№ 200
гр. Велико Търново , 13.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIII СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА АЛЕКСИЕВА Административно
наказателно дело № 20204110201853 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН
Производството е образувано по жалба на И. П. Р. от гр. Полски Тръмбеш, който не е
съгласен с Наказателно постановление № 20-1275-001881 от 20.10.2020 г. на Началник
Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Велико Търново, с което за нарушения по 137а,
ал. 1 от ЗДвП; чл. 190, ал. 3 от ЗДвП; чл. 147, ал. 1 от ЗДвП; чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл.
139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП; чл. 185 от ЗДвП; чл.
185 от ЗДвП; чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1, 2 от ЗДвП и чл. 183, ал. 4, т. 5, пр. 1 от ЗДвП, са му
наложени административни наказания "Глоба" за всяко едно от нарушенията в размер на по:
50,00 лева; 20,00 лева; 20,00 лева; 10,00 лева и съответно 50,00 лева. В жалбата се сочи, че
наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно, постановено при
нарушаване на материалните норми. Моли за отмяна на издаденото наказателно
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и представлява,
като в писмено становище чрез защитника адв. Х.И. от ВТАК поддържа жалбата по
подробно изложени съображения.
1
Административнонаказващият орган - редовно призована страна, не изпраща
представител и не взема становище по делото.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 14.10.2020 г. на жалбоподателя И.Р. е съставен Акт за установяване на
административно нарушение Серия GA № 231636 за това, че на същата дата, в 12,35 часа, в
гр. Велико Търново, ул. „Никола Габровски” до № 80, в посока на движение ул.
„Магистрална”, управлявал лек автомобил „*****, собственост на „****, като по време на
движение водачът управлявал без поставен обезопасителен колан с какъвто е оборудван
автомобила – чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП; управлявал МПС, което не е представено на годишен
технически преглед – нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. При извършената проверка не
представил СУМПС и контролен талон към него – нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП;
управлявал с наложени наказания глоби с наказателни постановления, незаплатени в срока
за доброволно заплащане – квалифицирано като нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, както
и че управлявал МПС с износени предни гуми – нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В
АУАН е отразено, че водачът е бил сам в автомобила.
Процесният АУАН е връчен на жалбоподателя на 14.10.2020 г. при отказ,
удостоверено с подпис на свидетеля Стоян Владков Стоянов, с вписване „Нямам
възражения”, като такива не са постъпили и в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
На 20.10.2020 г. въз основа на констатациите на съставения АУАН срещу
жалбоподателя е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 20-1275-001881 на
Началник Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Велико Търново, с което за
гореописаните нарушения и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП; чл. 185 от ЗДвП;
чл. 185 от ЗДвП; чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1, 2 от ЗДвП и чл. 183, ал. 4, т. 5, пр. 1 от ЗДвП, на Р.
са наложени административни наказания "Глоба" в размер на: 50,00 лева; 20,00 лева; 20,00
лева; 10,00 лева и съответно за петото нарушение от 50,00 лева.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на дата 19.11.2020 г. и е
обжалвано от него в законоустановения срок /жалба от 24.11.2020 г./.
Съгласно приетата по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи, АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
За установяване фактическата обстановка обективно, всестранно и пълно по делото
бяха разпитани актосъставителят А.И. и свидетелят по акта Т.Г., както и бе приобщено като
доказателство медицинско направление от 14.10.2020 г. на д-р Личев, гр. Велико Търново.
От приложената справка за нарушител/водач е видно, че жалбоподателят Р. е
системен нарушител на правилата за движение по пътищата, като е наказван многократно
2
по реда на ЗДвП.
С оглед на така установените фактически констатации, съдът намира следното от
правна страна:
Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения срок от
легитимирано лице, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество същата
е частично основателна, по следните съображения:
По отношение на нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП: По делото не се спори от
жалбоподателя Р., че на посочените в АУАН и НП дата, място и час е управлявал
посоченото МПС без да използва обезопасителен колан, с който моторното превозно
средство е оборудвано. Тоест, жалбоподателят има качеството „водач”, доколкото е
управлявал процесното МПС към момента на спирането му за проверка от полицейските
служители, но не е използвал обезопасителен колан, с какъвто е бил оборудван автомобила,
по който начин е нарушил чл.137а, ал. 1 от ЗДвП. От представеното от страна на
жалбоподателя медицинско направление става ясно, че същият страда от хроничен
обструктивен бронхит, като му е препоръчано инхалаторно лечение, с мнение да не се
компресира белият дроб, с избягване на запушени помещения и контакт с аромати и да не
носи колан ПРИ ОБОСТРЯНЕ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО. В конкретния случай, видно от
показанията на свидетелите – полицейски служители към момента на проверката не е било
заявено от жалбоподателя и констатирано обостряне на заболяването, представяне на
медицинска документация, които да изключат използването на обезопасителен колан,
предвидено като възможност в разпоредбата на чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП. От всичко изложено
са налага извод, че административнонаказващият орган е извършил правилна квалификация
на деянието, за което е наложено съответното за извършеното нарушение наказание, в
предвидения от закона абсолютен размер от 50,00 лева – чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП и
наказателното постановление следва да бъде потвърдено в тази част.
По отношение нарушението на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП: Според така посочената за
нарушена разпоредба на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП наложеното наказание "глоба" се заплаща в
едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или
съдебното решение или определение на съда при обжалване. В конкретния казус описаното
в НП деяние, изразяващо се в управление на моторно превозно средство с незаплатени в
срока за доброволно заплащане глоби, наложени с наказателни постановления, е
несъставомерно, тъй като цитираната норма не съдържа белезите на административно
нарушение. Единствената последица от незаплащане на глобата, наложена с наказателно
постановление и/или фиш в срока за доброволно изпълнение е изпращане на преписката на
публичния изпълнител за нейното принудително събиране, но не и за налагане на
административно наказание по чл. 185 от ЗДвП, дори и без прилагане на принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „д” от ЗДвП, обявена за противоконституционна с
Решение № 3/23.03.2021 г. на Конституционния съд на Република България. При това
3
положение в тази част обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно
и като такова подлежи на отмяна.
Относно нарушението на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП: На първо място, в наказателното
постановление са посочени установените факти, дата и място на извършване на
нарушението, но самото нарушение не е описано в пълнота, тъй като декларативно се сочи,
че автомобилът не е представен на годишен технически преглед, без да е посочено в какъв
срок, съответно крайната дата, на която е следвало да бъде представен на подлежащия
задължителен технически преглед. Нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН изисква в текста на
НП да се опишат в пълнота обстоятелствата, на които се основава нарушението. След като
на лицето се вменява, че управлява автомобил без валиден технически преглед, от
фактическа страна е било задължително да се посочи до кога е следвало конкретният
автомобил да се представи за преглед. В случая е налице съществено процесуално
нарушение допуснато в хода на административнонаказателното производство, което е
ограничило правото на защита на наказаното лице, тъй като за жалбоподателя не е станало
ясно срещу какви точно факти да се защитава.
На следващо място, при установено управление от жалбоподателя на МПС,
собственост на „Поли – Транс БГ” ЕООД, подлежащо на задължителен периодичен преглед
за проверка на техническата му изправност, но към датата на проверката без валиден ГТП, е
налице законово основание за налагане предвидената санкция по чл. 181, т. 1 от ЗДвП,
според която се наказва с глоба от 50,00 лева собственик или длъжностно лице, което без
уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически
преглед. При така посоченото се установява, че жалбоподателят като водач, НО
НЕСОБСТВЕНИК на автомобила не е субект на нарушението и наказващият орган
неправилно е посочил в НП санкционната норма, отнасяща се за този вид нарушения
/посочен е чл. 185 от ЗДвП, определящ санкция в размер на 20,00 лева за нарушение на този
закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго
наказание/. Очевидно е допуснато нарушение и на чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН, като в НП
неправилно е определен и посочен размера на наказанието, както и неправилно приложена
санкционната норма. Така посочените нарушения са основания за отмяна на НП в тази му
част, като незаконосъобразно.
Досежно нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП: С разпоредбата на чл. 100, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП е регламентирано задължението на водачите на МПС да носят свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към
него. За да бъде извършено нарушението достатъчно е водачът да не носи кой да е от тези
документи. Следователно не е необходимо водачът да не носи едновременно и двата
документа, за да бъде деянието съставомерно, а е достатъчно неносенето на единия от тях
/СУМПС или контролен талон/. Налага се извод, че при неносене и на двата документа –
факт, неоспорен от жалбоподателя, са извършени две отделни нарушения. С атакуваното
НП за извършените две отделни нарушения на чл. 100, ал. 1, т. 1, пр. 1 и пр. 2 от НК,
4
административнонаказващият орган обаче е наложил едно наказание, което е в разрез с
нормата на чл. 18 от ЗАНН. По този начин остава напълно неясна волята на наказващия
орган за кое от двете деяния се налага санкцията – дали за неносенето на СУМПС или за
неносене на контролния талон, което представлява съществено процесуално нарушение,
водещо до отмяна на наказателното постановление в тази му част.
Относно нарушението на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП: Настоящият съдебен състав
намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено и в тази част, тъй като
така описаното нарушение е недоказано. При проверката контролните органи не са
направили необходимите замервания и по делото не са представи никакви документи, от
които да се установява дълбочината на протектора на предните гуми на МПС, управлявано
от Р.. Актосъставителят И., чиито показания съдът кредитира като непротиворечиви и
последователни заяви: „… самата гума има протектор на грайфера – ограничител, не сме
измервали грайферите с техническо устройство.” По този начин нарушението почива само
на окомерни предположения на полицейските служители, касаещи дълбочината на
грайферите на предните гуми на автомобила, управляван от жалбоподателя. При това
положение, съдът прие, че от събраните по делото доказателства не се установява Р. да е
управлявал процесното МПС с „износени” гуми /с дълбочина на протекторния рисунък на
предните гуми на автомобила по-малка от 1,6 мм – чл. 10, ал. 1, т. 9, б. „г” от ППЗДвП/, като
по отношение на това нарушение неправилно е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, поради което и в тази част наказателното постановление следва да се
отмени.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1275-001881 от 20.10.2020 г. на
Началник Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Велико Търново, с което на И. П. Р.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ***, за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.
183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на
50,00 /петдесет/ лева.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1275-001881 от 20.10.2020 г. на
Началник Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Велико Търново, с което на И. П. Р.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ****, за нарушения на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП; чл. 147, ал. 1 от
ЗДвП; чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП;
чл. 185 от ЗДвП; чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1, 2 от ЗДвП и чл. 183, ал. 4, т. 5, пр. 1 от ЗДвП, са му
наложени административни наказания "Глоба" в размер на 20,00 /двадесет/ лева, 20,00
/двадесет/ лева, 10,00 /десет/ лева и 50,00 /петдесет/ лева.
5
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико
Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6