№ 837
гр. Пазарджик, 24.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Веселка Златева
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Веселка Златева Гражданско дело №
20205220103646 по описа за 2020 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.26 от
ЗЗД – за установяване недействителност на договор поради привидност,
евентуално – поради нарушаване на добрите нрави /решение № 100 от
27.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4179/2018 г., III г. о., ГК/.
В исковата молба против Й. С. П., ЕГН********** от гр.С., ул.“Л.“,
бл.96, ет.4, ап.36 ищецът А. И. К., ЕГН********** от гр.С., бул.“Ч. в.“№44,
ет.3, ап.22 твърди, че с майка му И.К. и сестра му П. К. по наследство от баща
му И. К. и по давност били собственици на следния недвижим имот: дворно
място от 355 кв.м., съставляващо имот пл. № 1055 по плана на гр. Б., за който
имот е отреден УПИ ХХХІ-1054,1055 в кв. 10 по плана на гр. Б., в който УПИ
имот пл. № 1055 участва с 355 кв.м., ведно с построената в имота паянтова
жилищна сграда с площ от 33кв.м.
След смъртта на сестра му П. К. нейн наследник останала ответницата.
Установил ищецът, че между сестра му и майка му през 2010г. била
извършена привидна сделка – покупко-продажба на 4/6 ид.ч. от имота,
притежавани от майка му. Твърди, че майка му не била получавала пари за
тази сделка. Майката била инвалид 95% и от 2010г. грижи за нея полагал само
1
ищецът. От 2006г. майката имала мозъчно-съдова болест, като с прогресивно
влошаващото й се състояние през следващите години от две години насам не
познавала дори ищеца. Твърди, че имали уговорка със сестра му да поеме
грижите за майка им, което не се било случило, но ищецът бил изразил
съгласие, с оглед тази им уговорка, майка им да прехвърли на сестра му
наследствен имот в гр.С.. За къщата в гр.Б. никога не било ставало дума. Тъй
като през 2010г. състоянието на майка им било много влошено, то счита, че тя
не била в състояние да пътува до гр.Пазарджик и да участва в сделката при
нотариуса, поради което моли съдът да приеме за установено, че сключеният
договор, оформен с НА № 45, том І, н.д. № 34 /2010 г. на нотариус М. бил
нищожен поради неговата привидност и нарушаване на добрите нрави.
Във връзка с указания на съда в допълнителна молба ищецът поддържа,
че не твърди, че процесният договор за покупко-продажба прикрива друга
сделка между страните и в този смисъл не бил предявил иск по чл.17 ал.1 от
ЗЗД. Имал предвид, че вещноправният ефект на прехвърлителната сделка се
бил разпрострял върху третия наследник на И. К., а именно синът му А.К.,
който не участва в сделката. Ако продажбата била действителна, то неговата
част от наследствения имот значително щяла да се намали със смъртта на
майка му. Ако успеел да докаже, че продажбата е симулативна и като такава
нищожна, то имотът щял да се разпредели между наследниците съобразно
правилата за това. В този смисъл моли да се приеме, че обстоятелствата в
петитума на исковата молба касаели единствено разкрИ.е на симулация по чл.
26 ал.2 пр. 5 от ЗЗД, без да било направено искане за установяване със сила на
пресъдено нещо на прикрита сделка /дарение/ по чл. 17 ал.1 от ЗЗД.
С оглед привидността на сделката счита, че са нарушени и добрите
нрави – това бил вторият имот, който се прехвърлял по този начин и това
било направено с цел починалата сестра на ищеца да получи по-голям дял от
наследствените имоти.
На следващо място сделката била сключена на много по-ниска цена от
справедливата пазарна и с това също се накърнявали добрите нрави.
Затова моли съдът да прогласи нищожността на договор за покупко-
продажба, оформен с НА №45, том І, н.д. №34 /2010г. на нотариус М. поради
привидност и нарушаване на добрите нрави.
Сочи доказателства. Претендира разноски.
2
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.
Твърди се, че искът е недопустим, тъй като ответницата не била страна по
сделката. Сделката била сключена между И.К. – баба на ответницата и П. К. -
нейна майка. Искът бил недопустим и защото не била налице твърдяната
нищожност, тъй като атакуваният нотариален акт бил съставен в
предписаната от закона форма и бил вписан в Служба по вписванията.
Твърди, че искът бил неоснователен, тъй като било невярно и
недоказано, че майката на ищеца не била получила пари от дъщеря си, тъй
като ищецът не присъствал на сделката. Не било вярно и твърдението, че към
2010г. И.К. била инвалид 95% и че той полагал грижи за нея, тъй като до
смъртта си тя живеела в гр.С. и за нея се грижила дъщеря й П. К.. Не било
вряно, че състоянието на И.К. през 2010г. било много влошено и не била в
състояние да пътува. Договорът за продажба не бил нищожен, нито
сделката била привидна. Сделката била възмездна, имало парична престация,
не бил нарушен принципът на еквивалентност и добросъвестност, като в тази
връзка в исковата молба били изложено само предположения. Освен всичко
това счита, че по отношение на ищеца нямало правен интерес от завеждане на
предявения иск.
Поради това моли съдът да отхвърли предявения иск. Сочи
доказателства. Претендира разноски.
Районният съд, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, прие от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск за прогласяване нищожността на договор за покупко-
продажба, оформен с НА №45, том І, н.д. №34 /2010г. на нотариус М. поради
привидност и нарушаване на добрите нрави.
Установителният иск е субсидиарна форма на защита, като изрично се
изисква наличието на правен интерес от провеждането му. Вярно е, че
договорите имат правно действие само между страните, които са ги сключили
съгласно чл. 21 ЗЗД и затова не е налице правен интерес за третите лица да
искат прогласяване нищожността на договор, сключен между други лица. Но
ако формално договорът засяга правната сфера на трето лице или създава
външна представа за несъществуващо право и с това се засяга неговата
правна сфера – ищецът е съсобственик по наследство на ид.ч. от имота,
предмет на договора за покупко-продажба -, то е налице правен интерес от
3
провеждането на установителен иск, какъвто в конкретния случай е и искът за
прогласяване нищожността му. В този см. решение №188 от15.07.2009г. на
ВКС по гр. д. №274/2008г., I г. о., ГК, решение № 536 от 25.06.2009 г. на ВКС
по гр. д. № 1540/2008 г., I г. о., ГК и др./
Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на иска
поради това, че не била налице твърдяната в исковата молба нищожност -
нотариален акт бил съставен в предписаната от закона форма и бил вписан в
Служба по вписванията. Такива твърдения в исковата молба не са изложени,
но дори да бяха, то те касаят въпроса по същество, а не допустимостта на
претенцията.
Не се спори по делото, че с договор за покупко-продажба от
30.06.2010г., оформен с НА №45, том І, н.д. №34 /2010г. на нотариус М., И. Т.
К. е продала на дъщеря си П. И.ова К. 4/6 ид.ч. от следния недвижим имот:
дворно място с площ от 355 кв.м., съставляващо имот пл. № 1055 по плана на
гр. Б., за който имот е отреден УПИ ХХХІ-1054,1055 в кв. 10 по плана на гр.
Б., в който УПИ имот пл. № 1055 участва с 355 кв.м., ведно с построената в
имота паянтова жилищна сграда с площ от 33кв.м.
Твърди ищецът, че договорът бил привиден и в този смисъл
нищожен. За да е налице привидност на сделката, следва да се установи по
несъмнен начин, че към датата на сключването й страните не са желали да
постигнат последиците му - прехвърлянето на правото на собственост и
заплащането на цената. По делото не са събрани никакви доказателства за
това действителната воля на прехвърлителката да не е обективираната в
нотариалния акт - воля за прехвърляне на собствеността срещу заплащане на
определената цена от купувача. Напротив, собствеността е прехвърлена и в
нот.акт изрично е отразено, че уговорената сума е платена напълно и в брой
на продавача в момента на подписването му.
Доколкото наведените твърдения в исковата молба, касаещи
здравословното състояние на прехвърлителката, биха могли да се приемат
като довод за липса на воля за прехвърляне на имота, то от заключението на
СМЕ се установява по несъмнен начин, че към 30.06.2010г. И.К. не е страдала
от психична болест или състояния, които биха й попречили да разбира
постъпките си и да ръководи действията си. Този извод не се променя от
приетите като писмени доказателства ЕР на ТЕЛК и етапна епикриза – същите
4
са абсолютно неотносими към спора, тъй като са издадени повече от 10
години след сключване на сделката
Съответно от заключението на СПЕ се установи, че ръкописният
текст и подписът за продавач в нот.акт №45, том І, н.д. №34 /2010г. на
нотариус М., са положени от И.К..
Обективно съединените искове за установяване на недействителност
се съединяват евентуално според тежестта на порока, независимо от
изразената воля на ищеца. Порокът „привидност“ на сделката е по – тежък от
„противоречието с морала“, поради което искът за установяване на абсолютна
симулация е главен, а искът за установяване на нищожност поради
противоречие с морала е евентуални и подлежи на разглеждане само при
отхвърляне на главния иск – както е в настоящия случай поради неговата
недоказаност.
Твърди се от ищеца, че договорът е недействителен поради
противоречие с добрите нрави – заради привидността си и посочената много
по-ниска цена от справедливата пазарна. Според теорията и практиката
добрите нрави са морални норми, етични възгледи и правила за поведение,
които са установени в обществото. Те не са писани, не са конкретизирани, а
съществуват като общи принципи, един от които е принципът на
справедливостта. Справедливостта - като общо правно правило и конкретното
й проявление и разбиране за всяка от страните - принципно е предоставена за
регулиране от съдоговорителите. Страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните
норми на закона и на установените в обществото морални норми, етични
възгледи и правила за поведение. Накърняване на добрите нрави е налице,
когато с оглед установените в обществото норми на поведение и
общоприетия морал, сделката или договорът се явяват несъвместими с тях.
В процесния нот.акт е посочено, че платената цена е в размер на
данъчната оценка на прехвърлените ид.ч. – 2052лв. От заключението на СИЕ
се установи, че пазарната цена на имота към м.юни, 2010г. е била 13854лв,
съответно за 4/6 ид.ч. е в размер на 9236лв. Сделката е извършена между
майка и дъщеря, като обичайно е между близки роднини продажбата да се
осъществява по данъчна оценка. Съдебната практика приема, че значителната
липса на еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори
5
може да се приеме за противоречие с добрите нрави доколкото те определят
границата на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 от ЗЗД. Когато
обаче продажбата е сключена между роднини по права линия,
еквивалентността се преценява наред с други морално етични съображения и
имуществени отношения / решение № 834 от 26.10.2009 г. на ВКС по гр. д. №
136/2009 г., I г. о., ГК/.
Поради изложеното съдът приема, че искът за прогласяване договора
за недействителен поради противоречие с добрите нрави също е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
В тежест на ищеца следва да се възложат сторените от ответника
разноски в размер на 450лв.
По изложените съображения Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. И. К., ЕГН********** от гр.С., бул.“Ч.
в.“№44, ет.3, ап.22 против Й. С. П., ЕГН********** от гр.С., ул.“Л.“, бл.96,
ет.4, ап.36 обективно съединени искове с правно основание чл.26 от ЗЗД – за
установяване недействителност на договор за покупко-продажба, оформен с
НА № 45, том І, н.д. № 34 /2010 г. на нотариус М., поради привидност и
нарушаване на добрите нрави.
ОСЪЖДА А. И. К., ЕГН********** от гр.С., бул.“Ч. в.“№44, ет.3,
ап.22 да заплати на Й. С. П., ЕГН********** от гр.С., ул.“Л.“, бл.96, ет.4,
ап.36 сторените съдебно - деловодни разноски в размер на 450лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-
седмичен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6