Р Е Ш Е Н И
Е
№ 931
гр.Кюстендил, 07.11.2019 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на тридесети
октомври две хиляди и деветнадесета година
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при участието на съдебният секретар ЯНКА АНГЕЛОВА,като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№ 2375/2018 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
В.В.Г., ЕГН ********** *** и адрес за призоваване – гр. Кюстендил, ул.
„Гороцветна“ №35, е предявил против „ПОДЕЛЕНИЕ
ЗА ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ – СОФИЯ“, при „БДЖ – ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Мария Луиза“ №102,
представлявано от инж. А. А., иск да бъде призната за незаконосъобразна Заповед
№ Д-267/23.10.2018 г. на Директор на ППП – София, издадена на основание чл.
188, т.2, вр с чл. 187, т.10, предл. 1во и чл. 189, ал.1 от Кодекса на труда, с
която неправилно му било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“ и да бъде отменено така наложеното дисциплинарно наказание като се
иска да бъдат присъдени и сторените по делото разноски.
В срока за отговор ответникът
навежда доводи за недопустимост на предявения иск поради местна неподсъдност на
спора, а така също и за неоснователност на същия по подробно посочени в
отговора съображения.
КРС, след като обсъди
събраните по делото доказателства, при усл. на чл.235,ал.2 и 3 ГПК, приема за
установено следното:
Между страните не се спори,това се
установява и от допълнително споразумение № 681823.02.2018 год./л.7/,че се
намират в трудово правоотношение, по силата на което
ищецът заема длъжност „кондуктор“ при ППП София при „БДЖ – Пътнически превози“
ЕООД,за която има утвърдена обща длъжностна характеристика /л.73-74/ и
индивидуално подписана от ищеца/л.41-43/.на 18.10.2018 год. ищецът изпълнявал
трудовите си задължения като обслужвал влак ДМВ 60218,пътуващ в посока
гр.Кюстендил до гр.Перник.Началник на влака бил свидетелят Г. Г. и в същият като пътник се намирал и
св.С. К.На св.К. направило впечатление
,че на спирка Скакавица влакъл спрял,чул говорен на висок глас и забелязал,че
пътуващ във влака пътник започнал да снима с телефон.Ищецът отишъл до машиниста
и на връщане поискал от тъпника да се легитимира като му направил забележка,че
няма правото да снима с телефон без разрешение,при което пътникът започнал да
се държи грубо с него. Според показанията на свидетелят ищецът се е държал с
пътника възпитано и с нищо не е предизвикал вербалната му агресия.на гара
Перник свидетелят разбрал,че лице от женски пол се е возело в кабината на
машиниста,което бидейки възприето от пътника го мотивирало да започне да прави
снимки.Свидетелят Г. не отрича,че негово е било задължението като началник влак
да следи в кабината на машиниста да не се намират външни лица. След станалото пътникът-П. Т. А. е депозирал сигнал вх.№
93-04-Ж-140/19.10.2018 год.,след което въз основа на изготвената докладна
/л.35-36/ от ръководителят на ПП Дупница
до Директора на ППП София последният изискал с писмо от 19.10.2018 год./л.39/
от ищецът писмени обяснения по случая,същото било получено на 22.10.2018 год. и
на същата дата ищецът депозирал писмено обянснеие /л.40/,след което била
издадена и атакуваната заповед.
Приети по делото като доказателство са стандарти за поведение на
служителите на „БДЖ“-Пътнически превози“ЕООД при обслужване на клиенти.От
чл.3,ал.1,т.1 на инструкция за влаковия кондуктор /л.30-34/ се установява,че
влаковият кондуктор е длъжен да изпълнява точно и правилно определените му
служебни задължения,като със своето поведение,действие иби бездействие на
уронва престижа на „БДЖ“ЕАД,разпоредбата
на чл.18 го задължава за особени случай и нередности веднага да уведомява
началника на влака, а по силата на чл.24 от горната както по време на
движение,така и по време на престоите да взима мерки за предотвратяване на
всякаква опасност за движението на влака и пътуващите пътници.
С атакуваната Заповед № Д-267/23.10.2018 г. на Директор на ППП – София
,връчена на ищецана 25.10.2018 год.,на същият
е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за
това, че на 18.10.2018 г. в качеството си на кондуктор при обслужване на влак
ДМВ № 602018, пътуващ между градовете Кюстендил и Радомир не е предприел
категорични действия за своевременно прекратяване на констатирано от П. А. нарушение, изразяващо се
в това, че в кабината на управление на влака се намирало цивилно лице /момиче/,
седнало на седалката на машиниста, последното без документ за правоспособност
или документ за пътуване в кабините на тягов и подвижен състав, като не е
информирал за това обстоятелство длъжностните лица съгласно нормативните
документи, а вместо това влязъл в пререкания с подалия сигнала П. А. Така ищецът нарушил изискванията на „Стандарти за
поведение на персонала на „БДЖ – ПП“ ЕООД при обслужването на клиента, нарушил
и разпоредбите на чл. 3, ал. 1 т.1, чл. 18 и чл. 24 от „Инструкция за
кондуктора“, поради което извършеното нарушение на трудовата дисциплина
осъществявало състава на чл. 187, ал.1 т.10, предл. първо от КТ: „неизпълнение
на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове“.
Горната фактическа обстановка се
установява и доказва от посочените доказателства.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.
Предявен е конститутивен по природата си иск, имащ за предмет субективно
преобразуващо право на отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“ - със законова правна квалификация, изведена от нормите на чл. 357,
ал.1 вр. с чл. 358, ал.1, т.2, вр. с чл. 188, ал.1, т.2, вр с чл. 187, ал.1,
т.10, пр.1 от КТ.
Искът е допустим.
Разгледан по
същество се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен. Мотивите на
съда са следните:
В тежест на
работодателя е да докаже законността на наложеното на ищеца с атакуваната
Заповед дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" за
описаното в заповедта нарушение на трудовата дисциплина, квалифицирано от наказващия
орган като такова по чл. 187, т.10 пр.1 от КТ, каквото главно и пълно доказване в хода на процеса не беше проведено,
поради което обжалваната заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Съдът е длъжен служебно да
провери дали са спазени императивните разпоредби на чл. 195, ал. 1 от КТ, чл. 194, ал. 1 от КТ и чл. 193, ал. 1 от КТ.
Заповедта е издадена от
работодателя като компетентен орган по чл. 192, ал.1 КТ. Преди налагане на дисциплинарното наказание от ищецът е изискано писмено
обяснение,при което формално е спазен чл. 193, ал.1 КТ, Наказанието е наложено в рамките на преклузивните срокове по чл. 194, ал.1 КТ – не по-късно от два месеца след откриване на нарушението и не по-късно от
една година от извършването.
Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ предвижда определени изисквания към съдържанието на заповедта за
дисциплинарно наказание. Касае се за задължителни реквизити - сведения относно
нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективни и субективните му
признаци, време и място на извършване на нарушението, вида на наложеното
наказание и правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното
наказание. Липсата само на един от посочените задължителни реквизити е
достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е незаконосъобразна.
Атакуваната заповед за
налагане на дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение"
макар и да е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 192, ал.1 от КТ при спазена процедура по чл. 193, ал.1 от КТ, не удовлетворява изцяло изискванията за форма по чл. 195, ал.1 от ГПК, доколкото не съдържа пълно описание на обективните признаци и изцяло
липсва такова на субективните признаци на нарушението, който порок е съществен и не може да бъде саниран. Това е и
което обуславя нейната незаконосъобразност.
В процесната заповед не са посочени времето и мястото на извършване на
нарушението, а единствено е посочено, че на 18.10.2018 г. в участъка гара
Кюстендил - гара Радомир е забелязано по време на движение на влака в кабината
за управление на същия да се намира цивилно лице от женски пол, седнало на
седалката на машиниста. В редица свои решения ВКС приема, че времето на
извършване на нарушението може и да не се посочва стриктно, но само когато
спецификата на изпълняваната работа не позволява откриване на точните ден и час
на извършеното. В случая не се разкриват специфики, които да препятстват
посочването на времето на извършване на претендираното нарушение. Безспорно
това би следвало да е времевият диапазон от момента на заминаване до момента на
пристигане на влака съответно от началната до крайната гара, в случая 16:15
часа (дата на заминаване от гара Кюстендил/ до 17:50 (дата на пристигане на
гара Радомир) – последното обстоятелство се установява от заверено копие на
билет на л. 23 от делото, но този времеви отрязък не е конкретизиран в процесната
заповед, с която е наложено дисциплинарното наказание, още по-малко е посочен
приблизителен час (в рамките на посочения диапазон) на извършване на
нарушението. Отделно от горното свидетелските показания на С. К., които съдът
счита за логични и последователни, установяват, че разразилият се конфликт
между контрольора и подалия сигнала за нарушението П. А. е станало на спирка
Скакавица, което дава по-голяма яснота относно извършването на нарушението досежно
мястото, но което обстоятелство отново не е обективирано в атакуваната заповед.
В оспорената заповед не са описани и субективните признаци на нарушението,
което се претендира да е извършено. Не е посочена формата на вината, при която
наказаното лице е действало, доколкото нарушението на трудовата дисциплина
трябва винаги да е виновно (арг. от чл. 186 КТ). При това положение е нарушена възможността ищецът да се защити
ефективно.
Нормата на чл. 195, ал.1 от КТ е императивна и липсата на всеки един от задължителните реквизити,
визирани в нея, обуславя немотивираност и необоснованост на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание. Трайно установена е съдебната практика, че липсата на който и да е
от реквизитите на заповедта за
дисциплинарно наказание, посочени в чл. 195, ал.1 от КТ, има за последица незаконосъобразност на дисциплинарното наказание /в този
смисъл Р. 341-95-ІІІ г.о. на ВС, Р. 448-98-ІІІ г.о. ВКС, Р. 1506-99-ІІІ г.о.
ВКС, и др./ и същата подлежи на отмяна.
Отделно от горното за пълнота на изложението съдът намира, че ищецът не е
извършил нарушенията, визирани в посочените разпоредби от Инструкцията за
влаковия кондуктор. На първо място не е нарушена разпоредбата на чл. 3, ал.1,
т.1 от същата. Не се установи поведение на ищеца, с което същият да е уронил
престижа на „БДЖ“ ЕАД. Релевираното от ответника непристойно поведение от
страна на ищеца не беше доказано несъмнено. Нещо повече, показанията на св.
Калеов сочат, че през цялото време на конфликта между ищеца и П. А., първия се
е държал културно и възпитано, а напротив, поведението на лицето подало сигнала
е било непристойно. Относно нарушението на чл. 18 от инструкцията съдът
установи,че няма пряко нарушение чрез неуведомяване на началник влака за
констатираната нередност в същия, доколкото от представеното на л. 35 от делото
предложение за налагане на дисциплинарно наказание се установява
обстоятелството, неоспорено от страните, че началник влакът е знаел за тази
нередовност, нещо повече, направил е забележка на машиниста, след което
момичето е напуснало кабината.Следва да се отбележи,че няма представени доказателства –изготвени от
работодателят наредби ,инструкции или заповеди, от които да е видно че
задължение на кондуктора в пътнически влак е да следи за това колко и какви
лица се намират в кабината на локомотивният машинист.Действащото
законодателство не урежда изрично въпросът и доколкото по силата на заковови
делегации това е предоставено на съответните министри,ръководители на
ведомства,или в казуса на ръководството на БДЖ,то именно в тежест на ответникът
бе да ги представи,при което съдът не може да стори законосъобразен извод за
горното.Не е доказано в процеса и това,че принципно присъствието на
лице,различно от локомотивният машинист в локомотива създава опасност за движението на влака,за да е бил
задължен ищецът да сигнализира някому за това,или въобще какво конкретно
поведение дължи в такава хипотеза,за да се приеме че е нарушен чл.24 от
инструкцията.Допълнително що се отнася до разпоредбата на
чл. 24 от инструкцията и при вече изложената фактическа обстановка, съдът
счита, че не е имало необходимост от предприемането на каквито и да е от страна
на кондуктора мерки за предотвратяване на сочената за движението и пътниците
опасност, доколкото същата е била отстранена чрез намесата на началник влака. С
оглед горното и изложените съображения съдът счита, че не се установи
съставомерност на посоченото в атакуваната заповед нарушение на трудовата
дисциплина, квалифицирано по чл. 189, т.10, предл. 1во от КТ.
При този изход на делото и на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК се явява основателна претенцията на ищцата за
присъждане на направените по делото съдебни разноски /за заплатено адв. възнаграждение за
представлявалия го адвокат/ в размер на 400 лв., които следва да се възложат в
тежест на ответника.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложи дължимата ДТ за производството в размер на 50 лв., ведно с 5
лв., в случай на служебно издаване на ИЛ.
Водим от горното и на осн.чл.357,ал.1 КТ вр. с
чл.358,ал.1,т.2 КТ във вр.с чл.188,ал.1,т.2 КТ във вр. с чл.187,ал.1,т.10,пр.1 КТ, съдът
ОТМЕНЯВА КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА Заповед №
Д-267/23.10.2018 г. ,изд.от Директора на Поделение за пътнически превози – София при „БДЖ“ Пътнически превози“ ЕООД, с която на В.В.Г., ЕГН ********** *** е наложено дисциплинарно
наказание "предупреждение за уволнение".
ОСЪЖДА „ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ПЪТНИЧЕСКИ
ПРЕВОЗИ – СОФИЯ“, при „БДЖ – ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Мария Луиза“ №102, представлявано от инж. А. А. ДА ЗАПЛАТИ на В.В.Г.,
ЕГН ********** ***, сума в размер на 400 лв.
/четиристотин лева/, представляваща направените от последният по делото съдебни разноски.
ОСЪЖДА „ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ПЪТНИЧЕСКИ
ПРЕВОЗИ – СОФИЯ“, при „БДЖ – ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Мария Луиза“ №102,ДА ЗАПЛАТИ по сметка на КРС сума в размер на 50 лв.
/петдесет лева/, представляваща ДТ за
производството, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в
двуседмичен срок от връчването му пред КОС
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: