Р Е Ш Е
Н И Е
№ 620 22.11.2019
г. гр. Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета
година
В открито заседание в следния
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА
БОРЯНА ХРИСТОВА
Секретар КАТЕРИНА МАДЖОВА
Прокурор ………………………………..
Като разгледа докладваното от съдията - докладчик
МАВРОДИЕВА
въззивно гражданско дело № 1262 по описа за 2019 година.
Производството е образувано по
въззивна жалба, подадена от А.Г.Д., чрез адв. Н. П. против Решение № 586 от
09.05.2019г., постановено по гр.д.№ 4714/2018г. по описа на РС – Стара Загора,
с което се отхвърлят
като неоснователни предявените от него против Регионален исторически музей, гр.
Стара Загора, представляван от директора П.Т.К, искове по чл. 344, ал. 1, т. 1,
т. 2 и 3 КТ, третият във връзка с чл. 225, ал.1 КТ за признаване на уволнението
му по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, поради липса на качества за ефективно изпълнение
на работата, за незаконно и за неговата отмяна, за възстановяването му на
работа и за заплащане на обезщетение в размер на 5500 лева за периода от
23.08.2018 г. до 31.01.2019 г., през което време ищецът е останал без работа
поради незаконосъобразното му уволнение.
Въззивникът обжалва постановеното
решение на първоинстанционния съд в срока. Твърди, че е неправилно, защото
противоречи на процесуалния и материалния закон, както и на събраните по делото
доказателства, някои от които се тълкували превратно. Първоинстанционният съд нарушил основни принципи на процесуалното
законодателство. В нарушение на чл.7, ал.1 ГПК, съдът не съдействал на двете
страни за изясняване на делото от фактическа и правна страна. Нарушил чл.9,
чл.12, чл.156, ал.2 и чл.164 ГПК. Атакуваното решение било постановено изцяло
само и единствено въз основа свидетелските показания на ответника. Не се
обсъждали другите събрани по делото писмени доказателства, както и изложените
от въззивника доводи в исковата молба и в писмената защита. Нарушен бил чл.235,
ал.2 ГПК, както и трайно установената съдебна практика, че е задължение на съда
да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства и възражения на страните.
Счита, че заповедта за уволнение по чл.328, ал.1, т.5 КТ не била обоснована,
защото в нея не се посочвали качествата, които му пречили ефективно да
изпълнява своята работа, както и тези качества да били съобразени с
длъжностната му характеристика и да били в причинна връзка с неизпълнение на
конкретни трудови задължения.Моли обжалваното решение да бъде отменено и да се
постанови друго, с което обжалваната заповед да бъде отменена, както и да се
присъди дължимото обезщетение по чл.225 КТ. Не поддържа иска си за
възстановяване на предишната работа. Претендира разноски за две инстанции.
В срока по чл.263,
ал.1 от ГПК са постъпили писмени отговори от другата страна Регионален
исторически музей – Стара Загора, представляван от вр. ИД директор П.К., чрез
адв.С.А. и чрез адв. И.М., в които се оспорва жалбата като неоснователна. Считат, че атакуваното решение е правилно
и законосъобразно.
Съдът ясно и недвусмислено
установил предмета на спора, събрал необходимите и относими към същия
доказателства, обсъдил ги поотделно и в тяхната съвкупност, правилно установил
приложимия закон, като го приложил, съобразно действителния му смисъл,
съобразявайки и относимата съдебната практика. Съдържанието на подадената
въззивна жалба било в основната си част неясно, теоретизирало абстрактно казуса
със своето назначение, кратковременното заемане на длъжността директор на музея
и последователното му неколкократно уволнение на различни основания, последното
от което, предмет на настоящото дело. В основната си част оплакванията на
въззивника били абстрактни и сочили непознаване съдържанието на атакуваното
съдебно решение, при което се навеждали предимно общи и принципни съображения,
основно касаещи нарушение на основни принципи в правораздаването, които
съображения обаче не почивали на конкретни опущения, които да били допуснати от
решаващия орган. Моли
да се потвърди изцяло обжалваното решение и да се присъдят
направените по делото разноски.
Старозагорският
окръжен съд, като обсъди направените в жалбата оплаквания и като разгледа
събраните по делото през първата и пред настоящата инстанция доказателства,
намира за установено следното:
Предявени
са кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и
т. 3 КТ от А.Г.Д. против Регионален
исторически музей – Стара Загора. Ищецът твърди, че изпълнявал длъжността
Директор на музея по трудов договор № 10 от 31.01.2014 г. чрез конкурс за срок
до 30.01.2019 г. Със заповед № 84 от 06.08.2015 г. му било наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и било прекратено трудовото му
правоотношение с ответника, считано от 06.08.2015 г. С Решение на ВКС от
31.07.2018 г. уволнението му било признато за незаконно и със Заповед №
10-00-1422 от 20.08.2018 г. на Кмета на Община Стара Загора, ищецът бил
възстановен на работа. Заповедта била получена от него на 23.08.2018 г. На
същия ден му била връчена и друга заповед – № 10-00-1430 от 22.08.2018 г., с
която трудовото правоотношение му се прекратява на основание чл. 328, ал. 1, т.
5 КТ. Ищецът счита обжалваната заповед за неправилна и незаконосъобразна.
Излага съображения, че заповедта противоречи на конкретната фактическа
обстановка, на основанията на закона и съдебната практика. Намира я и
необоснована, тъй като липсвало посочване на качествата, които му пречили
ефективно да изпълнява своята работа, както и тези качества да били съобразени
с длъжностната му характерискика. Моли съда да признае уволнението му за
незаконно и да го отмени, да го възстанови на предишната работа и да осъди
ответника да му изплати обезщетение за времето, през което е останал без работа
в резултат на незаконното уволнение.
Ответникът
Регионален исторически музей – Стара Загора взима становище за неоснователност
на предявените искове. Същите се основавали на неверни и недоказани факти и
обстоятелства. Атакуваната заповед за уволнение била издадена на основание така
изразеното отношение на работещите в музея и поради това била мотивирана. В нея
ясно били посочени качествата, които липсвали на служителя за правилно
изпълнение на работата му. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.
Не е
спорно по делото, че ищецът е работил при ответника РИМ – Стара Загора по
силата на срочен трудов договор № 10 от 31.01.2014 г., със срок до 30.01.2019
г. на длъжност „директор музей“. Със заповед № 84 от 06.08.2015 г., ищецът е
уволнен дисциплинарно, считано от 06.08.2015 г. С Решение № 333 от 31.07.2018
г. на ВКС, уволнението е признато за незаконно. Със Заповед № 10-00-1422 от
20.08.2018 г. на кмета на Община –Стара Загора, връчена на ищеца на 23.08.2018
г., последният е възстановен на работа при ответника. Със Заповед 10-00-1430 от
22.08.2018 г., трудовото му правоотношение отново е прекратено, този път на
основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, поради липса на качества за ефективно
изпълнение на работата. Заповедта му е връчена при отказ на 23.08.2018 г., в
присъствието на трима свидетели.
От
представените копия на страници на трудова книжка на ищеца, серия Щ, № 437147,
се установява, че ищецът е постъпил на работа на 20.08.2018 г., а трудовото му
правоотношение с ответника е прекратено на 23.08.2018 г. на основание чл. 328,
ал. 1, т. 5 КТ. От представените копия от страници от трудова книжка, серия Т,
№ 748872, се установява, че ищецът е постъпил на работа при ответника на
03.02.2014 г., а трудовото му правоотношение е прекратено на 06.08.2015 г. В
личното трудово досие на ищеца се съдържа длъжностна характеристика за
длъжността „директор“ на Регионален исторически музей – Стара Загора.
По
делото е постъпила справка на основание чл. 192, ал. 1 ГПК за актуално
състояние на всички трудови договори на А.Г.Д., представено от ТД на НАП –
Пловдив, съгласно което ищецът има сключен трудов договор с Община Трън от
31.10.2018 г., който към датата на издаване на справката – 14.12.2018 г. – не е
прекратен.
По
делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която е представила
заключение. От заключението се установява, че общо за целия период, през който
ищецът е останал без работа от 23.08.2018 г. до 31.01.2019 г. обезщетението е в
размер на 2889,92 лева – брутна сума. Средно дневният размер на дължимото
обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа е 10,72 лв. и
представлява разликата между средно дневния размер на възнаграждението, което
ищецът би получавал при ответника и средно дневното възнаграждение, което
получава считано от 01.11.2018 г. За периода от 23.08.2018 г. до 01.11.2018 г.
има общо 48 работни дни, като размерът на обезщетението за оставане без работа
през този период е 2225,28 лв.
От
представения по делото разходен касов ордер от 03.09.2018 г., се установява, че
му е изплатено обезщетение за неспазено предизвестие за сумата от 2952,58 лв.
Представените
по делото писма до кмета на Община Стара Загора Живко Тодоров, Протокол и
докладна записка, са частни документи, подписани от издалите ги лица и съгласно
чл. 180 ГПК съставляват доказателство само за това, че изявленията, съдържащи
се в тях са направени от тези лица, но същите не се ползват с обвързваща съда
материална доказателствена сила. Подписалите тези документи лица са възприели
пряко посочените в тях обстоятелства и начинът те да бъдат доказани е със
свидетелски показания.
В показанията
си свидетелите Евгения Иванова, Атанас Атанасов, Мариана Минкова, Таня Гачева,
Веселина Танева, Елена Янкова, Райна Антонова, Мариана Гинзерова, Мария
Камишева и Мирослава Кирева установяват, че по време на управлението на музея
от ищеца, работната атмосфера е била напрегната и стресираща, характерна била
липса на диалог между директор и служители. Ищецът проявявал грубо и
безпардонно отношение към служителите на музея, държал се пренебрежително и
обидно с всички, налагал своето мнение над това на останалите, не зачитал чуждо
мнение, ръководел
еднолично и авторитарно институцията. Ситуацията била неприятна за всички
служители. Създало се напрежение, царяла неспокойна обстановка в музея. Директорът
отправял заплахи за уволнение към отделни служители,
към други имал подигравателно и грубо отношение, което проявявал пред
останалите служители на оперативки и сбирки в институцията, която ръководи. Забранявал
участие в симпозиуми на част от подчинените си, отказвал командировки в чужбина
на други.
Макар всички разпитани по делото свидетели
да са в трудови правоотношения с ответната страна в процеса и евентуалната им
заинтересованост от изхода на делото, съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК, тъй
като по делото не са налице други доказателства в обратния смисъл, съдът
намира, че следва да приеме показанията им за
достоверни. Това е така и защото показанията на всички свидетели са последователни,
непротиворечили по между си, логически издържани са и почиват на лични
впечатления на свидетелите.
При
така установената фактическа обстановка, Старозагорският районен съд е отхвърлил
предявените от ищеца Д. искове, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ като
неоснователни. За да постанови това решение, районният съд е приел, че работодателят не е длъжен изрично да посочи както
липсващите качества, така и фактите, установяващи тази липса, съответно –
неефективността на работата. Приел е също, че в конкретния случай, в заповедта,
с която е прекратено трудовото правоотношение на А.Д., са посочени негови
личностни качества, които са неприемливи за спокойната работна атмосфера в
колектива. Конкретно са изброени действията му, довели до напрегнатата
обстановка в музея – ищецът е наложил авторитарен стил на управление, среда на
страх у подчинените си, показал е безпардонно и грубо отношение, вземал е
еднолични решения, без да провежда градивен диалог по отношение на
възнагражденията на служителите. Цялостният подход към изпълнението на
длъжността директор от страна на Д. е достатъчно ясно и конкретно посочен,
поради което съдът е счел, че заповедта е достатъчно мотивирана и отговаря на
изискванията, поставени от трудовото законодателство и съдебната практика.
Районният
съд е приел, че фактите и обстоятелствата, посочени в заповедта, са доказани от
представените по делото гласни доказателства. Всички свидетели единодушно са
посочили, че през времето, през което А.Д. е бил директор на музея, атмосферата
е била напрегната и неползотворна. Ищецът е наложил стил на работа, който не е
отчитал спецификата на учреждението и осъществяваната от него дейност. Не е
зачитал мнението на неговия колектив и е проявявал необоснована
безкомпромисност при взимане на важни за музея решения. Твърдяното напрежение
сред колектива е възпрепятствало ползотворната работа в музея. Приел, е че свидетелските
показания доказват, че със своите действия Д. не е бил ползотворен на работата
в музея и че тези негови качества не са му позволявали да изпълнява правилно и
ефективно длъжността „директор“ на музея. Счел е, че от свидетелските показания
се установява отношението на ищеца към колектива. Съгласно приложената по
делото длъжностна характеристика, в точка II - изисквания за заемане на
длъжността, подточка 2 са изброени личностните качества, необходими за заемане
на длъжността: инициативност, творчество, оперативност, комуникативност,
адаптивност, възможност за работа в екип и др. В хода на делото съдът е приел
за доказано, че ищецът поради своите личностни качества не отговаря на част от
тези качества – комуникативност и възможност за работа в екип и това е в пряка
връзка с невъзможността му да упражнява възложената му работа. Районният съд е
намерил, че заповедта е издадена от компетентен орган – кмета на общината – и е
достатъчно ясна и мотивирана. Като обусловени от първия иск, съдът е приел, че
исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ също подлежат на
отхвърляне.
Преценката за
наличието на основание за уволнение по чл.
328, ал. 1, т. 5 от КТ е винаги конкретна и се прави с оглед изискванията
на определената трудова функция, възложена на работника по конкретното трудово
правоотношение. Липсата на качества в
хипотезата на чл.
328, ал. 1, т. 5 КТ е обективно състояние, което може да се дължи на
различни причини - недостатъчна образованост, което следва да се различава от
липсата на образование, липса на опит или природни дадености - съобразителност,
сръчност, схватливост, концентрация, способност за работа с хора и пр., които
обаче следва да отразяват трайно състояние на работника или служителя, а не да
бъде единична проява или инцидентно негово състояние. Необходимо е също така
именно в резултат на тази липса на качества работникът или служителят да не
изпълнява или да изпълнява лошо, неточно или частично своите трудови
задължения.
Когато работодателят претендира, че работникът не
притежава необходимите качества за ефективно изпълнение на възложената работа,
той трябва да посочи кои качества липсват на работника, за да е възможна
проверката дали тези качества в действителност са необходими и дали наистина те
отсъстват у работника. Липсващите качества може да бъдат посочени както в
заповедта за прекратяване на трудовия договор, така и в друг известен на
работника документ. Изричното посочване на отделните качества не е необходимо,
ако е посочен начинът, по който работникът се справя с възложената работа и/или
са посочени задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни.
Качествата на работника може да бъдат телесни и психични, наличието или
отсъствието им обаче не може да бъде измерено пряко, за тях може да се съди
единствено по поведението на работника - неговите действия и бездействия и по
получените резултати. Затова е безразлично дали качествата ще бъдат посочени
чрез по-общото или по-конкретното им описание, или чрез описание на начина на
работа и/или посочване на задълженията, които работникът не е в състояние да
изпълни. В никакъв случай обаче работодателят не е длъжен изрично да посочи
както липсващите качества, така и фактите, установяващи тази липса, съответно -
неефективността на работата. Преценката на работодателя за наличието или
липсата на определени качества може да бъде направена за конкретен период от
време с оглед постигнати резултати по поставени от работодателя цели. Това е
така, защото специфичното за това основание за уволнение е наличието на
обективно и трайно състояние, което има проявления през един сравнително
продължителен период от време, а не е инцидентно и дължащо се на случайни
обстоятелства. Доказването на отрицателния факт за липса на качества се
осъществя чрез доказването на положителните факти, които имат отношение към
начина, по който работникът или служителят се справя с възложената работа и към
нивото на изпълнение на трудовите задължения. Наличието или липсата на
качествата не може да бъде измерено пряко. За тях може да се съди единствено по
поведението на работника - неговите действия и бездействия и по получените
резултати. В този смисъл са решение
№ 202 от 19.06.2012 г. по гр. дело № 804/2011 г., ВКС, IV г. о. и решение № 564 от
22.01.2013 г. по гр. дело № 1774/2011 г., ВКС, IV г. о.
В случая ищецът е работил като „директор“ на Регионалния
исторически музей- Стара Загора. Тази ръководна длъжност изисква в още
по-висока степен качествата на служителя да отговарят на поставените от
работодателя цели, с оглед постигане на заложените резултати. Работодателят е
извършил конкретна преценка на качествата на служителя за справяне с
възложената работа, като се е съобразил с мнението на служителите при
ответника, изложено в писмо от 08.08.2018г., адресирано до него, обръщение на
служителите на музея от 17.08.2018г. и протокол от 07.08.2019 от проведена
среща в Община Стара Загора, между зам. кмет Хуманитарни дейности – Иванка
Сотирова и служителите в РИМ – Стара Загора. Въз основа на тези данни,
работодателят, в лицето на кмета на Община Стара Загора е преценил, че А.Д. има
специфични лични качества, определили стил и методи на работа в музея, както и
отношение към специалистите, които ръководи, докато е заемал ефективно
длъжността, които са неприемливи за съблюдаване на спокойната работна атмосфера
сред колектива. За да стигне до тези изводи, работодателят е изброил в
обжалваната заповед конкретните действия, които ищецът е извършил като
управляващ директор на РИМ - наложил е авторитарен стил на управление,
несъвместим с принципите за работа с хората и със специалистите в музея; с
действията си е създал среда на страх у подчинените си, негативизъм и
невъзможна за работа професионална среда; в поведението и отношението си към
подчинените си е бил безпардонен и груб, което е породило страх у музейните
служители; еднолично без използване на възможностите за диалог със служителите
конфронтира възможностите за реален социален диалог при вземане на решение,
свързани с възнагражденията на служителите и синдикалните председатели. Приел
е, че тези лични качества на г-н Д. не му позволяват адекватно да изпълнява
длъжността ръководител на музея. По тези причини не е бил приет от служителите
в институцията. Като резултат липсата на комуникативност у него и
невъзможността му да се утвърди като авторитет сред служителите в музея са дали
основание за прекратяване на трудовия му договор на соченото основание. От приложената към личното трудово досие на
ищеца длъжностна характеристика на длъжността „директор РИМ – Стара
Загора“ се установява, че личните
качества на заемащия длъжността следва да включват: инициативност, творчество, оперативност,
комуникативност, адаптивност, възможност за работа в екип и др.
От събраните по делото гласни доказателства, от показанията на всички
разпитани по делото свидетели се установи по категоричен начин, че ищецът време
на управлението си на музея е създал напрегната работната атмосфера, липсвал е
всякакъв диалог между директор и служители. Ищецът е проявявал грубо и
безпардонно отношение към служителите на музея, държал се е пренебрежително и
обидно с повечето от тях, налагал е своето мнение над това на останалите, не е
зачитал чуждо мнение, ръководел е еднолично и авторитарно институцията. Ситуацията в музея е била
неприятна за всички служители в институцията. В резултат на поведението и
държанието на ищеца се е създало
напрежение и неспокойна обстановка в музея. Директорът е отправял заплахи за уволнение към отделни служители, към други имал
подигравателно и грубо отношение, проявявал го пред останалите служители на
оперативки и сбирки в институцията, която ръководи, забранявал е участие в
симпозиуми на някои от служителите, отказвал е командировки на други.
Липсата на умения за ефективно изпълнение на задълженията
си по ръководство на институцията, изразяващи се в наложения авторитарен стил
на управление, за периода от година и половина след назначението си, не зачитане
на мнението на служителите си, безпардонно, грубо, подигравателно отношение към
тях, създадената неефективна, напрегната работна атмосфера, обосновават наличие
на основания на работодателя едностранно да прекрати трудовото правоотношение
на служителя на основание чл.
328, ал. 1, т. 5 КТ.
Липсата на ръководни качества у ищеца представлява трайно състояние,
характерно за целия период на управление на музея от страна на ищеца.
Оспорваната заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл.
328, ал. 1, т. 5 КТ има необходимото съдържание. Ищецът не разполага с
необходимите лични качества и умения да изпълнява ефективно възложената работа,
поради което правилно и в съответствие с изискванията на закона работодателят е
прекратил трудовото правоотношение на основание чл.
328, ал. 1, т. 5 КТ. Предявеният иск за признаване на уволнението за
незаконно следва да бъде отхвърлен като неоснователен, както и обусловените
искове за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно
уволнение.
Неоснователни са оплакванията в жалбата за нарушение на
разпоредбите на чл.7, чл.9, чл.12,
чл.156, ал.2, чл.164 и чл.235, ал.2 ГПК. Съдът е съдействал на страните за
изясняване на делото от фактическа страна. На страните са осигурени равни възможности да
упражняват предоставените им права, законът е приложен еднакво спрямо двете
страни. Не са налице обстоятелства, които да обосновават извод, че съдът не е
преценил всички събрани доказателства и доводи по вътрешно убеждение.
Твърдението за нарушение разпоредбата на чл.156, ал.2 ГПК от съда, е голословно
и немотивирано. Действително съдът е допуснал на ответника 14 свидетели,
повечето от които за едни и същи обстоятелства, но това обстоятелство не е съществено
процесуално нарушение и не може да обоснове незаконосъобразност на обжалваното
решение на това основание. Не е налице нарушение на разпоредбата на чл.164 ГПК,
при отказа на съда да допусне до разпит като свидетел кмета на община Стара
Загора Живко Тодоров, тъй като това е лицето издало и подписало обжалваната
заповед за прекратяване на ТПО с ищеца. Като представител на органа, издал
процесната заповед – Община Стара Загора, Живко Тодоров не може да бъде
допуснат като свидетел, тъй като е представляващ висшестоящия орган спрямо РИМ
– Стара Загора и има друго качество по делото. Ищецът не се е възползвал от
законовата възможност да поиска допускането на свидетели, които да установят
как е изпълнявал залъженията си по време на работата си като директор на музея.
В този смисъл не е налице процесуално нарушение от съда, нито нарушение на
принципа на равенство на страните. Служебно съдът не може да инициира събиране
доказателства, които са доказват тезата на ищеца, без да е направено искане от
негова страна за това. Не е налице нарушение на разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, тъй като съдът е основал решението си на приетите от него за установени
обстоятелства по делото и разпоредбите на закона. Изложени са подробни
съображения въз основа на кои доказателства, събрани по делото съдът приема за
установена изложената фактическа обстановка.
Неоснователно е оплакването, че в заповедта няма посечени
конкретни професионални качества, които да са попречили на А.Д. да изпълнява
ефективно служебните си задължения във връзка с връчената му длъжностна
характеристика и във връзка с резултатите на работата на ищеца. Не е
задължително лисващите качества на служителя да са само и единствено
професионални. В случая при това основание за прекратяване на ТПО е достатъчно
да не са налице някои лични качества, които да възпрепятстват служителя да
изпълнява възложената работа на съответната длъжност. Посочените в обжалваната
заповед качества на ищеца касаят особености на неговата личност или казано по
друг начин са личностови качества, които няма как да бъдат установени при
проведения конкурс за длъжността „директор“ на РИМ. Няма съмнение, че ищецът е
добър професионалист и притежава нужните професионални качества за заемане на
длъжността „директор“, тъй като същият е спечелил конкурс за това място. Липсата
на нужните лични качества, като умения за общуване с хора, умения за работа в
екип, умения за изслушване на чуждо мнение, умение да се утвърди като авторитет
и лидер сред колектива са такива лични качества, които се проявяват
впоследствие при изпълнение на функциите на „директор“ на музея. Действително
прекратяването на ТПО с ищеца с обжалваната заповед е извършено след
възстановяване на ищеца на заеманата длъжност „ директор на музея“, с решение
на ВКС, в резултат на незаконосъобразно прекратяване на ТПО на друго основание
и след близо три години, откакто ищецът е работил на съответната длъжност при
ответника. Наистина, по време на работата на ищеца като директор не са
представени оплаквания, писма, обръщения на служители на музея против
управлението му като директор до висшестоящия орган. Обаче формално и
фактически погледнато не са налице пречки, към настоящия момент, работодателят
да прекрати ТПО на ищеца на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ, при положение, че
са били налице съответните обстоятелства за периода преди три години, по време
на работата му като директор на институцията и че тези обстоятелства отразяват
едно трайно състояние, а не са инцидентни и епизодични.
Предвид изложените
съображения, въззивната инстанция намира, че жалбата е неоснователна. Решението
на Старозагорския районен съд в обжалваната част като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Доколкото пред
настоящата инстанция не са представени доказателства за направени разноски,
такива не следва да се присъждат на въззиваемата страна.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА № 586 от 09.05.2019г., постановено по гр.д.№ 4714/2018г.
по описа на Старозагорския районен съд.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба при условията
на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: