Р Е Ш Е Н И Е
№ 3535 13.10.2017г.
Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав в открито
съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и седемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ АСПАРУХОВА
ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Величка
Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 18144 по описа на ПРС за 2016г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени искове за присъждане на обезщетение за имуществени
и неимуществени вреди с правно основание
чл. 200 от КТ, вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Д.Б.Н., ЕГН **********,***, чрез адв. Г.К., със
съдебен адрес:***, е предявил срещу ответника “Металикапрома” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Карловска“ №
34, представлявано от у. В. Т. Я. иск с правно основание чл. 200 от КТ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8000 лева – обезщетение за
имуществени вреди, от които сумата от 5900 лева, представляващи разходи за
операции и лекарства и сумата от 2100 лева, представляваща разликата между
пълния размер на трудовото възнаграждение в размер на 540 лева месечно и
получаваните болнични в размер на 400 лева месечно за периода м. 09.2015 г. –
м. 11.2016 г. включително, както и сумата от 27 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в причиняване на болки, страдания,
инвалидност, *** , претърпени в резултат на трудова злополука, настъпила на
20.08.2015г. в гр. Асеновград при изпълнение на трудовите задължения на ищеца,
по време на които паднал от височина от около 5 метра без да му е осигурена
безопасност и подходящо оборудване, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 20.08.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 20.08.2015 г. в ***, на
бензиностанция „Булром“, около 8,30 ч. ищецът – в качеството му на *** на
„Металикапрома“ ЕООД при изпълнение на трудовите си задължения претърпял
трудова злополука, а именно при оглед на покривната метална конструкция на
бензиностанцията, с оглед предстоящо боядисване, паднал от височина от около 5
метра, в резултат на което получил сериозна травма –***. Заявява, че
злополуката е настъпила при и по повод изпълнение на трудовите му задължения на
бояджия. Към момента на злополуката ищецът работил в ответното дружество по
трудов договор № 9/25.09.2014 г., като заемал длъжността „***“. Заявява, че
трудовото правоотношение било прекратено със заповед № 20/23.11.2016 г.
Злополуката била регистрирана като трудова на 17.09.2015 г. с разпореждане №
5101-15-55#5/17.09.2015 г. на
НОИ - Териториално поделение Пловдив
след проведено надлежно разследване. Твърди в резултат на причинените
увреждания на ищеца да са били извършени три хирургически операции. Заявява, че
в резултат на злополуката е настъпила трайна пожизнена нетрудоспособност на
ищеца, установена с Експертно решение на ТЕЛК от 10.01.2017 г. Твърди,
работодателят да е нарушил Наредба № 7/23.09.2009 г. за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване
на работно оборудване, а именно чл. 199, ал. 1 от същата Наредба. Твърди
претърпените имуществени и неимуществени вреди да са в причинно-следствена
връзка с претърпяната злополука, поради което и да са налице основания за
ангажиране на имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 от КТ.
Претендира разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който се
оспорват исковите претенции като прекомерно високи и несъответстващи на
причинените вреди. Твърди, че на процесната дата – 20.08.2015 г. ищецът, *** на
ответното дружество по трудов договор № 9/25.09.2014 г., заемащ длъжността „***“,
заедно с друг *** и *** на обекта, и двамата *** на ответното дружество,
направили оглед на покривната метална конструкция на обект: бензиностанция
„Булром“ в ***, с оглед предстоящо боядисване. В тази връзка работниците
преценили, че се налага демонтиране на 2-3 листа от покривните ламаринени
плоскости, заедно с обкантващите обшивки отстрани, за да се открие металната
конструкция. Твърди, че в процеса на работа, ищецът, въпреки изричните
инструкции на *** къде да стъпва по конструкцията, е стъпил на място, което не
е носещо и е било нестабилно – стъпил на декоративния таван на покрива и е
паднал от покрива на бензиностанцията на земята от около 5 метра височина. В
резултат на сблъсъка с терена при падането, ищецът получил сериозна травма на
подбедрицата и таза, като това били безспорно установени факти. Настъпила
трудова злополука, по време на работа, установена по предвидения от закона ред.
На дружеството била наложена имуществена санкция с НП №
126-000914 от 12.12.2015 г. в размер на 2000 лева, за нарушение на чл. 199, ал.
1 от Наредба № 7 от минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд на работните места и при използване на работно оборудване.
С решение № 136/20.09.2016 г. постановено по АНД №
782/2016 г. на РС – Асеновград, *** на дружеството – С. Т. Д., бил признат за
виновен и му било наложено предвиденото в закона наказание.
Твърди, че ищецът е проявил невнимание, стъпил на място
от покрива, където ламарината е била свалена и е имало само под от декоративен
таван, който е неустойчив и е паднал с част от ламелите на долната обшивка от
височина 5 метра на краката си и леко на страни. Твърди, че на ищеца бил направен
инструктаж за безопасност при работата му. Налице били нарушения от техническа
гледна точка от ищеца, които се дължали на това, че той не е изпълнил
указанията на *** С., присъствал на инцидента, който дал указания на ищеца и на
другия работник. Твърди се още, ищецът да е проявил груба небрежност и да е
допринесъл за трудовата злополука. Нарушил определените правила за безопасност
на труда, не се е съобразил с дадените му указания за безопасност от *** непосредствено
преди инцидента. Ищецът бил запознат с длъжностната характеристика, проведени
са му били и документирани съответните инструктажи, включително и ежедневния,
съгласно изискванията на нормативната уредба. Неспазването на правилата за
работа и указанията на техническия ръководител било в грубо нарушение на
установения технологичен ред за извършване на трудовите задължения и грубо
нарушаване на основните правила за безопасни условия на труд, което
представлява проява на груба небрежност, която в конкретния случай съставлявала
значителен процент съпричиняване. След като бил запознат с основните правила за
безопасност, ищецът бил длъжен да ги спазва, а неспазването им е грижа, която
би положил и най-небрежният работник.
Във връзка с горното, счита, че е налице съпричиняване от
страна на ищеца на вредоносния резултат и следва претендираното обезщетение да
се намали. Твърди, че на ищеца е проведен начален инструктаж на 25.09.2014 г. и
ежедневен инструктаж на 20.08.2015 г. за безопасност на труда, който задължително
включвал въпроси за безопасността на извършваната от ищеца дейност, съгласно
трудовата му характеристика.
Не спори за това, че е налице трудова злополука, както и
че за това има вина работодателя. Налице са и твърдените от ищеца увреждания,
последвали са болки, страдания, ***, тежък възстановителен процес, неудобства
за ищеца и за семейството му.
По отношение на претендираните обезщетения за имуществени
вреди, твърди, че дружеството е направило няколко плащания на ищеца покриване
на разходите му за медицински консумативи, необходими за операции: на
21.12.2015 г. били изплатени 301 лева за операция; на 23.02.2016 г. били
изплатени 301 лева за операция; на 21.04.2016 г. били изплатени 301 лева за
операция. При напускане на работа на ищеца му били изплатени веднага всички
дължими възнаграждения.
При определяне размера на дължимото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, моли съдът да вземе предвид причиненото
увреждане от страна на дружеството, съпричиняването от страна на ищеца, периода
на лечението, преживените интервенции, съпътстващите ги болки и страдания за
продължителен период, който е свързан с неудобство и страдания на ищеца, както
и да се приложи критерия за справедливост. Претендираното обезщетение за
неимуществени вреди счита за прекомерно високо и непосилно за дружеството, ето
защо моли същото да се намали.
В съдебно заседание всяка от страните, чрез пълномощника
си, поддържа становището си по спора. Претендират се разноски и от двете страни
в процеса.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като
обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:
За да се уважи предявеният иск с правно основание чл. 200 от КТ за
присъждане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди е
необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с
ответника, че по времетраенето на трудовото му правоотношение при изпълнение на
служебните задължения е настъпила посочената злополука, че същата е призната за
трудова по съответния ред, че злополуката е довела до временна
неработоспособност на ищеца, или до трайно намалена такава *** и повече, както
и твърдението му, че в резултат на увреждането на здравето му, настъпило при
злополуката, е претърпял вреди: неимуществени вреди – болки и страдания, неудобства,
причинени по време на лечението, усложнения и неудобства в ежедневието му,
които са последица, в пряка и непосредствена причинна връзка с претърпяната
злополука, и имуществени такива, които да са в причинна връзка с настъпилата
травма при злополуката и лечението на травмата, и техния размер.
При доказване на тези обстоятелства от стана на ищеца в тежест на ответника
е да установи твърденията си, че от страна на ищеца е имало съпричиняване,
довело до настъпване на злополуката, в частност с какви свои действия и
бездействия същият е допуснал груба небрежност и е допринесъл за нейното
настъпване, какви придружаващи заболявания е имала ищцата, че същите са
допринесли и по какъв начин са улеснили настъпването на процесната злополука.
Между страните не се спори, и от представените от страните писмени
доказателства – трудов договор от
25.09.2014г., заповед за прекр. на ТПО от 23.11.2016г., длъжностна
характеристика, книга за ежедневен инструктаж, амбулаторен лист, етапна
епикриза по ИЗ № 48523/2015г., епикриза – КОТ по ИЗ № 42062/2016г., декларация
за трудова злополука, протокол за настъпила тр. злополука, протокол от
разследване на злополуката от РУ „СО” Пловдив, разпореждане № 5101-15-55#5/17.09.2015г. на РУ „СО” Пловдив, ЕР № 0103 от 004 зас.
от 10.01.2017г. на ТЕЛК, Пети състав към „УБАЛ Пловдив” АД се установява, че ищецът
е работил по трудово правоотношение с ответника на длъжност „***”, за което му
е била връчена длъжностна характеристика, с ОМВ 540 лева, на пълно работно
време. На 20.08.2015г. сутринта около 08:30 часа, по време на изпълнение на
служебните си задължения, докато е извършвал възложен му от работодателя оглед
на покривна конструкция на бензиностанция „Булром” заедно с друг *** с цел
предстоя ремонт и боядисване, част от която конструкция са демонтирали с цел
огледа, се е подхлъзнал и паднал през процепа, стъпил е върху декоративния
таван, който обаче не е издържал тежестта му и е паднал от височина около 5 –
5,50 метра. Вследствие на удара при падането е претърпял травма на лявата
подбедрица и таза - счупване на долната трета на лявата***, закрито счупване в ***
на *** кост, *** увреждане на ***,
състояние след счупване на *** и в дъното на *** става. Злополуката е
разследвана от работодателя и декларирана като трудова, като с
разпореждане № 5101-15-55№5/17.09.2015г.
на РУ „СО” Пловдив същата е приета за трудова на осн. чл. 55, ал. 1 КСО, и е
прието, че е настъпила по гореописания механизъм. Разпореждането не е обжалвано
и е влязло в сила.
Установява се от епикризите и документите за временна неработоспособност на
ищеца, че непосредствено след злополуката ищецът е приет в УМБАЛ „Свети Г.”***,
Клиника по ортопедия и травматология (КОТ), че е постъпил на 20.08.2015г. с
етапна диагноза – счупване на *** на тибията, с анамнеза – падане от височина
около 6 метра и силен удар на подбедрицата и таза вследствие падането, оточна
ио деформирана подбедрица, силно болезнена, извършено на 20.09.2015г.
оперативно лечение – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия
и фибула, насочен за последваща операция на фрактура на таза. Тазът
впоследствие е лекуван неоперативно. На 11.07.2016г. е постъпил за оперативно
лечение с диагноза –***, анамнеза – не може ад стъпва и ходи, придвижва се с
бастун, обективно състояние - *** вследствие на травмата, и външно *** на
крайника. Приет за оперативно лечение чрез ***. Извършена е *** тазобедрена
става. Поставена е диагноза на 13.12.2016г. –***.
С ЕР на ТЕЛК № 0103 от 004 зас. от 10.01.2017г. на ТЕЛК, Пети състав към
„УБАЛ Пловдив” АД на ищеца са признати *** трайно намалена работоспособност
пожизнено, с начална дата на инвалидизацията – 13.12.2016г., с водеща диагноза
–*** с понесени оперативни интервенции през 2015г. В ЕР е констатирано, че към
датата на прегледа ищецът куца и се движи с помощни средства.
Ответникът от своя страна представя служебна бележка за проведен инструктаж
при постъпване на работа на 25.09.2014г. и инструктажна книга, в която е
отразено, че на дата 20.08.2015г. е проведен ежедневния инструктаж на лицето.
Приета е и цялата преписка от РУ
„СО” Пловдив във връзка със злополуката, както и Решение по АНД № 782/2016г. на
РС Асеновград по чл. 78а от НК. От находящите се в същите документи е видно, че
са били допуснати нарушения на здравословните и безопасни условия на труд от
страна на работодателя, който е разполагал с обезопасителни колани, но е
изпратил ищеца и *** му на покрива на бензиностанцията да откриват листове
ламарина от покривната конструкция, без да са обезопасени с такива колани, тъй
като р. им е счел, че на покрива същите не биха могли да бъдат използвани. С решението
по чл. 78а от НК обвиняемият С. Т. Д. в качеството му на у. на „Металикапрома”
ЕООД – Пловдив е освободен от наказателна отговорност с налагане на глоба –
административно наказание за извършено престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 вр.
с чл. 129, ал. 2 НК, като е прието пострадалият Н. да е пропаднал през ламелите
на покрива вследствие на виновното бездействие на обвиняемия, който не е обезпечил
безопасността на работещите чрез осигуряване на предпазни съоръжения и
снабдяване с лични предпазни средства. В протокола за разследване на
злополуката от РУ „СО” е прието, че причината
за възникване на злополуката е обстоятелството, че пострадалият Н. е допуснат
от работодателя да работи на височина да извършва монтаж и демонтаж на ламарина
от покривна конструкция, без да му е осигурена безопасност от падане от
височина чрез подходящо оборудване, колективни и лични предпазни средства, с
което работодателят е нарушил чл. 199, ал. 1 от Наредба № 7/23.09.1999г. за
минималните изисквания за ЗБУТ, като са приели, че единствено е допуснато
нарушение от страна на „Металикапрома” ЕООД, но не и от служителя. Ангажирана е
аминистративно-наказателната отговорност на работодателя с НП № 16-000914 от
12.12.2015г. на директора на ДИТ Пловдив, като на работодателя е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 199, ал. 1 от
Наредба № 7/23.09.1999г. за минималните изисквания за ЗБУТ на работните места и
при използване на работно оборудване.
На 22.10.2016г. ищецът е подал предизвестие за прекр. на ТПО, считано от
22.11.2016г., като със заповед от 23.11.2016г. ТПО е прекратено по взаимно
съгласие на страните, считано от 23.11.2016г.
По делото също така са събрани гласни и експертни доказателства – разпитани
са свидетелите на ответника Г. С. и А. Д., които са работили с ищеца и са присъствали
на злополуката, свидетелите на ищеца К. А. и Д. Р., негови близки, изслушано е
заключението по допуснатата ССЕ на в. л. З.М. и на допуснатата СМЕ на д-р М.Б..
От показанията на свидетелите на ответника, първият от които *** на ищеца
към момента на злополуката, настоящ служител на ответника, а вторият – бивш
служител на ответника, който е бил с ищеца на покрива, се установява, че на
20.08.2015г. С., ищецът и Д. са отишли на бензиностанция Булром в А. и във
връзка с предстоящ ремонт С. възложил на ищеца и Д. да се качат на покрива, за
да извършат оглед. По указания на С. се качили необезопасени, без да им се
осигурят лични предпазни средства и специално облекло, без обезопасителни
колани, въжета или скеле, като за целта използвали стълба. В изпълнение на
указанията започнали да демонтират ламарини, за да разкрият част от покрива и
да огледат конструкцията. С. бил долу, Д. бил на покрива. С. не знае как, но в
един момент видял Н., как пада през мястото, на което са отстранени ламарините,
през декоративния таван, на пода на бензиностанцията, като според С., тъй като
се касаело за покрив, било невъзможно да се осигурят някакви предпазни средства
за работниците, с които да се захванат и обезопасят при падане. С. лично дал
указания на работниците да стъпват само на здравата ламарина, дал указания да
се развие още един лист, тъй като нямало видимост към частта, която трябвало да
се ремонтира, и в този момент ищецът паднал. Свидетелят Д. също не е видял
точно как ищецът е паднал, в момента, в който развивал лист ламарина и бил с
гръб към Н., усетил дръпване на кабел, обърнал се и видял колегата си вече на
асфалта под бензиностанцията. Бил паднал през мястото, откъдето били свалени
ламарините, от около 5 метра височина. Имали указания да стъпват на гредите и
на здравите ламарини. По това време бензиностанцията работела. Дошъл С. Д., у.,
извикали линейка и ищецът бил транспортиран в болница.
От показанията на свидетелите на ищеца К. А., с. на съпругата на ищеца, и Д.
Р., п. на ищеца, се установява, че след злополуката ищецът е претърпял няколко
операции за отстраняване на последиците от същата, че оздравителният процес е
протекъл продължително, като през цялото време за ищеца са се грижили съпругата
му, която имала и свои здравословни проблеми – ходела на х., дъщеря му и
свидетелката А.. В деня на злополуката му била извършена една операция, като му
били поставени *** в крака, бил на *** неподвижен, със *** крак и таз. След
като го изписали, вкъщи бил закаран с инвалидна количка и бил пренесен от
приятели, тъй като не можел ад се движи. 40 дни бил на легло, след което
започнало раздвижване и до втората операция през лятото на 2016-та година ходел
с бастун. След това му бил поставен имплант в таза, тъй като бил целия
натрошен, повторило се като след първата операция – болничния престой, вкъщи на
легло, раздвижване, патерици, бастун, като в края на 2016г. започнал да се
движи по-стабилно с бастуна. През това време приятели им помагали в
домакинството, като св. Р., който ходел ад им носи дърва за камината. Ищецът не
можел сам да отиде до тоалетната, кракът му бил много подут и месеци наред
ищецът не можел да стъпи на него, приемал обезболяващи. Всичко това се отразило
много зле на всички, като здравословното състояние на съпругата на ищеца, която
ходела на х., се влошило покрай грижите за съпруга й. В началото на 2017г.
ищецът започнал да се учи да ходи без бастун.
От заключението по допуснатата ССЕ на в. л. З.М., което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, и което не се оспорва
от страните, се установява, че в периода 20.08.2015г. –12.10.2016г., ищецът е бил 288 работни дни в болнични, за
които БТВ, което би получил, възлиза на 7405 лева, на ищеца е изплатено
обезщетение за временна неработоспособност в размер на 5707 лева, като
разликата между сумата, която би получил като ТВ в случай, че е работил, и
обезщетението, е в размер на 1698 лева (хиляда шестстотин деветдесет и осем
лева). Оттам насетне, от последния болничен до прекр. на ТПО, т. е. от
13.10.2016г. до 22.11.2016г. е ползвал
29 дни платен годишен отпуск, за които му е начислено и изплатено
възнаграждение, като ТПО е прекратено, считано от 23.11.2016г.
Изслушано е заключението на допуснатата
съдебно-медицинска експертиза на вещото лице д-р М.Б., което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено, и от което се установява, че на лицето Д.Б.Н.,***
при инцидента, настъпил на 20.08.2015г. е причинено счупване на *** на *** кост,
закрито***, *** увреждане на лявата
тазобедрена става, състояние след счупване на *** и в *** става. Непосредствено
след инцидента Н. е изпитвал значителни по сила и интензитет болки и страдания,
които постепенно са затихвали до пълното им изчезване след приключване на
оздравителния процес. Оздравителният процес е протекъл с усложнения, като се е
наложило подмяната на *** става с изкуствена. след *** на ставата, 6 месеца
по-късно, пострадалият все още се придвижва с помощни средства. Непосредствено
след травмата е бил на лечение в УМБАЛ „Свети Г.” ЕАД, където му е извършено
оперативно лечение – открито наместване и вътрешна фиксация на лява
голямопищялна кост и подготовка за операция на счупения таз вляво, каквато
обаче не е извършена, а ищецът е лекуван амбулаторно. На 11.07.2016г. ищецът е
постъпил за оперативно лечение в УМБАЛ „Свети Г.” ЕАД, където е извършена смяна
на лява тазобедрена става. *** на лявата голямопищялна кост не са премахнати,
но предстои и е желателно да се извърши операция за отстраняването им. *** лява
тазобедрена става подлежи на подмяна в рамките на 10-15 години, същата не може
да се натоварва, за разлика от естествената става, и физически труд не може да
се извършва.
По делото във
връзка с разходите за оперативно лечение на ищеца същият е представил
фактура от 20.08.2015г. за сумата 1800 лева – плака за латерална тибия, фактура
и касова бележка от 13.07.2016г. за механична протеза на стойност 3880 лева, фактура
от 15.07.2016г. и касова бележка за болничен престой на придружител – 150 лева,
фактура от 19.07.2016г. и касова бележка за потребителка такса за 8 дни – 46,
60 лева, всички издадени от УМБАЛ „Свети Г.” ЕАД на името на ищеца, като фактурата за болничен престой на п. е
издадена на П. Н., общо 5876, 60 лева (пет хиляди осемстотин седемдесет и шест
лева и шестдесет стотинки).
Ответникът от своя страна представя доказателства, че на три
пъти, на 21.12.2015г., на 23.02.2016г. и на 21.04.2016г. на ищеца е превеждана
сума по 300 лева, общо 900 лева (деветстотин лева) с основание – частично
плащане операция.
С платежно нареждане от 17.11.2016г. на ищеца са платени заплати
за м. 10 и 11-ти 2016г. – общо 619, 46 лева.
При така установените факти от значение на спора съдът намира за безспорно
установено, че на 20.08.2015г. ищецът по време на работа е претърпял злополука,
като, извършвайки оглед на покрив с цел предстоящ ремонт, възложен му от
работодателя, е паднал от покрива от 5 метра височина, вследствие на което е
претърпял *** на таза. Злополуката е призната
за трудова по надлежния ред, като за нарушенията относно неосигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд и в частност обезопасителни
средства и лични предпазни средства, на работодателя е наложена имуществена
санкция, а управителят на ответното дружество е освободен от наказателна
отговорност с налагане на глоба по реда на чл. 78а от НК. Вследствие на
злополуката ищецът е получил две счупвания, които са лекувани оперативно, чрез
извършване на две операции, с поставяне на *** в лявата подбедрица, които
следва ад бъдат премахнати, и смяна на *** с изкуствена, която следва да бъде
сменяна през 10 години, ищецът е бил в
отпуск поради временна неработоспособност една година и два месеца, след което
с ЕР на ТЕЛК са му определени *** пожизнено, с диагноза –***. Не се установява
преди злополуката ищецът да е имал дегенеративни ставни изменения, които да са
допринесли за увреждането, като от заключението на в. л. Б. се установява, че
всички горецитирани увреждания са вследствие на злополуката, като окончателната
диагноза, поставена с ЕР на ТЕЛК на ищеца е състояние след *** става след *** с
посттравматична коксартроза, състояние след *** на таза и *** с понесени оперативни
интервенции през 2016г. Не се установява
ищецът преди злополуката да е имал оплаквания, като видно от заключението на в.
л. Б. състоянието на ищеца няма да се подобри, тъй като ставата му е *** с
изкуствена, което е необратим процес, *** в лявата му подбедрица също подлежат
на оперативно отстраняване и не са отстранени, а след време ще бъде наложително
*** на ставата с нова, тъй като се износва. В състоянието на ищеца не се очаква
значително подобрение, тъй като *** става не може да даде същото акчество на
живот като преди злополуката, тя трябва да се пази, да не се натоварва и може
да служи само за придвижване, но оттук насетне дейности, свързани с физически
усилия, още по-малко с натоварване на краката и физически труд, не могат да
бъдат извършвани от ищеца. Предвид очакваната невъзможност за значително
подобрение в състоянието му *** от *** е определена като ***, а не с определен
срок, като ЕР на ТЕЛК не е обжалвано и е влязло в сила.
По твърденията на ответника за наличие на съпричиняване от страна на ищеца поради
груба небрежност от негова страна, проявена в невнимание при стъпване на
покрива, довело до падането му, съдът намира следното:
Тези твърдения останаха недоказани. Действително установи се, че на ищеца е
провеждан инструктаж, периодичен и ежедневен, но от една страна, остана
недоказано в какво точно се е състоял той, от друга не се установи ищецът със
свои действия да е извършил нещо, допринесло за падането му, представляващо
неизпълнение на указанията, дадени при инструктажа. От показанията и на двамата
свидетели на ответника се установи, че ищецът е паднал, докато е изпълнявал
указанията на *** си р. във връзка с разкриване и оглед на участък от покрив на
бензиностанция, на който и двамата работници са изпратени без лични предпазни
средства, без осигурено скеле и обезопасителни въжета, с аргумент от страна на
работодателя и т. р., че след като това е покрив, то те не могат да бъдат обезопасени
по подобен начин. За неосигуряването на такива на работодателя е наложена
имуществена санкция и е осъден у. на ответника, като с протокола за разследване
на злополуката комисията е констатирала нарушения от страна на работодателя. Липсват
както твърдения, така и доказателства какви точно действия или бездействия е
извършил ищецът и какви правила е нарушил, за да допринесе с поведението си за
злополуката. За да е налице съпричиняване, следва да се установи, от страна на
работодателя, при условията на пълно и главно доказване, че е налице виновно
допринасяне на пострадалия за настъпването на увреждането. При това
правнорелевантна е не всяка форма на вината, не всяко нарушение на правилата за
здравословни и безопасни условия на труд, а само грубата небрежност, при която
р. не е положил грижа, каквато и най-небрежният р. би положил в подобна
обстановка. В случая се установи, че ищецът е работел на покрив, заедно с
колега е свалял ламарина от същия, покривът е бил ламаринен и наклонен, с
носещи греди, на които е било възможно да се стъпва, и декоративен таван
отдолу, като при изпълнение указанията на т. р. за разкриване на още един
участък с цел разширяване на отвора, и оглед на отвора, ищецът е паднал именно
през този отвор, като ответникът не му е осигурил нито специално облекло, нито
обувки против хлъзгане, нито скеле, нито въжета, които биха могли да го
предпазят при работа на височина. В случая не са установени някакви конкретни
действия или бездействия на Н., проявление на грубата му небрежност, които и
най-небрежният р. не би допуснал, които да са допринесли за настъпване на
злополуката. Неустановени са и твърденията на ответника, че злополуката е
настъпила заради стъпване на ищеца на място, различно от указаното от ***,
което е представлявало пряко неизпълнение на инструктажа за конкретния обект и
проява на груба небрежност от негова страна. Твърди се единствено ищецът да е
стъпил върху декоративния таван, след като същият е знаел, че таванът не може
да понесе тежестта му, но това не се установи. Установи се, че ищецът е бил
върху порива, върху ламарината, а не върху декоративния таван, като в един
момент е загубил равновесие и е паднал през отвора, където е бил този таван, но
не и да е стъпил в отвора, преди да загуби равновесие, въпреки указанията, и
след това да е пропаднал. В случая релевантна форма на вина за съпричиняване е
само грубата небрежност, която подлежи на установяване при пълно и главно
доказване от ответната страна, която не ангажира такива доказателства, вкл. и с
показанията на очевидците на инцидента. Относно твърденията на ответника, че
това е доказано с техническа експертиза по дело, което не е приобщено към
настоящото, следва да се отбележи, че мотивите на съда в решението по чл. 78а
от НК, с което у. на ответника е осъден за злополуката, в които се коментира
експертиза, приета по наказателното дело, нямат каквато и да било обвързваща
сила за настоящия съдебен състав, единствено такава има самото решение, с което
е прието, че отговорен за злополуката е работодателят и неговият у., които ас изпратили
ищеца да работи на височина без предпазни средства и обезопасителни
приспособления. С оглед на горното,
съдът намира, че самият начин на организация на работа при ответника, а не
поведението на самия ищец, е довело до злополуката, и не се доказват при
наличие на пълно и главно доказване действия на груба небрежност от страна на
ищеца, довели до падането му. Предвид горното твърденията за съпричиняване са
напълно неоснователни.
Установи се, че вследствие на злополуката ищецът е претърпял няколко
счупвания в областта на левия крак –***, бил е в болнични 1 година и 2 месеца,
като през цялото това време двукратно е бил на легло след съответната операция,
неподвижен, със затруднения в обслужването, между двете операции се е
придвижвал само с бастун, като и към момента, две години след злополуката, не
се възстановил, придвижва се с помощта на бастун, и пълно възстановяване е
невъзможно – определени са му *** ТНР ***.
Ищецът е направил разходи за операциите и лечението си в размер на общо
5876, 60 лева (пет хиляди осемстотин седемдесет и шест лева и шестдесет
стотинки), от които 1800 лева – плака за латерална тибия на 20.08.2015г., на
13.07.2016г. за механична протеза - 3880 лева, на 15.07.2016г. за болничен
престой на придружител – 150 лева, на 19.07.2016г. за болничен престой – 46, 60
лева, от които ответникът с 3 последователни плащания му е възстановил сумата
от общо 900 лева – разходи за първата операция, поради което размерът на
невъзстановените имуществени вреди, претърпени загуби, възлиза на 4 976,
60 лева (четири хиляди деветстотин и седемдесет и шест лева и шестдесет
стотинки). Същият за периода на временната неработоспособност вследствие на
злополуката: 20.08.2015г. –12.10.2016г., е получил обезщетение от ДОО в р-р на
5707 лева, като разликата между сумата, която би получил като ТВ в случай, че е
работил, и обезщетението, е в размер на 1698 лева (хиляда шестстотин деветдесет
и осем лева).
При така установените факти от значение за спора съдът намира, че ищецът
безспорно доказва да са му причинени имуществени и неимуществени вреди от
злополуката, която е довела до временната му неработоспособност.
По размера на неимуществените вреди: Съдът приема, че предвид вида и
характера на увреждането на ищеца са причинени болки и страдания, продължили една
година и два месеца по време на временната неработоспособност, с първоначално
силни, а впоследствие намаляващи болки, претърпял е две операции с поставяне на
*** – една на подбедрицата и една за смяна на ставата, било е затруднено
придвижването му, обслужването му, качеството му на живот е било силно влошено,
бил е напълно физически здрав преди злополуката, а към момента му е определен
процент ТНР –*** за последствията от злополуката, който не е за определен
период, а ***. Видно е от заключението на в. л. Б., че оттук насетне ищецът ще
продължи да търпи вреди, тъй като в краткосрочен план е наложително да бъдат
премахнати *** от подбедрицата, а в дългосрочен –*** се износва и подлежи на
подмяна след около 10 години. След подмяната на същата около 6 месеца ищецът се
е придвижвал с помощни средства, между двете операции – също, като оттук
насетне е изключено да извършва физическа дейност, която би могла да доведе до
натоварване на ставата, тъй като същата е предназначена само за ходене, но не може
да се натоварва. Всички тези вреди
подлежат на обезвреда. С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира,
че за репарация на причинените на ищеца болки и страдания на ищеца се следва
обезщетение дори в по-голям размер от претендирания такъв от 27 000 лева,
доколкото, освен временната нерабостоспособност за година и два месеца, през
което време ищецуъ е претърпял две операции, пролежал е в болница, а после
вкъщи на легло, изпитвал е болки, невъзможност да се движи повече от един месец
след злополуката и след втората операция, да се обслужва, придвижване с помощни
средства, ищецът понастоящем е с трайно
намалена такава, ***, придвижва се трудно, като прогнозата за пълно
възстановяване е неблагоприятна – очаква се подобрение след рехабилитация, но
не и пълно излекуване на ищеца. Не се установи същият да има придружаващи
заболявания, които да са допринесли
както за увреждането му, така и за тежките последици от злополуката, напротив,
установи се, че кракът му е бил счупен на две места, бил е и със счупен таз, което
е наложило повече от една операция, фиксация с метални импланти, домашно
лечение, впоследствие смяна на става, като оттук насетне последиците от
злополуката няма да отшумят, което е отчетено и в ЕР на ТЕЛК за инвалидизацията
на ищеца, където ***са определени ***. Съгл. чл. 200 от КТ на обезвреда
подлежат вреди от трудова злополука, довели до временна неработоспособност, и трайно
намалена работоспособност *** и повече, какъвто е настоящият случай. Оттук
насетне качеството на живот на ищеца е силно влошено, на същия са оставали
повече от 10 години до пенсиониране, считано от датата на злополуката, след
същата инвалидизацията му е определена ***, т. е. без перспектива за
подобрение. Ето защо съдът намира искът за неимуществени вреди в пълния му
предявен размер от 27 000 лева (двадесет и седем хиляди лева) да се явява
изцяло основателен и следва да се уважи, като се присъди и законната лихва върху главницата от датата на
увреждането – 20.08.2015г. до окончателното изплащане на дължимите суми.
По претенцията за обезвреда на имуществените вреди: Същите включват две
групи вреди – претърпени загуби и пропуснати ползи.
По иска за репариране на претърпените загуби, изразяващи се в разходи за лечението
на ищеца - установи се, че за лечението на ищеца са направени разходи за
поставяне на импланти, смяна на става и болничен престой в общ размер на 5876,
60 лева (пет хиляди осемстотин седемдесет и шест лева и шестдесет стотинки), от
които ответникът, през 2015г и 2016г. с 3 последователни плащания му е
възстановил сумата от общо 900 лева – разходи за първата операция, поради което
размерът на невъзстановените имуществени вреди, претърпени загуби, възлиза на
4 976, 60 лева (четири хиляди деветстотин и седемдесет и шест лева и
шестдесет стотинки). Тези разходи подлежат на обезвреда, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането. За разликата над сумата 4 976, 60
лева до пълния предявен размер от 5900 лева, представляващи разходи за операции
и лекарства, искът за имуществени вреди – претърпени загуби, следва да се
отхвърли като неоснователен.
По иска за репариране на пропуснатите ползи, изразяващи се в разликата
между полученото обезщетение за временна неработоспособност и трудовото възнаграждение,
което би получил, съдът намира следното: Ищецът за периода на временната
неработоспособност вследствие на злополуката: 20.08.2015г. –12.10.2016г., е
получил обезщетение от ДОО в р-р на 5707 лева, като разликата между сумата,
която би получил като ТВ в случай, че е работил, и обезщетението, е в размер на
1698 лева (хиляда шестстотин деветдесет и осем лева). На осн. чл. 200, ал. 3 от КТ тази сума е дължима на ищеца, като за разликата до пълния предявен размер от
2100 лева искът като неоснователен ще се
отхвърли.
Върху дължимите на ищеца обезщетения ще се присъди законната лихва от датата
на злополуката до окончателното им изплащане.
Ищецът претендира направените по делото разноски, като
доказва направени такива, както следва – общо 500 (петстотин) лева адв.
възнаграждение. С оглед изхода на спора същият има право на разноски съразмерно
с уважената част от исковете, а именно – 481, 07 лева (четиристотин осемдесет и
един лева и седем стотинки).
Ответникът претендира разноски и има право на такива съразмерно
с отхвърлената част от исковете. Същият обаче не ангажира доказателства да е
направил такива, вкл. и за адвокатско възнаграждение, поради което разноски не
му се следват.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на
основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК възлиза на 1346, 98 лева (хиляда триста четиридесет и шест лева и
деветдесет и осем стотинки), от които 1080 лева ДТ по иска за неимуществени вреди и
266, 98 лева по иска за имуществени вреди. В негова тежест следва да се
възложат направените от бюджета на съда разноски за СМЕ в размер на 80 лева (осемдесет
лева) и за ССЕ в размер на 60 лева (шестдесет лева).
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “Металикапрома” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Карловска“ № 34, представлявано от у. В. Т. Я. да заплати на Д.Б.Н.,
ЕГН **********,***, чрез адв. Г.К., със съдебен адрес:*** следните суми: сумата
от 27 000 лева (двадесет и седем
хиляди лева), представляваща обезщетение на
осн. чл. 200 от КТ за претърпени неимуществени
вреди – болки и страдания, вследствие на трудова злополука, претърпяна на 20.08.2015г., призната за трудова с
разпореждане № 5101-15-55#5/17.09.2015г. на РУ
„СО” Пловдив, при която на Д.Б.Н. е причинено травма на *** подбедрица и таза -***,
което е довело до временната му нетрудоспособност за период от една година и
два месеца, а впоследствие до трайно намалена работоспособност ***, призната с
ЕР на ТЕЛК № 0103 от 004 зас. от 10.01.2017г. на ТЕЛК, Пети състав към „УБАЛ
Пловдив” АД, сумата от 4 976, 60
лева (четири хиляди деветстотин и седемдесет и шест лева и шестдесет стотинки)
– обезщетение за претърпените от Д.Б.Н. имуществени
вреди вследствие на трудовата злополука, претърпяна на 20.08.2015г., в
размер на направените разходи за
операции, болничен престой и лечение, сумата от 1 698 лева (хиляда шестстотин деветдесет и осем лева) - обезщетение
за претърпените имуществени вреди –
пропуснати ползи вследствие на трудовата злополука, претърпяна на
20.08.2015г., в размер на разликата между полученото обезщетение за временна
неработоспособност за периода м. септември 2015г. – м. ноември 2016г., и
трудовото възнаграждение, което ищецът би получил за същия период, ведно със законната лихва върху главниците от
датата на настъпване на увреждането – 20.08.2015г.
до окончателното плащане на дължимите суми, както и сумата от 481, 07 лева (четиристотин осемдесет и
един лева и седем стотинки) – разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно
с уважената част от исковете, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение
за имуществени вреди – разходи операции, болничен престой и лечение за разликата
над сумата от 4 976, 60 лева (четири хиляди деветстотин и седемдесет и
шест лева и шестдесет стотинки) до пълния предявен размер от 5 900 лева (пет
хиляди и деветстотин лева), и иска за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди – пропуснати ползи в размер на разликата между полученото обезщетение за
временна неработоспособност и трудовото възнаграждение, за разликата над сумата
от 1698 лева (хиляда шестстотин деветдесет и осем лева) до пълния предявен
размер от 2100 лева (две хиляди и сто лева), като неоснователни.
ОСЪЖДА “Металикапрома” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Карловска“
№ 34, представлявано от у. В. Т. Я. да заплати в полза на държавата, по бюджета
на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата 1 346, 98 лева (хиляда триста
четиридесет и шест лева и деветдесет и осем стотинки) – държавна такса върху уважените искове и сумата от 140 лева (сто и четиридесет лева). –
разноски за съдебно – медицинска и
съдебно - счетоводна експертизи от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!ВГ