради
вероятностен извод, чрез изчисление на хипотетични стойности, като
- място на възникване на опасността,
отстояние на водача от нея, опасната
зона за спиране, и извод дали в кой
предходен момент водачът е могъл да
възприеме опасността и да реагира на нея, чрез намаляване или спиране,
както му вменява задължението чл. 20 ал.2 изр. 2 от ЗДП.
С други думи,
хипотезата за горско животно, внезапно появило се на пътното платно и
изградените възоснова на нея изводи е незащитима. Оттам и изводът за наличие на
случайно деяние, предвид и данните за
нарушения по чл. 21 ал.1 и чл. 20 ал.2 изр. 1 от ЗДП следва да се отхвърли като
незаконосъобразна.
При упражняването на
съдебен контрол по чл.243, ал.5 и сл. от НПК върху прекратяването на
наказателното производство от прокурора, обхватът на проверката е лимитиран до
обоснованост и законосъобразност на постановлението на прокурора, като е
възможно, възприемайки процесуалната
необходимост от прекратяване на производството, да измени основанията за
взетото решение. Тук съдът счита, че
решаващият краен извод на прокурора, за наличието на законови предпоставки за
прекратяване на досъдебното производство е правилен, но не на посоченото от
него процесуално основание – чл. 24 ал.1 т. 1 от НПК. То е последица от приетото от него наличие на
случайно деяние, което не може да се възприеме, с оглед неговата хипотетичност.
Тези обсъждани и от вещите лица и от прокурора вероятности не биха могли да се
елиминират чрез събиране на други доказателства и са изчерпани всички възможности за попълване на
доказателствената маса, а от събраните доказателства е безспорно- нарушение на
правилата за разрешена скорост по чл. 21 ал.2 от ЗДП и несправяне вследствие на
това с предвидима опасност по смисъла на чл. 20 ал.2 изр. 1 от ЗДП, те и в причинна връзка с настъпилия
резултат.
С оглед изложеното,
настоящият първоинстанционен съд счита, че
обжалваното Постановление на Окръжна прокуратура-Варна е правилно,
следва да се потвърди неговият краен извод за прекратяване на производството,
като се измени основанието му, а именно
по чл. 24 ал.1 т.4 от НПК и на основание чл. 243 ал.6 т.2 от НПК , съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ Постановление на прокурор при
Окръжна прокуратура-Варна от 17.10.2019 г. , с което е прекратено наказателното
производство по ДП № 2173/2018 г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна,
образувано и водено за престъпление по
чл.343, ал.1 б. В от НК, САМО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОСНОВАНИИЕ ЗА
ПРЕКРАТЯВАНЕ като
ПРЕКРАТЯВА
наказателното производство на основание чл. 24 ал.1 т.4 от НПК , поради настъпила смърт на водача на МПС.
Определението подлежи на обжалване и протест пред
Варненския апелативен съд в 7- дневен срок от съобщаването му.
Съдия: