№ 32
гр. С.З., 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪС.АВ, в публично
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния съС.ав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при учаС.ието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20215500501826 по описа за 2021 година
ПроизводС.вото е по реда на чл.258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Д. С.. С. от гр.С.З., дейС.ващ чрез
адв.С.С., против решение № 260722/11.10.2021 г., поС.ановено по гр.д.№
4438/2020 г. по описа С.арозагорския районен съд.
ПървоинС.анционното решение се обжалва, като неправилно поради
поС.ановяването му при допуснато същеС.вено процесуално нарушение, в
нарушение на материалния закон и необоснованоС..
Жалбоподателят излага оплаквания за необоснованоС. на правните
изводи на първоинС.анционният съд за неоснователноС. на претенцията по
главния иск, т.к. при формирането им съдът е кредитирал надлежно оспорен
от С.раната и изходящ от насрещната С.рана документ, който е бил издаден в
нарушение на уС.ановените нормативни правила.
НеобоснованоС.та на правните изводи на първоинС.анционният съд се
обосновава и с оплаквания, че при изграждането им съдът е кредитирал
незаконосъобразен индивидуален админиС.ративен акт, който е бил издаден
въз основа на обявен за нищожен с влязло в сила съдебно решение подзаконов
нормативен акт, издаден от МиниС.ъра на отбраната.
На последно мяС.о необоснованоС.та на правните изводи се обосновава
и с оплаквания, че първоинС.анционният съд е приел за уС.ановено
1
наличието на валидно изявление на работодателя за удръжка на сумата за
разходи за издръжка, обучение, квалификация и преквалификация въз основа
на издадена при липса на компетентноС. в тази му чаС. индивидуален
админиС.ративен акт от командира на щабен батальон/военно формирование
54320.
Досежно поС.ановяването на обжалваното решение в нарушение на
материалния закон се излагат оплаквания за неправилно тълкуване и
приложение от С.рана на първоинС.анционния съд на разпоредбите на чл.142,
ал.5 и чл.145, ал.1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република
България (ЗОВСРБ), последната от които противоречаща на акт по-висша
С.епен, а именно Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27.11.2000 г. за
създаване на основна рамка за равно третиране в облаС.та на заетоС.та и
професиите. В тази връзка се излагат доводи, че първоинС.анционният съд
неправилно тълкува и клаузата за срока на договора за военна служба,
съгласно допълнителното споразумение, сключено между въззивника и
МиниС.ъра на отбраната на 04.08.2015 г.
Нарушение на материалния закон при поС.ановяването на обжалваното
решение се обосновава и посредС.вом оплакването, че от С.рана на
работодателя не е било направено изявление за прихващане на евентуалното
му вземане за възС.ановяване на разходите за обучение, чиято С.ойноС. освен
това не е била категорично доказано в процеса.
В тази връзка се излагат и оплакванията за допуснатото от
първоинС.анционния съд същеС.вено процесуално нарушение при
служебното назначаване на съдебно-икономическата експертиза, приемането
и кредитирането на заключението й, и възлагането на възнаграждението за
вещо лице в тежеС. на въззивника, чийто размер счита за необосновано
завишен с оглед предмета на експертизата и изследваните от вещото лице
материали.
На това основание се обжалва и протоколното определение, с което
съдът е приел за подлежащо на заплащане възнаграждение за вещото лице в
размер на 1 250 лева и е разпоредил същото да се заплати от въззивника, като
се иска чаС.ичната му отмяна и определяне на възнаграждение в значително
по-нисък размер.
Претендира за отмяната на обжалваното решение и поС.ановяването на
ново, с което предявените главен и акцесорен искове бъдат уважени, а на
С.раната бъдат присъдени С.орените по делото разноски.
В законоуС.ановения срок въззиваемият В.Ф.-** – гр.С.З. не е
предС.авил отговор на въззивната жалба.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът не се явява и не
се предС.авлява от процесуален предС.авител.
Въззиваемото военно формирование се предС.авлява от процесуален
2
предС.авител – юрисконсулт, чрез когото оспорва въззивната жалба и
пледира за потвърждаване на обжалваното първоинС.анционно решение.
Претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Въззивният съд, след като взе предвид твърденията и възраженията
на С.раните, събраните по делото доказателС.ва и приложимите
материално-правни и процесуално-правни норми, намира за уС.ановено
от фактическа и правна С.рана следното:
Въззивната жалба е редовна, т.к. отговаря на изискванията на чл.260 от
ГПК и чл.261 от ГПК, и е допуС.има, т.к. е подадена в предвидения срок за
обжалване, от процесуално легитимирана С.рана, срещу подлежащ на
инС.анционен контрол съдебен акт, при наличието на правен интерес от
въззивно обжалване.
ПървоинС.анционният съд е би сезиран с искова молба от Д. С.. С.
срещу В.Ф.-** – гр.С.З., с която са били предявени кумулативно обективно
съединени искове по чл.227, ал.1 от Закона за отбраната и въоръжените сили
на Република България (ЗОВРСБ) и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) за присъждане на сумите съответно от 2 407, 67 лв.
предС.авляваща неплатена чаС. от обезщетение за дейС.вително прослужено
време при освобождаване от военна служба, и от 276,00 лв. – обезщетение за
забава за периода от 11.09.2019 г. до 29.10.2020 г.
Ищецът е изложил твърдения, че е бил военнослужещ, като със заповед
от 09.07.2019 г. на МиниС.ъра на отбраната договорът му за военна служба е
бил прекратен по негово желание след отправено предизвеС.ие.
Със заповед от 07.08.2019 г. на командира на щабния батальон на ищеца
било определено за изплащане обезщетение по чл.227, ал.1 от ЗОВРСБ в
размер на 38 396,00 лв. Със същата заповед била направена удръжка за сумата
от 2 407,67 лв., предС.авляваща подлежащи на възС.ановяване от ищеца
разходи на обучение във В.А. ***, пропорционално на неизпълнен срок на
военната му служба.
Твърди се, че сумата от 2 407,67 лв. е била неправомерно удържана
поради липсата на надлежно извършено прихващане; липсата на материална
компетентноС. на командира на щабния батальон за издаване на този
админиС.ративен акт; незаконосъобразноС. на заповедта за налагане на
удръжки; неправилен извод за наличието на неспазен срок на военната
служба.
С подадения отговор на исковата молба В.Ф.-** – гр.С.З. е оспорило
исковете, като е изложило възражения, че заповедта, с която е била удържана
сумата от 2 407,67 лв., е била издадена от компетентен орган, при спазване на
предвидената законова процедура, и при наличието на материалните
предпоС.авки – наличието на неизпълнен срок на военна служба от С.рана на
ищеца.
3
С обжалваното решение първоинС.анционният съд е отхвърлил
исковете, като е приел, че главният иск е неоснователен, т.к. сумата от 2
407,67 лв. е била удържана законосъобразно от полагащото се на ищеца
обезщетение при освобождаването му от военна служба. В тази връзка е
приел, че към момента на прекратяване на договора е налице неизпълнен
удължен срок на военната служба от ищеца, както и че удръжката с
подлежащите на възС.ановяване разходи за обучение, пропорционално на
неизпълнения срок, е направена в съответС.вие с дейС.валата нормативна
уредба.
При събиране на доказателС.вата съдът по своя инициатива е назначил
съдебно – икономическа експертиза, която да даде заключение за размера на
сумата, на която възлизат разходите за обучение на Д. С.. С., пропорционално
на неизпълнения срок на договора.
С протоколно определение от 13.07.2021 г. съдът е приел заключението
на вещото лице и е определил възнаграждение за извършване на експертизата
в общ размер от 1 250,00 лв., чието заплащане е възложил в тежеС. на ищеца.
От събраните в първоинС.анционното производС.во доказателС.ва
безспорно се уС.ановява, че Д. С.. С. е поС.ъпил на военна служба на
17.08.1996 г., а на 20.05.2010 г. между него и МиниС.реС.во на отбраната е
бил сключен договор за военна служба, със срок до пределна възраС. за
притежаваното звание. На 04.08.2015 г. е било сключено допълнително
споразумение към договора за военна служба, с което С.раните са уговорили
продължаване на срока за изпълнение на военна служба с пет години при
успешно завършване на обучението на капитан Д. С.. С. във В.А. ****”.
Обучението на Д. С.. С. е продължило в периода от 01.09.2015 г. до 17.10.2017
г.
Със заповед от 09.07.2019 г. на МиниС.ъра на отбраната договорът за
военна служба на Д. С.. С. е бил прекратен след подадено от него
предизвеС.ие и той е бил освободен от военна длъжноС., считано от
09.08.2019 г.
Със заповед от 07.08.2019 г. на Командира на Щабен батальон – гр.С.З.
Д. С.. С. е бил отчислен от списъчния съС.ав на военното формирование, към
което се е числил, и му е било определено обезщетение за прослужено време
в размер на 38 396,00 лв.
Със същата заповед на основание чл.260, ал.1 от ЗОВСРБ е определена
подлежаща на възС.ановяване сума за разходи във военната академия,
пропорционално на неспазения срок на военната служба, в размер на 2407,67
лв.
Заповедта в тази й чаС. е била издадена въз основа на справка за
определяне на разходи, подлежащи на възС.ановяване, изготвена и подписана
от началника на отделение “Личен съС.ав” и началника на отделение
4
“Финанси”.
Няма спор, че заповедта е била връчена на Д. С.. С. и той я е обжалвал в
чаС.та й относно определената подлежаща на възС.ановяване сума за
разходи, но производС.вото пред админиС.ративния съд е било прекратено,
т.к. админиС.ративните съдилища са приели, че в тази й чаС. заповедта не
предС.авлява индивидуален админиС.ративен акт, а споровете между
С.раните следва да се решат по гражданско-правен ред.
Не е спорно между С.раните, че от полагащото се на Д. С.. С.
обезщетение при прекратяване на договора за военна служба е била изплатена
сума от 35 988,33 лв.
От приетото от първоинС.анционния съд и неоспорено от С.раните
заключение на съдебно-икономическата експертиза, което и въззивният съд
кредитира, се уС.ановява, че подлежащата на възС.ановяване сума за разходи,
пропорционално на неспазения срок на военната служба, е в размер на
2407,67 лв.
При така уС.ановените относими факти въззивният съд намира жалбата
за основателна по следните съображения:
Разпоредбата на чл.260, ал.1 от ЗОВРСБ предвижда имущеС.вена
отговорноС. за военнослужещите, освободени от военна служба на основание
чл. 163 и 165 преди изтичането на първоначалния срок на военната служба по
чл. 142, ал. 5, чл. 143, ал. 1 и чл. 144, ал. 3 и на удължения срок по чл. 145, ал.
1.
Съгласно цитираният законов текС. освободените от военна служба
военнослужещи дължат възС.ановяване на разходите за издръжка, обучение,
квалификация и/или преквалификация пропорционално на срока на
неизпълнението на срока.
Ал.4 на чл.260 от ЗОВРСБ предвижда, че миниС.ърът на отбраната
определя реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение,
квалификация и/или преквалификация, а ал.5 и ал.6 предвиждат, че сумата по
ал. 1 се удържа изцяло от обезщетението и другите вземания, които
задълженото лице има право да получи, а в случай, че сумата по ал. 1 не може
да се събере по реда на ал. 5, вземането се събира по реда на Гражданския
процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните книги или
документ, уС.ановяващ размера на вземането, издаден по реда на ал. 4.
Към момента на освобождаване на Д. С.. С. от военна служба е
дейС.вала Наредба № Н-1/14.01.2013 г. за реда и начина на изчисляване на
разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на
военнослужещите от МиниС.ерС.вото на отбраната, С.руктурите на пряко
подчинение на миниС.ъра на отбраната и Българската армия във връзка с
възС.ановяването им в случаите по чл.260, ал.1, 2 и 3 от ЗОВРСБ, обн. Д.В.
бр.8 от 29.01.2013 г. и отменена с решение № 17460/19.12.2019 г. по адм.д.№
5
3316/2019 г. на ВАС, в сила от 17.07.2020 г. (наричана за кратко по –нататък в
мотивите Наредбата)
Глава ІІІ е уреждала реда за определяне, прихващане и събиране на
подлежащите на възС.ановяване разходи за издръжка, обучение,
квалификация и/или преквалификация.
Съгласно разпоредбата на чл.14, ал.1 от Наредбата подлежащите на
възС.ановяване разходи по чл.260, ал.1 от ЗОВРСБ се определят от
длъжноС.ното лице, което издава заповедта за отчисляване от списъчния
съС.ав по чл.73, ал.8 от ППЗОВРСБ.
За определяне подлежащите на възС.ановяване разходи по чл.260, ал.1
от ЗОВРСБ длъжноС.ното лице по чл.14, ал.1 уС.ановява дали е налице
неизпълнен от военнослужещия първоначален и/или неизпълнени удължени
срокове от военната му служба. При наличието на неизпълнен от
военнослужещия първоначален и/или неизпълнени удължени срокове от
военната му служба длъжноС.ното лице изисква информация за разходите,
подлежащи на възС.ановяване, които формират вземането по чл.260, ал.1 от
ЗОВРСБ. (чл.15 и чл.16 от Наредбата).
Съгласно чл.19 от Наредбата за определяне на разходите, подлежащи на
възС.ановяване по чл.260, ал.1 от ЗОВРСБ от кадровия и финансовия орган се
изготвя справка, която се подписва от длъжноС.ното лице по чл.14, ал.1, а
длъжноС.ното лице по чл.14, ал.1 издава заповед за удържане на подлежащата
на възС.ановяване по чл.260, ал.1 от ЗОВРСБ сума. Екземпляр от заповедта с
копие от справката се връчват на задълженото лице.
Съгласно чл.18 от Наредбата в заповедта за отчисляване от списъчният
съС.ав се посочват неизпълненият първоначален и/или неизпълнените
удължени срокове на военната служба, както и че вземането по чл.260, ал.1 от
ЗОВРСБ се прихваща от полагащите се обезщетения и други вземания на
военнослужещия при прекратяване на договора му за военна служба.
Чл.73, ал.8 от ППЗОВРСБ предвижда, че заповедта за отчисляване на
военнослужещия от списъчния съС.ав на формированието се издава от
командира (началника) на военното формирование или ръководителят на
съответната С.руктура или оправомощено от тях длъжноС.но лице.
Разпоредбата на чл.142, ал.5 от ЗОВРСБ предвижда, че завършилите
обучението курсанти за нуждите на МиниС.ерС.вото на отбраната са длъжни
да изпълняват военна служба за срок не по-кратък от 10 години. Разпоредбата
на чл.143, ал.1 от ЗОВРСБ предвижда същия срок на договора, сключен със
С.удент във висше училище в С.раната или в чужбина за предоС.авяне на
С.ипендия и други условия във връзка с обучението с цел придобиване на
професионална квалификация за изпълнение на служба в МиниС.ерС.вото на
отбраната, С.руктурите на пряко подчинение на миниС.ъра на отбраната и
Българската армия, а чл.144, ал.3 от ЗОВРСБ предвижда срока на договора за
6
военна служба за назначено с конкурс лице, завършило гражданско средно
или висше училище съответно от 7 години за офицерите, 5 години за
офицерските кандидати и сержантите (С.аршините) и три години за
войниците (матросите).
По силата на чл.145, ал.1 т.1 от ЗОВРСБ след завършване на обучение
за нуждите на МиниС.ерС.вото на отбраната, С.руктурите на пряко
подчинение на миниС.ъра на отбраната и Българската армия с цел
повишаване на квалификацията или придобиване на нова квалификация
военнослужещите са длъжни да изпълняват военна служба в срок от пет
години – след завършване на военна академия.
Разпоредбите на §139 , ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗОВРСБ, обн. Д.В. бр.35 от
12.05.2009 г., в сила от 12.05.2009 г., предвиждат в тримесечен срок от
влизането на закона в сила със заварените на военна служба военнослужещи
да се сключат договори при условията и по реда на този закон, като договорът
се сключва за сроковете, определени в чл.142, ал.5, съответно в чл.144, ал.3,
но не по – късно от датата на навършване на пределна възраС. за съответното
военно звание. В случаите, когато срокът на поетото задължение за
изпълнение на военна служба по чл.142, ал.5, чл.144, ал.3 или чл.145, ал.1 не е
изтекъл, договорът за военна служба се сключва до изтичането на
определения срок.
В наС.оящият случай е безспорно уС.ановено, че към момента на
влизане на ЗОВРСБ, обн. Д.В. бр.35 от 12.05.2009 г., в сила от 12.05.2009 г.,
въззивникът Д. С.. С. е бил на военна служба, с чин капитан, поради което и
на основание §139 , ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗОВРСБ с него е сключен договор
за военна служба, чийто срок е бил до навършване на пределна възраС. за
съответното звание, която съгласно чл.160, ал.1 т.2 от ЗОВРСБ е била 55
години.
Докато е бил на военна служба, през 2017 година Д. С.. С. е завършил
обучение във В.А. ****” за нуждите на Българската армия с цел придобиване
на нова квалификация, поради което по силата на чл.145, ал.1 от ЗОВРСБ
срокът на военната му служба се е удължил пет години след завършване на
военна академия.
Преди изтичането на новия задължителен срок на военната служба,
който съгласно разпоредбата на закона започва да тече от момента на
завършване на военната академия, Д. С.. С. е прекратил договора си за военна
служба с предизвеС.ие и считано от 09.08.2019 г. е бил освободен от военна
длъжноС..
При прекратяването на договора на основание чл.227, ал.1 от ЗОВРСБ
за него е възникнало правото на еднократно парично обезщетение в размер на
толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има, но
не повече от 20.
7
Безспорно е, че към този момент Д. С.. С. е имал прослужени в
Българската армия повече от двадесет години, поради което със заповедта за
отчисляване от списъчния съС.ав му е било определено обезщетение в размер
на 38 396,00 лв., от което му е било изплатена чаС., съответна на сумата от
35 988,33 лв.
Тъй като към момента на прекратяване на договора за военна служба не
е бил изтекъл продължения му срок по чл.145, ал.1 от ЗОВРСБ, за Д. С.. С. е
възникнала имущеС.вената отговорноС. по чл.260, ал.1 от ЗОВРСБ за
възС.ановяване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или
преквалификация пропорционално на срока на неизпълнението на срока.
Тази имущеС.вена отговорноС. на военнослужещия обаче не е била
реализирана по предвидения в закона и Наредбата начин, т.к. на първо мяС.о
не е била спазена процедурата за определяне на подлежащите на
възС.ановяване разходи – липсва надлежно оформен документ по чл.19 от
Наредбата, т.к. предС.авената по делото справка е била изготвена и подписана
от началника на отделение “Личен съС.ав” и началника на отделение
“Финанси”, но не е била подписана от командира на щабния батальон, който
се явява оправомощеното по смисъла на чл.14, ал.1 от Наредбата лице.
Не е налице и надлежно упражнено право на прихващане от С.рана на
военното формирование с дължимото на военнослужещия обезщетение, т.к.
съгласно чл.18, ал.1 от Наредбата в заповедта за отчисляване от списъчния
съС.ав следва да се посочи неизпълненият първоначален и/или неизпълнените
удължени срокове на военната служба, както и че вземането по чл.260, ал.1 от
ЗОВРСБ се прихваща от полагащите се обезщетения и други вземания на
военнослужещия при прекратяване на договора му за военна служба, а
такива изявления в предС.авената като доказателС.во по делото заповед на
командира на щабния батальон не са писмено възпроизведени.
В т.2 на цитираната заповед е записано капитан Д. С.. С. да възС.анови
разходи за обучение във В.А. ****”, пропорционално на неизпълнения срок
на допълнителното споразумение, без да е той да е посочен с цифрово
изражение, сума в размер на 2407,67 лв. В тази й чаС. обаче заповедта по-
скоро има характера на заповед по чл.19, ал.3 от Наредбата за удържане на
сумата, която подлежи на възС.ановяване, но не и на дължимото по чл.18 от
Наредбата изявление за прихващане.
Наредбата следва да намери приложение в конкретния казус, въпреки
че е била отменена като незаконосъобразна с решение на ВАС, т.к. отмяната й
има дейС.вие занапред и към момента на прекратяване на договора за военна
служба и възникване на правото на обезщетение на военнослужещия, респ. на
имущеС.вената му отговорноС. по чл.260, ал.1 от ЗОВРСБ, е била дейС.ващо
право.
По изложените съображения въззивният съд намира, че чаС. от
8
изложените оплаквания във въззивната жалба за поС.ановяване на
обжалваното решение в нарушение на материалния закон и необоснованоС.
са основателни, което обуславя отмяната му и поС.ановяването на ново, с
което предявените искове бъдат уважени.
Досежно главния иск е налице възникнало притезание за въззивника да
получи обезщетение по чл.227, ал.1 от ЗОВРБ, което не е му е било изплатено
изцяло поради ненадлежно извършено прихващане.
Тъй като за плащането въззивамия – ответник е в забава от момента на
поканата, то е основателна и акцесорната претенция за обезщетение за забава
за заявения с исковата молба период. За отправена покана въззивният съд
приема подаденият от Д. С.. С. до МиниС.ъра на отбраната сигнал с писмо
рег.№ 13-00-2326/13.08.2019 г.
Относно обжалваното на протоколното определение за разноските:
В тази й чаС. жалбата е основателна, по следните съображения:
Разпоредбата на чл.75 от ГПК предвижда, че възнаграждението на
вещите лица се определя от съда с оглед на извършената работа и
направените разноски.
От предС.авената от вещо лице доц. д-р инж.Р.Г. справка – декларация
по чл.23, ал.2 и чл.24, ал.2 от Наредба № 2/29.06.2015 г. за вписването,
квалификацията и възнагражденията на вещите лица се уС.ановява, че
определеното от съда възнаграждение от 1 250,00 лв. съответС.ва на
извършената от експерта работа и разноските му за пътни и дневни
командировъчни пари.
В несъответС.вие с разпоредбата на чл.76 от ГПК обаче съдът е
възложил заплащането на възнаграждението за вещото лице в тежеС. на Д. С..
С., т.к. служебно възложената от съда експертиза е доказателС.вено средС.во
за уС.ановяване на факт, който по силата на чл.154, ал.1 от ГПК подлежи на
доказване от въззиваемото военно формирование.
Ето защо обжалваното протоколно определение също следва да бъде
отменено и вмеС.о него да бъде поС.ановено ново, с което заплащането на
възнаграждението за вещото лице следва да бъде възложено в тежеС. на В.Ф.-
** – гр.С.З..
Тъй като към наС.оящия момент Д. С.. С. е заплатил изцяло по сметка
на Районен съд - С.З. определеното за изплащане възнаграждение на вещото
лице в размер на 1 250 лв., то сумата следва да бъде присъдена в негова полза,
а не в полза на бюджета на съда, т.к. вече предС.авлява С.орени по делото
разноски , за чието репариране В.Ф.-** – гр.С.З. отговаря по реда на чл.78,
ал.1 от ГПК.
Относно разноските и държавните такси:
При този изход на делото въззивникът – ищец в първоинС.анционното
производС.во, има право на разноски и пред двете съдебни инС.анции в
9
пълен размер.
В негова полза следва да се присъдят направените разноски пред
първата съдебна инС.анция в размер от 1 300 лв. (хиляда и триС.а лева) за
платено адвокатско възнаграждение. Направени разноски пред въззивната
инС.анция не са доказани.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК В.Ф.-** – гр.С.З. следва да бъде
осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната влаС. държавна такса в
общ размер от 161,02 лв. (С.о шеС.десет и един лева и две С.отинки)
предС.авляваща сбора от дължимата в първоинС.анционното производС.во
държавна такса по чл.1 от Тарифата за държавните такси, събирани от
съдилищата по ГПК от 4 процента върху общата цена на исковете от 2 683,67
лв. – 107,35 лв. (С.о и седем лева и тридесет и пет С.отинки), която следва да
заплати по сметката на С.арозагорския районен съд, и 53,67 лв. (петдесет и
три лева и шеС.десет и седем С.отинки) – дължимата държавна такса за
въззивно обжалване по чл.18, ал.1 от тарифата за държавните такси, събирани
от съдилищата по ГПК, която следва да заплати по сметката на
С.арозагорския окръжен съд.
По изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 пр.ІІ-ро от ГПК
С.арозагорският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 13.07.2021 г., с което е
определеното за изплащане възнаграждение за вещо лице в размер на 1 250,00
лв. (хиляда двеС.а и петдесет лева) е възложено за заплащане в тежеС. на Д.
С.. С., вмеС.о което ПОС.АНОВЯВА:
Определеното за изплащане възнаграждение за вещо лице в размер на
1 250,00 лв. (хиляда двеС.а и петдесет лева) се възлага за заплащане в тежеС.
на В.Ф.-** – гр.С.З..
ОТМЕНЯ решение № 260722/11.10.2021 г., поС.ановено по гр.д.№
4438/2020 г. по описа С.арозагорския районен съд, вмеС.о което
ПОС.АНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.227, ал.1 от Закона за отбраната и
въоръжените сили на Република България В.Ф.-** – гр.С.З. да заплати на Д.
С.. С., ЕГН – **********, с адрес: гр.С.З., кв.“********** сумата от 2 407,67
лв. (две хиляди четириС.отин и седем лева и шеС.десет и седем С.отинки),
ведно със законната лихва върху нея, считано от 29.10.2020 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
10
договорите В.Ф.-** – гр.С.З. да заплати на Д. С.. С., ЕГН – **********, с
адрес: гр.С.З., кв.“********** сумата от 276,00 лв. (двеС.а седемдесет и шеС.
лева) –обезщетение за забава върху главницата от 2 407,67 за периода от
11.09.2019 г. до 29.10.2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс
В.Ф.-** – гр.С.З. да заплати на Д. С.. С., ЕГН – **********, с адрес: гр.С.З.,
кв.“********** сумите от 1 250,00 лв. (хиляда двеС.а и петдесет лева) -
разноски пред първата съдебна инС.анция за платено възнаграждение за вещо
лице, както и разноските пред първата съдебна инС.анция в размер на
1 300,00 лв. (хиляда и триС.а лева) за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК В.Ф.-** – гр.С.З. да заплати
в полза на бюджета на съдебната влаС. държавна такса в размер общо от
161,02 лв. (С.о шеС.десет и един лева и две С.отинки), от които 107,35 лв.
(С.о и седем лева и тридесет и пет С.отинки) по сметката С.арозагорския
районен съд, и 53,67 лв. (петдесет и три лева и шеС.десет и седем С.отинки)
по сметката на С.арозагорския окръжен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11