№ 294
гр. С.З., 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. З.
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно
гражданско дело № 20225500500639 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалбата на ЗП С. З. К., гр.С., взискател против
действието на ДСИ при РС – С.З. – постановление от 13.07.2022г. за
намаляване поради прекомерност размерът на адвокатското възнаграждение
на процесуалния представител на взискателя по изп. дело № 357/2022г. по
описа на ДСИ при РС – С.З. от 400 на 200 лв.
Жалбоподателят излага подробни съображения за незаконосъобразност
на обжалваното постановление и моли да бъде отменено. Сочи, че СИ се
произнесъл преждевременно относно разноските за адв. възнаграждение, тъй
като делото било още в начален етап. Твърди, че разноските в размер на 400
лв. били обосновани с двамата длъжници в изпълнителния титул и били на
минимума по Наредбата. СИ намалил адв. възнаграждение под законово
определения минимум, поради което не се съобразил с практиката на СЕС.
Моли да се отмени обжалваното постановление. Претендира разноски.
В срока е постъпило писмено възражение от длъжниците Б. Г. Б. и В. Д.
Ш., чрез адв. Г. Д., в което вземат становище, че жалбата е неоснователна.
Излагат подробни съображения. Молят да се потвърди обжалваното
постановление. Счита, че в настоящото производство разноски не следва да
се присъждат. Евентуално възразяват за прекомерност на адв. възнаграждение
на другата страна.
1
Приложени са писмени обяснения от ДСИ при РС – С.З., в които се
взема становище, че жалбата е недопустима и следва да се остави без
разглеждане. По същество намира жалбата за неоснователна и като такава
счита, че следва да се остави без уважение.
Съдът след като се запозна с жалбата, становището на другите страни,
мотивите на ДСИ и приложеното копие от изпълнително дело № 357/2022г.
по описа на ДСИ при РС – С.З., намира за установено следното:
Жалбата е допустима. В този смисъл е налице съдебна практика на
ПАС по гр.д.№ 296/2022г. по описа на ОС – С.З. - определение № 343 от
21.09.2022г., по гр.д.№ 444/2022г. по описа на ПАС.
Изп.д. № 357/2022г. по описа на ДСИ при РС – С.З. е образувано по
молба от 29.06.2022г. от взискателя ЗП С. З. К., гр.С., чрез адв. Д. О. от АК -
С. по приложен изпълнителен лист от 23.06.2022г. за вземане в размер на 425
лв.- разноски за адв. възнаграждение и ДТ. Към молбата за образуване на
изпълнително дело е приложено адвокатско пълномощно на адвокат Д. О. и
договор за правна защита и съдействие от 27.06.2022г.
На 07.07.2022 год. са връчени покани за доброволно изпълнение на
длъжниците по изпълнителното дело. На 13.07.2022г. е постъпила молба от
длъжниците, чрез адв. Г. Д., към която представя документ за платена сума на
задължението по изп. дело в размер на 649 лв. Прави възражение за
намаляване на адв. възнаграждение на взискателя като прекомерно. По повод
на тази молба е издадено обжалваното постановление от 13.07.2022г.
При така установената фактическа обстановка, съдът, от правна страна,
намира следното:
Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК предвижда възможност, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът по искане на
насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част,
но не по – малко от минимално определения размер, съобразно чл.36 от
Закона за адвокатурата. Съгласно чл.36 от ЗА, размерът на възнаграждението
се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в
наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, чл.10, т.1 и т.2 за образуване на изпълнително дело
предвидения минимален размер на адвокатското възнаграждение е 200 лв., а
за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения,
посочени в чл.7, ал.2 от Наредбата.
Съдът намира, че съдебният изпълнител правилно е намалил
адвокатското възнаграждение на взискателя до размера на 200 лв. предвид
действителната правна и фактическа сложност на делото. Това е така, защото
освен молбата за образуване на изп. дело от 29.06.2022г., не е налице друго
2
действие по реално изпълнение, извършено по делото от пълномощника на
взискателя преди плащане на задължението на длъжниците, което видно от
приложеното изп. дело е станало в срока за доброволно изпълнение на
13.07.2022г. На следващо място вземането по изп. дело е за разноски от адв.
възнаграждение и ДТ в размер на 425 лв., а адв. възнаграждение на взискателя
е 400 лв.
Неоснователно е оплакването в жалбата, че съдебния изпълнител се
произнесъл преждевременно относно разноските за адв. възнаграждение, тъй
като делото било още в начален етап. По приложеното изпълнително дело е
налице плащане на дължимото задължение от длъжниците в срока за
доброволно изпълнение, поради което в случая произнасянето СИ е напълно
своевременно и правилно.
Твърдението, че разноските били 400 лв. поради наличието на двама
длъжници в изпълнителния титул, съдът намира също за неоснователно.
Предвид размера на вземането по изпълнителното дело 425 лв. и правната му
и фактическа сложност, размерът на адв. възнаграждение на взискателя е
прекомерен. В разпоредбата на чл. 10, ал.1 Наредбата не се предвижда
отделно адв. възнаграждение според броя на длъжниците. В този смисъл СИ е
намалил адв. възнаграждение точно в законово определения минимум,
предвиден в Наредбата и по този начин изцяло е съобразил сочената в
жалбата практиката на СЕС.
В настоящото производство съдът намира, че страните нямат право на
разноски, съответно на уважената и отхвърлената част от жалбата. В
производството по разноски, каквото е настоящото по отношение на
определените разноски по изпълнителното дело, разпоредбата на чл. 81 ГПК
не намира приложение. Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно
производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на
направените от страните разноски в съответната инстанция и не следва да се
допуска кумулиране на нови задължения за разноски в „процеса относно
разноските“ за страната, инициирала производство по чл. 248 ГПК. В този
смисъл е трайната практика на ВКС, обективирана в Определение № 254 от
05.08.2020г. по ч.т.д.№ 810/2020г. на І ТО, Определение № 489/17.10.2017г. ,
по ч.гр.д.№ 3926/2017г. и Определение № 393/17.09.2018г., по ч.гр.д.№
2845/2018г. на ІV ГО и др.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „ЗП“ С. З. К., гр.С., ул.
***************, действащ чрез адв. Д. О., със съдебен адрес – гр.С., ул.
*********** – взискател, против действието на ДСИ при РС – С.З. –
постановление от 13.07.2022г. за намаляване поради прекомерност размерът
на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя
по изп. дело № 357/2022г. по описа на ДСИ при РС – С.З. от 400 на 200 лв.
3
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4