№ 7450
гр. София, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20231110139140 по описа за 2023 година
Ищцата Д. Е. С. твърди, че по силата на сключен договор за застраховка имущество “Каско”
при условията на клауза „Пълно каско“ с период на застрахователно покритие от 4.10.2022
г. до 3.10.2023 г., застраховала при ответника ЗАД „А.....“ л.а. марка „Мерцедес“ GLC, с рег.
№ ...... В срока на действие на договора настъпило застрахователно събитие – в периода
между 18:30 ч. на 03.04.2023 г. до 07:50 ч. на 04.04.2023 г., докато застрахованото МПС било
паркирано на уличното платно пред блок 111 в кв. „......“, неизвестен извършител, чрез
използване на специално техническо средство, отнел от автомобила фабрично монтирани
части /огледало, ТФТ навигационен монитор и цялата централна конзола/. В 6 РПУ на СДВР
било образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител, а в СРП - пр. пр. №
15925/2023 г. Застрахователят бил уведомен за застрахователното събитие, като била
образувана преписка № ............./04.04.2023 г. След установяване на щетите, застрахованото
МПС било откарано в официалния сервиз на Мерцедес – „......“ ЕАД за допълнителни огледи
и остойностяване на ремонта, като огледите били извършени на 05.04.2023 г., 07.04.2023 г. и
21.04.2023 г., в присъствието на представители на застрахователя и въз основа на тях бил
изготвен опис на щетите. Съгласно извършената от „......“ ЕАД калкулация за ремонт,
необходимата стойност за възстановяване била в размер на 27 709,04 лева. Ответникът
отказал да заплати стойността на ремонта в официалния сервиз, поради което ищцата
транспортирала застрахованото МПС през май 2023 г. в сервиз на „.......“ ООД, където
ремонтът бил извършен. С писмо до ищцата застрахователят отказал плащане, позовавайки
се на т. 12.9 от Общите условия. На 16.06.2023 г. след ремонтните дейности, лекият
автомобил бил представен на застрахователя за оглед, като с приемо-предавателен протокол
били върнати арматурно табло и патрон от ключалка, на същия ден на застрахователя били
1
предадени и фактурите за ремонтни дейности по автомобила на стойност 16 024.21 лева. На
06.07.2023 г. ответникът превел по сметка на ищцата сумата от 3 706.97 лева. Ищцата счита
отказа за останалата част от сумата за неоснователен. Позовава се на нищожност на клаузата
по т.119.2 от ОУ по съображения, че противоречи на условията, касаещи покритието „Пълно
каско“ и въвежда в заблуждение потребителя. Моли да се осъди ответникът да ѝ плати
сумата от 12 317.24 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане и разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска.
Твърди недължимост на сумата по процесната претенция, като се позовава на т.12.9 от
Общите условия към застрахователния договор. Не оспорва, че е извършил плащане в
размер на 3 706.97 лева, но отрича то да се счита за признаване основателността на
претенция относно липсващите части и детайли на застрахованото МПС, като твърди, че
извършеното от застрахователя плащане касае само уврежданията по автомобила. Сочи, че
не всички липсващи части представляват „фабрично мултимедийно оборудване“ по смисъла
на т.7.4.1 от Общите условия. Частите, за които застрахователят е отказал плащане, са както
следва – бленда средна конзола, облицовка конзола, лява, дясна и средна въздушни дюзи,
управление климатик, управление радио, обслужваща част COMMAND, ел. ключ за лява и
дясна средна конзола, touchpad, вътрешно огледало, екран и облицовка на средна конзола.
Евентуално оспорва липсващото мултимедийно оборудване да е било фабрично монтирано,
като поддържа, че се касае за допълнително монтирано мултимедийно оборудване, за което
не е била заплатена допълнителна премия. В случай че се установи, че е налице кражба на
фабрично монтирано оборудване, съгласно т.119.2 от ОУ, размерът на обезщетението за
това не би могъл да надвишава 5 % от уговорената застрахователна сума, която била в
размер на 61 000 лева, т.е. дължимото обезщетение не може да надвишава сумата от 3050
лева, а от друга страна застрахователят не би дължал обезщетение за други липсващи части,
агрегати, детайли, възли. Счита, че е изпълнил задължението си по застрахователния
договор, евентуално следва да се съобрази, че страните са договорили лимит, до който
застрахователят отговаря. На следващо място се оспорва всички липси да са в
причинноследствена връзка с процесното събитие. Оспорва се размерът на вредите.
Посочва, че стойността на ремонта е следвало да се съгласува със застрахователя, доколкото
ищцата е посочила, че желае застрахователното обезщетение да бъде определено по
представени фактури за извършен ремонт от друг сервиз /а не от доверен на застрахователя/.
Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 405 КЗ за заплащане на дължимо от
застрахователя обезщетение по сключена имуществена застраховка.
За основателността на иска по чл. 405 КЗ следва да се установи наличие на валидно
застрахователно правоотношение между страните по договор за застраховка имущество за
посочения автомобил, застрахованият да е изпълнил своите задължения по договора,
2
увреждане на застрахованото имущество в периода на действие на застраховката, вид и
размер на вредите, в причинно-следствена връзка с твърдяното увреждане. Ответникът
следва да докаже възраженията си, включително и осъществяване на предпоставките,
активиращи правото му да откаже или намали застрахователното обезщетение.
По делото не е спорно възникването на валидно застрахователно правоотношение между
страните по силата на сключена застраховка "Каско " при условията на клауза „Пълно
каско“ с период на застрахователно покритие от 4.10.2022 г. до 3.10.2023 г., с която ищцата
застраховала при ответника л.а. марка „Мерцедес“ GLC, с рег. № ...... Според Общите
условия, клаузата включва покритие за всички рискове, причинени от застрахователни
събития, покрити по останалите клаузи, както и кражба чрез взлом или чрез техническо
средство на трайно фабрично монтирано мултимедийно оборудване, вкл. аудио, видео и/или
навигационно оборудване. В този случай според т.119.2 от ОУ, застрахователят изплаща
обезщетение в размер на действителната стойност на откраднатото оборудване, но не
повече от 5% от застрахователната сума. Ищецът е обвързан от приложимите към договора
ОУ, с които е декларирал, че се е запознал и са част от договора, т.е. допълват съдържанието
на учреденото с полицата застрахователно правоотношение.
Не е спорно също и се установява от представените по делото доказателства /материалите
по образуваното досъдебно производство, заявление за плащане, опис/, че по
застрахованото ППС са настъпили вреди в срока на застрахователното покритие - в периода
между 18:30 ч. на 03.04.2023 г. до 07:50 ч. на 04.04.2023 г., докато МПС било паркирано на
уличното платно пред блок 111 в кв. „......“, от автомобила били отнети огледало, ТФТ
навигационен монитор и цялата централна конзола.
По случая е образувано досъдебно производство ...... г. по описа на 06 РУ-СДВР срещу
неизвестен извършител за кражба на чужди движими вещи чрез използване на техническо
средство.
На 4.4.2023 г. ищцата депозирала до ответника заявление за изплащане на обезщетение за
вреди на застрахованото МПС, въз основа на което е образувана щета № .............. В описа на
претенцията са посочени увредените и липсващи детайли по автомобила.
Ищцата възложила извършването на ремонтните дейности по автомобила на „......“ ЕАД, за
което заплатила на 16.6.2023 г. сумата от общо 16 024.21 лв. съгласно издадените фактури и
фискални бонове.
Въз основа на представените документи, ищецът изплатил застрахователно обезщетение в
размер на 3706.97 лв., като видно от изпратено от него писмо до ищцата от 9.5.2023 г., на
основание т. 12.9 от Общите условия отказал изплащане на обезщетение за липсващите:
бленда средна конзола, облицовка конзола, лява, дясна и средна въздушни дюзи, управление
климатик, управление радио, обслужваща част COMMAND, ел. ключ за лява и дясна средна
конзола, touchpad, вътрешно огледало, екран и облицовка на средна конзола.
Според приетото по делото заключение на САТЕ, стойността за възстановяване на л.а.
„Мерцедес GLC 250D 4Matic” с рег. № ....., определена към датата на събитието, по средни
пазарни цени, с влагане на части втора употреба, възлиза на 16 024.21 лв. Липсващите части
са оборудване, фабрично монтирано в автомобила, като на пазара не е налице предлагане
3
на необходимите части от вносители на алтернативни части. В съдебно заседание вещото
лице е пояснило, че към 2022 г., средната цена на час труд е 25 лв. без ДДС. По делото е
приета и допълнителна САТЕ, като съгласно заключението ѝ, липсващите части и детайли
са важни за техническата изправност на автомобила, експлоатацията на автомобила не е
възможна с липсващи контролни уреди, управление на климатична инсталация, с липсващи
уреди и управления на системите, като липсата на частите се намира в причинно-следствена
връзка със събитието от 04.04.2023 г. Според допълнителното заключение, пазарната
стойност на автомобила с липсващите части, би намаляла със стойността, необходима за
възстановяването на същия в техническо състояние, годно за експлоатация. Посочено е, че
стойността за възстановяване, определена по средни пазарни цени, с влагане на части втора
употреба, съгласно калкулацията на „.......“ ООД, със стойност на труда 25 лв./час, възлиза на
14 479.21 лв., а стойността за възстановяване само на мултимедийното оборудване - на 11
175.02 лв.
При така събраните по делото доказателства се установяват по делото валидно възникнало
правоотношение по имуществена застраховка „Автокаско“, настъпване на застрахователно
събитие със застрахованото имущество и на вреди за застрахованото лице. Установи се и, че
ищцата е изпълнила своите съществени задължения, произтичащи от застрахователния
договор и имащи отношение към носенето на риска, като е уведомила застрахователя и е
предоставила МПС за оглед.
При настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение – чл. 405, ал.1 КЗ, което следва да е равно на размера на
вредата към момента на настъпване на събитието. Застрахователят може да откаже
изплащане на обезщетение, ако са налице основания за освобождаването му от отговорност,
предвидени в закона или уговорени в застрахователния договор в границите на признатата с
чл. 9 от ЗЗД свобода на договаряне.
Установи се, че процесният автомобил е бил застрахован при клауза „Пълно каско“, която
покрива както кражбата на цялото МПС, така и кражбата на посочените отделни части в
т.7.4.1 – фабрично монтирано мултимедийно оборудване. Правото на застрахователя да
откаже изплащане на застрахователно обезщетение поради наличие на изключен риск,
предполага безспорно установяване на фактите, към които следва да се приложи конкретния
текст на ОУ, на който се позовава. Според т.12.9 от ОУ, застрахователят не изплаща
обезщетение за липсващи части, агрегати, възли, детайли или оборудване. Изключението не
се прилага в случаите по т.127.2 – само при пълна загуба на застрахованото МПС, какъвто
не е настоящият случай. Тази разпоредба следва да се тълкува при съобразяване на
обстоятелството, че лекият автомобил е застрахован по клауза Пълно каско, включваща,
както се посочи като покрит риск посоченото фабрично мултимедийно оборудване, а и
други покрити рискове като злоумишлени действия на трети лица. Ето защо кражбата не на
всеки детайл ще е изключен риск по застраховката, а само тогава, когато не се нарушава
функционалната цялост на автомобила и функционирането му. Ако отнемането на отделни
елементи от системите, вградени трайно и фабрично от производителя на автомобила,
изисква злонамерено въздействие и разрушаване на защитни покрития и прегради, какъвто е
4
случаят с взломните кражби на части,т.е. настоящият казус, застрахованото имущество се
уврежда и изключването на застрахователния риск не е оправдано от гледна точка на целта
на имущественото застраховане. Именно такъв е разглеждания случай, тъй като детайлите
на автомобила не са само демонтирани, а отнети чрез разрушаване на връзките с основната
конструкция и е нарушено функционирането на автомобила. Т.е. налице е повреда и тя е
резултат от покрития риск кражба. Второ, относно мултимедийното оборудване, предвид
заключението на САТЕ се установи, че то е фабрично монтирано и следователно се покрива
от риска кражба. Т.е. възражението на застрахователя, че е подлежало на допълнително
застраховане е неоснователно.
По тези съображения релевираните правоизключващи възражения на ответното дружество
са неоснователни. Не е налице хипотеза на изключен застрахователен риск, поради което за
застрахователя е възникнало задължение за заплащане на обезщетение за настъпилите върху
застрахованото имущество вреди – в предвидените в договора размери.
Застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието, но не повече от застрахователната сума, която не може да
надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото. Тази стойност
е пазарната стойност на необходимите нови части и труд към датата на настъпване на
събитието, тъй като в нейните предели застрахованият може да замести увреденото
имущество с еквивалентно по вид и качество.
Относно стойността за възстановяване на увредения автомобил, съдът кредитира
заключението на допълнителното заключение, тъй като е по средни пазарни цени на труда, а
именно 14479.21 лв. Стойността за възстановяване на мултимедийното оборудване е 11
175.02 лв.
Съгласно ОУ, кражбата на мултимедийно оборудване подлежи на обезщетяване в размер до
5% от застрахователната сума - т. 119.2.
Въведеното възражение за неравноправност на клаузата на т. 119.2 от ОУ съдът намира за
неоснователно. Съгласно чл. 143 ЗЗП, неравноправна клауза в договор с потребител е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. За да бъде нищожна, клаузата следва да дава права на търговеца във вреда на
потребителя. В случая, спорната клауза не е такава. Същата е формулирана по ясен и
недвусмислен начин, като с оглед дължимия прочит на Общите условия в цялост, е видно
също, че колизия между т. т.7.4.1 и т. 119.2 от ОУ, няма, тъй като никъде в т. 7.4.1, не се
посочва, че застрахователят покрива изцяло щети, както се твърди в допълнителната искова
молба. От друга страна, предвиденият в спорната клауза лимит не е забранен от КЗ.
Договорената застрахователна стойност е фиксирана парична сума по смисъла на чл. 387 от
КЗ, като в този случай, чл. 386, ал. 2 не се прилага. В клаузата на т. 119.2 от Общите условия
е предвидено изключението на чл. 386, ал. 2 от КЗ, а именно определена е фиксирана сума в
процент за конкретен застрахователен риск. Тази възможност е предвидена от закона
изрично. С посочената клауза се предвижда лимит на отговорността на застрахователя,
което според чл. 346 от КЗ е допустимо и представлява в случая договорената между
5
страните горна граница на отговорността на застрахователя към застрахования, доколкото
не е законово определен такъв лимит, както е в случая при задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" /чл. 492 от КЗ/. В този случай, размерът на застрахователната
отговорност е в зависимост от размера на застрахователната сума на МПС, като от нея може
да се извлече директно икономическият ѝ смисъл. Така, същата отговаря и на изискването в
чл. 345, ал. 5 КЗ. Общите условия обвързват застрахованото лице, тъй като същите са
неразделна част от застрахователния договор и са задължителни и за двете страни.
Видно от застрахователната полица, застрахователната сума е в размер на 61 000 лв., 5 % от
61 000 лв. са 3 050 лв. Това е сумата, с която се съизмерява дължимото обезщетение за
липсващото оборудване. Доколкото изплатеното обезщетение за останалите щети надхвърля
средната им пазарна стойност, искът следва да се уважи за установената стойност на
вредите, за които застрахователят е отказал плащане – т.е. до сумата от 3050 лв., а за
разликата до пълния предявен размер от 12 317.24 лв. искът следва да се отхвърли.
Следва да се присъди законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното
плащане.
Относно разноските:
При този изход на делото и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, ищцата има право на направените
разноски съразмерно с уважената част от иска, като ищцата е доказала направени разноски
за държавна такса 493 лв. и депозит в. л. 360 лв. В съдебно заседание адвокат В. е
представил списък с искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38
ЗА. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв пред
съответната инстанция, е необходимо и достатъчно по делото да е представен договор за
правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва
безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, като не е
необходимо страната предварително да установява и да доказва съответното основание за
предоставяне на безплатна правна помощ. В случая обаче по делото е представено
единствено пълномощно от ищцата в полза на адвокат Г. В., което не съдържа подобно
позоваване. По делото не е представен и договор за правна защита и съдействие с посочени
по-горе реквизити. Следователно по делото не е установено, че правната защита е
осъществена в хипотезата на чл. 38 ЗА, поради което липсва основание за присъждане на
възнаграждение по този ред. На ищцата се дължат разноски в размер на 211.22 лв. Съгласно
чл. 78, ал. 3 ГПК и съразмерно с отхвърлената част от иска разноски се дължат на ответника
– от 200 лв. депозит и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение, следва да се присъдят 300.95
лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД А.....“ АД, ЕИК .............., седалище и адрес на управление гр. София, ..........,
да заплати на Д. Е. С., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „......“, ............, на основание
чл. 405, ал. 1 КЗ, сумата от 3 050 лв., неплатена част от застрахователно обезщетение по
6
договор за застраховка Каско на л.а. марка „Мерцедес“ GLC, с рег. № ....., за имуществени
вреди в следствие на застрахователно събитие настъпило на 03 срещу 04.04.2023 г., ведно
със законната лихва от 13.07.2023 г. до изплащане на вземането, и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 211.22 лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 3 050
лв. до предявените 12 317.24 лв.
ОСЪЖДА Д. Е. С., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „......“, ............, да заплати на
„ЗАД А.....“ АД, ЕИК .............., седалище и адрес на управление гр. София, .........., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 300.95 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване
на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7